РС-Монтана - гр.д. 2346/2017, прогласяват нищожност на "Гражданска отговорност" - УЖАС!

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

 

http://www.montana-rs.org/myapps/sas/ACTS/02634517/346a3117.htm

№. 528 / 14.11.2017 г.

Н Е П Р И. С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И. Е

14.11.2017 година

град Монтана

                           В   И. М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на тридесет И. първи октомври през две хиляди И. седемнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

при секретаря Елена Ефремова И. в присъствието на прокурора.........., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА  гр.Д. №. 2346 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД, чл.26 ал.1. предл.1. от ЗЗД, чл.26 ал.1. предл.2 от ЗЗД, чл.26 ал.1. предл.3 от ЗЗД, чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД във вр. с чл.289 ТЗ И. чл.8 ал.2 от ЗЗД, чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД, чл.349 ал.1., 2 И. 3 от КЗ, чл. 26 ал.2 предл.5 от ЗЗД И. чл. 29. ал.1. от ЗЗД.

Ищецът „З. А. Д. Д. Ж. И. З." АД - град София, представлявано от Изпълнителните директори Р. М. И. Б. И., чрез адвокат П. К. твърди, че на 30.05.2016 г. ответникът сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в процесната застрахователна полица по отношение на лекия автомобил марка  xxxx  , регистрационен номер М xxxx  Х, с посочената в полицата рамА. В нея като застрахован собственик фигурира ответникът, а като обичаен водач ТОМА Илие Флорин - румънски гражданин с адрес Р., гр.К.. Твърди И. това, че въпреки че като собственик на автомобила в процесната полица фигурира ответникът, цитираното превозното средство веднага след сключването на застрахователната полица напуснало територията на Република България И. до момента се намира във владението на други трети лица, също румънски граждани, различни от посочения в полицата обичаен водач. Поддържа И. това, че няма данни след сключването на посочената по-горе застраховка по отношение на въпросното МПС, които да индикират по какъвто И. да е начин, че привидно застраховането българско Д., е действителният собственик на автомобила, нито че то е упражнявало каквато И. да било фактическа власт върху автомобилА. Ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния И. фактически статус на „формално" притежаваното от него МПС. Заявява, че с оглед данните от представеното извлечение-справка от електронен регистър на Застрахователя се установява, че отвтеникът, сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" И. то с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобилИ. Ищецът твърди, че ответникът извършва следната забранена И. заобикаляща закона ,,услуга": изнасянето в ,,застрахован вид" в Р., със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност", на румънски автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии И. еко-такси в северната ни съседка, посредством серия от привидни И. прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственицИ. Дейността на ответника няма за цел печалба чрез покупка И. продажба на автомобили, а неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани на други държави, които са действителните собственици на автомобилите И. спестяването им на разходи И. такси в Р. при регистриране на МПС. Твърди също така, че тази порочна практика уврежда не само ищцовото  Д., но И. всеки един български застраховател, сключил подобна застраховка, но най-вече фискалните интереси на България И. Р. като цяло. Независимо у кого е фактическото владение върху автомобила в момента, ищецът твърди, че процесната полица, ако се приеме, че е надлежно сключена, е „сключена" или лично от ответника (привидно застрахования), или чрез пълномощник, действащ от негово име И. за сметка на ползвателя (който е фактическия собственик на автомобила) със или без знанието И. упълномощаване от страна на формалния собственик на автомобила по документИ. Твърди И. това, че процесната полица не е подписана от застрахован/застраховащ, поради което И. същата се явява нищожна - липсва съгласие на една от страните по договора относно сключването, съдържанието И. изпълнението на договорА. Липсата на подпис е И. нарушение на формата за действителност на застрахователния договор, което е друго самостоятелно основание за неговата нищожност.

