Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

Важно! С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че единcтвeнoтo ocнoвaниe зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa ГOA e пopaди липca нa cъглacиe. Πpи дoгoвopa ГOA oбaчe, разясняват върховните съдии, нитo липcaтa нa пoдпиc e липca нa cъглacиe, нитo пoлaгaнeтo нa нeизвecтнo чий пoдпиc. Следователно, аĸo дaдeн зacтpaxoвaтeл peши дa иcĸa oт cъдa пpoглacявaнe нищoжнocт нa ГOA, нe мy ocтaвa нищo дpyгo, ocвeн дa твъpди, чe e пpибpaл пpeмиятa нa шeгa или ĸaтo yчeбeн пpимep, или пъĸ чe зacтpaxoвaщият гo e зaплaшил, т.e. нacилa мy e плaтил. Много добро решение според мен (бел. блогър) Вж също и статията от 15.03.2019 в Параграф 22: ВКС поряза застрахователи за "нищожни" договори.

-

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=OBCKykdsczg%3D

Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Русе, 22.03.2018 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

Районен съд - Русе, V - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                         Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6815 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявените в условията на обективно кумулативно и евентуално съединение искове са с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3, чл.26, ал.2, пр.2, пр.3, пр.4 и пр.5 от ЗЗД, чл.349, ал.2 от КЗ и чл.29, ал.1 от ЗЗД. 

Ищецът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве"АД твърди, че сключил с ответника „Интернационал Рент а кар-2007"ООД застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирани в следните застрахователни полици: № BG/30/115002109389, издадена на 14.08.2015 г. по отношение на л.а."Ауди 80" с рег. № Р 2071 АР и № BG/30/115003011074, издадена на 09.12.2015 г. по отношение на л.а.„Форд Галакси" с рег.№ Р 8513 АР. Твърди, че във всяка една от полиците като обичаен водач е посочено лице-румънски гражданин и веднага след сключването на застрахователния договор автомобилите напуснали територията на страната и до момента се намирали във владението на трето, неизвестно лице-румънски гражданин, което е и действителният собственик на автомобила. Поддържа, че ответникът по занятие извършва забранената от закона и заобикаляща го „услуга" по изнасяне  в „застрахован вид" в Република Румъния на автомобили със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" с цел избягване заплащането на много по-високите данъци, такси и застрахователни премии, събирани в посочената страна. Сочи, че ответникът е формален собственик на голям брой автомобили, регистрирани през периода 2010 - 2016 г., от които последният се е дезинтересирал напълно и които се управляват в Румъния от лица-румънски граждани, които са техните действителни собственици. По подробно изложените в исковите молби правни съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесните застрахователни договори на някое от посочените в условията на евентуалност основания, респ. да унищожи същите като сключени при измама. Претендира и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Интернационал Рент а кар-2007"ООД, гр.Русе, не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание последният не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните са сключени застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирани в застрахователни полици, както следва: № BG/30/115002109389, издадена на 14.08.2015 г. по отношение на л.а."Ауди 80" с рег. № Р 2071 АР и № BG/30/115003011074, издадена на 09.12.2015 г. по отношение на л.а.„Форд Галакси" с рег.№ Р 8513 АР. Във всяка от полиците като обичаен водач на съответния автомобил е посочено лице - румънски гражданин с пълните му лични данни: имена, точен адрес и личен номер, а в повечето от полиците са посочени дори телефонни номера за връзка. И в двете полици върху обичайно дължимата застрахователна премия е начислено значително завишение в размери, съответно от 187.15 % и 191.78 %. Изложени са твърдения, че по оспорените полици при ответника са заведени преписки по щети, причинени със застрахованите автомобили в чужбина. 

От правна страна.

Уредбата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се съдържа в глава четиридесет и седма от КЗ (чл.477 - чл.505 от същия кодекс). Приложение по отношение на тази застраховка, съгласно чл.505 от КЗ, намират и общите правила за застраховането на гражданската отговорност по глава четиридесет и първа от КЗ, общите правила за задължителното застраховане по глава и четвърта от КЗ и общите правила за задължителните застраховки „Гражданска отговорност" по глава четиридесет и пета от КЗ. Доколкото застрахователното правоотношение възниква от договор, то към разглежданата задължителна застраховка ще намерят приложение намират и общите правила за сключването на всички видове застрахователни договори по глава тридесет и шеста от КЗ. Както изрично се сочи в чл.343, ал.2 от КЗ, за всички застрахователни договори се прилагат и общите правила на ТЗ и на ЗЗД, доколкото обаче в КЗ не е предвидено друго. Тъй като застрахователните сделки са абсолютни търговски сделки, посочени в чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ, то общите правила на ЗЗД, включително разпоредбите, уреждащи нищожността и унищожаемостта на договорите, на които ищецът се позовава, намират приложение само в случаите, в които липсва специална уредба в КЗ и ТЗ. В обобщение на горното към разглеждания застрахователен договор приложение следва да намерят първо правилата на КЗ в посочената по - горе последователност, при липса на уредба в КЗ - общите правила на ТЗ относно търговските сделки, а при липса регламентация и в ТЗ - общите правила по ЗЗД относно договорите.

I. По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона. Исковете са неоснователни.

Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителните собственици и ползватели на автомобилите и конкретно за това, че те ще се управляват в Република Румъния от румънски гражданини, които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на застрахователния договор и преценката на застрахователния риск. Изложените доводи са изцяло неоснователни.

От самото съдържание на полиците става ясно, че застрахователят е бил в известност за това, че автомобилът ще се управлява обичайно не от собственика му, в лицето на ответника, а от трето лице - румънски гражданин. Във всяка от полиците е посочен и пълният адрес на лицето, което обичайно ще управлява съответния автомобил, който адрес се намира в Република Румъния. Ищецът е начислил и значително завишение върху премията за това, че автомобилът ще се управлява в чужбина, в размери, съответно от 187.15 % и 191.78 %. Разпоредбата на чл.480, ал.7 КЗ изрично предвижда, че управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и това обстоятелство да е премълчано от ответника (а в случая то е посочено във всяка от полиците) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл.485, ал.2 КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в Румъния принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство, което в случая е сторено като по всяка от оспорените полици ищецът е събрал премия, многократно надвишаваща обичайно дължимата.

По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (Решение от 20.07.2017 г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително не само за запитващата юрисдикция, но и за всички български съдилища и учреждения - чл.633 от ГПК. Съгласно чл.267 § 1, б."б" от ДФЕС СЕС дава задължително тълкуване на приложимия акт на институциите на ЕС, а от тази гледна точка - и преценка на съответствието на националното право, с което той е транспониран в законодателството на съответната държава-членка на ЕС. С цитираното решение се дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице, което именно се домогва да стори ищецът чрез предявяване на настоящите евентуално и кумулативно съединени искове. В § § 27 - 28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи, че "...обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство". Поставеният преюдициален въпрос касае именно приложението на чл.3 § 1 от Първата директива (Директива 72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като  договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство.

В диспозитива СЕС приема, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно преворно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. Всъщност националното ни право, освен в чл.485, ал.2 от КЗ, изрично изключва подобно възражение на застрахователя и при регламентацията на прекия иск на пострадалия. Така в чл.432, ал.2, in fine от КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл.363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл.365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).

Самата Директива 2009/103/ЕО, в съображение 25-то от нейния преамбюл, гласи следното: „Някои застрахователни предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства". Т.е. Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.

С настоящото дело под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел-чрез прогласяването на застрахователните договори за нищожни на някое от предявените с исковите молби основания, респ. чрез унищожаването им, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахованите автомобили лица на основание това, че те не били управлявани обичайно в страната или че не бил управлявани от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самите искови молби, в които правният интерес от завеждане на делото е обоснован по следния начин: „...ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив". Нещо повече, ищецът признава, че е узнал за настъпили ПТП в чужбина с участието на застрахованите автомобили и че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си отговорност пред увредените при ПТП трети лица. Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2 КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователните договори в производство, водено срещу застрахования, който очевидно изцяло се е дезинтересирал от участие в процеса.

II. По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона. Исковете са неоснователни.

Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на трети лица-румънски граждани, които ги управлявали в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Съдът намира доводите за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави, изцяло несъстоятелни дори само на това основание (арг. от чл.26, ал.2 от ГПК). Ищецът няма на разположение подобен популарен иск за защита на публични, фискални интереси, какъвто е бил познат на римското право. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобилите в тази страна или в която и да е друга държава-членка не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение на риска - чл.480, ал.7 от КЗ. По тази причина за ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок размер от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради заобикаляне на закона. Впрочем самият закон - чл.480, ал.5 от КЗ забранява на ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта". Въпреки това обаче във всички оспорени полици ищецът е начислил върху дължимата премия и значително по своя размер завишение. За пълнота следва да се отбележи, че повод за подобно оплакване биха имали румънските застрахователи, тъй като техни потенциални клиенти, използвайки описаната в исковата молба схема, сключват застрахователни договори с български застрахователи, включително с ищеца. С подобно увеличение на потока на евентуалните застраховани, от които ищецът събира премии и то в увеличен размер, е свързано и носенето на съответната отговорност пред третите увредени лица в резултат на ПТП с участие на застрахованите автомобили. Този резултат е проявление на общия правен принцип „комуто ползите, нему и тежестите".

III. По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави. Исковете са неоснователни.

Ищецът твърди, че договорите са нищожни на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който те били сключени от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица - румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Дори и описаният в исковата молба начин за спестяване от румънски граждани на по-високите разходи за регистрация на МПС в Румъния, включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в България на името на формални собственици-български граждани, както и избягването на заплащане на по-висока застрахователна премия в тази страна, в известен смисъл да съставляват морално укоримо действие, то това по никакъв начин не се отразява на валидността на сключения застрахователен договор. Моралната укоримост в поведението на ответника тук е по-обща и се свързва с евентуално осъщественото с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Това поведение, обаче, по никакъв начин не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора. 

IV. По исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие. Исковете са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.344, ал.1 от КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него - чл.345, ал.1, т.11 от КЗ. Както обаче беше посочено по-горе, застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ТЗ. Следователно приложение намира и разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. Тя предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Тази законова постановка доближава нищожността в търговското право поради неспазване на формата за действителност, до унищожаемостта на сделките по ЗЗД. В областта на застраховането липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице и когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от застрахования, в случая в увеличен размер, завел е щетата и др. В този смисъл е както доктрината, така и съдебната практика (вж. решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК, касаещо именно застрахователен договор, макар и по имуществена застраховка „Каско").

Неоснователни са и останалите развити доводи за нищожност на договорите поради сключването им от ответника като мним пълномощник на действителните собственици-румънски гражданини. Съгласно задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк.д.№ 5/2014 г., ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договорите.

От твърденията на ищеца може да се направи извод, че ответникът е действал не като пълномощник, а като косвен представител на „действителните" собственици на автомобила - неизвестните румънски граждани. Така по същество се твърди, че ответникът е действал като довереник на тези „действителни" собственици, т.е. касае се за извършвани правни действия по договор за поръчка. В закона липсва забрана застрахователен договор да бъде сключен от едно лице по възлагане от друго лице въз основа на договор за поръчка. При косвеното представителство ответникът, в качеството си на довереник, сключва изпълнителната сделка - застрахователният договор, именно от свое име - чл.292, ал.2 от ЗЗД, а не от името на доверителя - „действителния" собственик на автомобила. В тази хипотеза възможно е застрахователят да не е в състояние да узнае, че автомобилът ще се управлява от трето лице, дори и при поставени писмени въпроси към ответника при сключване на договора. Това обстоятелство обаче също не е основание за неговата нищожност, а има отношение евентуално към степента на риска. Така например ако собствеността върху застрахования автомобил бъде прехвърлена, съгласно чл.495, ал.5 от КЗ тази промяна в собствеността на застрахованото МПС няма да е основание застрахователят да прекрати застрахователния договор, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. Ако в резултат на промяната в собствеността рискът е увеличен, то застрахователят има право да иска единствено доплащане на застрахователна премия от приобритателя. Липсва и пречка да се сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност" на чужд автомобил. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, изр.2 от КЗ изрично сочи, че по отношение на регистрираното в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от всяко друго лице, различно от собственика на въпросното МПС.

V. По исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - нищожност на договорите, сключени с полици № BG/30/115002109389, издадена на 14.08.2015 г. по отношение на л.а."Ауди 80" с рег. № Р 2071 АР и № BG/30/115003011074, издадена на 09.12.2015 г. по отношение на л.а.„Форд Галакси" с рег.№ Р 8513 АР, поради липса на предписана от закона форма. Исковете са неоснователни по съображенията, вече изложени във връзка с липсата на съгласие, като основание за нищожност, поради липсата на подпис за застрахован в полицата. Както беше вече посочено, приложение следва да намери разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ.

VI. По исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - нищожност поради липса на основание. Исковете са неоснователни.

Липсата на основание се извежда от липсата на застрахователен интерес, което е самостоятелно основание за недействителност на застрахователния договор - чл.349, ал.2 от КЗ. Поставя се въпросът кога е налице застрахователен интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В задължителната съдебна практика (вж. т. 4, б. „б" от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС) се приема, че при задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо значение има обществения интерес, който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Този интерес категорично е формулиран и в приложимото европейско законодателство - чл.3, § 1 от Директива 2009/103/ЕО, който гласи, че всяка държава членка предприема „всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия". В този смисъл, макар и да нямат задължителен характер за съда, настоящият съдебен състав напълно споделя разбирането, изложено от секторния регулаторен орган - Комисията за финансов надзор, в дадените на основание чл.13, ал.1, т.4 от ЗКФН Указания относно тълкуването на понятието "застрахователен интерес" при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за възможността за едностранно анулиране на застрахователни полици от страна на застрахователя, приети с протокол № 45 от заседание на КФН, проведено на 23.09.2015 г. Комисията приема, че правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само една от хипотезите на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, но не ги изчерпва. Посочено е, че всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм., сега чл.477, ал.2 от действащия КЗ) има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и предвид изискванията на Директива 2009/103/ЕО да се гарантира застраховането на моторните превозни средства по тази застраховка, следва да се приеме застрахователен интерес за нейното сключване от всяко едно лице, когато съществува моторно превозно средство, което е регистрирано в Република България и което не е спряно от движение.

Тук следва да се има предвид и цитираното по - горе решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, в което се приема, че липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица. Съдът на ЕС, както и Европейската комисия (т.33 от мотивите към решението), са изразили основателните си опасения, че ако договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на застрахователен интерес), то правото на обезщетение на пострадалите от произшествие може да се окаже накърнено.

VII. По исковете с правно основание чл.349, ал.2 от КЗ - нищожност поради липса на застрахователен интерес. Исковете са неоснователни по изложените във връзка с исковете за нищожност поради липса на основание съображения. Застрахователният интерес по договорите за задължителни застраховки освен личен е и колективен, като личен интерес е налице по отношение на всяко лице, което би имало качеството на застрахован по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ  - собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, т.е. със знанието и съгласието на собственика.

VIII. По исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - нищожност на договорите поради тяхната привидност при условията на персонална симулация. Исковете са неоснователни.

Персоналната симулация няма изрична уредба. В закона са уредени само привидните и прикритите сделки (чл.17 и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД), но тази уредба се отнася само до привидността на самия договор или на отделни негови клаузи, а не и до привидността и скриването на страните по този договор. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката. Ищецът обаче очевидно не държи сметка, че при персоналната симулация и при едностранното, и при двустранното подставяне, е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. А щом е необходимо неговото съдействие, то няма как той да не знае за персоналната симулация. Това означава, че персоналната симулация както при едностранното, така и при двустранното подставяне, няма как да се използва за заблуда на явната страна по сделката, в лицето на ищеца. И едностранното, и двустранното подставяне могат да служат само за заблуждение на трети лица. В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като твърди, че не е знаел, че другата страна по договорите всъщност не е „истинският" собственик на автомобилите.

Както беше отбелязано по-горе, спецификите на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" принципно изключват приложението на общите правила на ЗЗД, включително тези, изведени в съдебната практика и в доктрината относно персоналната симулация. Предвид пределно широкия кръг на застрахованите, респективно на лицата, които имат застрахователен интерес за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл.477, ал.2 от КЗ), въпросът за качеството, в което едно лице сключва застрахователния договор, не е релевантен относно действителността на договора, а има отношение единствено към преценката на риска. Застраховащият (лицето, което сключва застрахователния договор) може да бъде самият собственик, може да действа от името на собственика (т.е. като пълномощник) или от свое име, но за сметка на собственика на моторното превозно средство (като довереник), а също така може да действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното превозно средство. Това е въпрос на вътрешни отношения между субектите в гражданските правоотношения. Въпросът за това, за чия сметка се заплащат застрахователните премии, също няма значение относно действителността на договора, доколкото той също касае вътрешните отношения на заинтересованите лица.

IX. По исковете с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователните договори поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Исковете са неоснователни.

Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилите ще се ползват от лица, различни от ответника и то в чужбина - в Румъния, която според ищеца била „...страна, в която щетимостта е значително по-висока". Твърди, че бил лишен от възможността да завиши застрахователната премия по договорите поради поетия по-висок риск. Изложените доводи са опровергават изцяло от доказателствата по делото. Както вече беше посочено, в самите оспорени полици е посочено, че автомобилите ще се управляват обичайно от лица-румънски граждани с местожителство в Румъния като е начислено и значително завишение върху премията, в резултат на което тя надвишава неколкократно обичайно дължимата. Освен това ищецът не е представил никакви доказателства (например статистически данни) за твърдението си за „щетимостта" в Румъния. Дори и това да е така, то самият закон - чл.480, ал.7 от КЗ, не счита управлението на МПС в друга страна-членка, за съществено изменение на иска, респ. това не може да послужи като основание за неговото унищожаване.

По изложените съображения всички предявени искове по отношение на всички атакувани застрахователни договори следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора следва да се остави без уважение и искането за присъждане на деловодните разноски в полза на ищеца.

Мотивиран така, съдът

                                                   Р    Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров"1, представлявано от изп.директори Бисер Г. Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „Интернационал Рент а кар-2007"ООД, ЕИК 117680477, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул."Константин Иречек"11, вх.1, ет.3, представлявано от управителя Флорин Марин Стан, обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3, ал.2, пр.2, пр.3, пр.4 и пр.5 от ЗЗД, чл.349, ал.2 от КЗ и чл.29, ал.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на застрахователни договори поради противоречието им със закона и неговото заобикаляне, поради накърняване на добрите нрави, поради липса на съгласие и липса на представителна власт за сключването им, поради липсата на предписаната от закона форма, поради липса на основание, поради тяхната привидност при условията на персонална симулация, поради липса на застрахователен интерес, както и за унищожаване на застрахователни договори поради измама чрез умишленото въвеждане на ищеца в заблуждение, обективирани в застрахователни полици № BG/30/115002109389, издадена на 14.08.2015 г. по отношение на л.а."Ауди 80" с рег. № Р 2071 АР и № BG/30/115003011074, издадена на 09.12.2015 г. по отношение на л.а.„Форд Галакси" с рег.№ Р 8513 АР.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: