РС-Ст. Загора - гр.д. 6246/2017, връщат ИМ поради недопустими искове! Има ПТП в Италия с щети за близо 30 000 евро!!!
Обратно към застрахователна измама
Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела
-
Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.
-
https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=C%2F3sGNelFes%3D
Резюме. Връщат ИМ на ДаллБогг поради недопустимост на исковете., въпреки, че ответникът ги е "признал". Цитират европейска практика. Споменават образуваното т.д. 1/18 на ВКС. Има ПТП в Италия със щети за близо 30 000 евро.
-
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 26.03.2018 г. Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести март Година 2018
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Тенева гражданско дело номер 6246 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с която против ответника С.М.К. са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите". Основанията за нищожност по чл. 26 от ЗЗД са предявени в следната поредност: липса на представителна власт на насрещната по договора страна, както и за липса на нейно съгласие; липса на предписаната от закона форма; липса на основание; липса на застрахователен интерес.
Твърди се, че на 11.03.2016 г. е сключен с ответника застрахователен договор по отношение на лек автомобил, подробно описан в исковата молба. Като собственик на автомобила в полицата бил посочен ответникът К., въпреки че веднага след сключване на застрахователната полица автомобилът е напуснал територията на Република България. Нямало данни, че привидно застрахованият български гражданин е собственик на автомобила или упражнява фактическа власт над същия.
Самият ответник заявявал, че никога не е давал съгласие за сключване на процесната застрахователна полица и не е подписвал същата. От приложения към исковата молба Договор за покупко-продажба на МПС от 02.05.2011 г. се установявало, че автомобилът е бил продаден преди повече от пет години на трети лица. Извежда се заключение, че е извършена измама и са използвани личните данни на ответника без негово знание.
Правният интерес от предявяване на настоящите искове се основавал на факта, че при настъпило ПТП застрахователят ще е длъжен да изплати дължимото застрахователно обезщетение. Конкретно по делото застрахователят имал информация за настъпило ПТП и заявени щети в периода на покритие на застраховката (т.е. не се отрича, че по полицата има плащани вноски и същата не е прекратена).
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В срока по чл. 140 от ГПК при насрочване на делото съдът извърши повторна проверка на допустимостта на исковата молба и с Разпореждане от 13.02.2018 г. същата беше оставена без движение. Според дадените указания ищецът следваше да обоснове правния си интерес от водене на настоящото производство като процесуална предпоставка за допустимост.
С молба от 07.03.2018 г. ищцовото дружество заявява и представя доказателства, че в Италия в периода на покритие е настъпило ПТП и е заведена щета за сумата от 27 133, 60 евро. Все още нямало образувано дело, но за да не плати това обезщетение и по този начин да се засегне неоснователно според ищеца неговия патримониум, предявява и настоящите установителни искове.
Към исковата молба е представена съдебна практика на районни съдилища, постановена по реда на чл. 237-238 от ГПК, в която исковете по чл. 26 от ЗЗД при сходна фактическа обстановка са уважени изцяло. Така представената съдебна практика дава представа за голям обем от идентични искове на застрахователното дружество - ищец, образувани и разгледани в цялата страна. С оглед общественото значение на този проблем с разпореждане на председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК във връзка със създалата се противоречива съдебна практика по заведените искови производства на застрахователни дружества в страната със следните въпроси:
1. Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?
2. Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ?
3. Непълното и/или неточното обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба по чл. 485 КЗ?
4. Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", противопоставимо ли е на третите лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд ?
Съдът намира, че исковата молба е недопустима на основание чл. 130 от ГПК и следва да се върне на ищеца, а производството по делото да се прекрати поради следните аргументи:
Съдът извършва проверка за допустимост за установяване дали са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, респективно - дали не е налице някоя от процесуалните пречки за това. Служебната проверка касае само абсолютните процесуални предпоставки. Една от тях е наличието на правен интерес у ищеца от търсената защита и се отнася за всички видове искове.
За установителните искове по чл. 124 ал. 1 от ГПК - например за установяване нищожността, унищожаемостта на договор или за несъществуването на правоотношение между страните, се изисква наличието на правен интерес от установяването. Законът постъпва така, защото само чрез изискването за интерес от установяването могат да се обособят от безчетната маса граждански правоотношения тези, които се нуждаят от съдебна защита, като същевременно се очертават лицата, легитимирани да я търсят. Защото заинтересован да предяви установителен иск е именно този, чието право се засяга от правния спор. Надлежният ответник също се определя от интереса. Той трябва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване, или чиято неоснователна претенция са предизвикали правния спор, и с това - нужната защита. След като липсва твърдение за нарушено или отричано от ответника право на ищеца, то последният няма правен интерес от търсената защита. Такава би била налице, например, в случай, че ищецът твърди неизпълнение на сключения договор от страна на ответника; незаплащане на дължимите застрахователни премии по договора; настъпване на застрахователно събитие, от което ответникът претендира неоснователно обезщетение и т.н.
Налице е и практика на Съда на Европейския съюз (Решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително не само за запитващата юрисдикция, но и за всички български съдилища и учреждения съгласно чл.633 от ГПК. Според чл.267 § 1, б."б" от ДФЕС Съдът на ЕС дава задължително тълкуване на приложимия акт на институциите на ЕС, а от тази гледна точка - и преценка на съответствието на националното право, с което той е транспониран в законодателството на съответната държава-членка на ЕС.
С цитираното решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице, което именно се домогва да стори ищецът чрез предявяване на настоящите евентуално съединени искове. В §§ 27-28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи следното: "...обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство". Поставеният преюдициален въпрос касае именно приложението на чл.3 § 1 от Първата директива (Директива 72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство.
В диспозитив СЕС приема, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно превозно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица.
След като ищецът няма правен интерес от завеждане на настоящото дело и това заключение може да се изведе само въз основа на твърденията в исковата молба, не следва да се разглежда по същество делото, а да се прекрати.
Водим от горното Старозагорският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер 6246 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд поради недопустимост на исковата молба и ВРЪЩА искова молба с вх. № 30406/10.11.2017 г. от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД против С.М.К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2315

Leave a comment