Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

Браво на "моята" съдийка Соня Дженкова!

-

https://dobrichrs.root.bg/2018/04/g/03634517/39331518.htm

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

   гр.Добрич, 19.04.2018г.

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на деветнадесети април през две хиляди и оседемнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                   

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: Калинка Михайлова

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №3393 по описа за  2017г. и за да се произнесе съобрази  следното :

           Производството е образувано по искова молба с вх. № 155359 от 14.09.2017г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД - София, представлявано от изпълнителни директори, чрез надлежно упълномощен адвокат против М.Й.К. с ЕГН **********,***, с която в условията на обективно съединяване са предявени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в полица№****издадена на  17.11.2016г.

Посочените основания за нищожност са:

-липса на представителна власт за ответника от действителния собственик на автомобилите при сключване на договора -чл.42 ал.2 от ЗЗД ;

-  заобикаляне на закона - иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД;

- противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД;

- накърняване на добрите нрави - иск по чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД;

- липса на основание - иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД;

-привидност на застрахователния договор поради персонална симулация- иск по чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД;

- липса на застрахователен интерес - иск по чл. 349 от КЗ;

         Евентуално се иска съдът да прогласи унищожаемостта на договорите, поради това, че е сключен чрез измама - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

-На 17.11.2016г. от името на ответника е сключена застраховка «гражданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица № ****, издадена на 17.11.2016г. за автомобил марка SAAB 9-5 WAGON, рег.№ ****

         В застрахователната полица фигурират имената на румънски гражданин като обичаен водач на застрахования автомобил.

-Ответникът сключвал по „занятие" застрахователни полици за автомобили, без да  ползва и управлява застрахованите автомобили и без реално да е собственик на автомобилите. В случая ставало дума за неправомерно извличане на облаги с цел да се прикриват действителните собственици на автомобилите- румънски и други чужди граждани; Действителните собственици спестявали  разходи и такси в съответната страна при регистриране на МПС;

Ищецът сочи следните  доводи относно твърдяната нищожност:

-         по иска за установяване липса на представителна власт за ответника от действителния собственик на автомобилите при сключване на договора - полицата не била подписана от действителния собственик на автомобилите. Ответникът действал без надлежна представителна власт като застраховано лице;

-         процесният договор противоречи на  императивни законови разпоредби- чл.58 и чл.57ал.2 от КРБ и чл.8 ал.2 от ЗЗД,  чл.349 ал.1,2 и 3 от КЗ;

-         процесния договор заобикаля законови разпоредби с цел да не се декларират доходи от прикрита и незаконна търговска дейност, не се заплащат данъци, което уврежда българския фиск, спестяват се средства за заплащане на българската „по-ниска" застрахователна премия и без еко-такси. Действителният собственик остава скрит, като не се изпълнява императивното задължение на чл.491 ал.1 от КЗ; 

-         по иска относно противоречие с добрите нрави: ответното дружество злоупоребява с правата си като цели единствено извличане на облаги за себе си и за трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси относно регистрирането на дружеството в друга държава. Налице е явна недобросъвестност и намерение за увреждане на застрахователя; 

-         по иска за установяване недействителност на договора поради липса на основание: обичайната цел на договора за застраховка е застраховащия да получи застрахователна закрила. Тази цел не е присъща на процесния договор, доколкото ответника е само мним собственик на процесния автомобил и няма интерес от застраховането;

-         липсва застрахователен интерес от процесния договор тъй като ответното дружество не е действителния собственик на авомобила, неговите действия единствено са извършени с оглед осигуряване незаконни облаги от посредничеството при покупката и фиктивната регистрация на МПС-то в РБългария;

-         относно иска за установяване на персонална симулация- ответника е подставено лице и не е придобил действителни права върху автомобила,нито е негов ползвател и държател;

-по исковете с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД - ответникът злоупотребил със застрахователните си права като въвел застрахователя в заблуждение като изначално укрил значими за сключването на договора обстоятелства-прехвърлянето на автомобила с привидни сделки, предоставяне ползването на автомобила на чуждестранни лица, без да е ясно дали последните притежават свидетелства за правоуправление.Така застрахователя не бил във възможност да определи реално застрахователния риск и да съобрази с него размера на застрахователните премии, отчитайки, че обичайното място за ползване на автомобилите е в Румъния.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.К., чрез назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба. Ответникът счита, че предявения иск е недопустим поради изтекъл срок на  полицата, с оглед на липсата на правен интерес и поради това, че ищецът не сочи във връзка с договорите да са настъпили някакви конкретни последващи събития обосноваващи правен спор между страните.

Ответната страна излага доводи, че застраховател преценил риска с оглед на обстоятелството, че автомобила ще бъде управляван в чужбина, доколкото в полицата е посочен обичаен водач- румънски гражданин. Действителния собственик на автомобила бил ответника и законодателството не поставяло ограничение последния да разпореди ползването от трето лице. Недоказан оставал факта, че ответникът сключвал множество застрахователни договори и представената в този смисъл разпечатка се оспорва като документ без посочен автор,  доводи за фискални и данъчни нарушения са ирелевантни за правния спор.

Застрахователните премии са платени и приети от застрахователя именно от името на ответника, което явства на съгласие за сключване на договора. При сключването на застрахователния договор са представени доказателства относно собствеността на автомобилите.При сключването на застрахователните договори ответникът добросъвестно е съобщил всички факти относими към сключването на застрахователния договор и преценка на риска. Застахователят е регистрирал надлежно процесния договор пред Гаранционен фонд и издал зелена карта за автомобила.

Предявените обективно съединени искове са допустими с изключение искът за нищожност поради  липса на представителна власт за застрахованото лице. Последния е прекратен с протоколно определение като недопустим.

  Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 17.11.2016г. от името на ответника е сключена застраховка «гражданска отговорност», за което е съставена  застрахователна полица № BG/30/116002947144, издадена на 17.11.2016г. за автомобил марка SAAB 9-5 WAGON, рег.№ ТХ 3928 ХН, рама№YS3EF55D633012887.

         В застрахователната полица фигурират имената на румънски гражданин като обичаен водач на застрахования автомобил.

В застрахователния договор, инкорпориран в полицата, в графа „подпис на застрахованото лице" е положен подпис на застраховано лице без имена.

Застрахователното дружество ищец не оспорва, че е получил застрахователната премия по договора изцяло и в брой, като прилага сметка№ 501639.

Представена е разпечатка от електронен документ от който е видно, че М.Й. има изключително голям брой сключени застраховки за леки автомобили в периода 2015-2017 година.

Не е спорно, че процесната полица е заявена и регистрирана в Гаранционния фонд. В този смисъл е представена и справка от Гаранционен фонд изх№ 10-00-116/06.03.2018г.

При придобиването на автомобила на 29.08.2013г. М.Й. не го е декларирал пред отдел „Местни данъци и такси" при община Добрич, но е заплатил данък при придобиване на имущество по сметка на Общината в размер на 15лв./така справка на Община гр.Добрич изх.№ 11-03-161-1/28.02.2018г.

След извършена справка в КАТ Добрич по делото се представи договор за продажба на МПС, видно от който на 03.09.2013г. процесния автомобил е продаден на ръмунъски гражданин Джулу Мариан. Това е и лицето посочено като ползвател на автомобила по представената по делото полица.

При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността са идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца съединяване на исковете в определна поредност, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според тежестта на основанията по чл.26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане. Съдът следва да разгледа иска за унищожаване на процесния застрахователен договор поради измама при евентуалност при отхвърляне на исковете за нищожност на договора.

Имуществената застраховка „Гражданска отговорност" има обезщетителен  характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. В тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в специално поддържан регистър.

Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и  ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство- чл. 477 ал.2 от КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство- чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367

- чл. 480 ал.7 от КЗ. Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство не се свързва с риска от застрахователно събитие.

Съгласно чл. 485 ал.2 и ал.3 от КЗ, когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.

Исковете за нищожност на договора поради противоречие със закона и със добрите нрави и поради заобикалянето му са неоснователни.      В исковата молба се излагат пространни доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Законността на тази дейност обаче няма отношение към валидността на процесния договор за застраховка. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" се сключва задължително по силата на закона за това сключването му по начало не може да нарушава закона ако липсват нарушения на конкретни разпоредби регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка.

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на основание е неоснователен. Процесният договор се сключва задължително по силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 от КЗ сама по себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието „основание" на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия.  Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите"  може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила. По делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховката е сключена с основната цел да се увреди застрахователя.

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес е неоснователен.

Съгласно чл. 349 ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на автомобила.

В теорията застрахователния интерес се определя като правоотношение на застрахования към имуществени или неимуществени блага или към лица, по силата на което евентуалното увреждане на тези блага или лица от събития, визирани в застрахователния риск, би представлявало вреда за него. Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1. правото на собственост или ограничено вещно право, 2. облигационно право, произтичащо от договор /например покупко-продажба, превоз, комисионен или спедиционен договор/, 3. потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях самите или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Както се установи по делото, настоящият и към момента на застраховането собственик  на автомобила е знаел и одобрил сключения застрахователен договор с ответното застрахователно дружество, с предмет застраховка на собствения му лек автомобил. Безспорно е установено, че премията по застрахователния договор е платена от името на дружеството и дружеството -собственик по силата на изрично пълномощно е предоставил ползването/управлението на автомобила на лицето платило застрахователната премия.

Искът за установяване на персонална симулация също е неоснователен. Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Процесният случай не е такъв. При него едно лице, на което е предоставено ползването на процесния автомобил е сключило договор от името на М.Й. и е заплатило застрахователната премия. Това представлява действие без представителна власт, което бе обсъдено по-горе и не води до нищожност поради персонална симулация.

Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите" има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила които го ползват на законно основание, както и за третите лица  увредени при ползването на автомобила, като тези лица не е необходимо да са страна по застрахователния договор. За това след пълното изплащане на застрахователната премия личността на застраховащия не е от съществено значение и не може да доведе до нищожност поради персонална симулация.

Искът за унищожаване на застрахователния договор поради измама е неоснователен. В исковата молба се сочи  пространно, че ответното дружество сключва „по занятие" сделки като придобива като посредник собствеността върху автомобили, които в действителност се прехвърлят между чужди граждани с оглед спестяване на средства за регистрация, данъци и такси, по-ниски застрахователни премии и за да си осигури незаконни доходи. С тази дейност се ощетявал застрахователя и държавния фиск.

 Съгласно чл. 485 ал.2 от КЗ: „Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение."  Това означава, че дори и да има премълчани или неточно обявени обстоятелства застрахователят е длъжен да обезщети увредените лица в пълен размер- т.е. договорът е валиден.

Съгласно чл. 485 ал.3 от КЗ В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право да увеличи застрахователната премия и да изиска разликата, което е още един аргумент, че премълчаването на обстоятелства не е основание за унищожаване на договора.

Съгласно чл. 362 от КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос.

По делото липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор.

Предвид изложеното не е налице гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост на сделката.

По делото са наведени много доводи във връзка с противоправността на дейността на ответника по регистрация на автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Извън предмета на настоящото дело е законността на този тип дейност. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е валиден и задължителен по закон. Застрахователят е бил уведомен със застрахователната полица, че автомобилът ще бъде управляван от чужд гражданин. Имената на лицето също не са български език. Тези факти са достатъчни за да стане ясно на застрахователя, че автомобилът най-вероятно ще се управлява извън България, във връзка с което е можел да се възползва от правото си да постави допълнителни въпроси по чл. 362 от КЗ за да установи релевантните обстоятелства и да прецени има ли повишен риск. Освен това Застрахователят е разполагал с необходимата информация в собствената си информационна система за това, че ответникът сключва множество застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите" на автомобили, които се управляват от лица  в чужбина, които вероятно са чужди граждани. Ответното дружество е развивало споменатата спорна дейност, която е включвала и застраховане на автомобили при ответника от 2015 година. Всичко това сочи, че спорната практика по регистрация на автомобили на името на местно лице и преодставянето им на трети чуждестранни лица е ставала със знанието на дружеството ищец. Всъщност без сключването на надлежна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" споменатата спорна практика би била невъзможна, което сочи, че застрахователят се е възползвал от тази практика и съответната пазарна ниша, като е продавал застраховки като е преценен риска. Незаконосъобразността на дейността на ответното дружество, обаче не е свързана с валидността на застраховката.

При горните доводи, районния съд

        

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД - София, срещу М.Й.К. с ЕГН **********,***, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица № ****, издадена на  17.11.2016г., поради   заобикаляне на закона, противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание, липса на застрахователен интерес, привидност на застрахователния договор поради персонална симулация;

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД - София, срещу М.Й.К. с ЕГН **********,***, иск за унищожаване на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица № ***** издадена на  17.11.2016г., поради това, че е сключен чрез измама.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                      Районен съдия: ........................