Ищецът заявява, че процесната полица е недействителна поради противоречие със закона И. добрите нарви, както И. поради заобикалянето му. Счита, че освен ако не са налице по-тежки закононарушения или престъпления, са приложими хипотезите на чл. 349 ал.1., 2 И. 3 от КЗ (нов) - липса на застрахователен интерес И. на чл. 289 ТЗ, във вр. чл. 58 И. чл. 57, ал. 2 от КРБ, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗЗД - злоупотреба с право. Ищецът твърди, че собствеността И. владението върху автомобила - обект на застрахователния договор, безконтролно И. многократно са прехвърляни с цел създаване на заблуда пред българските органи И. пред застрахователя за реалния собственик, респ. държател, а оттам И. за евентуалната задължително необходима преценка на риска от щетИ. Сключването на абсолютно симулативни сделки И. злоупотребата с право на застрахователна закрила са съществена част от действията на подставеното лице (ответникът) - привидно застрахован, с по-нататьшната И. реализирана цел: пълно избягване на плащане на дължимите по - високи размери на данъци И. (еко)такси, както И. на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най-често Р.. Твърди, че това поведение е класически пример за злоупотреба с право, чрез която се заобикаля законА. В процесния случай - застрахованият (привидно застрахованият) злоупотребява с правото да се получи застрахователна закрила по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Гореописаното поведение на застрахования противоречи както на българското, така И. на румънското данъчно законодателство. Същото се намира И. в разрез с основен правен принцип, залегнал в чл. 58 от КРБ, а именно че границите на упражняване на субективните права на едно лице са субективните права И. законните интереси на другите лицА.

Ищецът твърди И. това, че в настоящия случай обосновано може да да се заяви, че застраховката се сключва (привидно) от застраховането Д. с единствена цел да извлече незаконни облаги като спомогне, улесни прехвърлянето й на друг собственик в Р., който от своя страна не декларира собствеността си пред местните румънски власти, нито пред българските компетентни органи И. в тази връзка не я пререгистрира на свое име като нов собственик, не я вписва на отчет в румънските поделения на КАТ, не премахва българските й регистрационните табели И. не поставя румънски такива, не информира застрахователя за смяната на собствеността въпреки изричното императивно задължение за товА. Съответно без тези действия българските органи на КАТ не могат от своя страна да свалят от отчет автомобила И. той реално продължава да се води на името на ответника, макар той да няма никакви права върху него, а друго лице в Р.. По този начин новият румънски приобретател цели да спести значителни по размер данъци И. такси в Р. по прехвърлянето на автомобила, по регистрирането му, по заплащане на т.нар. еко такси, с което едновременно заобикаля данъчното законодателство на страната си И. ощетява фискА. Само по себе си заобикалянето на данъчното законодателство с цел избягване на данъчно облагане е данъчно нарушение, а в по - големите размери представлява престъпно деяние. Във всички случаи привидното сключване на полицата И. получаването на зелена карта, чрез която да може да се шофира извън Република България, е решаващ елемент в описаната злоупотреба с право, насочена към неправомерно обогатяване И. заобикаляне на законите. Тази противозаконна дейност се изразява в заобикаляне на закона, измама на застрахователя или най - малкото умишленото му И. преднамерено въвеждане в заблуждение относно оценката И. мащаба на покрития риск. Твърди, че гореописаната противозаконна дейност е придобила застрашителни размери И. настоящия случай не е изолиран такъв. По този начин автомобилът получава един двойнствен статут - формално се води на името на ответника, а де факто не е негова собственост. Видно от приложената справка ответникът е развил многогодишна порочна практика, поради което на негово име се водят редица на брой автомобили, с реални собственици в Р.. Очевидно ответникът извършва гореописаното дейност изцяло ,,по занятие" или е просто лице, предоставило, услужило със своята самоличност с цел сключване на процесната застраховкА.

Ищецът твърди И. това, че при сключването на застраховка „Гражданска отговорност" неуведомяването на насрещната страна за обстоятелства, свързани с действителния собственик И. ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встьпване в облигационното правоотношение И. преценката за реалния размер на застрахователния риск, води до противоречие със законА. Злоупотребата с права, схващана като отрицателно засягане на чужда правна сфера, стои в тясна връзка с т.нар. „генерален деликт" по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като всеки договор, представляващ средство за осъществяване на злоупотреба с право, е нищожен поради противоречие с общото правило да не се вреди другиму. Така по силата на прякото И. непосредствено прилагане на конституционните норми всяко посегателство върху чужда правна сфера, чрез правна сделка, я прави изначално недействителна, т.е. непораждаща никакви правни последицИ.

         Ищецът твърди, че няма данни след сключването на процесния застрахователен договор, които да установяват, че застраховането лице е действителният собственик И. ползвател на автомобилА. Целта на ответника е да предаде владението на автомобила на друг ползвател от Р., който го владее И. ползва като собственик, без обаче между новия собственик И. стария да е подписан договор за продажба на МПС. Дори такъв да е подписан, същият остава скрит, не се декларира от страните пред данъчните органи И. органите на КАТ в Р., за да се спестят както данъци И. такси при промяната на собствеността, така И. последващите такивА.

         Крайният ефект е, че не се заплащат никакви данъци нито в Р., нито в България, а се сключва застрахователен договор на по-ниска българска премия И. без еко-таксИ. Описаното представлява основание за нищожност по чл. 26,ал.1., преД.2 от ЗЗД. След като ответникът не е придобил действителни права върху дадено имущество, не е нито негов ползвател, нито държател, то няма какъвто И. да е законен интерес от сключване на застрахователния договор.

         Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица  XXXX  , издадена на 30.05.2016 г., на основание чл.26, ал.2, преД.2 ЗЗД, във вр. с чл.42 ЗЗД,  евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа И. уважи иска на основание чл.26, ал.1., предл.1. ЗЗД, евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа И. уважи иска на основание чл. 26, ал.1.,предл.2 ЗЗД, евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа И. уважи иска на основание чл. 26, ал.1., предл.3 ЗЗД; евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа И. уважи иска на основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД, във вр. чл.289 ТЗ И. чл.8, ал.2 ЗЗД; евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа И. уважи иска на основание чл.26 ал.2, предл.3 ЗЗД; евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа И. уважи иска на основание чл.349 ал.1., 2 И. 3 КЗ (нов), евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа И. уважи иска на основание чл.26 ал.2 предл.5 ЗЗД, евентуално, ако отхвърли иска по предходното основание - да разгледа И. уважи иска на основание чл.29, ал.1. 3ЗД, като обяви за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на измамливи И. заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги И. причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор - 30.05.2016 г.; както И. да му бъдат присъдени на основание чл. 78 от ГПК направените в делото разноски, включително И. юрисконсултско възнаграждение.  

ОТВЕТНИКЪТ „Л. Е. - град Монтана, представлявано от управителя Г.А.Б. не е представил в предвидения от закона срок писмен отговор на исковата молба И. не изразява становище по исковите претенциИ.

Доказателствата по делото са писменИ.  

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение - чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1. ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба И. не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответникА. В случая са налице посочените по-горе предпоставкИ. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1. ГПК не са достатъчнИ. Освен тях чл.239 ал.1. т.2 ГПК поставя И. изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства И. представените писмени доказателствА.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба И. събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна странА. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена, като бъде обявен за нищожен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №.  XXXX  , издадена на 30.05.2016 година, поради липса на съгласие.

Съобразно този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените И. поискани в производсдтвото разноски в общ размер на 655,00 лева, от които 600,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лева - заплатена държавна такса И. 5,00 лева - държавна таска за съдебно удостоверение.

По горните съображения съдът 

                  Р    Е    Ш    И. :

ОБЯВЯВА за нищожен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №.  XXXX  , издадена на 30.05.2016 година със страни „З. А. Д. Д. Ж. И. З." АД,  XXXX  със седалище И. адрес на управление град София, бул."Г. №. 1., представлявано от Изпълнителните директори проф.Т. В. И. доц.Ж. Х. И. „Л. Е.,  XXXX  със седалище И. адрес на управление град Монтана, ул." xxxx  ,  представлявано от управителя Г.А.Б., поради липса на съгласие.

ОСЪЖДА „Л. Е.,  XXXX  със седалище И. адрес на управление град Монтана, ул." xxxx  ,  представлявано от управителя Г.А.Б. да заплати на „З. А. Д. Д. Ж. И. З." АД,  XXXX  със седалище И. адрес на управление град София, бул."Г. №. 1., представлявано от Изпълнителните директори проф.Т. В. И. доц.Ж. Х. сумата от 655,00 /шестстотин петдесет И. пет/ лева - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.      

                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

-

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-