РС-Силистра - 1565/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг, обезсилено

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=5lXV%2F3Vweec%3D

Р Е Ш Е Н И Е

(Обезсилено на 20.03.2018 поради отказ от иска - вж по-долу; 4 бр. ГО)

№  7

гр. Силистра, 15 февруари 2018 г.

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

гр.д. № 1565 по описа на съда за 2017 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „З. а. д. Д. Б.: Ж. и з." АД твърди,, че между страните е сключен договори за застраховка „гражданска отговорност" чрез следните застрахователни полици:

BG/30/116001383569 от 12.05.2016 г.,

BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г.,

BG/30/116001053885 от 05.04.2016 г. и

BG/30/116001831285 от 04.07.2016 г.,

Твърди, че ответникът, който се легитимирал като  собственик на леките автомобили,  е само фиктивен  титуляр на правото на собственост върху него, прикриващ реалния такъв (румънски гражданин) с цел сключването на застрахователен договор с български застраховател при по - ниски застрахователни премии. Счита, че автомобилите са временно придобити от ответника с цел сключването на договор за застраховка на по - ниска цена и впоследствие неформално продадени на трето лице (чрез предоставяне на пълномощно) или продаден чрез писмен договор, който не е представен пред органите на КАТ. Квалифицира описаното поведение като злоупотреба с право, тъй като се цели извличането на незаконна облага чрез заобикаляне на данъчното законодателство.

Твърди, че при сключването на договорите ответникът не уведомил застрахователя за реалните собственици и ползватели на автомобилите, които обстоятелства били от значение за преценка на застрахователния риск и вземане на решение за встъпване в облигационно правоотношение. Горното противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ, поради което ищецът моли съда да прогласи нищожността на договорите за застраховка поради противоречието им със закона. Обосновава твърдяното противоречие и с тезата, че злоупотребата с право представлявала деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и че всеки договор, представляващ средство за злоупотреба с право, бил нищожен поради противоречие с правилото да не се вреди другиму - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди, че договорът е сключен с цел румънските граждани, действителни собственици на автомобила, да избегнат данъчното облагане в Република Румъния, т.е. че чрез тях се преследва забранена цел чрез привидно правомерни средства, което обосновава нищожност на договорите поради заобикаляне на закона. Като заобикаляне на закона квалифицира и симулативното придобиване на застрахованите МПС от ответника и недеклариране на последващи продажби, с което се ощетявал фиска поради неплащането на съответните данъци. В условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на договора за застраховка на посоченото основание  - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Счита, че сключването на договорите с цел избягването на данъчната тежест в Република Румъния, както и осъществената от ответника злоупотреба с право обосновава нищожност на договорите поради противоречието им с добрите нрави, която в условията на евентуалност моли съда да прогласи - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Твърди също така, че договорът, сключен чрез застрахователна полица BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г. не е подписан от ответника, което сочело на липса на съгласие, обосноваващо неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, която в условията на евентуалност моли съда да прогласи.

Липсата на подпис върху горепосочената застрахователна полица опорочавало формата на застрахователния договор, поради което в условията на евентуалност  моли съда да обяви произтичащата  от това основание нищожност - иск с правно чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.

В условията на евентуалност моли съда да обяви нищожността на договорите за застраховка поради липсата на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, по отношение на които договорите са е сключени, и следователно не се нуждае от застрахователна закрила - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

В условията на евентуалност моли съда да обяви недействителността на договорите за застраховка поради липсата на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, вредите от чието управление договорите следва да обезщетят - иск с правно основание чл. 349, ал.2 КЗ.

Твърди, че при сключването на договорите ответникът е укрил от застрахователя безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобилите чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС, с което го мотивирал да сключи процесните договори за застраховка, което той не би сторил, ако посочените обстоятелства са му били известни. Счита, че с премълчаването на тази релевантна за договора  информация ответникът го е въвел в заблуждение, че укритите обстоятелства не съществуват, поради което в условията на евентуалност моли съда да унищожи същите поради сключването им с измама - иск с правно основание чл. 29 ЗЗД.

Ответникът Ж.Е.М. изразява становище, че няма нищо общо с автомобилите, предмет на застрахователните договори, тъй като се е разпоредил с тях преди сключване на  процесните застраховки.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

По делото са представени застрахователни полици BG/30/116001383569 от 12.05.2016 г., BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г., BG/30/116001053885 от 05.04.2016 г. и BG/30/116001831285 от 04.07.2016 г., удостоверяващи сключването на договори за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите между страните по делото по отношение на посочените в полиците леки автомобили и при указан в тях срок  на действие. Като обичайни водачи на превозните средства са посочени лица - чужди граждани, а  застрахователните премии са определени след прилагане на завишение в рамките от 269,69 % до 301,41 %. Полиците са сключени с посредничеството на различни юридически лица, като от съдържанието на  полица BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г. не се установява наличието на подпис на застрахования в графата на документа, в която същият е следвало да бъде положен. По искане на ответника като доказателства по делото са приети 4 бр. договори за покупко - продажба на МПС, сключени през 2009 г. и 2010 г. и касаещи автомобилите, предмет на процесните застрахователни договори, като същите са сключени между ответника в качеството на продавач и трети за делото лица в качеството на купувачи. Два от договорите за покупко - продажба са с нотариално заверени подписи на страните, а от останалите два договора е представена само първата страница, като ответникът е изразил твърдения, че те са сключени в същата форма и че нотариалната заверка на подписите на страните е извършена на датите, посочени в началната им страница.

При така изложените факти съдът намира, че всеки един от предявените в условията на евентуалност искове е неоснователен поради следните причини: Несъстоятелна се явява тезата, че сключвайки договорите за застраховка ответникът е осъществил злоупотреба с право, което поради противоречието си с чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и с принципа да не се вреди другиму обосновавало нищожност на договорите поради противоречието им със закона. Изпълнението на произтичащото от закона задължение на титуляра (дори и фиктивен) на правото на собственост върху регистрирано на територията на страната МПС да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност" не би могло да се окачестви като злоупотреба  с право, тъй като сключването на застраховката е задължително, ответникът има интерес от получаването на застрахователна закрила и чрез сделката не се увреждат интересите на насрещната страна (исковата молба не съдържа твърдения за такова увреждане). Процесните договори за застраховка нямат отношение към евентуалното избягване на данъчното облагане в Румъния (същите не са основание за възникване или отпадане на данъчни задължения) и чрез тях не се постига забранена от закона цел чрез позволени правни средства, поради което не е налице и другото наведено основание за нищожност на договорите, а именно заобикаляне на закона. Впрочем това основание за нищожност изисква съзнание за преследваната неправомерна цел и у двете страни по атакувания договор, каквато хипотеза в конкретния случай не е налице, тъй като ищецът не излага твърдения, че е способствал на съконтрахента си да избегне обременяването му със задължения към фиска на друга държава.  Договорите за застраховка не спомагат за укриване на данъци, тъй като данъчното облагане се обуславя  от правото на собственост, което от своя страна възниква по силата на друг вид договор, чиято евентуална нищожност не касае валидността на договора за застраховка. Казаното сочи на неоснователност и на иска за нищожност на договорите поради противоречието им с добрите нрави.

Съдебната практика и правна теория не квалифицират липсата на подпис като липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като в обхвата на този вид порочност на сделката попадат хипотезите на сключване на договор при скрита резерва, несериозно волеизявление, насилие или пълна недееспособност на една от страните. Подписът се явява реквизит на писмената форма на договора и липсата му би опорочила самата форма, без да  се явява и друг вид порок на сделката и съответно да обосновава нищожността й на друго или на няколко други основания. Казаното сочи, че липсата на подпис не се отъждествява с липсата на съгласие и искът за обявяване нищожността на неподписания застрахователен договор (по полица BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г.) поради липса на съгласие за сключването му  се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.

Чл. 344, ал. 1 КЗ гласи, че застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, а съгласно чл. 345, ал. 1 КЗ реквизит на тази форма се явяват и подписите на страните. В представения по делото екземпляр от застрахователна полица BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г. липсва подпис на застрахованото лице, а ответникът от своя страна не е представил доказателства, които опровергават реализирането на този порок на сключения между страните договор. Въпреки това искът за прогласяване нищожността на договорите поради нарушаване изискването за форма се явява неоснователен, тъй като съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.  В случая цитираното правило намира приложение, тъй като застрахователният договор е търговска сделка по силата на чл.  286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, а същевременно по делото не са изложени твърдения или ангажирани доказателства, че застрахователят е оспорил на посоченото основание валидността на застрахователното правоотношение по какъвто и да било начин преди депозирането на исковата молба и по - конкретно възникването на застрахователно събитие.

Основанието на договора е пряката и непосредствена цел от неговото сключване, която при конкретния вид договор се явява обезпечаването на отговорността на собственика, ползвателя и държателя на превозното средство за вреди, причинени във връзка с неговото притежаване и използване. От разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ следва, че основание за сключване на договора има всяко лице, дори то да не е собственик на автомобила, поради което правото на собственост върху него не е критерий за наличието или липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Съгласно чл. 349, ал. 1 КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. При имущественото застраховане правният интерес се предпоставя от наличието на имуществено право, чието засягане би съставлявало неблагоприятна последица за застрахования. При договора за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите обектът на застрахователна защита е различен - гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 КЗ). Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ  по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Казаното сочи, че дори един формален собственик на превозните средства има интерес от сключването на застраховките, които обезпечават не риска от накърняване на правото му на собственост, а отговорността му спрямо трети лица, както и тази на ползвателите и държателите на автомобилите. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ сключването на договор за застраховка „гражданска отговорност" е задължително за собственика, а такъв би могъл да се сключи и от всяко друго лице, което сочи, че правото на собственост върху посочените в застрахователните договори автомобили не е критерий за наличието на застрахователен интерес по смисъла на чл. 349, ал. 1 КЗ.

Несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че при сключването на договорите ответникът е укрил от застрахователя безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобилите чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобилите на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС, с което го мотивирал да сключи процесните договори за застраховка, което той не би сторил, ако посочените обстоятелства са му били известни. По делото не се установи кога и на кои лица автомобилите са били безконтролно прехвърляни, нито бяха изложени твърдения за такива конкретни факти, но евентуалните продажби на автомобилите след сключването на договорите за застраховка не съставляват обстоятелства, които застрахованият би могъл предварително  да съобщи на своя застраховател. Отделно от това не става ясно поради какви причини застрахованият е бил длъжен да съобщи евентуалните   неустановени по делото минали и бъдещи прехвърляния на автомобилите, тъй като не са изложени твърдения за писмено поставени към него въпроси за тези обстоятелства по реда на чл. 485 КЗ. На застрахователя е било известно обстоятелството, че обичайните водачи на превозните средства са румънски граждани, тъй като то е отразено в застрахователните полици, и същото ведно с многобройните други договори, сключени със същия ответник, очевидно е обусловило  завишението на застрахователните премии с  269,69 % до 301,41 %. Съгласно чл. 462 КЗ  застраховател, който извършва задължително застраховане на територията на Република България, не може да откаже сключване на договор за задължителна застраховка, поради което укриването на каквито и да било обстоятелства (още по - малко неконкретизирани или бъдещи такива) не би могло да послужи като основание за унищожаемост на договора, което впрочем е изрично уредено и в чл. 485, ал. 1 КЗ.

Накрая следва отново да се подчертае, че обстоятелството, че към момента на сключване на застрахователните договори ответникът не е бил собственик на посочените в тях леки автомобили, не се отразява върху тяхната валидност с оглед правото на всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Евентуалното сключване на договорите от името на ответника без надлежно учредена представителна власт  е предмет на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, който може да предяви ненадлежно представляваната страна, поради което ищецът не би могъл да се позове на недействителността на договора на това основание (т. 2 от ТР № 5/ 2014 г. от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5 от 2014 г. на ОСГТК). Въз основа на изложените аргументи предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни,  поради което и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „З. а. д. Д. Б.: Ж. и з." АД  с ЕИК и адрес на управление: гр. С.., бул. „Г. М. Д." № , представлявано от Т. В. и Ж. Х., против Ж.Е.М. с ЕГН ********** ***, чрез които ищецът моли съда да обяви нищожността на договори за застраховка „гражданска отговорност", сключени чрез застрахователни полици

BG/30/116001383569 от 12.05.2016 г.,

BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г.,

BG/30/116001053885 от 05.04.2016 г. и

BG/30/116001831285 от 04.07.2016 г., поради

-противоречие със закона поради неуведомяване на застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, което обосновавало злоупотреба и противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и на принципа да не се вреди другиму;

-заобикаляне на закона поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Румъния;

-противоречие с добрите нрави поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Румъния;

-липса на съгласие, произтичаща от липсата на подпис на ответника върху застрахователна полица BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г.;

-липса на форма, произтичаща от липсата на подпис на ответника върху застрахователна полица BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г.;

-липса на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, вредите от чието управление договорите следва да обезщетят;

-липса на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, вредите от чието управление договорите следва да обезщетят;

както и искът, чрез който ищецът моли съда да унищожи същите договори поради измама, изразяваща се в укриване от застрахователя на безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобилите чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобилите на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................

                                                                                                          /М. Петрова/

Обезсилено на 20.03.2018 поради отказ от иска:

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=lRSyBbAPYe0%3D

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 746

гр. С., 20.03.2018 г.

С. районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети март ., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1565 по описа на съда за . и за да се произнесе, взе предвид следното:

С постановено по делото съдебно решение № 7 от 15.02.2018 г. съдът е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от  „Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Ж. и з." АД  с ЕИК ........ и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № 1, представлявано от Т.В.и Ж. Х., против Ж.Е.М. с ЕГН ********** ***, чрез които ищецът моли съда да обяви нищожността на договори за застраховка „гражданска отговорност", сключени чрез застрахователни полици

BG/30/116001383569 от 12.05.2016 г.,

BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г.,

BG/30/116001053885 от 05.04.2016 г. и

BG/30/116001831285 от 04.07.2016 г., поради

-противоречие със закона поради неуведомяване на застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, което обосновавало злоупотреба и противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и на принципа да не се вреди другиму;

-заобикаляне на закона поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Р.;

-противоречие с добрите нрави поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Р.;

-липса на съгласие, произтичаща от липсата на подпис на ответника върху застрахователна полица BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г.;

-липса на форма, произтичаща от липсата на подпис на ответника върху застрахователна полица BG/30/116003239330 от 20.12.2016 г.;

-липса на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, вредите от чието управление договорите следва да обезщетят;

-липса на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на леките автомобили, вредите от чието управление договорите следва да обезщетят;

както и искът, чрез който ищецът моли съда да унищожи същите договори поради измама, изразяваща се в укриване от застрахователя на безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобилите чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобилите на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС.

Преди влизане на съдебното решение в сила ищецът е депозирал молба, чрез което заявява, че се отказва от предявените искове и моли производството по делото да бъде прекратено.

Съдът, като взе в предвид изложените факти и съобрази разпоредбата на чл. 233 ГПК, според която ищецът може при всяко положение на делото изцяло или отчасти да се откаже от спорното право, счете, че са налице предпоставките за прекратяването на производството по делото поради отказ от иска, с който съдът е бил сезиран. По аргумент от чл. 249 ГПК, който гласи, че съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото, решението по настоящото дело следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. С оглед на казаното и на основание чл. 249 във вр. чл. 233  ГПК съдът

                                                             О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 7 от 15.02.2018 г., постановено по гр.д. № 1565 по описа на СРС за . поради отказ от иска преди влизане на решението в сила.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1565 по описа на СРС за . поради отказ от предявените искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред С.. окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.      

                                            

             Районен съдия: .....................

                                                                                                                               /М. Петрова/