Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=7i0tgzYnJqY%3D

Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

№ 569

гр.Русе,  12.04.2018 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, Х-ти  граждански състав в  публично    заседание  12-ти март през две хиляди и осемнадесета година  в  състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при     секретаря  Ширин Сефер,

като разгледа докладваното  от съдията гр. дело № 6855 по описа  за 2017  година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

  Предявените в условията на обективно евентуално съединяване  искове са с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3, чл.26, ал.2, пр.2, пр.4 и пр.5 от ЗЗД, чл.349, ал.2 от КЗ и чл.29, ал.1 от ЗЗД.

  Ищецът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД твърди, че ответникът чрез посредничеството на застрахователен брокер, сключил с него застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, обективирани в три полици, подробно описани в исковата молба за конкретно посочени автомобили. Твърди, че веднага след сключването на застрахователните договори автомобилите напуснали територията на страната и до момента се намирали във владението на трети, неизвестни лица-румънски граждани, които били и действителните собственици на автомобилите. Поддържа, че ответното дружество извършва по занятие забранената от закона и заобикаляща го „услуга" по изнасяне  в „застрахован вид" в Румъния на автомобили със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" с цел избягване на много по-високите застрахователни премии, данъци и такси, събирани в посочената страна. Счита, че ответникът е формален собственик на множество автомобили, регистрирани в страната през периода 2015 - 2017 г., от които се е дезинтересирал напълно и които се управляват в Румъния от лица-румънски граждани, които са техните действителни собственици. По подробно изложените в исковата молба правни съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния застрахователен договор на някое от посочените в условията на евентуалност основания, респ. да унищожи същия като сключен при измама. Претендира и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 18.08.2015 г. с полица № BG/30/115002126819, между страните бил сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на лек автомобил с български регистрационнен номер, регистрация Р (Русе);

на 21.03.2016 г. с полица № BG/30/116000903491 между страните бил сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на лек автомобил с български регистрационнен номер, регистрация Р (Русе);

на 23.09.2016 г., с полица № BG/30/116002494304 между страните бил сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на лек автомобил с български регистрационнен номер, регистрация Р (Русе);

            И трите договора били сключен с посредничеството на различни  застрахователни брокери. В полиците като обичайни водачи на автомобилите били посочени румънски граждани като били записани и пълните лични данни на всяко от лицата - личен номер, както и адрес в Република Румъния с конкретно посочване на община, град, улица и номер. Върху обичайно дължимите застрахователни премии са начислявани завишения от 168,08%, 206,23% и 300%. И в трите застрахователни полици като собственик на застрахования автомобил е посочено ответното дружество.

От правна страна:

Уредбата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се съдържа в глава четиридесет и седма от КЗ (чл.477 - чл.505 от същия кодекс). Приложение по отношение на тази застраховка, съгласно чл.505 от КЗ, намират и общите правила за застраховането на гражданската отговорност по глава четиридесет и първа от КЗ, общите правила за задължителното застраховане по глава и четвърта от КЗ и общите правила за задължителните застраховки „Гражданска отговорност" по глава четиридесет и пета от КЗ. Доколкото застрахователното правоотношение възниква от договор, то към разглежданата задължителна застраховка ще намерят приложение намират и общите правила за сключването на всички видове застрахователни договори по глава тридесет и шеста от КЗ. Както изрично се сочи в чл.343, ал.2 от КЗ, за всички застрахователни договори се прилагат и общите правила на ТЗ и на ЗЗД, доколкото обаче в КЗ не е предвидено друго. Тъй като застрахователните сделки са абсолютни търговски сделки, посочени в чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ, то общите правила на ЗЗД, включително разпоредбите, уреждащи нищожността и унищожаемостта на договорите, на които ищецът се позовава, ще намерят приложение само в случаите, в които липсва специална уредба в КЗ и ТЗ. В обобщение на горното и в съответствие с принципа lex specialis derogat legi generali към разглеждания застрахователен договор приложение следва да намерят първо правилата на КЗ в посочената по - горе последователност, при липса на уредба в КЗ - общите правила на ТЗ относно търговските сделки, а при липса регламентация и в ТЗ - общите правила по ЗЗД относно договорите.

Евентуално съединените искове ще бъдат разгледани от съда в последователността, която следва и от самия закон (първо основанията за нищожност в поредността по чл.26 от ЗЗД, след това особеното основание за нищожност по чл.349, ал.2 от КЗ и накрая основанието за унищожаемост по чл.29, ал.1 от ЗЗД), като ще бъде даден отговор на доводите, наведени с исковата молба и с писмената защита на ищеца с вх. № 52577/28.12.2017 г. 

I. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона. Искът е неоснователен.

Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила и конкретно за това, че същият ще се управлява в Република Румъния от румънски гражданин, които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на застрахователния договор и преценката на застрахователния риск. Изложените доводи са изцяло неоснователни.

От самото съдържание на полиците става ясно, че застрахователят е бил в известност за това, че автомобилите ще се управляват обичайно не от собственика или негов служител, а от трети лица -  румънски граждани. Посочени са и адреси на лицата, които ще управляват обичайно автомобила, и те се намира в Република Румъния. Ищецът е начислил и завишение върху премиите за това, че автомобилите ще се управляват в чужбина. Освен това разпоредбата на чл.480, ал.7 от КЗ изрично предвижда, че управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и това обстоятелство да беше премълчано от ответника (а в случая то е договорено в самата полица) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилите ще се управляват в Румъния принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователните договори на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство, което в случая е сторено като ищецът е събрал премия, която е по-висока в сравнение с обичайно дължимата.

По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (вж. решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително не само за запитващата юрисдикция, но и за всички български съдилища и учреждения - чл.633 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира изцяло неоснователни съображенията в писмената защита на ищеца, според които цитираното решение на СЕС било неотносимо, тъй като тълкувало разпоредбата на чл.3 § 1 от Директива 72/166/ЕИО без да отчита различията в националните законодателства. Съгласно чл.267 § 1, б."б" от ДФЕС ролята на СЕС е именно да даде задължително тълкуване на приложимия акт на институциите на ЕС, а от тази гледна точка - и преценка на съответствието на националното право, с което той е транспониран в законодателството на съответната държава-членка на ЕС. В областите на хармонизиране на законодателствата на държавите-членки, подобни различия са недопустими, съответно въз основа на тях страните не могат да се правят валидни доводи пред националните съдилища, натоварени да прилагат закона в съответствие с тълкуването, дадено от СЕС.

С цитираното решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице, което именно прави ищецът чрез предявяване на настоящите евентуално съединени искове. В § § 27 - 28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи следното: "... обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство". Поставеният преюдициален въпрос касае именно приложението на чл.3 § 1 от Първата директива (Директива 72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като  договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство.

В диспозитив СЕС приема, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно преворно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. Всъщност националното ни право, освен в чл.485, ал.2 от КЗ, изрично изключва подобно възражение на застрахователя и при регламентацията на прекия иск на пострадалия. Така в чл.432, ал.2, in fine от КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).

Самата Директива 2009/103/ЕО, в съображение 25-то от нейния преамбюл, гласи следното: „Някои застрахователни предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства". Казано другояче, Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.

Всъщност с настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел - чрез прогласяването на застрахователни договори за нищожен на някое от предявените с исковата молба основания, респ. чрез унищожаването им, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахован автомобил лица на основание това, че той не бил управляван обичайно в страната или че не бил управляван от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самата искова молба, в която правният интерес от завеждане на делото е обоснован по следния начин: „ ... ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив". Нещо повече, ищецът признава, че е узнал за настъпили ПТП в чужбина с участието на застрахованите автомобили и че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си отговорност пред увредените при ПТП трети лица. Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2, in fine от КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователния договор в производство, водено срещу застрахования, който очевидно изцяло се е дезинтересирал от участие в процеса.

II. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона. Искът е неоснователен.

Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на трети лица - румънски граждани, които ги управлявали в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Съдът намира доводите за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави, изцяло несъстоятелни дори само на това основание (арг. от чл.26, ал.2 от ГПК). Ищецът няма на разположение подобен популарен иск (actio popularis) за защита на публични, фискални интереси, какъвто е бил познат на римското право. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобила в тази страна или в която и да е друга държава-членка не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение на риска - чл.480, ал.7 от КЗ. По тази причина за ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок размер от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради заобикаляне на закона. Впрочем самият закон - чл.480, ал.5 от КЗ забранява на ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта". Въпреки това обаче, в разглеждания случай ищецът е начислил върху дължимата премия и увеличение в размер над 100 %. За пълнота следва да се отбележи, че повод за подобно оплакване биха имали румънските застрахователи, тъй като техни потенциални клиенти, използвайки описаната в исковата молба схема, сключват застрахователни договори с български застрахователи, включително с ищеца. С подобно увеличение на потока на евентуалните застраховани, от които ищецът събира премии и то в увеличен размер, е свързано и носенето на съответната отговорност пред третите увредени лица в резултат на ПТП с участие на застрахованите автомобили. Този резултат е проявление на общия правен принцип qui habet commode ferre debet onera (комуто ползите, нему и тежестите).

III. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави. Искът е неоснователен.

Ищецът твърди, че договорите са нищожни на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който били сключени от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица - румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Дори и описаният в исковата молба начин за спестяване от румънски граждани на по-високите разходи за регистрация на МПС в Румъния, включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в България на името на формални собственици-български граждани, както и избягването на заплащане на по-висока застрахователна премия в тази страна, в известен смисъл да съставляват морално укоримо действие, то това по никакъв начин не се отразява на валидността на сключения застрахователен договор. Моралната укоримост на поведението на ответника тук е по-обща и се свързва с евентуално осъщественото с нейна помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Както обаче беше посочено по-горе, това поведение по никакъв начин не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора.

IV. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие. Искът е неоснователен. Ищецът развива доводи, според които договорите са нищожни, тъй като са сключени от ответника като мним пълномощник на действителните собственици - румънски граждани. Съгласно задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договора. Следва да се отбележи, че липсва пречка да се сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на чужд автомобил. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, изр.2 от КЗ изрично сочи, че по отношение на регистрираното в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от всяко друго лице, различно от собственика на въпросното МПС.

V. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради липса на основание. Тук липсата на основание се извежда от липсата на застрахователен интерес, което е самостоятелно основание за недействителност на застрахователния договор по чл.349, ал.2 от КЗ. Поставя се въпросът кога е налице застрахователен интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В задължителната съдебна практика (вж. т.4, б.„б" от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС) се приема, че при задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо значение има обществения интерес, който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Този интерес категорично е формулиран и в приложимото европейско законодателство - чл.3, § 1 от Директива 2009/103/ЕО, който гласи, че всяка държава членка предприема „всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия". В този смисъл, макар и да нямат задължителен за съда характер, настоящият съдебен състав напълно споделя разбирането, изложено от секторния регулаторен орган - Комисията за финансов надзор, в дадените на основание чл.13, ал.1, т.4 от ЗКФН Указания относно тълкуването на понятието "застрахователен интерес" при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за възможността за едностранно анулиране на застрахователни полици от страна на застрахователя, приети с протокол № 45 от заседание на КФН, проведено на 23.09.2015 г. Комисията приема, че правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само една от хипотезите на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, но не ги изчерпва. Посочено е, че всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм., сега чл.477, ал.2 от действащия КЗ) има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и предвид изискванията на Директива 2009/103/ЕО да се гарантира застраховането на моторните превозни средства по тази застраховка, следва да се приеме застрахователен интерес за нейното сключване от всяко едно лице, когато съществува моторно превозно средство, което е регистрирано в Република България и което не е спряно от движение.

Тук следва да се има предвид и цитираното по - горе решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, в което се приема, че липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т. е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица. Съдът на ЕС, както и Европейската комисия (вж. т.33 от мотивите към решението), са изразили основателните си опасения, че ако договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на застрахователен интерес), то правото на обезщетение на пострадалите от произшествие може да се окаже накърнено.

VI. По иска с правно основание чл.349, ал.2 от КЗ - нищожност поради липса на застрахователен интерес. Искът е неоснователен по изложените във връзка с иска за нищожност поради липса на основание съображения. Както вече беше посочено, застрахователният интерес по договорите за задължителни застраховки освен личен е и колективен като личен интерес е налице по отношение на всяко лице, което би имало качеството на застрахован по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ  - собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, т.е. със знанието и съгласието на собственика.

VII. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - нищожност на договора поради неговата привидност при условията на персонална симулация. Искът е неоснователен.

Персоналната симулация няма изрична уредба. В закона са уредени само привидните и прикритите сделки (чл.17 и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД), но тази уредба се отнася само до привидността на самия договор или на отделни негови клаузи, а не и до привидността и скриването на страните по този договор. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката. Ищецът обаче очевидно не държи сметка, че при персоналната симулация и при едностранното, и при двустранното подставяне, е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. А щом е необходимо неговото съдействие, то няма как той да не знае за персоналната симулация. Това означава, че персоналната симулация както при едностранното, така и при двустранното подставяне, няма как да се използва за заблуда на явната страна по сделката, в лицето на ищеца. И едностранното, и двустранното подставяне могат да служат само за заблуждение на трети лица (така изрично Таков, Кр. „Персонална симулация. Видове, хипотези, сравнения с други правни конструкции", сп."Съвременно право" бр. № 2/2005 г.). В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като твърди, че не е знаел, че другата страна по договора всъщност не е „истинския" собственик.

Както беше отбелязано по-горе, спецификите на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" принципно изключват приложението на общите правила на ЗЗД, включително тези, изведени в съдебната практика и в доктрината относно персоналната симулация. Предвид пределно широкия кръг на застрахованите, респективно на лицата, които имат застрахователен интерес за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл.477, ал.2 от КЗ), въпросът за качеството, в което едно лице сключва застрахователния договор, не е релевантен относно действителността на договора, а има отношение единствено към преценката на риска. Застраховащият (лицето, което сключва застрахователния договор) може да бъде самият собственик, може да действа от името на собственика (т.е. като пълномощник) или от свое име, но за сметка на собственика на моторното превозно средство (като довереник), а също така може да действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното превозно средство. Това е въпрос на вътрешни отношения между субектите в гражданските правоотношения. Въпросът за това за чия сметка се заплащат застрахователните премии също няма значение относно действителността на договора, доколкото той също касае вътрешните отношения на заинтересованите лица.

VIII. По иска с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Искът е неоснователен.

Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилът ще се ползва от лице, различно от ответницата и то в чужбина - в Румъния, която според ищеца била „...страна, в която щетимостта е значително по-висока". Сочи, че бил лишен от възможността да завиши и застрахователната премия поради поетия по-висок риск. Изложените доводи са опровергават изцяло от доказателствата по делото. Както вече беше посочено, още в самите полици е посочено, че автомобилите ще се управляват обичайно от лица - румънски граждани с местожителство в Румъния като е начислено и завишение на премията. Освен това ищецът не е представил никакви доказателства (например статистически данни) за твърдението си за „щетимостта" в Румъния. Дори и това да е така, то самият закон - чл.480, ал.7 от КЗ, не счита управлението на МПС в друга страна-членка, за съществено изменение на иска, респ. това не може да послужи като основание за неговото унищожаване.

По изложените съображения всички предявени искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Мотивиран така, съдът

                                       Р    Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" № 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „АУТО ХАУС 2"ЕООД-Русе, ЕИК 202559150 искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори, обективирани в застрахователни полици от 18.08.2015 г. - полица № BG/30/115002126819; от 21.03.2016 г. - полица № BG/30/116000903491 и от 23.09.2016 г. -  полица № BG/30/116002494304, поради противоречие със закона.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" № 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „АУТО ХАУС 2"ЕООД-Русе, ЕИК 202559150 искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори, обективирани в застрахователни полици от 18.08.2015 г. - полица № BG/30/115002126819; от 21.03.2016 г. - полица № BG/30/116000903491 и от 23.09.2016 г. -  полица № BG/30/116002494304, поради заобикаляне на закона.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" № 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „АУТО ХАУС 2"ЕООД-Русе, ЕИК 202559150 искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори, обективирани в застрахователни полици от 18.08.2015 г. - полица № BG/30/115002126819; от 21.03.2016 г. - полица № BG/30/116000903491 и от 23.09.2016 г. -  полица № BG/30/116002494304, поради накърняване на добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" № 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „АУТО ХАУС 2"ЕООД-Русе, ЕИК 202559150 искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори, обективирани в застрахователни полици от 18.08.2015 г. - полица № BG/30/115002126819; от 21.03.2016 г. - полица № BG/30/116000903491 и от 23.09.2016 г. -  полица № BG/30/116002494304, поради липса на представителна власт за сключването им.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" № 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „АУТО ХАУС 2"ЕООД-Русе, ЕИК 202559150 искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори, обективирани в застрахователни полици от 18.08.2015 г. - полица № BG/30/115002126819; от 21.03.2016 г. - полица № BG/30/116000903491 и от 23.09.2016 г. -  полица № BG/30/116002494304, поради липса на основание.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" № 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „АУТО ХАУС 2"ЕООД-Русе, ЕИК 202559150 искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори, обективирани в застрахователни полици от 18.08.2015 г. - полица № BG/30/115002126819; от 21.03.2016 г. - полица № BG/30/116000903491 и от 23.09.2016 г. -  полица № BG/30/116002494304, поради  привидност при условията на персонална симулация.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" № 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „АУТО ХАУС 2"ЕООД-Русе, ЕИК 202559150 искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори, обективирани в застрахователни полици от 18.08.2015 г. - полица № BG/30/115002126819; от 21.03.2016 г. - полица № BG/30/116000903491 и от 23.09.2016 г. -  полица № BG/30/116002494304, поради липса на застрахователен интерес.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" № 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „АУТО ХАУС 2"ЕООД-Русе, ЕИК 202559150 искове с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователни договори, обективирани в застрахователни полици от 18.08.2015 г. - полица № BG/30/115002126819; от 21.03.2016 г. - полица № BG/30/116000903491 и от 23.09.2016 г. -  полица № BG/30/116002494304, поради измама чрез умишленото въвеждане на ищеца в заблуждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: