РС-Монтана - гр.д. 2467/2017, прогласяват нищожност на "Гражданска отговорност" - УЖАС!
Обратно към застрахователна измама
Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела
-
http://www.montana-rs.org/myapps/sas/ACTS/02634517/467a2617.htm
№ 547 / 22.11.2017 г.
Н Е П Р И. С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И. Е
22.11.2017 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 26.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова И. с участието на прокурора................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2467 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание:
1.чл.26, ал. 2 пред. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЗД (липса на подпис И. съгласие във връзка с липса на представителна власт);
2.евентуално по чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави);
3.евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД (липса на предписана от закона форма);
4.евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл. 289 ТЗ, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД (липса на основание);
5.евентуално по чл. 349, ал.1,2 И. 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес); И.
6.евентуално по чл.26 ал. 2, предл.5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице).
7.евентуално по чл.29, ал. 1 ЗЗД (унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й).
Ищецът, „З. А. Д. Д. Ж. И. З." АД, ЕИК xxxx , със седалище И. адрес на управление град София, бул.Г.М.Д. № 1, представлявано от Изпълнителните директори Р. М. И. Б. И.., чрез юрисконсулт И..В., сочат, че предявяват при условията на евентуално съединяване на исковете, като молят да се прогласи нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна xxxx , издадена на 08.04.2016 г. поради липсата на подпис И. съгласие (представителна власт) за неговото сключване, а евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради едновременното му противоречие със закона И. неговото заобикаляне; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради накърняване на добрите нрави; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на основание; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради липса на застрахователен интерес, евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се постанови унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й.
Уточнява, че цената на исковата претенця е цената на сключения застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомбилистите", обективиран в процесната полица представлява стойността на договорената застрахователна премия в общ размер от 520,39 лв.
Твърди, че на 08.04.2016 г. ответникът (занапред „Застрахован"), сключва застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в процесната застрахователна полица по отношение на лекия автомобил марка А., модел А4, регистрационен xxxx . В нея като застрахован собственик фигурира ответното Д., а като обичаен водач Д. А. - румънски гражданин с адрес посочен в полицата. В последствие при тях постъпила информация за настъпило на 15.10.2016 г. на територията на И. З. събитие с участието на гореописаното МПС, за което ги уведомил техен представител за уреждане на застрахователни претенции по зелена карта.
Въпреки че като собственик на автомобила в процесната полица фигурира ответникът, цитираното превозното средство веднага след сключването на застрахователната полица напуска територията на Република България И. до момента се намира във владението на други трети лица, също румънски граждани, различни от посочения в полицата обичаен водач.
Няма данни след сключването на посочената по-горе застраховка по отношение на въпросното МПС, които да индикират по какъвто И. да е начин, че привидно застрахованото българско Д., е действителният собственик на автомобила, нито че то е упражнявало каквато И. да било фактическа власт върху автомобила. Ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния И. фактически статус на „формално" притежаваното от него МПС. За този факт може да се направи заключение от приложената извадка с данни за огромния брой застраховани автомобили в периода 2014-2017 година. Обосновано може да се предположи, че отвтетникът сключва застрахователни полици на МПС по занятие, без разбира се да ползва И. управлява всички тях И. без реално да е техен собственик. Практиката е доказала, че лицата, които демонстрират подобно пасивно поведение по отношение на дадено имущество не са нито негови собственици, нито ползватели. С оглед данните от представеното извлечение-справка от електронен регистър на Застрахователя се установява, че отвтеникът, сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" И. то с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. При извършена справка в електронната система на Търговския регистър към Агенция по вписванията установили, че ответното Д. не е обявявало годишни финансови отчети от датата на вписването му - 31.07.2014 г. Чл. 608 от Търговския закон въвежда презумпцията, че търговецът е неплатежоспособен, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. В настоящия случай ответното Д. не е обявявало ГФО в продължение на 3 (три) години т.е. от датата на вписването му в търговския регистър, като последният финансов отчет за 2016 г. е следвало да бъде обявен до 30.06.2017 г. С оглед на гореизложеното И. факта на огромния брой застрахователни полици сключени от ответното Д. счита, че същото е фиктивно И. е създадено като параван за сключване на застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомбилистите" на български автомобили И. последващото им предаване на румънски И. други водачи, като същото не отчита никаква икономическа И. счетоводна дейност.
Твърдят, че ответникът извършва следната забранена И. заобикаляща закона „услуга": изнасянето в „застрахован вид" в Р., със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност", на румънски автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии И. еко-такси в северната ни съседка, посредством серия от привидни И. прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Дейността на ответника няма за цел печалба чрез покупка И. продажба на автомобили, а неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани на други държави, които са действителните собственици на автомобилите И. спестяването им на разходи И. такси в Р. при регистриране на МПС. Тази порочна практика уврежда не само довереното му Д., но И. всеки един български застраховател, сключил подобна застраховка, но най-вече фискалните интереси на България И. Р. като цяло. На пресичането й със силата на пресъдено нещо (res judicata) се базира интересът им от подаването на настоящата искова молба.
Независимо у кого е фактическото владение върху автомобила в момента, твърдят, че процесната полица, ако се приеме, че е надлежно сключена, е „сключена" или лично от ответника (привидно застрахования), или чрез пълномощник, действащ от негово име И. за сметка на ползвателя (който е фактическия собственик на автомобила) със или без знанието И. упълномощаване от страна на формалния собственик на автомобила по документи.
Евентуално твърдят, че процесната полица не е подписана от застрахован/застраховащ, поради което И. същата се явява нищожна - липсва съгласие на една от страните по договора относно сключването, съдържанието И. изпълнението на договора. Липсата на подпис е И. нарушение на формата за действителност на застрахователния договор, което е друго самостоятелно основание за неговата нищожност.
По-конкретно относно правният интерес на „ЗАД Д. Ж. И. З." АД от предявяване на тези установителни искове за прогласяване нищожността на полицата: същият е налице, тъй като ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуалното настъпване на З. събитие застрахователят ще е длъжен да изплати З. обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. Такава информация е постъпила при тях от представителя им за уреждане на застрахователни претенции по зелена карта във връзка с настъпило З. събитие на 15.10.2016 г. на територията на И., поради което предявяваме настоящия иск.
Считат процесната полица за недействителна поради противоречие със закона И. добрите нарви, както И. поради заобикалянето му.
Считат, че освен ако не са налице по-тежки закононарушения или престъпления, са приложими хипотезите на чл. 349 ал.1, 2 И. 3 от КЗ (нов) - липса на застрахователен интерес И. на чл. 289 ТЗ, във вр. чл. 58 И. чл. 57, ал. 2 от КРБ, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗЗД - злоупотреба с право.
Твърдят, че собствеността И. владението върху автомобила - обект на застрахователния договор, безконтролно И. многократно са прехвърляни с цел създаване на заблуда пред българските органи И. пред застрахователя за реалния собственик, респ. държател, а оттам И. за евентуалната задължително необходима преценка на риска от щети. Сключването на абсолютно симулативни сделки И. злоупотребата с право на застрахователна закрила са съществена част от действията на подставеното лице (ответникът) - привидно застрахован, с по-нататъшната И. реализирана цел: пълно избягване на плащане на дължимите по - високи размери на данъци И. (еко)такси, както И. на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най-често Р.. Считат, че това поведение е класически пример за злоупотреба с право, чрез която се заобикаля закона.
В процесния случай - застрахованият (привидно застрахованият) злоупотребява с правото да се получи застрахователна закрила по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Гореописаното поведение на застрахования противоречи както на българското, така И. на румънското данъчно законодателство. Същото се намира И. в разрез с основен правен принцип, залегнал в чл. 58 от КРБ, а именно че границите на упражняване на субективните права на едно лице са субективните права И. законните интереси на другите лица. С други думи, правото на едно лице да получи застрахователна закрила е породено от интереса, нуждата да я получи (не е точно така, т.к. "Гражданска отговорност" е задължителна застраховка и всеки собственик на кола е длъжен да има такава). В същия смисъл е Решение № 4036 от 4.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 3463/2003г. (цитираното решение е за застраховане на земеделски култури) се казва, че: „застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1) правото на собственост или ограничено вещно право; 2) облигационно право, произтичащо от договор, 3) потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес. Когато обаче законът допуска едно лице да застрахова блага на трети лица, застрахователен интерес трябва да имат както лицата, чиито блага са застраховани, така И. тези, които сключват договора. Законът предвижда задължителност на застрахователния интерес И. когато се застрахова чуждо благо." Такъв в настоящия случай изобщо не е налице, доколкото ответникът само е услужил с личните си данни И. гражданството си на реалния ползвател И. фактически собственик на автомобила - чужденец.
Застрахователният риск е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно И. независимо от волята на застрахованото лице. Теоретично застрахователният интерес се определя от отношението на застрахованото лице към застрахования автомобил (имущество), при увреждането на който от събитието, визирано от застрахователния риск, би настъпила вреда за застрахования или за трети лица, за която застрахованият отговаря със своето имущество. Когато едно лице обаче не е действителният собственик, респ. ползвател на дадено имущество или го е придобил симулативно или временно И. в последствие го е прехвърлил, за него не съществува типичният, визиран в чл. 349 ал.1, 2 И. 3 от КЗ (нов) застрахователен интерес (а съгл. същия член на КЗ, ал. 5, "Застрахователният договор се прекратява, ако интересът отпадне по време на неговото действие, като застрахователят има право да задържи частта от премията, съответстваща на изтеклия срок на застрахователния договор до неговото прекратяване." - прекратява се, а не се прогласява за нищожен по съдебен ред; нищожен означава, че никога не е съществувал!) от същия чл.. И. това е така, тъй като за него не може да възникне риск, не може да възникне вреда, тъй като просто не е собственик или ползвател - този отрицателен факт елиминира напълно съществуването на застрахователен интерес. Това налага изводът, че сключената полица за ГО е невалидна, недействителна, не обективира изначално (ab initio) сключването на валиден застрахователен договор.
Твърдят, че застраховката се сключва (привидно) от застрахованото Д. с единствена цел да извлече незаконни облаги като спомогне, улесни прехвърлянето й на друг собственик в Р. или в други държави, който от своя страна не декларира собствеността си пред местните румънски власти, нито пред българските компетентни органи И. в тази връзка не я пререгистрира на свое име като нов собственик, не я вписва на отчет в румънските поделения на КАТ, не премахва българските й регистрационните табели И. не поставя румънски такива, не информира застрахователя за смяната на собствеността въпреки изричното императивно задължение за това. Съответно без тези действия българските органи на КАТ не могат от своя страна да свалят от отчет автомобила И. той реално продължава да се води на името на ответника, макар той да няма никакви права върху него, а друго лице в Р..
По този начин новият румънски приобретател цели да спести значителни по размер данъци И. такси в Р. по прехвърлянето на автомобила, по регистрирането му, по заплащане на т.нар. еко такси, с което едновременно заобикаля данъчното законодателство на страната си И. ощетява фиска. Само по себе си заобикалянето на данъчното законодателство с цел избягване на данъчно облагане е данъчно нарушение, а в по - големите размери представлява престъпно деяние. Във всички случаи привидното сключване на полицата И. получаването на зелена карта, чрез която да може да се шофира извън Република България, е решаващ елемент в описаната злоупотреба с право, насочена към неправомерно обогатяване И. заобикаляне на законите. Тази противозаконна дейност се изразява в заобикаляне на закона, измама на застрахователя или най - малкото умишленото му И. преднамерено въвеждане в заблуждение относно оценката И. мащаба на покрития риск.
Твърдят, че тази противозаконна дейност е придобила застрашителни размери И. настоящия случай не е изолиран такъв. По този начин автомобилът получава един двойнствен статут - формално се води на името на ответника, a de facto не е негова собственост. Видно от приложената справка ответникът е развил многогодишна порочна практика, поради което на негово име се водят редица на брой автомобили, с реални собственици в най-вече в Р., но И. други държави. Очевидно ответникът извършва гореописаното дейност изцяло „по занятие" или е просто лице, предоставило, услужило със своята самоличност с цел сключване на процесната застраховка. Посоченото съставлява безспорно заобикаляне, както на данъчното, транспортното, така И. на гражданското И. търговското законодателство И. води до увреждане на българските застрахователи, които при неверни представи поемат неопределени рискове без възможност за тяхната адекватна оценка И. контрол. При знание за действителната противозаконна дейност, предмет на която е застрахованото МПС, застрахователят не би сключил тази застраховка, защото по този начин най - малкото излиза, че сам участва в престъпната/противозаконна схема.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД - противоречие със закона като основание за нищожност:
При сключването на застраховка „Гражданска отговорност" неуведомяването на насрещната страна за обстоятелства, свързани с действителния собственик И. ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение И. преценката за реалния размер на застрахователния риск, води до противоречие със закона. Нарушаването на тези права на застрахователите противоречи И. на императивните разпоредби на чл. 58 И. чл. 57, ал. 2 от КРБ И. чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, както И. чл. 349 ал.1,2 И. ал.З от КЗ (нов) И. представлява безспорно противоречие с правото - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД.
Злоупотребата с права, схващана като отрицателно засягане на чужда правна сфера, стои в тясна връзка с т.нар. „генерален деликт" по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като всеки договор, представляващ средство за осъществяване на злоупотреба с право, е нищожен поради противоречие с общото правило да не се вреди другиму. Така по силата на прякото И. непосредствено прилагане на конституционните норми всяко посегателство върху чужда правна сфера, чрез правна сделка, я прави изначално недействителна, т.е. непораждаща никакви правни последици.
По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона:
Когато ответникът придобива привидно собственост върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си И. за трети лица - румънски граждани, спомагайки по този начин избягването на данъчно облагане в Република Р. И. сериозно ощетяване на българския застраховател, заобикаля закона, като преследва една забранена цел, чрез привидно правомерни средства - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД. Няма данни след сключването на процесния застрахователен договор, които да установяват, че застрахованото лице е действителният собственик И. ползвател на автомобила. Целта на ответника е да предаде владението на автомобила на друг ползвател от Р., или друга държава, който го владее И. ползва като собственик, без обаче между новия собственик И. стария да е подписан договор за продажба на МПС. Дори такъв да е подписан, същият остава скрит, не се декларира от страните пред данъчните органи И. органите на КАТ в Р., за да се спестят както данъци И. такси при промяната на собствеността, така И. последващите такива. Само И. единствено за целите да регистрира автомобила на свое име И. в последствие да го прехвърли, ответникът е сключил полицата И. улеснява промяната на фактическата власт на МПС-то. С голяма степен на вероятност могат да предположат предвид практиката, че новият (скрит) собственик управлява автомобила чрез пълномощно от ответника, И. се легитимира с така получената от застрахователя зелена карта.
Удостоверението за регистрация на МПС не е титул за собственост И. субективното отношение на дадено лице, което се изразява чрез него, не поражда потребност от застрахователна закрила, а без осъзната нужда не може да е налице И. интерес за нейното правомерно задоволяване. Интересът в тези случаи е друг, а именно извличане на непозволена облага, което, както вече се каза, е неразривно свързвано с увреждане интересите на застрахователя, който по описания начин е лишен изобщо от възможността да прецени застрахователния риск. Тази порочна практика на ответника ясно личи от застрахованите в „ЗАД Д. Ж. И. З." АД множество МПС, всички на негово име, за която са представили извлечение. Хипотеза, в която едно-единствено физическо лице е едновременно собственик И./или ползвател на такъв огромен брой автомобили е далеч от реалностите. Описаното симулативното придобиване на МПС от ответника, което в действителност се управлява от румънски гражданин или привидното му временно придобиване И. последващото обратно връщане, което остава скрито за трети лица, се извършва единствено с цел да се заобиколи закона - да не се декларират доходи от една прикрита И. оттам незаконна търговска дейност И. по този начин да се увреди българския фиск. Разбира се, действителният собственик също остава скрит пред застрахователя, като не се изпълнява императивното задължение на чл. 491 an. 1 от КЗ. Крайният ефект е, че не се заплащат никакви данъци нито в Р., нито в България, а се сключва застрахователен договор на по-ниска българска премия И. без еко-такси. Описаното представлява основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД. След като ответникът (привиден застрахован) не е придобил действителни права върху дадено имущество, не е нито негов ползвател, нито държател, то няма какъвто И. да е законен интерес от сключване на застрахователния договор.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД - злоупотребата с право като поведение, противоречащо на добрите нрави:
Действията на ответната страна, чиято единствена цел е извличане на облаги за себе си И. трети лица, като се спестят значителни по размер данъци И. такси, дължими в Р. в никакъв случай не могат да бъдат приети като отговарящи на наложилите се добри нрави в търговския оборот.
Последиците от това са, че процесният автомобил придобива напълно двойнствен трансграничен режим, който противозаконно удовлетворява И. двамата участници в сделката, а И. последващи лица. Посочената практика е недопустима от гледна точка на господстващите морални норми И. крие сериозен риск от увреждане на застрахователните дружества, чиято крайна цел е своевременното И. справедливо обезщетяване на увредените лица.
В теорията И. съдебната практика трайно е наложено разбирането, че злоупотребата с право представлява, ако не нещо друго, то винаги накърняване на добрите нрави, обуславящо нищожността на конкретния договор по смисъла на чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика: „добрите нрави" са правила И. принципи, които са всеобщо приложими. Нарушаването им е приравнено И. има последиците на нарушаване на закона /чл.9 от ЗЗД/. Принципите на добросъвестно водене на търговските дела, на справедливостта при договаряне на условията на сделките, на недопускане на несправедливо облагодетелстване, са водещи И. при търговските отношения. Затова дори И. отчитайки спецификата на тези отношения следва да се съобразяват И. т.н.общоприети правила, определени като „добри нрави". Добрите нрави следва да бъдат определени като онези морални обичаи, етични категории, критерии за справедливост, честност И. почтеност в гражданския И. търговски обмен, установени исторически И. неспазването на които във всички случаи разкрива явна недобросъвестност И. намерение за увреждане на отсрещната страна. Добрите нрави са безспорен източник на правото - Решение № 4 от 12.04.2016 г. на КС по к. д. № 10/2015г. Макар И. субсидиарно тяхното приложение И. спазване е винаги приложимо. Именно поради това законодателят в голяма част от нормативните актове препраща към правилата на морала, а неспазването им води след себе си нищожност на сключваните договори.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 42 от ЗЗД:
Твърдият, че застрахователният договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото И. да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху въпросното МПС на законно основание, а от трето лице /застраховащ/, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай след като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то И. упълномощаването за сключването на такъв следва да бъде направено в писмена форма. А тази форма категорично не е спазена.
Когато застрахователният договор е сключен от лице, което не разполага с никаква представителна власт да сключва такъв, то същият е нищожен на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗД. В КЗ (нов) не съществува специална разпоредба, която да дерогира общите правила за сключване на договори. С новия Кодекс за застраховане се въведе фигурата на застраховащия като лице, което фактически сключва договора за застраховка И. което съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар.1 т.2 от Допълнителните разпоредби на КЗ е страна по застрахователния договор. Застраховащият може да бъде застрахован или трето ползващо се лице. Въвеждането на тази фигура в КЗ на практика легализира съществуващата досега практика в определени хипотези договорът за застраховка да бъде сключен от лице, чийто имуществени И./или неимуществени блага не са предмет на застрахователна защита от застрахователния договор (параграф 1, т.1 от ДР на КЗ - нов) - например лизингополучателят по договор за финансово обвързан лизинг с уговорка за изкупуване на МПС.
Визираната от тях хипотеза е на сключване на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" от името на собственика на МПС по документи (привидния собственик) само, че от лице, което представя регистрациония талон на автомобила И. заплаща застрахователната премия или вноските от нея при разсроченото И. заплащане, същият не се явява нито застраховащ, нито застрахован, нито пък е надлежно упълномощен за това действие. Той просто изпълнява едно фактическо действие обикновено срещу заплащане - гореописаната „услуга".
Липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД, тъй като, когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то И. сключените от него договори не могат да го обвържат без неговото изрично съгласие. Тези договори са нищожни, непораждащи изначално правни последици между страните.
Липсата на съгласие като основание за нищожност е налице в конкретния казус И. поради липсата на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица. Т.е. не е налице обективирано чрез подпис волеизявление относно сключването, предмета, правата, задълженията И. изпълнението на договора от една от страните по договора.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД - липса на предписаната от закона форма:
Договорът за застраховка е строго формален договор И. липсата на предвидената в закона форма, респ. реквизити/съдържание прави същият нищожен. Съгласно чл. 344 ал.1 КЗ (нов) застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Чл. 345 ал.1 КЗ (нов) изчерпателно изброява реквизитите на застрахователния договор, които са задължителни с оглед спазване на предписната от закона форам, като в т. 10 фигурира като такъв задължителен елемент И. подписа на страните. Процесната полица е без подпис за застрахован/застраховащ, което е в нарушение на предписаната от закона форма/съдържание И. поради което същата на основание чл.26 ал.2, пред.З ЗЗД се явява нищожна.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 4 от ЗЗД - злоупотребата с право, водеща до липса на застрахователен интерес, води И. до липса на основание: Злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес съставлява признаците И. на липса на законно основание (causa) за сключване на договора, схващано в теорията И. практиката, като типичната И. непосредствена (стопанска) цел, която се преследва с даден вид договори. В конкретния случай интересът на ответника, не е сключване на договора с цел застрахователна закрила, каквато е типичната И. необходима цел на тези договори, тъй като още при сключване на договора е наясно, че няма нужда от такава - действителният собственик, респ. ползвател е друг. По друг начин казано ответникът единствено „услужва" с името си, с цел постигане на един противозаконен резултат.
Целта на всички застраховки гражданска отговорност е застраховане срещу възможно ангажиране отговорността на застрахования към трети лица. В случая задължение за застрахования не би могло да възникне, тъй като той, както към момента на подписване на застрахователната полица, така И. след това не е бил нито собственик, нито ползвател на МПС. Оттук следва И. липсата на кауза за сключване на договора - безспорно основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 4 от ЗЗД. Практиката приема именно, че липсата на застрахователен интерес е особен частен случай на липсата на основание за сключване на даден договор. В Решение № 220 от 29.01.201 Зг. на САС по в. т. д. № 1732/2012г. се приема, че „специалното основание по чл. 195 от КЗ (отм.), е приравнено на липса на основание (causa- чл. 26, ал.2, пред. четвърто от ЗЗД), разбирано като непосредствена икономическа цел, която страните преследват при сключването му".
По иска с правно основание чл. 349 ал.1, 2 И. 3 от КЗ (нов) - липса на застрахователен интерес, като частен случай на злоупотреба с право, водеща до нищожност на застрахователния договор:
Сочат, че в конкретния случай е налице пълно отсъствие на застрахователен интерес от страна на ответника, по смисъла на чл. 349 ал.1, 2 И. 3 от КЗ (нов). Неговият интерес е единствено да подготви чрез сключването на полицата прехвърлянето на автомобила, както И. да създаде възможност И. допусне за себе си И. за трети лица (румънски граждани) да извлекат облага от съответното застраховано имущество по договора, на което е единствено формален, фиктивен собственик - „сламен човек". От своя страна тези облаги на ответника функционално свързани с ощетяване на представляваното от него З. Д..
Липсата на застрахователен интерес е безспорно основание за нищожност на сключените сделки. В същия смисъл са Решение № 4036 от 4.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 3463/2003г. според което, „застрахователният интерес е условие за валидността на застрахователния договор И. негова задължителна предпоставка. Ако интересът не е налице, договорът е нищожен И. не поражда правни последици"; Решение № 854 от 30.04.2014 г. на САС по в. гр. д. № 2091/201 Зг.: „ когато едно лице черпи правата си от един нищожен придобивен договор, за него е налице липса на застрахователен интерес, поради което сключеният между страните по делото застрахователен договор е недействителен". В Решение № 113 от 12.06.2009 г. на ВнАС по в. т. д. № 162/2009г. се посочва още, че „императивната норма на чл. 195, ал.1 КЗ изисква наличието на застрахователен интерес, за да бъде застрахователният договор действителен. Да съществува застрахователен интерес означава да е налице правоотношение, по силата на което едно лице има имуществено или неимуществено право, засягането на което ще представлява за него вреда. Но това правоотношение също трябва да е действително, т.е. да е годно да породи права И. задължения, които да са предмет на застрахователна закрила. В противен случай липсва обект на евентуалния застрахователен риск." За пълнота следва да се посочи И. Решение № 448 от 18.10.2010 г. на ОС - Пазарджик по гр. д. № 456/2010г., което приема, че „щом като застрахователят не е бил собственик на вещта към момента на застраховането й, то договорът за имуществена застраховка е недействителен. Субективното му отношение към автомобила, изразено чрез факта на регистрацията на негово име, не променя този извод. По този въпрос практиката на ВКС е ясна - застрахователния интерес се свързва с реално съществуващо вещно право, а не със субективното отношение към застрахованото имущество ".
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице):
Сключването на абсолютно симулативни сделки при явна злоупотребата със застрахователната закрила са съществена част от действията на ответника - твърдят, че същото е подставеното лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си И. за трети лица, а именно пълно избягване на плащане на дължимите по - високи размери на данъци И. (еко)такси, както И. на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най-често Република Р.. Привидно застрахования не е нито придобило действителни права върху дадено имущество, нито е негов ползвател, нито държател, нито пък има какъвто И. да е законен интерес от сключване на застрахователния договор. Описаното, наред с изложеното по-горе в раздел II касателно привидността, обосновава основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 5 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД:
В условията на евентуалност твърдят, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права И. по - специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя, което покрива фактическия състав на гражданскоправната измама по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД. На това основание молят съда да прогласи унищожаемостта на процесната полица.
Застрахователният договор е унищожаем поради умишленото въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования. Измамните действия на лицето се изразяват в укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно И. решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор. Такива са безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание от множество привидни И. прикрити сделки, предоставяне на владението на процесното МПС на лица - граждани на различни държави, без значение целите, които те преследват И. без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС. Подобен вид информация има фундаментално значение за т.н. „същинско съдържание" на сделките. Премълчаването й във всички случаи е укоримо от гледна точка на установените правила за водене на преговори И. сключване на договори - чл. 491, ал. 1 от КЗ (нов).
Отделно от това поради укриване на действителния собственик И. ползвател на автомобила, застрахователят също е бил лишен от възможността да определи коректно застрахователния риск И. да завиши размера на застрахователнията премия на затрахования, отчитайки, че обичайното място на ползване е в чужбина (Р.), страна в която щетимостта е значително по-висока.
Следва да бъде взето предвид И. обстоятелството, че представляваното от него З. Д., а навярно И. всяко друго, знаейки че застрахованото МПС е било или ще бъде обект на неопределен брой сделки в друга държава, които не отговарят на изискванията на правото, че застрахованото лице цели единствено да облагодетелства себе си И. други лица И. сключването на застраховката, макар И. задължително, е просто стъпка, улеснение към една противоправна И. морално укорима негова цел, не би сключило подобна застраховка. В такъв случай, при знание или дори при наличие на обосновано предположение за гореописаните обстоятелства, умишлено премълчани от застрахованото лице, процесният договор със сигурност не би бил сключен, поради което смята, че е налице класичека хипотеза на въвеждане в заблуждение, чрез премълчаване на релевантна информация от първостепенно И. решаващо значение за сключваните от дружеството застраховки-основание за унищожаемост съгласно чл. 29 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица BG/30/116001086534, издадена на 08.04.2016 г., на основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД (поради липса на съгласие И. липса на подпис), във връзка с чл. 42 ЗЗД (липса на представителна власт), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа И. уважи иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД(поради противоречие със закона), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа И. уважи иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа И. уважи иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави); евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа И. уважи иска на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД (поради липса на основание), във връзка чл. 289 ТЗ И. чл. 8, ал. 2 ЗЗД; евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа И. уважи иска на основание чл.26 ал.2, предл. 3 ЗЗД (поради липса на предписана от закона форма); евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа И. уважи иска на основание чл. 349 ал.1, 2 И. 3 КЗ (нов) (поради липса на застрахователен интерес), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа И. уважи иска на основание чл. 26 ал.2. предл. 5 ЗЗД (поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално, ако се отхвърли иска по предходното основание - да се разгледа И. уважи иска на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД (измама), като обявите за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на измамливи И. заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги И. причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор - 08.04.2016 г., като им се присъдят направените в делото разноски. В проведено открито съдебно заседание е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК.
Ответникът „М." ЕООД, XXXX , със седалище И. адрес на управление град Монтана, ул.М. 17, представлявано от управителя Г.А.Ж. в срока, предвиден за отговор, съгласно разпоредбата на чл.131 ал.1 ГПК не взема становище по исковете. Не прави възражения, не оспорва истинността на представените документи, не е упражнил правата си по чл.211 ал.1; чл.212 И. чл.219 ГПК.
На основание чл. 190 от ГПК е задължен Г.А.Ж. да представи всички, документи, касаещи статута, промяната в собствеността И. регистрацията на процесното МПС, с рег.№ М 7587 ВХ (всякакви прехвърлителни договори, както И. всички издадени пълномощни за управление на автомобила).
На основание чл. 176 от ГПК е разпоредено личното явяване в съдебно заседание на Управителя на ответното Д. Г.А.Ж., за да отговори на конкретни въпроси.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото И. на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл.239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Съдът констатира, че ответникът „М." ЕООД, XXXX , със седалище И. адрес на управление град Монтана, ул.М. 17, представлявано от управителя Г.А.Ж., е получил чрез упълномощено лице А. Ж. съобщението по чл.131 ал.1 ГПК; л.70 от делото; лично е получил призовката за насроченото съдебно заседание И. разпореждането за личното му явяване в насрочено съдебно заседание, като са посочен И. въпросите на които следва да отговори, както И. последиците от неявяването му без основателна причина, л.89 И. л.90 от делото. Това обуславя извода за редовното му призоваване; същият е открит на посоченият в търговския регистър адрес на управление, че ответникът е предупреден за последиците от своето бездействие, същият не е заявил становище в срока за отговор, не е заявил становище по изготвеното определение от 02.10.2017г., с което съдът е изготвил проекто-доклад по делото, не изпраща представител в първото по делото заседание, И. не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен И. е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба И. не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл.239 ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа И. от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства И. представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения И. подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните И. материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Намира също така, че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен, с оглед твърденията в исковата молба, както И. с оглед представените И. приети по предвидения от закона ред писмени доказателства, поради което са налице И. предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК. С оглед на това следва да се постанови неприсъствено решение, с което да бъде обявен за нищожен сключения застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица BG/30/116001086534, издадена на 08.04.2016 г., на основание чл.26 ал.2 предложение 2 ЗЗД - поради липса на съгласие.
Не се оспори твърдението, че застрахователният договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото И. да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху въпросното МПС на законно основание, а от трето лице /застраховащ/, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай след като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то И. упълномощаването за сключването на такъв следва да бъде направено в писмена форма. Не се установи тази форма да е спазена.
В случая, застрахователният договор е сключен от лице, което не разполага с никаква представителна власт да сключва такъв, то същият е нищожен на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗД. В КЗ (нов) не съществува специална разпоредба, която да дерогира общите правила за сключване на договори. С новия Кодекс за застраховане е въведена фигурата на застраховащия като лице, което фактически сключва договора за застраховка И. което съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в §1 т.2 от Допълнителните разпоредби на КЗ е страна по застрахователния договор. Застраховащият може да бъде застрахован или трето ползващо се лице. Въвеждането на тази фигура в КЗ на практика легализира съществуващата досега практика в определени хипотези договорът за застраховка да бъде сключен от лице, чийто имуществени И./или неимуществени блага не са предмет на застрахователна защита от застрахователния договор (параграф 1, т.1 от ДР на КЗ - нов) - например лизингополучателят по договор за финансово обвързан лизинг с уговорка за изкупуване на МПС.
Визираната от тях хипотеза е на сключване на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" от името на собственика на МПС по документи (привидния собственик) само, че от лице, което представя регистрациония талон на автомобила И. заплаща застрахователната премия или вноските от нея при разсроченото И. заплащане, същият не се явява нито застраховащ, нито застрахован, нито пък е надлежно упълномощен за това действие. Той просто изпълнява едно фактическо действие обикновено срещу заплащане - гореописаната „услуга".
Липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД, тъй като, когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то И. сключените от него договори не могат да го обвържат без неговото изрично съгласие. Тези договори са нищожни, непораждащи изначално правни последици между страните.
В тази връзка, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 предложение 2 ЗЗД се явява основателен, поради което И. следва да се уважи.
Поради изричното изявление на процесуалния представител на ищцовото Д., че като главен иск следва да се счита предявения с правно основание чл.26, ал.2, предложение 2 от ЗЗД И. вследствие неговото уважаване, съдът не следва да разглежда останалите евентуално предявени искове.
При този изход на производството И. на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение И. 55.00 лева заплатена държавна такса или общо 155.00 лева.
Водим от горното И. на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И. :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.2 предложение 2 от ЗЗД, Застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица BG/30/116001086534, издадена на 08.04.2016 г., със страни: ,,З. А. Д. ДАЛЛ БОГГ: Ж. И. З." АД - гр.София, ЕИК: xxxx , със седалище И. адрес на управление: гр.София, бул. ,,Г.М.Д." № 1, представлявано от изпълнителните директори Р. М. И. Б. И.. И. „М." ЕООД, XXXX , със седалище И. адрес на управление град Монтана, ул.М. 17, представлявано от управителя Г.А.Ж., поради липса на съгласие.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от ,,З. А. Д. ДАЛЛ БОГГ: Ж. И. З." АД - гр.София, ЕИК: xxxx , със седалище И. адрес на управление: гр.София, бул. ,,Г.М.Д." № 1, представлявано от изпълнителните директори Р. М. И. Б. И.. искове с правно основание чл.26, ал. 1 предложения 1, 2 И. 3, във връзка с чл. 42 от ЗЗД; по чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл. 289 ТЗ, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД, по чл. 349, ал.1,2 И. 3 КЗ (нов); по чл.26 ал. 2, предл.5 ЗЗД; по чл.29, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М." ЕООД, XXXX , със седалище И. адрес на управление град Монтана, ул.М. 17, представлявано от управителя Г.А. Ж., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ НА ,,З. А. Д. ДАЛЛ БОГГ: Ж. И. З." АД - гр.София, с ЕИК: xxxx , със седалище И. адрес на управление: гр.София, бул.,,Г.М.Д." № 1, представлявано от изпълнителните директори проф.Т. В. И. доц.Ж. Х. сумата от 155.00 лева, съставляваща направени по делото разноски.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 И. чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
-
Обратно към застрахователна измама
Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела
-
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1616
Leave a comment