РС-Русе - 6581/2017, отхвърлят всички искове на ДаллБогг

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=5tpz3tqtaEo%3D

Ответникът твърди, че не се явява „активна страна - субект ползващ процесната застрахователна полица, както и не е страна по нея, защото лекия автомобил посочен в нея не е негова собственост, полицата не е подписана от него".

Процесната застрахователна полица не е подписана, т.е. нямало валидно сключен застрахователен договор.

Ответникът твърди, че заедно със съпругата си Р.Й.са били собственици на лекия автомобил предмет на процесният застрахователен договор, но на 28.06.2011г. същият бил продаден на румънски гражданин, както е посочил и ищецът. Сделката била оформена по съответния ред пред нотариус.

Ответникът твърди, че не е подписвал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за този автомобил, поради което не следвало и да е легитимиран да бъде ответник по предявените от ищцовото дружество искове.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 240

                                               гр. Русе, 21.02.2018 год.

  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Районен съд - Русе, XIV - ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                             Председател : Милен Бойчев

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6581 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2, чл. 29, ал.1 ЗЗД и чл. 349 КЗ.

Делото е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД против И.И.Й. ***, в която се твърди, че на 13.05.2016г. ответникът е сключен Застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в Застрахователна полица № *************, относно автомобил „***************", с рег. №******. В нея като застрахован собственик фигурирал ответникът, а като обичаен водач А.М.- румънски гражданин. Въпреки, че като собственик в процесната полица фигурирал ответникът, посочения в нея автомобил веднага след сключване на договора  напуснал територията на България и в момента се намирал във владение на други, трети лица, също румънски граждани, различни от посочения в полицата  обичаен водач. Нямало данни след сключването на полицата за въпросното МПС, които да индикират по какъвто и да е начин,  че привидно застрахованото лице е действителния собственик на автомобила, нито че той е упражнявал каквото и да  било фактическо владение върху същия. Ответникът демонстрирал пълна липса на заинтересованост и само „формално" притежавал автомобила. За този факт сочела и приложената към молбата справка за големия брой автомобили застраховани от ответника за периода 2015 - 2017г. Можело да се направи обоснован извод, че застраховането на автомобили той извършвал по занятие, без всички тях да ги ползва  и управлява и реално да е техен собственик. Практиката показвала, че лицата, които демонстрират подобно пасивно поведение не са нито собственици, нито ползватели на автомобилите. Ищецът твърди, че ответникът извършва забранена и заобикаляща закона „услуга", а именно изнасянето в застрахован вид в Румъния със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" на автомобили, с цел избягването на много по-високи по размер премии и такси там. По този начин се увреждали както фискалните интереси на Румъния, така и тези на България. Увреждали се и  интересите на ищцовото дружество, тъй като същото следвало да заплати застрахователно обезщетение по настъпило застрахователно събитие в срока на действие на процесната полица, каквато информация била постъпила във връзка с настъпило застрахователно събитие. Ищецът твърди още, че процесната полица не е и подписана от застрахования, поради което същата се явява нищожна поради липса на съгласие на една от страните по договора. Липсата на подпис било и нарушение на формата за действителност на застрахователния договор.

С допълнителна молба ищецът сочи, че към датата на която е сключен застрахователния договор, ответникът не е бил собственик на процесния автомобил, тъй като на 28.06.2011г. го прехвърлил като продавач на купувача К.М.Д..

По изложените съображения, ищцовото застрахователно дружество иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прогласена нищожността на застрахователен договор от 13.05.2016г., обективиран в застрахователна полица № ************* на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД (поради липса на съгласие), във вр. с чл. 42 ЗЗД (липса на представителна власт), евентуално на следните основания : чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД (поради противоречие със закона), чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона), чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави), чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД (поради липса на основание) във вр. чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД (поради липса на предписана от закона форма);  чл. 349 ал.1, 2 и 3 КЗ (поради липса на застрахователен интерес); чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД (поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице); чл. 29, ал, 1 ЗЗД (измама), като бъде обявен за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор -- 13.05.2016г. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за недопустимост на предявените искове, защото не се явява „активна страна - субект ползващ процесната застрахователна полица, както и не е страна по нея, защото лекия автомобил посочен в нея не е негова собственост, полицата не е подписана от него". Исковете се явявали недопустими и поради обстоятелството, че процесната застрахователна полица не е подписана, т.е. нямало валидно сключен застрахователен договор.

В условията на евентуалност ответникът счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че заедно със съпругата си Р.Й.са били собственици на лекия автомобил предмет на процесният застрахователен договор, но на 28.06.2011г. същият бил продаден на румънски гражданин, както е посочил и ищецът. Сделката била оформена по съответния ред пред нотариус Стефан Варамезов. След сключването на договора автомобилът бил предаден на купувача, след който момент ответникът нямал отношение към него. Ответникът твърди, че не е подписвал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за този автомобил, поради което не следвало и да е легитимиран да бъде ответник по предявените от ищцовото дружество искове. Ответникът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради това, че не са налице твърдяните от ищеца основания за нищожност и унищожаемост на процесната застрахователната полица. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2016г. е сключен Застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в Застрахователна полица № *************, относно автомобил „***************", с рег. №******. В нея като застрахован собственик фигурира ответникът И.И.Й., а като обичаен водач А.М.- румънски гражданин, с посочен адрес в полицата в Република Румъния. Застрахователната полица е подписана за „застраховател" от представител на застрахователния посредник „Булпром-глобъл груп" ЕООД гр. Търговище, а за „застрахован" не е подписана.

Няма спор по делото, а и се установява от представена справка (неоспорена по делото), че ответникът в качеството на собственик на МПС е страна по множество застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" за периода 2015-2017г.

Няма спор и относно обстоятелството, че на 28.06.2011г. ответникът в качеството си на собственик на процесния автомобил го е продал на К.М.Д. по предвидения за това ред - чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите. Не се спори и по обстоятелството, че след сделката автомобилът не е регистриран в Сектор „ПП" на името на новия собственик.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелството, че в процесната застрахователна полица като собственик на МПС и застраховано лице е посочен ответника, наред с останалите изложени в исковата молба твърдения, обосновават допустимостта на предявените в условията на евентуалност искове. Относно останалите възражения на ответника касаещи допустимостта на исковете - за правния интерес на ищеца и спазена ли е формата на застрахователната полица, съдът ще изложи подробни съображения при разглеждане по същество на предявените искове.

Уредбата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" се съдържа в глава четиридесет и седма от /чл.477 - чл.505/ КЗ действащ от 01.01.2016г. Приложение по отношение на тази застраховка намират и общите правила за застраховането на гражданската отговорност и общите правила за задължителното застраховане по КЗ. Доколкото застрахователното правоотношение възниква от договор, то към разглежданата задължителна застраховка ще намерят приложение и общите правила за сключването на всички видове застрахователни договори уредени в КЗ. За всички застрахователни договори се прилагат и общите правила на ТЗ и на ЗЗД, доколкото обаче в КЗ не е предвидено друго. Тъй като застрахователните сделки са абсолютни търговски сделки, посочени в чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, то общите правила на ЗЗД, включително разпоредбите, уреждащи нищожността и унищожаемостта на договорите, на които ищецът се позовава, ще намерят приложение само в случаите, в които липсва специална уредба в КЗ и ТЗ.

Съдът ще разгледа исковете претенции в последователността, в която са предявени в петитума на исковата молба.

1.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие. Искът е неоснователен.

На първо място следва да бъде разгледан доводът за нищожност поради липса на съгласие на застрахования с оглед липсата на поставен от него подпис в процесната полица. Според разпоредбите на чл. 344 КЗ, застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него. Както обаче беше посочено по-горе, застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ТЗ. Разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Тази законова постановка доближава нищожността в търговското право, поради неспазване на формата за действителност, до унищожаемостта на сделките по ЗЗД. В областта на застраховането липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице и когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от застрахования. В този смисъл е както доктрината (Голева, П. „Застрахователно договорно право", издателство „Фенея" 2012, с.33), така и съдебната практика (вж. решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК, касаещо именно застрахователен договор, макар и по имуществена застраховка „Каско").

Неоснователни са и останалите развити доводи за нищожност на договорите поради сключването им от ответника като мним пълномощник на действителните собственици - румънски граждани или от трето лице, което не е валидно упълномощено от действителните правоимащи лица. Съгласно задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договорите.

Всъщност от твърденията на ищеца може да се направи извода, че ответникът (или лицето представило документите на автомобила) е действал не като пълномощник, а като косвен представител на „действителните" собственици на автомобила - неизвестните румънски граждани. Така по същество се твърди, че ответникът или друго лице всъщност е действал като довереник на тези „действителни" собственици, т.е. касае се за извършвани правни действия по договор за поръчка. В закона липсва забрана застрахователен договор да бъде сключен от едно лице по възлагане от друго лице въз основа на договор за поръчка. При косвеното представителство ответникът или третото лице, в качеството си на довереник, сключва изпълнителната сделка - застрахователният договор, именно от свое име - чл.292, ал.2 от ЗЗД, а не от името на доверителя - „действителния" собственик на автомобила. В тази хипотеза възможно е застрахователят да не е в състояние да узнае, че автомобилът ще се управлява от трето лице, дори и при поставени писмени въпроси към ответника при сключване на договора. Това обстоятелство обаче също не е основание за неговата нищожност, а има отношение евентуално към степента на риска. Така например ако собствеността върху застрахования автомобил бъде прехвърлена, съгласно чл.495, ал.5 КЗ тази промяна в собствеността на застрахованото МПС няма да е основание застрахователят да прекрати застрахователния договор, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. Ако в резултат на промяната в собствеността рискът е увеличен, то застрахователят има право да иска единствено доплащане на застрахователна премия от приобретателя. Също така липсва пречка да се сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на чужд автомобил.

2.По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона. Искът е неоснователен.

Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителните собственици и ползватели на автомобила и конкретно за това, че той ще се управляват в Република Румъния от румънски граждани, които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на застрахователния договор и преценката на застрахователния риск. Изложените доводи са изцяло неоснователни. От самото съдържание на полиците става ясно, че застрахователят е бил в известност за това, че автомобилът ще се управлява обичайно не от собственика му, в лицето на ответника, а от трето лице - румънски гражданин, на който са посочени имената и адреса, който се намира Република Румъния. Не би могло да се приеме, че управлението на МПС в рамките на държава от ЕС в срока на договора представлява значително изменение на риска, в който смисъл е и разпоредбата на чл.480, ал.7 КЗ. Дори и да се приеме обратното, че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск и това обстоятелство да беше премълчано от ответника (а в случая то е посочено в полицата) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 485, ал.2 КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в Румъния принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство.

По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително не само за запитващата юрисдикция, но и за всички български съдилища и учреждения съгласно  чл.633 ГПК. Съгласно чл.267 § 1, б."б" от ДФЕС СЕС дава задължително тълкуване на приложимия акт на институциите на ЕС, а от тази гледна точка - и преценка на съответствието на националното право, с което той е транспониран в законодателството на съответната държава-членка на ЕС. С цитираното решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице, което именно се домогва да стори ищецът чрез предявяване на настоящите евентуално и кумулативно съединени искове. В  §27 - 28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи следното: "...обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство". Поставеният преюдициален въпрос касае именно приложението на чл.3 § 1 от Първата директива (Директива 72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като  договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство.

В диспозитив СЕС приема, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно превозно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. С оглед на това, в действащия кодекс - чл.485, ал.2 КЗ, изрично изключва подобно възражение на застрахователя и при регламентацията на прекия иск на пострадалия. Така в чл.432, ал.2, изр. посл. КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).

Самата Директива 2009/103/ЕО, в съображение 25-то от нейния преамбюл, гласи следното : „Някои застрахователни предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства". Т.е. Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.

Всъщност с настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел - чрез прогласяването на застрахователните договори за нищожни на някое от предявените с исковите молби основания, респ. чрез унищожаването им, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахованите автомобили лица на основание това, че те не били управлявани обичайно в страната или, че не бил управлявани от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самите искови молби, в които правният интерес от завеждане на делото ищецът обосновава именно с необходимостта да бъде изплатено застрахователно обезщетение въз основа на процесния договор, което ще увеличи неговия пасив. Нещо повече, ищецът признава, че е узнал за настъпили ПТП в чужбина с участието на застрахования автомобили и че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си отговорност пред увредените при ПТП трети лица. Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2 КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователните договори в производство, водено срещу застрахования.

3.По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона. Искът е неоснователен.

Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на трети лица-румънски граждани, които ги управлявали в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Съдът намира доводите за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави, изцяло несъстоятелни дори само на това основание (арг. от чл.26, ал.2 от ГПК). Ищецът няма на разположение иск за защита на публични, фискални интереси, какъвто е бил познат на римското право. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобилите в тази страна или в която и да е друга държава-членка не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение на риска - чл.480, ал.7 КЗ. По тази причина за ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок размер от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради заобикаляне на закона. Впрочем самият закон - чл.480, ал.5 КЗ забранява на ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта".

За пълнота следва да се отбележи, че повод за подобно оплакване биха имали румънските застрахователи, тъй като техни потенциални клиенти, използвайки описаната в исковата молба схема, сключват застрахователни договори с български застрахователи, включително с ищеца. С подобно увеличение на потока на евентуалните застраховани, от които ищецът събира премии и то в увеличен размер, е свързано и носенето на съответната отговорност пред третите увредени лица в резултат на ПТП с участие на застрахованите автомобили. Този резултат е проявление на общия правен принцип комуто ползите, нему и тежестите.

4.По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави. Искът е неоснователен.

Ищецът твърди, че договорът е нищожен на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който е бил сключен от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица - румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Дори и описаният в исковата молба начин за спестяване от румънски граждани на по-високите разходи за регистрация на МПС в Румъния, включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в България на името на формални собственици-български граждани, както и избягването на заплащане на по-висока застрахователна премия в тази страна, в известен смисъл да съставляват морално укоримо действие, то това по никакъв начин не се отразява на валидността на сключения застрахователен договор. Моралната укоримост на поведението на ответника тук е по-обща и се свързва с евентуално осъщественото с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Както обаче беше посочено по-горе, това поведение по никакъв начин не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора. 

5.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - нищожност на договорът поради липса на предписана от закона форма. Искът е неоснователен по съображенията, вече изложени във връзка с липсата на съгласие, като основание за нищожност, поради липсата на подпис за застрахован в полицата. Както беше вече посочено, приложение следва да намери разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ.

6.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД - нищожност поради липса на основание. Искът е неоснователен.

Липсата на основание се извежда от липсата на застрахователен интерес, което е самостоятелно основание за недействителност на застрахователния договор - чл.349, ал.2 КЗ. Поставя се въпросът кога е налице застрахователен интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В задължителната съдебна практика (вж. т. 4, б. „б" от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС) се приема, че при задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо значение има обществения интерес, който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Този интерес категорично е формулиран и в приложимото европейско законодателство - чл.3, § 1 от Директива 2009/103/ЕО, който гласи, че всяка държава членка предприема „всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия". В този смисъл, макар и да нямат задължителен характер за съда, настоящият съдебен състав напълно споделя разбирането, изложено от секторния регулаторен орган - Комисията за финансов надзор, в дадените на основание чл.13, ал.1, т.4 ЗКФН Указания относно тълкуването на понятието "застрахователен интерес" при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за възможността за едностранно анулиране на застрахователни полици от страна на застрахователя, приети с протокол № 45 от заседание на КФН, проведено на 23.09.2015г. Комисията приема, че правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само една от хипотезите на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, но не ги изчерпва. Посочено е, че всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 257, ал. 2 КЗ (отм., сега чл.477, ал.2 от действащия КЗ) има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и предвид изискванията на Директива 2009/103/ЕО да се гарантира застраховането на моторните превозни средства по тази застраховка, следва да се приеме застрахователен интерес за нейното сключване от всяко едно лице, когато съществува моторно превозно средство, което е регистрирано в Република България и което не е спряно от движение.

Тук следва да се има предвид и цитираното по - горе решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли . по дело C-287/16, в което се приема, че липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица. Съдът на ЕС, както и Европейската комисия (вж. т.33 от мотивите към решението), са изразили основателните си опасения, че ако договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на застрахователен интерес), то правото на обезщетение на пострадалите от произшествие може да се окаже накърнено.

7.По иска с правно основание чл.349, ал.2 КЗ - нищожност поради липса на застрахователен интерес. Искът е неоснователен по изложените във връзка с исковете за нищожност поради липса на основание съображения. Застрахователният интерес по договорите за задължителни застраховки освен личен е и колективен, като личен интерес е налице по отношение на всяко лице, което би имало качеството на застрахован по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ  - собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, т.е. със знанието и съгласието на собственика.

8.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД - нищожност на договора поради неговата привидност при условията на персонална симулация. Искът е неоснователен.

Персоналната симулация няма изрична уредба. В закона са уредени само привидните и прикритите сделки (чл.17 и чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД), но тази уредба се отнася само до привидността на самия договор или на отделни негови клаузи, а не и до привидността и скриването на страните по този договор. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката. Ищецът обаче очевидно не държи сметка, че при персоналната симулация и при едностранното, и при двустранното подставяне, е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. А щом е необходимо неговото съдействие, то няма как той да не знае за персоналната симулация. Това означава, че персоналната симулация както при едностранното, така и при двустранното подставяне, няма как да се използва за заблуда на явната страна по сделката, в лицето на ищеца. И едностранното, и двустранното подставяне могат да служат само за заблуждение на трети лица (така изрично Таков, Кр. „Персонална симулация. Видове, хипотези, сравнения с други правни конструкции", сп."Съвременно право" бр. № 2/2005г.). В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като твърди, че не е знаел, че другата страна по договорите всъщност не е „истинския" собственик на автомобилите.

Както беше отбелязано по - горе, спецификите на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" принципно изключват приложението на общите правила на ЗЗД, включително тези, изведени в съдебната практика и в доктрината относно персоналната симулация. Предвид пределно широкия кръг на застрахованите, респективно на лицата, които имат застрахователен интерес за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл.477, ал.2 КЗ), въпросът за качеството, в което едно лице сключва застрахователния договор, не е релевантен относно действителността на договора, а има отношение единствено към преценката на риска. Застраховащият (лицето, което сключва застрахователния договор) може да бъде самият собственик, може да действа от името на собственика (т.е. като пълномощник) или от свое име, но за сметка на собственика на моторното превозно средство (като довереник), а също така може да действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното превозно средство. Това е въпрос на вътрешни отношения между субектите в гражданските правоотношения. Въпросът за това, за чия сметка се заплащат застрахователните премии, също няма значение относно действителността на договора, доколкото той също касае вътрешните отношения на заинтересованите лица.

9.По иска с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Искът е неоснователен.

Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилът ще се ползва от лице, различни от ответника и то в чужбина - в Румъния, която според ищеца била „...страна, в която щетимостта е значително по-висока". Твърди, че бил лишен от възможността да завиши застрахователната премия по договорите поради поетия по-висок риск. Изложените доводи са опровергават изцяло от доказателствата по делото. Както вече беше посочено, в самата полица е посочено, че автомобилът ще се управлява обичайно от лице-румънски гражданин с местожителство в Румъния. Освен това ищецът не е представил никакви доказателства (например статистически данни) за твърдението си за „щетимостта" в Румъния. Дори и това да е така, то самият закон - чл.480, ал.7 КЗ, не счита управлението на МПС в друга страна-членка, за съществено изменение на иска, респ. това не може да послужи като основание за неговото унищожаване.

По изложените съображения, всички предявени искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за процесуално представителство в размер на 600лв.

Така мотивиран, районният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу И.И.Й. ЕГН********** *** иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************* от 13.05.2016г. поради липса на съгласие и липса на представителна власт, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу И.И.Й. ЕГН********** *** иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************* от 13.05.2016г. поради противоречие със закона, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу И.И.Й. ЕГН********** *** иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със  застрахователна полица № ************* от 13.05.2016г. поради заобикаляне на закона, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу И.И.Й. ЕГН********** *** иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************* от 13.05.2016г. поради противоречие с добрите нрави, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу И.И.Й. ЕГН********** *** иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със  застрахователна полица № ************* от 13.05.2016г. поради липса на основание, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу И.И.Й. ЕГН********** *** иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************* от 13.05.2016г. поради липса на предписана от закона форма, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу И.И.Й. ЕГН********** *** иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************* от 13.05.2016г. поради липса на застрахователен интерес, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу И.И.Й. ЕГН********** *** иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************* от 13.05.2016г.  поради привидност, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу И.И.Й. ЕГН********** *** иск за унищожаване на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със  застрахователна полица № ************* от 13.05.2016г. поради измама, като неоснователен.

ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 да заплати на И.И.Й. ЕГН********** *** сумата от 600лв. разноски за настоящото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен  съд - Русе.

                                                             Районен съдия: