РС-Силистра - гр.д. 1205/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг, обезсилено

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=H1%2BU0%2FQK9CY%3D

Р Е Ш Е Н И Е

(Обезсилено на 12.03.2018 поради отказ от иска - вж по-долу)

№  29

гр. Силистра, 15 февруари 2018 г.

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

гр.д. № 1205 по описа на съда за 2017 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „З. а. д. Д. Б.: Ж. и з." АД твърди, че между страните е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност" чрез застрахователна полица BG/30/115002121528 от 17.08.2015 г. Твърди, че ответникът, който се легитимирал като  собственик на лекия автомобил,  е само фиктивен  титуляр на правото на собственост върху него, прикриващ реалния такъв (румънски гражданин) с цел сключването на застрахователен договор с български застраховател при по - ниски застрахователни премии. Счита, че автомобилът е временно придобит от ответника с цел сключването на договор за застраховка на по - ниска цена и впоследствие неформално продаден на трето лице (чрез предоставяне на пълномощно) или продаден чрез писмен договор, който не е представен пред органите на КАТ. Квалифицира описаното поведение като злоупотреба с право, тъй като се цели извличането на незаконна облага чрез заобикаляне на данъчното законодателство.

Твърди, че при сключването на договора ответникът не уведомил застрахователя за реалния собственик и ползвател на автомобила, които обстоятелства били от значение за преценка на застрахователния риск и вземане на решение за встъпване в облигационно правоотношение. Горното противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ, поради което ищецът моли съда да прогласи нищожността на договора за застраховка поради противоречието им със закона. Обосновава твърдяното противоречие и с тезата, че злоупотребата с право представлявала деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и че всеки договор, представляващ средство за злоупотреба с право, бил нищожен поради противоречие с правилото да не се вреди другиму - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди, че договорът е сключен с цел румънският гражданин, действителен собственик на автомобила, да избегне данъчното облагане в Република Румъния, т.е. че чрез тях се преследва забранена цел чрез привидно правомерни средства, което обосновава нищожност на договора поради заобикаляне на закона. Като заобикаляне на закона квалифицира и симулативното придобиване на застрахованото МПС от ответника и недеклариране на последващи продажби, с което се ощетявал фиска поради неплащането на съответните данъци. В условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на договора за застраховка на посоченото основание  - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Счита, че сключването на договора с цел избягването на данъчната тежест в Република Румъния, както и осъществената от ответника злоупотреба с право обосновава нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави, която в условията на евентуалност моли съда да прогласи - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Твърди също така, че застрахователната полица, обективираща договора, не е подписана от ответника, което сочело на липса на съгласие, обосноваващо неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, която в условията на евентуалност моли съда да прогласи.

Липсата на подпис върху горепосочената застрахователна полица опорочавало формата на застрахователния договор, поради което в условията на евентуалност  моли съда да обяви произтичащата  от това основание нищожност - иск с правно чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.

В условията на евентуалност моли съда да обяви нищожността на договора за застраховка поради липсата на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, по отношение на който договорът е сключен, и следователно не се нуждае от застрахователна закрила - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

В условията на евентуалност моли съда да обяви недействителността на договора за застраховка поради липсата на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезпечи - иск с правно основание и чл. 195, ал. 1 КЗ /отм./.

Твърди, че при сключването на договора ответникът е укрил от застрахователя безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС, с което го мотивирал да сключи процесния договор за застраховка, което той не би сторил, ако посочените обстоятелства са му били известни. Счита, че с премълчаването на тази релевантна за договора  информация ответникът го е въвел в заблуждение, че укритите обстоятелства не съществуват, поради което в условията на евентуалност моли съда да унищожи същия поради сключването му с измама - иск с правно основание чл. 29 ЗЗД.

 Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът  Д.К.П. чрез назначения си по делото особен представител изразява становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица BG/30/115002121528 от 17.08.2015 г., удостоверяваща сключването на договор за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите между страните по делото по отношение на посочения в нея лек автомобил със срок  на действие от 30.08.2015 г. до 29.08.2016 г. Като обичаен водач на превозното средство е посочен чужд гражданин; застрахователната премия е определена на сумата от 480,80 лв., изчислена в този размер след прилагане на завишение от 199 %, като същата е платена изцяло към момента на сключване на договора Полицата е сключена с посредничеството на „Б. - Г. Г." ЕООД в гр. Д. на 17.08.2015 г.

 При така изложените факти съдът намира, че всеки един от предявените в условията на евентуалност искове е неоснователен поради следните причини: Несъстоятелна се явява тезата, че сключвайки договора за застраховка ответникът е осъществил злоупотреба с право, което поради противоречието си с чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и с принципа да не се вреди другиму обосновавало нищожност на договора поради противоречието му със закона. Изпълнението на произтичащото от закона задължение на титуляра (дори и фиктивен) на правото на собственост върху регистрирано на територията на страната МПС да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност" не би могло да се окачестви като злоупотреба  с право, тъй като сключването на застраховката е задължително, ответникът има интерес от получаването на застрахователна закрила и чрез сделката не се увреждат интересите на насрещната страна (исковата молба не съдържа твърдения за такова увреждане). ). Процесният договор за застраховка няма отношение към евентуалното избягване на данъчното облагане в Румъния (същият не е основание за възникване или отпадане на данъчни задължения) и чрез него не се постига забранена от закона цел чрез позволени правни средства, поради което не е налице и другото наведено основание за нищожност на договорите, а именно заобикаляне на закона. Впрочем това основание за нищожност изисква съзнание за преследваната неправомерна цел и у двете страни по атакувания договор, каквато хипотеза в конкретния случай не е налице, тъй като ищецът не излага твърдения, че е способствал на съконтрахента си да избегне обременяването му със задължения към фиска на друга държава.  Договорите за застраховка не спомагат за укриване на данъци, тъй като данъчното облагане се обуславя  от правото на собственост, което от своя страна възниква по силата на друг вид договор, чиято евентуална нищожност не касае валидността на договора за застраховка. Казаното сочи на неоснователност и на иска за нищожност на договорите поради противоречието им с добрите нрави

Съдебната практика и правна теория не квалифицират липсата на подпис като липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като в обхвата на този вид порочност на сделката попадат хипотезите на сключване на договор при скрита резерва, несериозно волеизявление, насилие или пълна недееспособност на една от страните. Подписът се явява реквизит на писмената форма на договора и липсата му би опорочила самата форма, без да  се явява и друг вид порок на сделката и съответно да обосновава нищожността й на друго или на няколко други основания. Казаното сочи, че липсата на подпис не се отъждествява с липсата на съгласие и искът за обявяване нищожността на неподписаните застрахователни договори поради липса на съгласие за сключването им  се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.

Чл. 184, ал. 1 КЗ /отм/ гласи, че застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба реквизит на тази форма се явяват и подписите на страните. В представения по делото екземпляр от застрахователната полица липсва подпис на застрахованото лице, а ответникът от своя страна не е представил доказателства, които опровергават реализирането на този порок на сключения между страните договор. Въпреки това искът за прогласяване нищожността на договора поради нарушаване изискването за форма се явява неоснователен, тъй като съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.  В случая цитираното правило намира приложение, тъй като застрахователният договор е търговска сделка по силата на чл.  286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, а същевременно по делото не са изложени твърдения или ангажирани доказателства, че застрахователят е оспорил на посоченото основание валидността на застрахователното правоотношение по какъвто и да било начин преди депозирането на исковата молба и по - конкретно възникването на застрахователно събитие.

Основанието на договора е пряката и непосредствена цел от неговото сключване, която при конкретния вид договор се явява обезпечаването на отговорността на собственика, ползвателя и държателя на превозното средство за вреди, причинени във връзка с неговото притежаване и използване. От разпоредбата на  чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ следва, че основание за сключване на договора има всяко лице, дори то да не е собственик на автомобила, поради което правото на собственост върху него не е критерий за наличието или липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Чл. 195, ал. 1 КЗ /отм./ прогласява недействителността на застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес. При имущественото застраховане правният интерес се предпоставя от наличието на имуществено право, чието засягане би съставлявало неблагоприятна последица за застрахования. При договора за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите обектът на застрахователна защита е различен - гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./). Съгласно чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Казаното сочи, че дори да е само формален собственик на превозното средство, ответникът има интерес от сключването на застраховката, която обезпечава не риска от накърняване на правото му на собственост, а отговорността му спрямо трети лица, както и тази на ползвателя и държателя на автомобила. Съгласно чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ сключването на договор за застраховка „гражданска отговорност" е задължително за собственика, поради което предполагаемата фиктивност на собственическите права на ответника върху автомобила, по отношение на който е сключен договора, при положение, че именно той е формален титуляр на същите, не елиминира правния му интерес от този договор.

Несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че при сключването на договора ответникът е укрил от застрахователя безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС, с което го мотивирал да сключи процесния договор за застраховка, което той не би сторил, ако посочените обстоятелства са му били известни. По делото не се установи кога и на кои лица автомобилът е бил безконтролно прехвърлян, нито бяха изложени твърдения за такива конкретни факти, но евентуалните продажби на автомобила след сключването на договора за застраховка не съставляват обстоятелства, които ответникът би могъл предварително  да съобщи на своя застраховател. Отделно от това не става ясно поради какви причини ответникът е бил длъжен да съобщи евентуалните   неустановени по делото минали и бъдещи прехвърляния на автомобила, тъй като не са изложени твърдения за писмено поставени към него въпроси за тези обстоятелства по реда на чл. 188, ал. 2 КЗ /отм./. На застрахователя е било известно обстоятелството, че обичайният водач на превозното средство е румънски гражданин, тъй като то е отразено в застрахователната полица, и същото ведно с многобройните други договори, сключени със същия ответник, очевидно е обусловило  завишението на застрахователната премия с 199 %. Съгласно чл. 250 КЗ /отм./ застраховател, който извършва задължително застраховане на територията на Република България, не може да откаже сключване на договор за задължителна застраховка, поради което укриването на каквито и да било обстоятелства (още по - малко неконкретизирани или бъдещи такива) не би могло да послужи като основание за унищожаемост на договора.

По делото е представена декларация от ответника, в която същият е заявил, че в качеството си на представител на „А. Д." ЕООД не е давал съгласие за сключването на конкретно посочени застрахователни полици, които не са предмет на настоящото производство, и не е упълномощавал друго лице с правомощия в тази насока. Поради тези причини обективираните в декларацията изявления нямат отношение към разглеждания правен спор и не следва да бъдат коментирани във връзка с предмета на делото, но въпреки това следва да се отбележи, че евентуалното сключване на договора от името на ответника без надлежно учредена представителна власт  е предмет на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, който може да предяви ненадлежно представляваната страна, поради което ищецът не би могъл да се позове на недействителността на договора на това основание (т. 2 от ТР № 5/ 2014 г. от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5 от 2014 г. на ОСГТК).

Въз основа на изложените аргументи предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни, като ведно с тях се остави без уважение и искането за присъждане на направените по делото разноски. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „З. а. д. Д. Бо.: Ж. и з." АД  с ЕИК и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № , представлявано от Т. В. и Ж. Х., против Д.К.П. с ЕГН ********** *** чрез които ищецът моли съда да обяви нищожността на договор за застраховка „гражданска отговорност", сключен чрез застрахователна полица  BG/30/115002121528 от 17.08.2015 г. поради

-противоречие със закона поради неуведомяване на застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, което обосновавало злоупотреба и противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и на принципа да не се вреди другиму;

-заобикаляне на закона поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Румъния;

-противоречие с добрите нрави поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Румъния;

-липса на съгласие, произтичаща от липсата на подпис на застрахования върху застрахователната полица;

-липса на форма, произтичаща от липсата на подпис на застрахования върху застрахователната полица;

-липса на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети;

-липса на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети;

както и искът, чрез който ищецът моли съда да унищожи същия договор поради измама, изразяваща се в укриване от застрахователя на безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС.

ОТХВЪРЛЯ  искането на „З. а. д. Д. Б.: Ж. и з." АД  с ЕИК. и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № , представлявано от Т. В. и Ж. Х., за присъждане на деловодни разноски.

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................

                                                                                                          /М. Петрова/

Обезсилено на 12.03.2018 поради отказ от иска:

http://www.srs-bg.com/mainmenu/sud_aktove/01635317/20531218.htm

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 673

гр. С.а, 12.03.2018 г.

С. районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети март ., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 1205 по описа на съда за . и за да се произнесе, взе предвид следното:

С постановено по делото съдебно решение № 29 от 15.02.2018 г. съдът е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от „Застрахователно акционерно дружество Д. Б.: Живот и здраве" АД  с ЕИК ..... и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № ., представлявано от Т.В. и Ж. Х., против Д.К.П. с ЕГН ********** *** чрез които ищецът моли съда да обяви нищожността на договор за застраховка „гражданска отговорност", сключен чрез застрахователна полица  BG/30/115002121528 от 17.08.2015 г. поради

-противоречие със закона поради неуведомяване на застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, което обосновавало злоупотреба и противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и на принципа да не се вреди другиму;

-заобикаляне на закона поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Р.;

-противоречие с добрите нрави поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Р.;

-липса на съгласие, произтичаща от липсата на подпис на застрахования върху застрахователната полица;

-липса на форма, произтичаща от липсата на подпис на застрахования върху застрахователната полица;

-липса на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети;

-липса на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети;

както и искът, чрез който ищецът моли съда да унищожи същия договор поради измама, изразяваща се в укриване от застрахователя на безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС.

Преди влизане на съдебното решение в сила ищецът е депозирал молба, чрез което заявява, че се отказва от предявените искове и моли производството по делото да бъде прекратено.

Съдът, като взе в предвид изложените факти и съобрази разпоредбата на чл. 233 ГПК, според която ищецът може при всяко положение на делото изцяло или отчасти да се откаже от спорното право, счете, че са налице предпоставките за прекратяването на производството по делото поради отказ от иска, с който съдът е бил сезиран. По аргумент от чл. 249 ГПК, който гласи, че съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото, решението по настоящото дело следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. С оглед на казаното и на основание чл. 249 във вр. чл. 233  ГПК съдът

                                                             О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 29 от 15.02.2018 г., постановено по гр.д. № 1205 по описа на СРС за . поради отказ от иска преди влизане на решението в сила.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1205 по описа на СРС за . поради отказ от предявените искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред С.окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.           

                                            

             Районен съдия: .....................

                                                                                                                               /М. Петрова/