РС-Враца - гр.д. 4430/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=R2ZEJby1R80%3D

   Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Враца, 28.02.2018 г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4430 по описа на ВрРС за 2017 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1,  предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр.София, твърди, че с ответника сключил два застрахователни договора. На 15.10.2015 г. между страните бил сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № BG/30/115002568145 по отношение на лек автомобил  марка „Форд", модел „Фокус Тренд" с рег. № ****** Като обичаен водач бил посочен румънският гражданин К.Е.Н.. На 26.11.2015 г. между страните бил сключил втори застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № BG/30/115002899578 по отношение на лек автомобил  марка „Рено", модел „Меган" с рег. № *****. Като обичаен водач бил посочен румънският гражданин Бохолтеан Ион.

      Излага, че веднага след сключването на застрахователния договор, застрахованите леки автомобили са напуснали територията на РБ, въпреки че като собственик на автомобилите фигурира ответникът.

      Твърди, че ако се приеме, че процесния договор е надлежно сключен, е „сключен" или лично от ответника /привидно застрахован/, или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя, с или без знанието и упълномощаване от страна на собственика на автомобила по документи. 

      Според ищеца, ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактическия статус на „формално" притежаваното от него МПС, както и че същият сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" и с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. Твърди, че ответникът извършва забранена и заобикаляща закона „услуга" - изнасянето в „застрахован вид" в Р., със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" на автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко такси в чужбина, посредством серия от привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Правният си интерес от предявяването на исковете за прогласяване нищожност на застрахователната полица обосновава с факта, че ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. Твърди, че към настоящия момент при ищцовото дружество е постъпила информация за реализирани застрахователни събития в периода на действие на и на двете процесни полици. При изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът счита, че има правен интерес да се обърне към съда с искане да бъде прогласена нищожност на сключените застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите", поради липса на съгласие - липса на подпис на застрахован/застраховащ в двата процесни договора /сключените на 15.10.2015 г. и на 26.11.2015 г./. В условията на евентуалност и при отхвърляне на исковете за нищожност на горните основания, моли съда да прогласи нищожност на процесните застрахователни договори поради противоречие със закона - неуведомяването на насрещната страна за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобилите, което противоречи на императивните разпоредби на чл.58 и чл.57, ал.2 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1 КЗ /отм./; поради заобикаляне на закона - ответникът придобива привидно процесните МПС с цел да набави за себе си и за трети лица неправомерна облага - избягвайки данъчно облагане в Р. и сериозна ощетяване на българския застраховател; поради накърняване на добрите нрави - действията на ответната страна, с цел извличане на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, дължими в Р., като процесните МПС придобиват напълно двойнствен трансграничен режим, който противозаконно удовлетворявал участниците в сделките; поради липсата на основание за сключване - интересът на ответника не е сключване на договори с цел застрахователна закрила, а „услужва" с името си с цел постигане на един противозаконен резултат; поради липса на предписаната от закона форма - застрахователният договор задължително се сключвал в писмена форма, но в двата процесни договора липсва подпис за застрахован/застраховащ; поради липса на застрахователен интерес от страна на ответника по смисъла на чл.195, ал.1,2 и 3 КЗ /отм./, като частен случай на злоупотреба с право, водещ до нищожност на застрахователния договор; поради привидност на процесните договори, тъй като са сключени от подставено лице - привидно застрахован, който го прави, за да набави облаги за себе си и за трети лица и унищожаемост - поради умишлено въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на договорите. Претендира разноски.

      В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.

По реда на чл.176 ГПК ответникът е дал обяснения за обстоятелства във връзка с притежаваните от него леки автомобили и сключването на процесните застрахователни договори. Изложил е, че е предоставил пълномощно на трето лице - Борислав Пламенов Борисов, с което го е упълномощил да закупува и продава автомобили от негово име, както и да извършва други действия от негово име и да го представлява във връзка с придобитите леки автомобили на негово име.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен заверен препис от полица № BG/30/115002899578 за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" от 26.11.2015 г. /л.9 от делото/ по отношение на лек автомобил марка „Рено", модел „Меган" с рег. № *****, собственост на Л.М.Л.. Като обичаен водач на автомобила в полицата е посочено лицето Бохолтеан Ион. В договора е посочено изрично, че е определена премия със завишение от 200,63 %.

Представен е и заверен препис от полица № BG/30/115002568145 по отношение на лек автомобил  марка „Форд", модел „Фокус Тренд" с рег. № *****от . Като обичаен водач бил посочен румънският гражданин К.Е.Н.. В договора е посочено изрично, че е определена премия със завишение от 192,67 %.

Съдът не обсъжда представената по делото разпечатка /л.16 от делото/, тъй като от същата не става ясно нито нейния автор, нито датата на съставянето й, поради което и няма доказателствена стойност по отношение на отразените в нея факти и обстоятелства.

Представен е договор за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи от 20.09.2011г., от който се установява, че ответникът е прехвърлил собствеността върху автомобил Форд Фокус с ДК № *****на К.З..

Представен е и договор за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи от 29.12.2011г., от който се установява, че ответникът е прехвърлил собствеността върху автомобил Рено Меган с ДК № ***** К.З..

По отношение на представените към исковата молба съдебни решения съдът се е произнесъл още с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение за насрочване на делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Още с постановеното по делото определение по реда на чл.140 ГПК, съдът е приел, че не е обвързан  от начина на подреждане на претенциите в исковата молба, а е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия през по-леките, като се е позовал на съдебна практика в тази насока, а именно решение № 97/08.02.2013 г. по т.д.№ 196/2011 г., I т.о. на ВКС, решение № 106/01.03.2011 г. по гр.д.№ 1460/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 199/12.07.2016 г. по гр.д.№ 583/2016 г. на IV г.о. на ВКС.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД:

Ищецът излага доводи, че процесния договор противоречи на закона, тъй като при сключването му не бил уведомен от насрещната страна „за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реалния размер на застрахователния риск". Поддържа, че нарушаването на тези права на застрахователите води до противоречие с разпоредбите на чл.57 и чл.58 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1 КЗ /отм./.

Съдът не възприема тези доводи. Искът за установяване на нищожност на договор поради противоречие със закона  е отрицателен установителен иск. С него ищецът цели да бъде установено по съдебен ред, че определен договор противоречи на закона. Закон по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД означава нормативен акт в широкия смисъл на думата - кодекс, закон или подзаконов нормативен акт. Касае се за противоречие на договора не общо с целия нормативен акт, а с конкретна негова императивна разпоредба - уговаряне на нещо различно от предписаното в закона или сключване на забранена от закона сделка. В конкретния случай изложените от ищеца обстоятелства относно поведението на ответника не обуславят противоречие на процесния договор с посочените в исковата молба правни норми. По делото не се установи, че с правото да сключи застраховка „Гражданска отговорност" ответникът е накърнил или не е зачел права или закони интереси на ищцовото дружество /чл.57 и 58 КРБ, още по-малко, че това му право е в противоречие с интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, включени в чл.1, ал.1 от ТЗ - т.н. „ абсолютни търговски сделки „, чийто характер произтича от изричната норма на чл.286, ал.2 от ТЗ, т.е. договорът се сключва задължително по силата на закона.Задължението да сключат гражданска отговорност е адресирано до собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на МПС, т.е. кръгът на легитимираните лица е максимално разширен, предвид обществено значимата функция на този вид застрахователен договор.Обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или ползването на МПС.Застраховано лице не е само това, което сключва договора, а собственикът, ползвателят и държателят на МПС, относно което е налице валидно сключен договор, както и всяко друго лице, което извършва действия по управление / ползване / на това МПС на законно основание.От значение за изпълнението на предназначението на договора за застраховка е не лицето, което го сключва, а конкретното МПС, спрямо което задължителната застраховка разпростира закрилата си, ако чрез него са увредени трети лица / Решение №25 от 24.07.2017г. на ВКС по т.д. №3135/2015г., II т.о. /.

Въпреки, че купувачът не е изпълнил задълженията си за регистрация на автомобила в  КАТ, този факт не се отразява върху правата му да го застрахова по риска „ ГО на автомобилистите „.

Застрахователния договор е формален, двустранен, консенсуален и възмезден, като сключването му се подчинява на правилата на общите разпоредби за сключването на договорите - чл.13 и чл.14 от ЗЗД.Това, което отличава застрахователния договор от другите договори е неговата двуфазност.Инициативата за сключване на договора е на застрахования, а застрахователят отправя оферта - покана, в която застрахователят поставя писмено въпроси на кандидата за застраховане, на които той трябва да даде отговор.На базата на дадените от кандидата за сключване на договора отговори за обстоятелствата имащи съществено значение за естеството и размера на риска, застрахователят преценява дали да сключи договора.Писменото предложение и писмените отговори стават по силата на чл.184, ал.2 от КЗ неразделна част от договора за застраховка.Постигнатото съгласие за сключването на застрахователния договор намира израз в издаването на застрахователна полица или друг документ, като писмената форма е форма за действителност на застрахователния договор и е доказателство за волеизявлението на страните по договора.

Засрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение, той е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имущество или неимуществено благо.В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора, поради което законът задължава кандидата за застраховане да обяви на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска.Необявяването или премълчаването на обстоятелства, при наличието на които застрахователят не би сключил договор, ако е знаел за тях, както и извършените закононарушения във връзка с прехвърлянето на собствеността върху процесния автомобил, няма отношение към валидността на процесния договор.

 Напротив, настоящият съд приема, че при сключване на застрахователния договор, застрахователят е бил наясно с обстоятелствата свързани с ползвателя на застрахования автомобил, тъй като същият е изрично посочен в полицата. Видно още от същата е, че застрахователната премия е в размер на 159,50 лева, като застрахователят се е възползвал от правото си да начисли и завишение върху същата и то в размер на 200,63 % по процесния договор от 26.11.2015г. и в размер на 166,09 лева и е завишена с 192,67 % по процесния договор от 15.10.2015г.. С оглед тези констатации, съдът приема, че застрахователят - настоящ ищец е бил наясно с всички обстоятелства при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск".

По изложените съображения този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД:

Съдът приема, че няма пречка да се произнесе с едни и същи мотиви по отношение на тези два иска, доколкото правните последици са идентични.

Според ищеца, ответникът е заобиколил закона, тъй като „преследва една забранена цел" - да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - италиански/румънски граждани, като промяната в собствеността не се декларира пред данъчните органи и органите на КАТ в Р.. Вече бяха изложени съображения, че независимо от това чие е правото на собственост на автомобила, ответникът има право да застрахова чужд интерес, като в случая на ищеца са съобщени всички релевантни обстоятелства, които биха имали значение за сключване на договора, като не бе проведено пълно и главно доказване че застрахователния договор противоречи на добрите нрави. По делото не се събраха доказателства същият да нарушава морални, неписани норми на обществото, традициите и обичаите на страната, от гледна точка на които е недопустимо сключения договор да породи съответните правни последици. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сключва задължително по силата на закона за това сключването му по начало не може да нарушава закона ако липсват нарушения на конкретни разпоредби регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка.

При гореизложените съображения тези искове също подлежат на отхвърляне.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД и чл.42, ал.1 ЗЗД:

В исковата молба ищецът иска обявяване нищожност на процесния договор за застраховка на горепосочените основания с доводи, че същият не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от друго лице, което упражнява фактическа власт върху него, а от лице, което не разполага „с никаква представителна власт". Поддържа, че „липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие", като „когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то сключените от него договори не могат да го обвържат без негово изрично съгласие". Отделно от горното, твърди, че в настоящия случай липсата на съгласие е налице и поради липса на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица. Счита се, че тъй като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то и упълномощаването следва да е в писмена форма, което в случая не е налице.Твърди се, че в случая застрахователния договор е сключен от името на собственика на МПС по документи / привидния собственик /, само, че от лице, което представя регистрационния талон на автомобила и заплаща застрахователната премия или вноските от нея при разсроченото й заплащане, като същото не е нито застраховащ, нито застрахован, нито пък надлежно упълномощен, а извършва „ услуга „.Също така се твърди, че липсата на съгласие като основание за нищожност в случая е налице и поради липсата на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица.

Съдът счита този иск за неоснователен, поради следните съображения:

Поради това, че договорът за застраховка е търговска сделка, по отношение на него намира приложение разпоредбата на чл.293, ал.1 от ТЗ, съгласно която, за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.Съгласно императивната разпоредба на чл.184, ал.1 от КЗ, застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, като по искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор, застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство.В чл.184, ал.3 от КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор, като неразделна част от този договор законът е предвидил в ал.2 също писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на иска.От горното се установява, че предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този договор.

Висящата недействителност при договор сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея, като насрещната страна / в случая ищцовото дружество / по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност.В конкретния случай застрахователната полицата е подписана от застрахователен брокер на ищеца.По делото нито се твърди, нито са представени доказателства този брокер да не е имал представителна власт.Съгласно чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

Липсата на подпис на застрахования не води до нищожност на застрахователния договор и не препятства възможността за получаване на застрахователно обезщетение, когато застрахованият е заплатил първоначалната вноска и е предприел действия по завеждане на щетата във връзка с покрития от застраховката риск или когато застрахователят е приел плащането на вноска от застрахователната премия, осчетоводил е застрахователната полица и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд.

Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ, отнасяща се до търговските сделки, страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

Също така липсва изрично предвидена форма за действителност на упълномощаването на водач, непосредствено управляващ МПС, без да е негов собственик, ползвател или държател, поради което упълномощаването е валидно както когато е извършено в писмена форма, така и когато овластяването е устно или чрез съответни конклудентни действия и в този случай надлежно овластеният, се счита за застрахован по застраховка „ ГО „.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че тези искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.3-то ЗЗД:

Според ищеца, договорът е нищожен и поради липса на предписаната от закона форма - поради липса на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица.

Следва да се има предвид, че договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ, т.нар. „абсолютни търговски сделки", чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл.286, ал.2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл.293, ал.1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В тази връзка в решение № 71 от 22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г., І т.о. на ВКС е прието, че: „Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ - "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението". С оглед предходното, независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис, от поведението на застрахователя - настоящ ищец се установява, че действителността на изявлението на това лице не е оспорена, нито относимостта на сключената с него застрахователна полица. В подкрепа на горното е това, че застрахователят е приел плащането на застрахователната премия от сключилия договора, осчетоводил е застрахователната полица и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционен фонд /видно от поставения в горната част на полицата стикер/. С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор в случая е преодоляно и ищецът не може да се позовава на нищожност на сключения между него и ответника застрахователен договор /в този смисъл е и решение № 50 от 25.04.2012 г. по т.д.№ 95/2011 г., ІІ т.о. на ВКС/.

По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./:

Според ищеца „злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес съставлява признаците и на липса на законно основание за сключване на договора". Твърди, че в случая интересът на ответника не е сключване на договор за застрахователна закрила, а „единствено услужва с името си за постигане на един противозаконен резултат".

Застрахователния договор е валиден, само ако лицето, което го сключва има застрахователен интерес.Договорът за застраховка е писмен договор и може да бъде сключен лично или в полза на трето лице.В имущественото застраховане ТЗ изрично допуска възможността застрахователния договор да се сключи върху чуждо имущество - чл.395 от ТЗ / отм. /.Едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ / чужд интерес /, затова по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, т.е. собственикът или ползвателят на имуществото, биха могли да се ползват от договора, като изрично го одобрят и получавайки правното положение на застраховани лица, те могат да претендират за плащане на застрахователното обезщетение.

Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КЗ / отм. / има императивен характер и е в смисъл, че застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес е недействителен.В случая не са съществували пречки застрахователния договор да се сключи от лице, което не е носител на застрахователния интерес.Отмененият КЗ не е препятствал възможността при застрахователния договор на насрещната по сделката страна, да има два различни правни субекта - т.н. „ застрахован „ и „ застраховащ „, като застрахования, чиито имуществени блага са предмет на застрахователния договор, винаги е лице, носител на застрахователен интерес от сключването на такава застраховка.Застраховащия може да е и несобственик.Съгласно §1, т.2 от сега действащия КЗ, „ застраховащ „ е лицето, което е страна по застрахователния договор, като може при условията на застрахователния договор да бъде и застрахован и трето ползващо се лице.Фактът на оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имущество, няма за последица отпадане на застрахователния интерес от договора.

В новия КЗ изрично е предвидено, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите"  може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила.

   Според Решение на Съда на Европейския съюз от 04 май 2016г. по дело C-287/16г. с предмет преюдициално запитване, отправено  от Supremo Tribunal de Justica/ Върховен съд , Португалия/  чл.3,апр.1 от Първа директива и чл.2, пар.1

От Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл да не допускат национална правна уредба, която в обстоятелствата по делото би имала за последица противопоставимостта спрямо трети пострадали лица на нищожността на договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява  съответното МПС или от обстоятелството, че  лицето, за което  или от името на което  е сключен договорът за застраховка не е имало икономически интерес от сключването му.

  Дори  при липсата на доказано валидно застрахователно правоотношение поради промяна в правото на собственост на процесния автомобил, предявените искове за нищожност и унищожаемост  подлежат на отхвърляне,  независимо дали ответникът е имал към датата на застрахователната полица икономически интерес от сключването му.

   Нищожността на застрахователната полица би освободила застрахователя от отговорност за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили от пътно-транспортно произшествие  с автомобила, за който се отнасят процесните полици. Така отговорността се прехвърля на Гаранционния фонд.

     Нарушава се основен принцип в правото-Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest/ Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение/. При сключване на търговска сделка, каквато е застрахователната, ищецът следва на основание чл.302 ТЗ  да полага грижа на добър търговец, което означава да положи дължимата грижа  за сключване на валидна сделка, от която произтича отговорността му за плащане. Противното означава, че настоящия иск е предявен в нарушение на чл.3 от ГПК, касаещ добросъвестност на страните при упражняване на процесуалните им  права.

Предвид гореизложеното този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД:

Според ищеца процесния договор следва да бъде обявен за нищожен, тъй като „ответника е подставено лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си и трети лица".

Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено тя се разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл.17 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД.  Следва да се има предвид, че при подставеното лице симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието име се поставя (привидна страна) в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек") сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат на симулация между скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него.

С оглед предходното, настоящата съдебна инстанция счита, че не е налице твърдяната симулация и не е налице нищожност на договора и на това основание.

По иска с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД:

Правото да се унищожи договор (респективно едностранна правна сделка) се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск. С него ищецът цели да се предизвика промяна в гражданските правоотношения между страните по делото и да бъде установено по съдебен ред, че определен договор към момента на сключването си е засегнат от предвиден в закона порок. За да бъде уважен такъв конститутивен иск ищецът следва да докаже по делото наличието на фактическия състав на твърдяното основание за унищожаемост.

В исковата молба ищецът твърди, че при сключването на договора за застраховка „Гражданска отговорност" е бил умишлено въведен от ответника в заблуждение. Заблуждението се изразявало в „укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор".

В тежест на ищеца бе да докаже, че е бил подведен от ответника да сключи процесния договор, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Това изисква определени действия от страна на ответника, като освен твърденията, изложени в исковата молба, доказателства в този смисъл не са представени. Единствено от представената по делото полица за застраховка „Гражданска отговорност" не може да се направи извод, че ищецът е бил мотивиран от ответника да сключи договора, а още по-малко, че това е станало чрез умишлено въвеждане в заблуда. Трайна е съдебната практика, че въвеждането в заблуждение, изразяващо се в създаване на неверни представи с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася или до фактическия състав на сделката или до последиците от нея. Мотивите за сключването на сделката, когато е съзнаван характерът й, не е елемент от фактическия състав на чл.29 ЗЗД. Тук отново следва да се има предвид изложеното по-горе от съда, че при сключването на процесния договор застрахователят е бил наясно с всички релевантни обстоятелства, „имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор", тъй като в полицата е вписано, че обичаен водач на застрахования лек автомобил е чужд гражданин, поради което  при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение, ищецът е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск", като е начислил завишение върху застрахователната премия в размер на 192,67 % по едната, и на 200,63 % по другата.

При горните съображения този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и доказателства за реално направени такива, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

                                                                       

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул."Г.М.Димитров" № 1 против Л.М.Л., ЕГН **********,*** искове  за обявяване нищожността на застрахователни договори между страните  по полица № BG/30/115002899578 по отношение на лек автомобил  марка „Рено", модел „Меган" с рег. № ***** и полица № BG/30/115002568145 по отношение на лек автомобил  марка „Форд", модел „Фокус Тренд" с рег. № *****на правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1,  предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               

                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: