Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=6%2FC%2F98ad2DI%3D

гр. Враца, 12 април 2018 г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 15.03.2018 г. в състав:

                                                     Районен съдия: Иван Иванов

при участието на секретаря М.Б.

като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 4041 по описа за 2017 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива по общия исков ред на чл. 124, ал. 1 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад", бул. „Г. М. Димитров" № 1 срещу „Иванови 76" ЕООД с ЕИК 202146422, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Христо Ботев" № 146, вх. Б, ет. 2, ап. 6.

В същата се твърди, че на 27.01.2016 г. ищцовото дружество сключило с ответното търговско дружество застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на лек автомобил  марка „Форд", модел „Фокус" с *****, за което е сключена застрахователна полица № BG/30/116000431624. Впоследствие, на 14.06.2016 г. ищцовото дружество сключило с ответното търговско дружество застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с рег. ******, за което е сключена застрахователна полица № BG/30/116001661750. На 14.01.2017 г. ищцовото дружество сключило с ответното търговско дружество нов застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на лек автомобил марка „Хюндай", модел „Купе" с ******, за което е сключена застрахователна полица № BG/30/117000276051. Поддържа се, че като застрахован собственик и в трите застрахователни полици фигурирал ответника „Иванови 76" ЕООД гр. Враца, а като обичаен водач в полиците били посочени лицата, както следва: по първата полица № BG/30/116000431624 - Патру Еуген, румънски гражданин с адрес в Румъния, конкретно посочен в полицата, по втората полица № BG/30/116001661750 - Тута Мирчеа Костел, румънски гражданин с адрес в Румъния, конкретно посочен в полицата, по третата полица № BG/30/117000276051 - С.Д.М., румънски гражданин с адрес в Румъния, конкретно посочен в полицата. Поддържа се също, че веднага след сключването на трите застрахователни договора, застрахованите леки автомобили са напуснали територията на България и до момента се намират във владението на лица, предимно румънски граждани, различни от посочения в застрахователните полици законен представител на ответното дружество и обичаен водач на автомобилите. Твърди се, че ако се приеме, че процесните договори са надлежно сключени, са „сключени" или лично от законния представител на ответното дружество (привидно застрахован), или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателите, със или без знанието и упълномощаване от страна на законния представител на собственика на автомобила по документи. Наведени са твърдения, че законният представител на ответника е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактическия статус на „формално" притежаваните от него моторни превозни средства (МПС), както и че същият сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие", без реално да ползва и управлява МПС-тата, без реално да е техен собственик и с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. Твърди, че ответникът извършва определена забранена и заобикаляща закона „услуга" - изнасянето в „застрахован вид" в Румъния, със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" на автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко такси в чужбина, посредством серия от привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Правният си интерес от предявяването на исковете за прогласяване нищожност на застрахователната полица обосновава с факта, че ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще намали имуществото му, както и с обстоятелството, че в срока на действието и на трите застрахователни полици са настъпили пътно-транспортни произшествия на територията на Италия и Румъния (съгласно допълнителна молба с вх. № 13413/04.10.2017 г. на Врачански районен съд).

При така изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът счита, че има правен интерес да се обърне към съда с искане да бъде прогласена нищожност на сключените съответно на 27.01.2016 г., 14.06.2016 г. и 14.01.2017 г. застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите", за които са издадени застрахователни полици № BG/30/116000431624, № BG/30/116001661750 и № BG/30/117000276051, поради липса на съгласие - липса на подпис на застрахован в договора, както и без представителна власт за неговото сключване, тъй като застрахователния договор не е сключен нито от законния представител на собственика на автомобилите, нито от лице, упражняващо фактическа власт върху автомобилите на законно основание, а от трето лице, което не е валидно упълномощено за това. В условията на евентуалност и при отхвърляне на иска на горното основание, желае от съда да прогласи нищожност на процесните застрахователни договори поради противоречие със закона - неуведомяването на насрещната страна за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобилите, което противоречи на императивните разпоредби на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от Констититуцията на Република България (КРБ), чл. 8, ал. 2 от Закона задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 349, ал. 1 от действащия Кодекс на застраховането (КЗ); поради заобикаляне на закона - ответникът придобива привидно процесните МПС-та с цел да набави за себе си и за трети лица неправомерна облага - избягвайки данъчно облагане в Р.И И.и сериозно ощетявайки българския застраховател; поради накърняване на добрите нрави - действията на ответната страна, с цел извличане на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, дължими в Р.И И.; поради липсата на основание за сключване - интересът на ответното дружество не е сключване на договори с цел застрахователна закрила, а „услужване" с фирмата (наименованието) на търговското дружество с цел постигане на един противозаконен резултат; поради липса на предписаната от закона форма - в процесния договор липсва подпис за застрахован/застраховащ; поради липса на застрахователен интерес от страна на ответника по смисъла на чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ, като частен случай на злоупотреба с право, водещ до нищожност на застрахователния договор; поради привидност на процесния договор, тъй като е сключен от подставено лице - привидно застрахован и унищожаемост, поради умишлено въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от съответните дати на сключване на трите застрахователни договора. Претендира разноски.

Предявен е главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, към който в условията на евентуалност са присъединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 2 и предложение 3 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предложение 2 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предложение 3 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предложение 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 349, ал. 1 и 2 от КЗ, чл. 26, ал. 2, предложение 5 от ЗЗД; чл. 42, ал. 1 от ЗЗД; чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Иванови 76" ЕООД гр. Враца, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4, във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК, не е подал писмен отговор и не е взел становище по исковете.

Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, съдът прие за установено следното:

По делото са представени в заверен препис застрахователни полици № BG/30/116000431624 от 27.01.2016 г., № BG/30/116001661750 от 14.06.2016 г. и № BG/30/117000276051 от 14.01.2017 г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Първата от полиците се отнася за лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус" с *****, собственост на „Иванови" ЕООД гр. Враца, с посочен обичаен водач Патру Еуген.  Втората от полиците се отнася за лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с рег. ******, собственост на „Иванови" ЕООД гр. Враца, с посочен обичаен водач Т.М.К. Третата от полиците се отнася за лек автомобил марка „Хюндай", модел „Купе" с ******, собственост на „Иванови" ЕООД гр. Враца, с посочен обичаен водач С.Д.М..

В подкрепа на твърденията си в допълнителната молба с вх. № 13413/04.10.2017 г., със същата ищецът е представил разпечатки (л. 58-л. 62), за които е навел твърдения, че са от електронната му система и че удостоверяват обстоятелството, че в срока на действие на застрахователна полица № BG/30/116000431624 и BG/30/116001661750 са настъпили застрахователни събития по всяка от полиците и са образувани ликвидационни преписки. Съдът намира, че от разпечатките не може да се установи кой е техния автор и коя е датата на съставянето им, поради което същите нямат доказателствена стойност по отношение на отразените в тях факти и обстоятелства. Дори да се приеме, че разпечатките са с автор упълномощен представител на ищцовото дружество, същите не доказват удостоверените в тях обстоятелства, тъй като са съставени за целите на настоящия процес и се отнасят до изгодни за ищеца обстоятелства.

Същите съображения важат по отношение на представената с исковата молба разпечатка (л. 20-л. 22), за която се твърди да е от електронната система на ищцовото дружество и да установява броя на застрахованите на името на ответното дружество автомобили за периода от 2014 г. до 2017 г., а освен това същата е и неотносима към предмета на спора.

С определение от 11.01.2018 г. съдът е отхвърлил като неоснователни исканията на ищеца да бъде задължено на основание чл. 190 от ГПК ответното дружество да представи по делото всички документи, отнасящи се до статута, промяната в собствеността и регистрацията на процесните МПС и задължаване на законния представител на ответника да даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК на поставените в исковата молба конкретни въпроси. тъй като ответното дружество е получило препис от исковата молба по реда на чл. 50, ал. 4, във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК-чрез залепване на уведомление на посочения в Търговския регистър адрес на управление на дружеството и следователно съдът няма основание да приложи нито чл. 190 от ГПК, нито чл. 176 от ГПК.

Други относими към предмета на доказване по делото доказателства не са представени.

От правна страна:

По иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД и евентуалния иск по чл. 42, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът иска обявяване на нищожност на процесния договор за застраховка на горепосоченото основание с доводи, че „липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие". Поддържа, че „когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то сключените от него договори не могат да го обвържат без негово изрично съгласие".

На първо място, и трите посочени в исковата молба застрахователни полици са сключени от ищцовото дружество във връзка с обичайното му занятие, посочено в Търговския регистър, поради което и трите застрахователни договори са търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ). За тези сделки по силата на чл. 287 от ТЗ се прилагат разпоредбите за търговските сделки. Ответното дружество също е търговец и по делото липсват данни същото да се е противопоставило на трите застрахователни договора веднага след узнаването, поради което и по силата на чл. 301 от ТЗ ответното дружество е обвързано от тези застрахователни договори. 

На второ място, Кодексът за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.), при действието на който са сключени и трите застрахователни договора, изрично предвижда възможност за сключване на договор за имуществено застраховане и без пълномощие, което по смисъла на чл. 402, ал. 1 КЗ  представлява договор от името на застрахования, но за застраховане не на свое, а на чуждо имущество. По силата на чл. 402, ал. 2 от КЗ такъв договор е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество, а при редовно платена премия, одобрението има сила и когато е направено след настъпване на застрахователното събитие - чл. 402, ал. 1 КЗ. В тази хипотеза застрахованият отговаря лично за плащане на застрахователната премия, а след одобрението на договора от собственика на застрахованото имущество, застрахователят отговаря за заплащане на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. По аргумент от чл. 402, ал. 2 от КЗ сключеният от застрахования договор за застраховка на чуждо имущество би бил недействителен, ако не е дадено одобрение на собственика, но до одобрението му от собственика същият е в положение на висяща недействителност. При настъпване на застрахователно събитие и липса на одобрение на договора от собственика на застрахованото имущество, отпада отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл е налице задължителна практика на Върховния касационен съд: решение № 213 от 21.01.2015 г. по търг. дело № 4131/2013 г., I т.о., която е относима към случая, тъй като съдържанието на чл. 195, ал. 1 и 2 от КЗ-отм. и съдържанието на чл. 402, ал. 1 и 2 от КЗ се припокрива напълно.

Дори да се приеме, че в срока на действие на застрахователните договори са настъпили пътно-транспортни произшествия с участието на застрахованите леки автомобили, преди да пристъпи към искане за обявяване нищожност на процесния застрахователен договор, застрахователят е следвало да установи дали е налице одобрение от собственика на трите автомобила, в каквато насока доказателства по делото не са представени. С оглед начина на призоваване на ответното дружество за съдебно заседание, не са налице условията за даване на обяснения от законния представител на ответното дружество по реда на чл. 176 от ГПК, включително по въпроса дали потвърждава сключените застрахователни договори, както и не са налице условията за задължаване на ответното дружество да представи намиращи се у него документи по реда на чл. 190 от ГПК.

Ето защо съдът намира, че тези искове подлежат на отхвърляне  като неоснователни.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, предл. 2-ро и предл. 3-то от ЗЗД.

Ищецът излага доводи, че процесния договор противоречи на закона, тъй като при сключването му не е бил уведомен от насрещната страна „за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реалния размер на застрахователния риск". Поддържа, че нарушаването на тези права на застрахователите води до противоречие с разпоредбите на чл. 57 и чл. 58 от КРБ, чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 349, ал.1, 2 и 3 от КЗ.

Съдът не възприема тези доводи. Искът за установяване на нищожност на договор поради противоречие със закона  е отрицателен установителен иск. С него ищецът цели да бъде установено по съдебен ред, че определен договор противоречи на закона. Закон по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД означава нормативен акт в широкия смисъл на думата - кодекс, закон или подзаконов нормативен акт. За да е налице нищожност с конкретна негова императивна разпоредба - уговаряне поради противоречие със закона, следва договора да цели нещо различно от предписаното в закона или да е сключена забранена от закона сделка. В конкретния случай изложените от ищеца обстоятелства относно поведението на ответника не обуславя извод за противоречие на процесните договори с посочените в исковата молба правни норми. По делото не се установи, че с правото да сключи застраховка „Гражданска отговорност" ответникът е накърнил или не е зачел права или закони интереси на ищцовото дружество (чл. 57 и 58 от КРБ), още по-малко, че това му право е в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД).

Следва също да се посочи, че застрахователят е бил наясно с обстоятелствата, свързани с ползвателите на трите застраховани автомобила, тъй като ползвателите са изрично посочени в полицата, както и техните адреси, находящи се в Румъния. От трите застрахователни полици се установява също, че ищцовото застрахователно дружество се е възползвало от правото си на завишаване на застрахователните премии и е начислило завишения в размер между 167% на 300 % по всяка от полиците. С оглед тези констатации, съдът приема, че застрахователят - настоящ ищец е бил наясно с всички обстоятелства при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск".

В случая не е налице и противоречие с чл. 349, ал. 1 и 2 от КЗ. Прогласената от законодателя недействителност по чл. 349, ал. 1 от КЗ  поради липса на застрахователен интерес е относима към липсата на интерес на застрахования към момента на сключване на договора, докато при отпадане на интереса по време на неговото действие договорът се прекратява по аргумент от чл. 349, ал. 5 от КЗ. Застраховането на чуждо имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но предвид на обстоятелството, че застрахователният интерес се преценява от гледна точка на застрахования, то сключеният договор за застраховка на имущество, заявено като собствено на застрахования, не е лишен от интерес и не е недействителен по смисъла на чл. 349, ал. 1 от КЗ. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи факта, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Застрахованият доказва правото си на собственост върху застрахованото имущество с предвидените в закона доказателства, съобразно с основанието, на което твърди, че е придобил собствеността. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя. Налице е задължителна практика на Върховния касационен съд по отношение на доказателствената тежест относно това обстоятелство: решение № 21 от 21.01.2015 г. по търг. дело № 4131/2013 г., I т.о. , което не е загубило действието си и при действието на чл. 349, ал. 1 от КЗ.

По делото останаха недоказани и твърденията на ищеца за заобикаляне на закона от страна на ответника, с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани. Ищецът не доказа, че процесните застрахователни договори противоречат на добрите нрави. По делото не се събраха доказателства ответникът да нарушава морални, неписани норми на обществото, традициите и обичаите на страната, от гледна точка на които е недопустимо сключения договор да породи съответните правни последици.

При гореизложените съображения тези искове също подлежат на отхвърляне.

По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то от ЗЗД, вр. с чл. 349, ал. 1 от КЗ.

Според ищеца „злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес съставлява признаците и на липса на законно основание за сключване на договора". В случая интересът на ответника не е сключване на договор за застрахователна закрила, а „единствено услужва с името си за постигане на един противозаконен резултат".

Съдът приема, че ответникът, чиято е доказателствената тежест относно това обстоятелство (чл. 154, ал. 1 от ГПК) не проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че към датата на сключване на трите договора за застраховка „Гражданска отговорност" ответникът не е бил нито собственик, нито ползвател на посоченото трите посочени в исковата молба автомобила. Съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд застраховането на чуждо имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но предвид на обстоятелството, че застрахователният интерес се преценява от гледна точка на застрахования, то сключеният договор за застраховка на имущество, заявено като собствено на застрахования, не е лишен от интерес и не е недействителен по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КЗ (отм.), на която разпоредба съответства чл. 349, ал. 1 от КЗ. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи факта, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя.

Следва да се има предвид и специалното правило на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, приложимо към търговските сделки, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Ето защо,  след като ищцовото застрахователно дружество не е оспорило действителността на изявлението на представляващия ответното дружество, нито относимостта на сключената с него полица към процесните автомобили, а е приел плащането на премията от сключилия договора, осчетоводил е застрахователната полица и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционен фонд, то той не може да се позовава на нищожността на сключения между него и ответника застрахователен договор. Такова разрешение е дадено със задължителната практика на Върховния касационен съд: решение № 50/25.04.2012 г. по т.д.95/2011 г., II т.о. и решение № 71/22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г., І т.о., която, както бе посочено по-горе, запазва значението си и при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.

Предвид гореизложеното този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД.

Според ищеца процесния договор следва да бъде обявен за нищожен, тъй като „ответника е подставено лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си и трети лица".

Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено тя се разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки са уредени в чл. 17 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.  Следва да се има предвид, че при подставеното лице симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието име се поставя (привидна страна) в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек") сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат на симулация между скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него.

С оглед предходното, настоящата съдебна инстанция счита, че не е налице твърдяната симулация и не е налице нищожност на договора и на това основание.

По иска с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Правото да се унищожи договор (респективно едностранна правна сделка) се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск. С него ищецът цели да се предизвика промяна в гражданските правоотношения между страните по делото и да бъде установено по съдебен ред, че определен договор към момента на сключването си е засегнат от предвиден в закона порок. За да бъде уважен такъв конститутивен иск ищецът следва да докаже по делото наличието на фактическия състав на твърдяното основание за унищожаемост.

В исковата молба ищецът твърди, че при сключването на трите договора за застраховка „Гражданска отговорност" е бил умишлено въведен от ответника в заблуждение. Заблуждението се изразявало в „укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор".

В тежест на ищеца бе да докаже, че е бил подведен от ответника да сключи процесния договор, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Това изисква определени действия от страна на ответника, като освен твърденията, изложени в исковата молба, доказателства в този смисъл не са представени. Единствено от представените по делото три полици за застраховка „Гражданска отговорност" не може да се направи извод, че ищецът е бил мотивиран от ответника да сключи договора, а още по-малко, че това е станало чрез умишлено въвеждане в заблуда. Трайна е съдебната практика, че въвеждането в заблуждение, изразяващо се в създаване на неверни представи с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася или до фактическия състав на сделката, или до последиците от нея. Мотивите за сключването на сделката, когато е съзнаван характерът й, не е елемент от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗД. Тук отново следва да се има предвид изложеното по-горе, че при сключването на процесните договори  застрахователят е бил наясно с всички релевантни обстоятелства, „имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор", тъй като в трите полици е вписано, че обичайни водачи на застрахованите леки автомобили са чужди граждани с адрес в Румъния, поради което при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение, ищецът е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск", като е начислил завишения върху трите застрахователни премии в значителен размер.

При горните съображения този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски възниква само за ответника, който нито е заявил претенция за разноски, нито е представил доказателства за направени такива, с оглед на което съдът не присъжда разноски.

Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад", бул. „Г. М. Димитров" № 1 срещу „Иванови 76" ЕООД с ЕИК 202146422, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Христо Ботев" № 146, вх. Б, ет. 2, ап. 6 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, както и евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 2 и предложение 3 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предложение 2 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предложение 3 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предложение 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 349, ал. 1 от КЗ, чл. 26, ал. 2, предложение 5 от ЗЗД; чл. 42, ал. 1 от ЗЗД; чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                                                  

                                                          Районен съдия: