Заобикалянето на закона като основание за нищожност на задължителната застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите (по повод образуването на тълкувателно дело 1 от 2018 г. по описа на ВКС - Търговска колегия)

Начало на блога
 

Този материал е част от Статии за застрахователни измами

-

Автор: Проф. д-р Поля Голева

Оригинална публикация в "Грамада" на 28.08.2018 

-

Публикувано в този блог с бележки в червено на 24.09.2018

Р.С.

-

1.С разпореждане от 28.02.2018 г. Председателят на Върховния касационен съд образува т.д. 1/2018 г. по описа на ВКС - Търговска колегия за приемане на тълкувателно решение по долупосочените въпроси, по които ще бъда изразено становище.

Повод за предложението е все по-нарастващата практика на районни и окръжни съдилища по отхвърляне на искове на застрахователи застрахователят е само един - ЗАД „ДаллБогг: Живот 

и здраве" АД - справка: Предложение на зам. предс. на ВКС за образуване на тълк. дело № 1/2018 на ОСТК: „Проверката установи, а и това обстоятелство е безспорно, че исковете са значителен брой и са предявени пред районните съдилища в Русе, Добрич, Монтана, Бяла, Силистра, Оряхово, Разград, Враца , Видин и др. от един и същ ищец - застраховател." - за обявяване нищожността на застрахователни договори, сключени по задължителната застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите с цел осигуряване на застрахователна закрила на лица, които не са собственици на МПС, регистрирани в България, но управлявани само в друга, обикновено съседна държава - напр. Румъния. Договорите за ЗЗГОА осигуряват застрахователната закрила не само на собствениците, но и на ползвателите и държателите на МПС - чл. 477, ал. 2 КЗ, в сила от 01.01.2016: „По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство". Освен това, ЗЗГОА важи и за всяка страна-членка, като напр. Румъния - чл. 480, ал. 1 КЗ: „Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на:

1. Република България съгласно българския закон;

2. държава членка съгласно нейния закон;"

И освен това, територията, на която ще се управлява автомобилът, не оказва влияние върху цената на застраховката - чл. 480, ал. 5 КЗ: "Застрахователят не може под никаква форма да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на Република България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта".

Изхождайки от съдилищата, които са постановили решенията на първа и втора инстанции, исковете на застрахователите засега са ограничени в североизточната част на България, но практиката може да се разрастне и в други части на страната. По исковете на ДаллБогг са се произнасяли съдилищата в Белоградчик, Бяла, Варна, Видин, Враца, Габрово, Генерал Тошево, Димитровград, Добрич, Дряново, Исперих, Кула, Лом, Монтана, Никопол, Оряхово, Петрич, Пещера, Плевен, Провадия, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Троян, Шумен - справка: списък с близо 600 дела на ДаллБогг от този тип. Затова и ВКС следва да се произнесе относно правилността на съдебната практика, която в преобладаващата си част отхвърля като неоснователни приема за основателни - справка: списък с 248 дела на ДаллБогг, при които е прогласена нищожност на 427 договора ЗЗГОА - исковете за прогласяване нищожността на застрахователните договори поради противоречие със закона, неговото заобикаляне, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие и липса на представителна власт за сключването им, липса на предписаната от закона форма, липса на основание, поради тяхната привидност при условията на персонална симулация, поради липса на застрахователен интерес, искове за унищожаване на договорите поради измама и др.

         Прави впечатление широката палитра от основанията на исковете, предявени при условията на обективно съединяване. Целта на ищците - застрахователни компании ищеца-застраховател е на всяка цена сключените чрез застрахователен/и брокер/и искове да бъдат обявени от съда за нищожни. Ищцитеецът са е искали договорите да бъдат признати за нищожни, независимо на какво основание или основания ще стане това. Справка за основанията на исковете: Малко пояснения по делата на "ДаллБогг" за прогласяване нищожност на „Гражданска отговорност"  и „ДаллБогг" - интересно дело за прогласяване нищожност на застрахователен договор.

          Правят впечатление и еднаквите в мотивите и в правните си изводи решения. А те са, че договорите са действителни и на нито едно основание не биха могли да бъдат прогласени за нищожни. Решенията, с които се отхвърлят всички искове на ДаллБогг, са снабдени с блестяща правна аргументация - подробна и задълбочена. Справка: Приложимо право при прогласяване нищожност на "Гражданска отговорност" и 13.12.2017 РС-Добрич отхвърля всички искове на ДаллБогг

        2. Еднаква е и фактическата обстановка. Фактическата обстановка е еднаква, защото ДаллБогг използва една и съща типова ИМ при стотиците дела, само сменя имената на ответниците - справка: ИМ срещу „мен" и няколко съдебни решения, в които е описана „фактическата обстановка" (същата, като в ИМ срещу „мен"): 13.09.2016-26.06.2017 РС Видин, 06.12.2016 РС Разград, 08.06.2017-08.11.2017 РС Добрич, 13.11.2017 - РС-Враца, 12.10.2017 РС Белоградчик, 18.10.2017 РС Оряхово 01.12.2017 РС-Русе, 13.01.2017 РС Русе. Във всички застрахователни полици са посочени румънски граждани като „обичайни" водачи на застрахованите срещу гражданска отговорност автомобили, а като собственици на автомобилите са посочени физически лица с местожителство в България или юридически лица (най-често търговски дружества) със седалище у нас. За делата на ДаллБогг е характерно, че посочените от него ответници по правило са чужди на съдебния спор, доколкото може да се говори за такъв при липсата му. ДаллБогг изненадва случайни граждани като мен с неочакван иск за прогласяване нищожност на "Гражданска отговорност" за чужда кола и ги кара да го признаят. Но не им казва директно "признайте иска", а ги уведомява учтиво, че са пострадали от измама с личните им данни и им поднася за подпис една декларация в смисъл "не съм подписвал/а тази полица" и „не съм плащал/а премия". Като я подпишат, ДаллБогг внася в съда "споразумение" с „ответника" и съдът прогласява нищожност на полицата при признаване на иска. Аз също бях уведомена с учтиво официално писмо, подписано от изп. директор на ДаллБогг, към което беше приложена декларация, че не съм подписвала полицата за чуждата кола и че не съм плащала премията за застраховката, но не се съгласих да я подпиша, защото от съда вече ми бяха изпратили препис от исковата молба на ДаллБогг против "мен", където на 11 страници ДаллБогг "ме" описваше като същински член на ОПГ - вж ИМ във вида, в който ми я изпратиха от съда в Добрич (зачертала съм ЕГН-то си). Това описание ме стресна и травмира, затова отказах да се споразумявам с ДаллБогг, колкото и да ме уверяваше, че в нищо не ме обвинява и че било в мой интерес да подпиша декларацията, за да не плащам съдебни разходи.

  

       Според твърденията в исковите молби веднага след сключване на застрахователните договори съответното МПС напуска територията на България. Следователно, Пак според твърденията в исковите молби, българско физическо или юридическо лице формално е собственик на множество МПС. Било единично или по занятие то сключва за всяко от тях застрахователни полици с български застраховател, с един конкретен български застраховател. С това действие се изпълнява административното задължение за всеки автомобил да е сключена задължителната застраховка „гражданска отговорност" (ЗГО) за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди - чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Особеното тук е, че не тези формални собственици са носители на риска, обект на застраховката, защото рискът е свързан с използването на МПС, а „обичайният" водач, който поема фактическата власт върху МПС и възнамерява, а и обективира намерението си, че именно той ще използва МПС по предназначението му - той ще го управлява по пътищата и той реално ще бъде носител на риска от увреждане на третите лица - пешеходци и моторизирани участници в движението. Дали тази подмяна на собственик с водач е платена или безплатна (не може да се говори за подмяна на собственик с водач, т.к. всяка полица съдържа две отделни графи - една с данни за собственика и втора, с данни за водача), кой е платил реално и цената на МПС, и цената на застраховката, е без правно значение при решаването на поставения въпрос. Специално за това, кой е платил цената на застраховката, въпросът  е от изключително голямо правно значение, т.к. ДаллБогг е завишавал премиите с по 300-400% под предлог, че колите ще се карат в Румъния, Италия или друга държава. Завишението на премиите е установено от множество съдилища, а правното значение е поради следните три причини:

       Първата е, че нормата на чл. 480, ал.5 КЗ забранява на застрахователя да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта", каквито са Румъния, Италия и др.

       Втората е, че при разваляне на договор всеки е длъжен да върне това, което е взел - чл. 55 ЗЗД: „Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне", а ДаллБогг никога не се сеща да върне тлъстите премии, които е взел. В продължение на година и половина съдилищата в цялата страна са решавали едни и същи дела по един и същ начин, като са прогласявали нищожност на стотици, а може би и хиляди договори за ЗЗГОА. През цялото това време ДаллБогг е задържал всички взети „на отпаднало основание" премии. Едва през 2018 г. той прави опит да върне премия (неуспешен) - вж съдебно решение на РС-Русе от 21.01.2018 г.

        Третата причина е, че ДаллБогг е посочвал за ответници лица, пострадали от злоупотреба с личните им данни, и ги е подвеждал да подписват декларация, че не са плащали премията - справка: бележките в червено по т. 2 по-горе. Съдът е приемал, че липсва плащане и затова не се е интересувал къде отиват завишените премии. В действителност, премиите са били платени, но от други лица. Едва през 2018 г. съдът за първи път забелязва, че посоченият от ДаллБогг „ответник" не е бил собственик на колата към момента на сключване на договора и в решението си се произнася, че ответникът е ненадлежен - справка: решение на РС-Добрич от 19.03.2018 блога си съм похвалила това решение, но в интерес на истината, съдът не е трябвало да разглежда делото, а да го прекрати поради ненадлежен ответник, т.к. процесуалната легитимация, като имплицитна част от правото на иск, е процесуална предпоставка за допустимостта му и то от кръга на абсолютните, за която поради това съдът следи служебно (аргумент от чл. 7 от ГПК; така и Р № 145-2011- I т.о. на ВКС). Ако тя не е налице, независимо спрямо коя от страните в производството - в случая ответника, спорът не може да бъде разгледан по същество, защото липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса, което обуславя недопустимост на предявените искове. Поради това исковата молба, с която са предявени, следва да бъде върната на ищеца, а образуваното за разглеждането й производство по делото прекратено (чл. 130, изр. 1 от ГПК).

           Още информация по въпроса за ненадлежния ответник е налична в материала Ненадлежен ответник - няколко примера от съдебната практика с бележки за моя случай

           И още нещо дълго време убягваше от вниманието на съда - това, че ДаллБогг е представял копия от застрахователните полици, с чиито оригинали не разполага - вж съдебни решения, в които пише, че ДаллБогг не може да представи оригинала: РС-Троян, РС-Добрич и още едно на РС-Добрич, или пък е представял полици с несъответстващи номера на стикерите - справка: съдебно решение на РС-Добрич от 05.01.2018.

Застрахователите Застрахователят ДаллБогг искат да се обяви нищожността на застрахователния договор поради заобикаляне на закона - избягване на по-високите размери на застрахователните премии и еко-такси в Румъния чрез привидни и прикрити сделки, които препятстват установяването на действителния собственик. В тази насока може да се мисли за заобикаляне на много правни норми - както на публичното право - данъчни закони, законите, отнасящи се до придобито от незаконна дейност имущество, закона за мерките срещу пране на пари, така и редица положения на гражданското и търговското право, отнасящи се до умишлено намаляване на имуществото, до накърняване интересите на кредитори, до заобикаляне на норми на съпружеската имуществена общност, на наследственоправни норми и прочее. Може да се мисли и за някои положения на наказателното право, доколкото ищецът твърди, че целта на водените от него дела е необходимостта от пресичане на твърдяната от него „порочна практика" на ответниците по регистриране и застраховане на "огромен брой" автомобили на името на едно и също лице (подставено лице, „сламен човек") с цел извличане на облага, укриване на данъци, нарушаване на данъчното, транспортното и търговското законодателство на България и Румъния (вариант: Италия, Германия и т.н.), организиране на „престъпни схеми" и др. под. Неслучайно в някои съдилища е било разпореждано материалите по делата да се изпращат в прокуратурата - вж едно такова дело: РС-Видин. Материалите по т.нар. дело срещу мен също са в прокуратурата - пр. 14049/2017 на РП-Варна. Вече близо година се работи по тях. Всеки случай е конкретен и обстоятелствата, определящи целта на сделките, са индивидуални и подлежат на доказване. Като общото между всички случаи е, че посочените от ДаллБогг ответници са лица, пострадали от злоупотреба с личните им данни - справка: т. 2 по-горе.

     Другото общо между всички случаи е липсата на конкретен спор - т. 1 от тълк. дело № 1/2018 на ОСТК: „Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?" Според мен, отговорът на този въпрос е self-evident - не е налице, категорично. В моя случай, например, изп. директор на ДаллБогг ми обясни, че делото е образувано срещу мен, понеже някакви измамници са злоупотребили с личните ми данни - вж учтивото писмо на г-н изп. директор, а юрисконсултът на ДаллБогг допълни, че заедно сме пострадали от измамата и че целта на съда е да установи, че други лица са я извършили, за да се освободим от правните ѝ последици - вж цялото писмо на юрисконсулта на ДаллБогг. Задачата на настоящето изложение е обаче да се установи, дали не се засягат императивни норми, отнасящи се до задължителната ЗГО на автомобилистите при сключване на договори ЗЗГОА с български застрахователи за коли с българска регистрация, управлявани в чужбина от чужди граждани.

3. При определяне на застрахователните премии застрахователите получават данни не само за застрахования собственик - той подписва договора Подписването на договора може се извърши и от всяко друго лице, различно от собственика - чл. 483 ал.1 т.1 КЗ: „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор", измерва се неговата степен на риска, събира се информация относно неговото рисково досие и то само при използването на МПС до момента на сключване на договора, информация за поведението му като шофьор. Събират се и се оценяват обаче данни само за физическото лице, което няма да използва МПС-то. Не неговата отговорност, а отговорността на друго лице - „обичайния" водач реално е обект на ЗГО, т.е. заобикаля се чл. 477, ал. 1 КЗ. Не се заобикаля чл. 477, ал. 1 КЗ, защото разпоредбата му се отнася не само за притежаваните МПС (собствените, но и за използваните (несобствените): "Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата."

А съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ: „По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство." Предполага се, че този, който не използва МПС по предназначение и не извършва рискова дейност с него, ще бъде застрахован при най-благоприятни условия. Само може да се предполага, т.к. системата бонус-малус още не е въведена в България (съществува на хартия - чл. 490, ал. 5 КЗ) - вж статията от 08.06.2018 г. във в-к Капитал: "Системата "бонус-малус" в България - най-сложната и най-отлаганата в света". Неговата степен на риска е малка, а това води до по-ниска застрахователна премия. И обратно, „обичайният" водач, вписан или не (вписан, винаги вписан - в полицата има отделна графа за него) в застрахователната полица, може да бъде носител на голям рисков потенциал, част от който може вече да е позитивиран чрез извършените нарушения. Ако той беше сключил застраховката, застрахователната премия, както се предвижда тя да бъде определяна при условията на бонус-малус системата, можеше да бъде много по-висока. По този начин се заобикаля и чл. 490, ал. 5 КЗ. Не се заобикаля, т.к. още не е въведен в практиката. Поне засега, системата бонус-малус в България съществува само на хартия - чл. 490, ал. 5 КЗ: „Застрахователната премия по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се коригира от застрахователя съгласно единни изисквания за коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система "бонус-малус"). Единните изисквания, както и редът и условията за тяхното прилагане се определят със съвместна наредба на комисията, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като при изработването и се взема предвид и становището на Гаранционния фонд."

      4. Целта на ЗГО е да бъде застрахована отговорността не само на собственика на МПС преди всичко - но и на всички лица, които използват или ще използват МПС - и то отговорността за вреди, които биха възникнали при използването на МПС по предназначение, т.е. като средство за движение по пътищата, като превозно средство, както изисква и чл. 477, ал. 1 КЗ. В този смисъл е и унифицираната уредба на разглежданата застраховка, която се съдържа в редица директиви на ЕС, а именно: Директивите относно задължителната застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите.

А/ Първата директива, посветена на задължителната застраховка „гражданска отговорност на водачите на моторни превозни средства е Директива 72/166/ ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите - членки относно застраховките „гражданска отговорност" при използване на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такива застраховки. Това е Първа директива.

Б/ Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 3.12.1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите - членки, свързани със застраховките „гражданска отговорност" при използване на моторни превозни средства. Наречена е Втора директива.

В/ Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14.05.1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите - членки относно застраховките „гражданска отговорност" при използване на моторни превозни средства. Наречена е Трета директива.

Г/ Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите - членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използване на моторни превозни средства. Известна е като Четвърта директива за автомобилното застраховане.

Д/ Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. за изменение на Директива 72/166 и 84/5, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26 по отношение на застраховката „гражданска отговорност" относно използването на моторни превозни средства.

Е/ Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09. 2009 г. относно застраховката „гражданска отговорност" при използване на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Тя отменя Първа директива.

   В процесния, обсъждан случай по начало целта на застраховащия и застрахован собственик не е да застрахова собствената си отговорност във връзка с използване на МПС, а да го предоставя за ползване по предназначение на

други лица. Тук участниците в схемата - собственик и „обичаен" водач се възползват от широките субективни предели на задължителната ЗГО - тя покрива отговорността на всяко лице, което използва на законно основание МПС, за което собственикът е сключил застраховка - чл. 477, ал. 2 КЗ. Точно така, всяко лице! Принципът е, че застрахованият е лицето, което ще използва МПС, но ако и друго лице го управлява и причини ПТП, то ще бъде също така обхванато от застрахователната закрила. Да, именно! В процесните случаи нещата са обърнати - собственикът е сламеният човек, той само формално фигурира като страна в договора, но целта на договора е не той, а трето лице да изпълнява в действителност ролята на застрахован. Нещата не са обърнати - вж прекрасните разсъждения на проф. Голева по-горе. Застрахованите, съгл. чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ, са както „сламеният човек", така и „третото лице"  (вж също така и бележките по т. 3 по-горе). Има вероятност основният ползвател - третото лице, което не е нито застраховащ, нито застрахован - третото лице също е застраховано - чл. 477, ал. 2 КЗ, в сила от 01.01.2016: „По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство" - и затова неговата степен на риск не се взема предвид при определяне на застрахователната премия и застрахователната сума, да причинява множество ПТП и да ангажира отговорността на застрахователя, който формално е сключил договора и се намира в застрахователно отношение с друго лице. Застрахователят се намира в застрахователно отношение както със собственика, за който ДаллБогг твърди, че е „сламен човек", така и с всеки, който ползва или държи автомобила („третото лице") - чл. 477, ал. 2 КЗ, в сила от 01.01.2016: „По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство".

5. Съдът, а и обществото, трябва да се бори срещу привидността, срещу разминаването между явното и прикритото. Ако съдът потвърждава така сключените застрахователни договори, ще се поощри поведението на недобросъвестните лица - да се прикриват от лица, които не увеличават риска, не извършват ПТП, дори елементарни нарушения по простата причина, че те не управляват МПС и затова няма да станат потенциални делинквенти в бъдещи ситуации. Неслучайно договорите се сключват с румънски граждани, които ще управляват МПС в Румъния - договорите не се сключват с румънски граждани, а с български (българите се вписват в графата за собственик на колата, а румънците - в графата за обичаен водач); застраховката важи не само за тях двамата, а и за всички други лица, които ползват или държат автомобила, но рисковете се преценяват само по отношение на  собственика и обичайния водач, т.к. само за тях има графи, където от 1965 г. е въведена системата „бонус-малус" като че ли не е още от 1965 г., а от 2010 г. - вж статията „Системата БОНУС-МАЛУС ще донесе изгода за 90% от шофьорите" (тук пише, че в Румъния прилагането ѝ започва от 01.01.2010 г.) - и може да са стигнали до положението, че ако сключат ЗГО в тяхната държава, ще трябва да платят многократно по-висока по размер застрахователна премия. Докато у нас, вече толкова много години, тя не може да се въведе и този факт спокойно може да се използва за заобикаляне на законите и на европейските директиви за задължителната ЗГО, които важат еднакво и за България, и за Румъния.

6. Би могло да се помисли, че един божи ден, когато и у нас се въведе системата бонус-малус опасните водачи на МПС, тези, които са натрупали множество нарушения, ще се възползват от тази схема (впрочем потвърдена и от съда) и ще потърсят други държави, където бонус-малус не действа или където могат да сключат договор чрез привиден застрахован, за да избегнат големите застрахователни премии. Застрахованият не е привиден, а и не е само един - чл. 477, ал. 2 КЗ, в сила от 01.01.2016: „По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство". И тогава бедните пострадали ще търсят обезщетения от застрахователи в други държави. Няма нищо странно, нито жалко в това, че пострадалите ще търсят обезщетения от застрахователи в други държави. В един глобален свят е нормално да се сблъскат коли, регистрирани в различни страни. А ако и двете страни са членки на ЕС, вече е не само нормално, но и обичайно. Нима съдебната практика ще даде зелена светлина на застрахователния туризъм в една задължителна застраховка, която е установена не толкова в интерес на виновните водачи на МПС, колкото на третите, увредени от тях лица. Именно защото ЗЗГОА е установена в интерес на увредените лица, ако съдебната практика не даде зелена светлина на застрахователния туризъм и продължи да прогласява нищожност на застраховките, сключени с български застраховател за коли с българска регистрация, които се управляват в чужбина от чужди граждани, резултатът ще бъде, че чуждите граждани ще останат без застраховка и ако причинят ПТП, горките пострадали ще трябва да се задоволят с по-ограничените възможности на Гаранционния фонд и по-точно на неговия фонд за незастраховани МПС. Ето какво казва Съдът по въпроса за отговорността на застрахователя, визирайки ДаллБогг:

       „Всъщност с настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел - чрез прогласяването на застрахователните договори за нищожни на някое от предявените с исковите молби основания, респ. чрез унищожаването им, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахованите автомобили лица на основание това, че те не били управлявани обичайно в страната или че не бил управлявани от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самите искови молби, в които правният интерес от завеждане на делото ищецът обосновава именно с необходимостта да бъде изплатено застрахователно обезщетение въз основа на процесния договор, което ще увеличи неговия пасив. Нещо повече, ищецът признава, че е узнал за настъпили ПТП в чужбина с участието на застрахования автомобили и че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си отговорност пред увредените при ПТП трети лица. Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2 КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователните договори в производство, водено срещу застрахования, който очевидно изцяло се е дезинтересирал от участие в процеса." (край на цитата от съдебното решение)

      7. ЗГО е установена в интерес на третите увредени от ПТП лица. Опасността от ПТП нараства по няколко линии - МПС ще се използват от водачи, които прикриват висока степен на риска зад един да кажем нормален собственик. „Обичайният" водач, който е отнесъл МПС в друга (собствената му) държава, може да не плаща при уговорено разсрочено плащане застрахователните вноски и тогава ЗГО се прекратява по право - чл. 490, ал. 1 във връзка с чл. 490, ал. 2 КЗ. Обичайният водач няма задължението да плаща застрахователни премии солидарно със собственика. Налице е опасността третите лица - участници в движението да бъдат увредени от незастрахован водач. Тогава те ще трябва да се задоволят с по-ограничените възможности на Гаранционния фонд и по-точно на неговия фонд за незастраховани МПС - вж. 557 КЗ.

        Вярно е, водачът не е длъжен да плаща - нито солидарно, нито самостоятелно. Собственикът е този, който плаща вноските при разсрочено плащане. Ако собственикът спре да плаща, застрахователят прекратява  полицата и уведомява ГФ. Съответно, ГФ изпраща уведомление до собственика, че трябва да плати, в противен случай го грози глоба. Ако обаче неплащането на някоя вноска започне да се приема като основание за прогласяване нищожност на договора ЗЗГОА, ще се отнеме всяка надежда на пострадалите от ПТП да бъдат адекватно компенсирани от застрахователя на виновното МПС, особено ако ПТП-то вече станало, какъвто нерядко е случаят с делата на ДаллБогг от pre-emptive type.

8. Освен поради заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при процесната схема, предмет на съдебните решения, застрахователните договори са нищожни и поради липса на застрахователен интерес. Всъщност, независимо от лежерното и нищо неказващо определение за застрахователния интерес в чл. 349, ал. 1 КЗ, ние следва да приемем правната дефиниция на застрахователния интерес, която от дълги години се възприема и в теорията, и в съдебната практика, а тя е наличието на правоотношение между застрахования и друго лице по повод на МПС, във връзка с чието използване застрахованият може да претърпи вреди - в случая ще се увеличи неговият пасив, защото ще възникне задължение за обезщетение на вредите към увреденото от него лице.

Застрахователният интерес е правно, а не житейско понятие и затова следва да се дефинира като правоотношение, а не като някаква аморфна, неопределена „необходимост"1. Застрахователен интерес има този, който използва МПС на законно основание - право на собственост, право на ползване (т.е. вещни права) или право на ползване по силата на договор за наем, договор за заем, трудов или друг вид договор - договор между застрахования собственик и ползващия МПС водач (облигационни права). Какъв договор обаче има между застрахования собственик по ЗГО и „обичайния" водач? Доказателствената тежест за него се носи от ответника по иска. Той трябва да докаже, че в качеството си на застраховал своята гражданска отговорност, е предоставил със съгласието си и със съгласието на водача управлението на МПС за целия срок на застрахователния договор именно на него. Застрахователният интерес е задължителен както за собственика, така и за водача на МПС.

        По въпроса за липсата на застрахователен интерес като основание за прекратяване, унищожаване или прогласяване нищожност на договора за ЗЗГОА, цитирам Съда:

       „Според Решение на Съда на Европейския съюз от 04 май 2016г. по дело C-287/16г. с предмет преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal de Justica/ Върховен съд , Португалия/ чл.3,апр.1 от Първа директива и чл.2, пар.1 от Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл да не допускат национална правна уредба, която в обстоятелствата по делото би имала за последица противопоставимостта спрямо трети пострадали лица на нищожността на договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното МПС или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка не е имало икономически интерес от сключването му.

         В съответствие с посоченото решение съдът намира, че при липсата на доказано валидно застрахователно правоотношение с ответника поради промяна в правото на собственост на процесния автомобил, предявените искове за нищожност и унищожаемост подлежат на отхвърляне. Ответникът не е имал към датата на застрахователната полица икономически интерес от сключването му, тъй като не може да бъде застраховано лице по смисъла на Кодекса за застраховането-чл.257,ал.2.

          Не така стои въпросът при ищеца. Нищожността на застрахователната полица освобождава застрахователя от отговорност за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили от пътно-транспортно произшествие с автомобила, за който се отнася процесната полица. Така отговорността се прехвърля на Гаранционния фонд.

                 Нарушава се основен принцип в правото-Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest/ Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение/. При сключване на търговска сделка, каквато е застрахователната, ищецът следва на основание чл.302 ТЗ да полага грижа на добър търговец, което означава да положи дължимата грижа за сключване на валидна сделка, от която произтича отговорността му за плащане. Противното означава, че настоящия иск е предявен в нарушение на чл.3 от ГПК, касаещ добросъвестност на страните при упражняване на процесуалните им права. Същото се отнася и за уреждане на отношенията с ответника със „споразумение" и искане за произнасяне на съда при признание на иска. (край на цитата от съдебното решение)

Аргумент в подкрепа на тезата, че застрахователният интерес е задължителен и при задължителната ЗГО на автомобилистите е и правната уредба на промяната на собствеността. При смяна на собственика се сменя и застрахованият. По този начин законът предотвратява симулацията при притежаването и ползването на МПС. Ако МПС се придобива от едно лице, за да се владее и ползва от друго и ако другото лице ще бъде обичайният водач, без да фигурира като собственик, наемател или ползвател по заем за послужване, работник, служител и прочее, тогава е налице ново заобикаляне на закона. Законът забранява като застрахован да се впише едно лице, което е привидният собственик, а ползването на МПС да бъде предоставено на друго лице, защото това нарушава нормите на промяна на собствеността - чл. 491, ал. 5 и ал. 6 КЗ, според които застрахован е само настоящият, актуалният собственик на МПС. Ето какво гласи чл. 491, ал. 5 и ал. 6 КЗ:(5) Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя. (6) В случаи на промяна на застрахователната премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността застрахователят трябва писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в който да бъде платена. При неплащане на премията в указания от застрахователя срок договорът се прекратява считано от изтичане на срока за плащане на увеличената премия."

При промяна на собственика застрахователят прави нова оценка на риска и ако установи, че приобретателят е с повишен риск, има право да иска доплащане на застрахователната премия, уведомява приобретателя за това и му определя срок. Ако в срока тя не се плати, договорът се прекратява автоматично. Изобщо за застрахователя не е безразлично кой ще поеме управлението на МПС. Затова не трябва да се смесват понятието „застрахован" с понятието „субективни предели на задължителната ЗГО". Според мен, има огромна разлика между „застрахователят прави нова оценка на риска и ако установи, че приобретателят е с повишен риск, има право да иска доплащане на застрахователната премия" и „застрахователят има право да иска прогласяване нищожност или унищожаемост на договора ЗЗГОА.

9. В обобщение считам, че се заобикалят или нарушават долупосочените норми и застрахователните договори, сключени за коли с българска регистрация, управлявани в чужбина от чужди граждани, са нищожни на следните основания:

- чл. 490, ал. 5 КЗ - застрахователната премия по задължителната ЗГО на автомобилистите се коригира от застрахователя в зависимост от поведението на водача при движение по пътищата и/или причинените щети (система „бонус-малус"); системата бонус-малус още не е въведена в България, но дори да беше въведена, чл. 490, ал. 5 КЗ е основание единствено за коригиране на премията, а не за нищожност на договора ЗЗГОА;

- чл. 349, ал. 2 КЗ - недействителен е застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес; ако е за ЗЗГОА, договорът е действителен - вж Решение на Съда на Европейския съюз от 04 май 2016г. по дело C-287/16г. с предмет преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal de Justica/ Върховен съд , Португалия/

- чл. 477, ал. 1 КЗ - нормата относно това, че застраховащ е собственикът, но не формалният собственик, а този собственик, който ще управлява МПС, т.е. ще използва МПС по предназначение; Разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ гласи: "Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата."

А разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ е още по-категорична: „По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство."

- чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, който допуска и друго лице, различно от собственика да сключи ЗГО, но - или като представител на собственика на МПС, или от свое име. Чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ гласи: „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор" От буквата на закона е видно, че няма пречка третото лице да бъде застраховащ и застрахован, независимо че не е собственик, но в процесния случай тази норма се заобикаля, защото другото лице - обичайният" водач не сключва договора нито като представител, нито като застрахован, а се прикрива зад застрахования собственик; Няма прикриване - обичайният водач е застрахован съвсем открито по силата на чл. 477, ал. 2 КЗ (вж пълния текст на разпоредбата по-горе)

- чл. 491, ал. 5 и ал. 6 КЗ - нормата за промяна на собствеността - приобретателят встъпва по право в правата на прехвърлителя, но с оглед оценката на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователната премия от застрахователя, да уведоми приобретателя и ако той не плати, договорът се прекратява. Естествено, че има право на доплащане, а не на прекратяване, още по-малко пък - на прогласяване нищожност по съдебен ред, следователно и тази разпоредба няма място сред изредените основания за нищожност.

10.След като разгледах хипотезата - схема, която е дала повод на ВКС да инциира тълкувателно решение, бих искала да взема становище и по поставените в предложението въпроси:

I.Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „гражданска отоворност" на автомобилистите, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?

Отговор:

По принцип няма пречка страната, която твърди, че сключеният от нея договор е нищожен, да предяви установителен иск за прогласяване от съда на нищожността на договора. Действително, между страните не е възникнал правен спор за действителността на договора. Но застрахователят има правен интерес от предявяване на този иск, защото по този начин той ще предотврати един бъдещ спор, ако застрахователното събитие евентуално настъпи и срещу него се насочи претенция за плащане на застрахователното обезщетение. Предявяването на иск за прогласяване на договора за нищожен ще има превантивен ефект по отношение на третите лица - потенциалните жертви на ПТП и потенциалните оправомощени лица - те ще знаят, че договорът е нищожен и има вероятност да със сигурност ще загубят прекия си иск срещу застрахователя. Освен това едно такова решение, ако завърши с уважаване на установителния иск, ще доведе до узнаване от собственика на МПС на факта, че той не е застрахован и ще го принуди или мотивира да сключи нов договор със същия или с друг застраховател, за да се ползва от застрахователната закрила при бъдещи застрахователни събития. Съдът стотици пъти е прогласявал нищожност на договори за ЗЗГОА по еднотипните дела на ДаллБогг - справка: списък на 248 дела, при които е прогласена нищожност на 427 договора за ЗЗГОА. Но нито един от собствениците на автомобилите, описани в полиците, не е научавал за това. Не е научавал и нито един от обичайните водачи (чуждите граждани). Как е възможно това? За да стане ясно, ще дам пример с моя случай. ДаллБогг внася ИМ срещу мен с обичайните твърдения за престъпни схеми, в които съм била участвала и всякакви нарушения, които съм била извършвала „изцяло по занятие" като подставено лице („сламен" човек) и т.н. ИМ не е точно срещу мен, но това сега са подробности. Важното е, че съм призована като ответник по дело за прогласяване нищожност на договор за ЗЗГОА, който уж съм била сключила с ДаллБогг. Основанията за нищожност са обичайните - липса на съгласие и представителна власт, измама, симулация, заобикаляне на закона и т.н. Понеже нямам кола и не съм шофьор, първата ми реакция, непосредствено след преодоляването на шока и изненадата, беше отчаян опит да обясня, че е станала грешка. От съда ми казаха да не се притеснявам, ДаллБогг бил водел такива дела на „килограм", само трябвало да кажа, че не съм подписвала приложената към ИМ полица. От ДаллБогг ми изпратиха писмо, че съм една от множеството „невинни граждани", пострадали от измама с лични данни, че той се бил борел с „лавината от измами" и т.н. - вж писмото му  и декларацията към него. На пръв поглед всичко е декларирано точно - че нямам кола, че нищо не разбирам от коли, за пръв път научавам за тази полица, не съм я подписвала, не съм плащала премията. Оставаше само да подпиша декларацията и може би щях да го направя, ако ДаллБогг не беше „пресолил манджата" с тази ИМ, в която ответникът е описан като същински член на ОПГ. Заради описанието "ми" отказах. Чувствах се унизена и травмирана. А последната капка преля, когато от ГФ научих, че „моята" кола е причинила ПТП с материални щети в Румъния. Веднага поисках от ДаллБогг информация за ПТП-то. Той изпадна в продължително мълчание и накрая оттегли исковете си срещу мен. Според мен, идеята му е била да се освободи от плащането на щетите по ПТП-то с "моята" кола. При мен не успя, но при десетки други случаи, може би и стотици, е успявал. Повечето от „ответниците", които са „признали" иска, или отдавна са били продали колата от полицата, или никога не са били нейни собственици. Ето например едно съдебно решение, в което се описва признанието на иска от „ответницата" - че никога не е притежавала колата от полицата и т.н. А ето и друго, в края на което пише, че брокерите вероятно са злоупотребили с личните данни на ответника - и тук има ПТП. И накрая, чрез прогласяване по съдебен ред на нищожността на договора, органите, които упражняват контрол върху собствениците на МПС - МВР ще знаят, че той няма застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите и ще бъде санкциониран с административна санкция.

         Няма опасност от санкции, т.к. прогласената нищожност не се отразява на сайта на ГФ, а и в много случаи съдът прогласява нищожност на полици, чийто срок е изтекъл преди година-две, така че дори проверка от МВР не може да установи нередност.

Ще бъде санкциониран и застрахователят, който е допуснал да се сключват нищожни договори, при това многобройни, със собствениците на МПС. Той е професионалистът, той е субектът, който подготвя документацията на застрахователните договори и следователно той отговаря за това, че е допуснал сключването на нищожни договори.

Засега няма признаци „професионалистът" да е бил санкциониран. Само от КФН са му е препоръчали да не прогласява нищожност на полиците извънсъдебно - ето становището на КФМ.  А ето и съдебно решение, в което се казва, че ДаллБогг е анулирал 2299 полици

Затова смятам, че исковете са допустими и съдът не трябва да се произнася с определение, а с решение. Аз също смятам, че съдът трябва да се произнесе по исковете на ДаллБогг, но не в гражданско производство, а в наказателно. С присъда за измама - многократна, упорита и продължавана.

II. Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност" поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахователя неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ?

Отговор:

Отговорът на този въпрос не е еднакъв и зависи от основанията за нищожност, на които се позовава застрахователят.

А/ Липсата на съгласие е основание за нищожност по силата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, който се прилага по пътя на препращането въз основа на чл. 343, ал. 2 КЗ и към застрахователния договор, вкл. и договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите. Липсата на съгласие е налице, когато договорът не е сключен от собственика на МПС или от друго лице, което има право да го сключи, защото го притежава на законно основание. Чл. 477, ал. 2 КЗ е норма, която очертава кръга на лицата, които са застраховани, ако е сключен валиден договор, т.е. кръга на лицата, които имат право да се ползват от застрахователна закрила при управлението на МПС, а не кръгът на задължените да сключат договор лица. Освен това, съдът ще провери, дали е налице липса на такова съгласие. Отсъствието на съгласие се характеризира с липса на валидно направено волеизявление било от застрахования, било от застрахователя или несъвпадане на двете волеизявления. Липсата на съгласие за сключване на договора не е зависимо от чл. 477, ал. 2, който урежда субективните предели на застраховката „гражданска отговорност".

       Въпросът с липсата на съгласие е изяснен от ВКС с ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. Накратко, всеки може да предяви иск за нищожност на договор поради липса на съгласие от своя страна, но никой няма правен интерес да оспорва съгласието на отсрещната страна. Ето едно съдебно решение, с което се отхвърлят всички искове на ДаллБогг, като специално липсата на съгласие е обяснена много добре:

"Неоснователни са и останалите развити доводи за нищожност на договора поради сключването му от ответника като мним пълномощник на действителния собственик-румънски гражданин. Съгласно задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договора."

Б/ Липсата на представителна власт също може да доведе до нищожност на застрахователния договор. Ако застрахованият е физическо лице и договорът е сключен от негово име но без представителна власт, самият застрахован може да го оспори като ищец - вж по-горе обясненията за ТР № 5/14 на ВКС, и ако представляваният не го потвърди, като заяви пред Съда - в качеството си на ищец (не на ответник, а на ищец!), че отказва да го потвърди и тогава вече договорът е нищожен. Ако е търговец, ще се прилага чл. 301 ТЗ. Последното важи и за застрахователя, който винаги е търговец - договорът може да е сключен от мним застрахователен агент и застрахователят веднага след узнаването да се е противопоставил. В този случай договорът е нищожен и застрахователят има интерес да прогласи неговата нищожност. Сключването на застраховка от мним застрахователен агент е класическа схема на застрахователна измама, но казусът с делата на ДаллБогг не е такъв. Тук самият застраховател нарушава чл. 301 и чл. 302 от Търговския закон. Справка - Чл. 301 ТЗ. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Чл. 302 ТЗ. Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец.

В/ Поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ. Този въпрос е разгледан на ниво СЕС и отговорът му се намира в Решение на Съда на Европейския съюз от 04 май 2016г. по дело C-287/16г. с предмет преюдициално запитване, отправено от Supremo Tribunal de Justica/ Върховен съд , Португалия/, цитирам съдебно решение по едно от делата на ДаллБогг:

„чл.3,апр.1 от Първа директива и чл.2, пар.1 от Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл да не допускат национална правна уредба, която в обстоятелствата по делото би имала за последица противопоставимостта спрямо трети пострадали лица на нищожността на договор за застраховка Гражданска отговорност за МПС, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното МПС или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка не е имало икономически интерес от сключването му.

В съответствие с посоченото решение съдът намира, че при липсата на доказано валидно застрахователно правоотношение с ответника поради промяна в правото на собственост на процесния автомобил, предявените искове за нищожност и унищожаемост подлежат на отхвърляне. Ответникът не е имал към датата на застрахователната полица икономически интерес от сключването му, тъй като не може да бъде застраховано лице по смисъла на Кодекса за застраховането-чл.257,ал.2.

Не така стои въпросът при ищеца. Нищожността на застрахователната полица освобождава застрахователя от отговорност за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили от пътно-транспортно произшествие с автомобила, за който се отнася процесната полица. Така отговорността се прехвърля на Гаранционния фонд.

Нарушава се основен принцип в правото-Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest/ Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение/. При сключване на търговска сделка, каквато е застрахователната, ищецът следва на основание чл.302 ТЗ да полага грижа на добър търговец, което означава да положи дължимата грижа за сключване на валидна сделка, от която произтича отговорността му за плащане. Противното означава, че настоящия иск е предявен в нарушение на чл.3 от ГПК, касаещ добросъвестност на страните при упражняване на процесуалните им права. Същото се отнася и за уреждане на отношенията с ответника със „споразумение" и искане за произнасяне на съда при признание на иска. (край на цитата от съдебното решение)

Ако това се докаже, ако се установи, че застрахованият не притежава и не управлява на законно основание, договорът трябва да бъде прогласен за нищожен, защото това ще стане в случай на настъпване на застрахователно събитие, причинено от застрахования, който по насилствен начин или с измама се е представил за собственик на МПС. Какво ще стане  случай на настъпване на застрахователно събитие, ще стане ясно, когато ДаллБогг представи документите по ПТП-то. Не е изключено от тях да се установи, че е представил в съда полица със същия номер и от същата дата, но в нея е вписано друго име за собственик на колата. Както в моя случай например от прокуратурата ме уведомиха, че името на собственика на „моята" кола е Исмаил Хамид Мустафа.

III.Непълното и/или неточното обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „граждансдка отговорност" на автомобилистите на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба на чл. 485 КЗ?

Отговор:

По начало непълното и/или неточното обявяване на обстоятелства, които оказват въздействие за настъпване на застрахователното събитие, т.е. които са от естество да увеличат риска до степен, при която застрахователят не би сключил договора, ако знаеше за тези обстоятелства, не е основание нито за нищожност, нито за унищожаемост на застрахователния договор. Кодексът за застраховането има собствена уредба за последиците от неизпълнението на задължението на застраховащия преди сключване на договора да обяви обстоятелствата, за които му е поставен писмено въпрос и които реално водят до увеличаване на риска. Последиците зависят от редица фактори, вкл. и от формата на вината на застраховащия - чл. чл. 363 и 364 КЗ, които се намират в общата част на договорното застрахователно право и затова важат за всички видове застраховки. Поради това чл. 29 ЗЗД се дерогира по силата на приципа „специалното правило дерогира общото". По отношение на задължителната застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите обаче има и друго специално правило - чл. 485 КЗ, което дерогира чл. 363 и чл. 364 КЗ. Според него в случай на неточно или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за ЗГО на автомобилистите. Нормата е специална по отношение на чл.чл. 363, ал. 1 и 3, чл. 364, ал. 2 и чл. 365, и изключва тяхното прилагане. Нормата на чл. 485, ал. 2 е императивна и не може да се дерогира. Тя е установена в интерес на третите, увредени лица, които разполагат при настъпване на застрахователно събитие с пряк иск срещу застрахователя. Затова нашият закон е възприел принципа, че недобросъвестното поведение на застрахования при задължителната ЗГО на автомобилистите не може да обоснове възраженията, които, ако не бяха тези трети лица, застраховатвелят можеше да направи на застрахования. Напълно съм съгласна. Това е блестящ отговор на проф. Голева - автор на „Застрахователно право", редовно цитирана в прекрасните съдебните решения, с които се отхвърлят всичките измислени искове на ДаллБогг.

IV. Съдебното решение, с което е прогласена недействителността на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите противопоставимо ли е на третите лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, предл. 1 във вр. с ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд.

Отговор:

Съдебното решение за прогласяване нищожността на застрахователния договор не се различава по пределите на действието, характерно за останалите влезли в сила съдебни решения. Затова съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК то влиза в сила само между същите страни - в случая застраховател и застрахован, за същото искане - прогласяване на договора за нищожен и на същото основание - липса на съгласие, липса на представителна власт и пр. В процеса нито третите лица (които съществуват в потенциално състояние), нито Гаранционният фонд са страни и са участвали, поради което решение, с което е уважен или отхвърлен искът, няма действие за тях. То не ги обвързва и няма пречка третото увередено лице да предяви прекия си иск срещу застрахователя. Тук от значение е обстоятелството, че, макар и влязло в сила, решението може да не е правилно, ответникът да не е направил възражения, с които е могъл да отхвърли искът, той може съзнателно да не се е защитавал срещу застрахователя и т.н. Какво би станало, ако третото увредено лице предяви прекия си иск срещу застрахователя? Последният ще му направи възражението за нищожен договор, а третото лице може да обори възражението на застрахователя и да докаже, че договорът е действителен и че има основателна претенция срещу застрахователя.

Друг е въпросът, че ако застрахователят представи на третото лице влязлото в сила решение, то ще предпочете да отправи претенцията си срещу Гаранционния фонд. Бъдещето ще покаже, дали Гаранционният фонд ще приеме съдебните решения, които иначе не го обвързват. Ако Гаранционният фонд откаже поради това, че има застрахователен договор, третото лице може да предяви иск срещу него и тогава като преюдициален ще се разглежда въпросът за действителността на застрахователния договор. Не е необходим установителен иск относно действителността или недействителността на договора. Съдът няма да бъде обвързан от решението за прогласяване на нищожността на договора, защото това решение няма действие за третото лице и Гаранционния фонд. И това е блестящ отговор на проф. Голева - автора на „Застрахователно право", редовно цитирана в прекрасните съдебните решения, с които се отхвърлят всичките измислени искове на ДаллБогг.

Но при прогласена нищожност на конкретния застрахователен договор, на собственика на МПС може да се налагат санкции за липса на задължителна ЗГО на автомобилистите и в този случай той трябва незабавно да сключи нов застрахователен договор. Иначе се води като лице, което не е изпълнило своето административно задължение. Това не е проблем при делата на ДаллБогг, защото той по правило "удря" по застраховки с изтекъл срок или към такива, на които срокът им изтича по време на съдебното производство, така че не се налага незабавно сключване на нов застрахователен договор. Освен това, прогласената нищожност не се отразява на сайта на ГФ, така че не само собственикът, но и органите на МВР не узнават за нея.

Автор: Проф. Д-р Поля Голева

Бележки: Ренета Стоянова, "ответник" по едно от делата на ДаллБогг

-

Начало на блога
 

Този материал е част от Статии за застрахователни измами

-

 


      

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1691

Leave a comment

Categories

Pages

Powered by Movable Type 5.2.10

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.