Начало на блога

Обратно към ДаллБогг дела и измами

 

 

https://dobrichrs.root.bg/2017/12/g/02634517/802b1617.htm

Резюме. Съдия Дженкова аргументирано отхвърля всички искове на ДаллБогг! Супер!!!

-

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

   гр.***, 13.12.2017г.

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

***КИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                   

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: Калинка Михайлова

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №2802 по описа за  2017г. и за да се произнесе съобрази  следното :

           Производството е образувано по искова молба с вх. № 13382 от 07.08.2017г. от „****, представлявано от изпълнителни директори, уточнена с молба от 04.09.2017г., против „***, рег. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица ***, издадена на 04.10.2016г.

 Посочените основания за нищожност са:

- липса на представителна власт-чл.42 ал.2 от ЗЗД;

-  заобикаляне на закона - иск по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД;

- противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД;

- накърняване на добрите нрави - иск по чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД;

- липса на основание - иск по чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД;

- липса на застрахователен интерес - иск по чл. 349 от КЗ;

-привидност на застрахователния договор поради персонална симулация- иск по чл.26 ал.2, предл.5 от ЗЗД;

-липса на предписана от закона форма- чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД;

         Евентуално по отношение на исковете за установяване нищожността на процесната полица, се иска съдът да прогласи унищожаемостта на договора, поради това, че е сключен чрез измама - чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.

Като обстоятелства, обуславящи правен интерес са въведени следните доводи: настъпване на застрахователно събитие, за което е уведомен кореспондента на застрахователя в Италия и е отправена претенция за заплащане на обезщетение въз основа на представена фактура.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

-На 04.10.2016г. от името на ответното дружество е сключена застраховка „***" за лек автомобил ***, с регистрационен№ *** Издадена е застрахователна полица №***, в която като обичаен водач фигурира ***/;

-Дружеството -ответник сключвало по „занятие" застрахователни полици за автомобили, видно от представената извадка за периода 2014-2017г., без да ползва и управлява застрахованите автомобили и без реално да е собственик на автомобилите. В случая ставало дума за „кухо" българско дружество, създадено именно с цел да прикрива действителните собственици на автомобили като реализира неправомерни облаги; Действителните собственици спестявали  разходи и такси в съответната страна при регистриране на МПС;

-При сключването на застрахователната полица е изплатило изцяло и в брой цялата вноска по полицата, за което се прилага сметка№ 442557.

Ищецът сочи следните  доводи относно твърдяната нищожност:

-         по иска за установяване липса на съгласие във връзка с липса на подпис за ответника: полицата не била подписана от законния представител на ответното дружество, при което липсвало съгласие на една от страните относно сключването;

-         липсата на  подпис нарушавало и формата на договора за застраховка, и като последица влече неговата недействителност;

-         липса на представителна власт е основание за нищожност на процесната полица, доколкото не е подписана от лице надлежно упълномощено от законния представител на застрахования;

-         процесният договор противоречи на  императивни законови разпоредби- чл.58 и чл.57ал.2 от КРБ и чл.8 ал.2 от ЗЗД, чл.9 от ЗЗД, чл.12, 36,37 ЗЗД както и чл.349 ал.1,2 и 3 от КЗ, чл.143 ал.1, чл.144 ал.1, чл.145 ал.1 и ал.2 от ЗДв П ;

-         процесния договор заобикаля законови разпоредби с цел да не се декларират доходи от прикрита и незаконна търговска дейност, не се заплащат данъци, което уврежда българския фиск, спестяват се средства за заплащане на българската „по-ниска" застрахователна премия и без еко-такси. Действителният собственик остава скрит, като не се изпълнява императивното задължение на чл.491 ал.1 от КЗ;  Заобикалят се забраните на чл.57ал.2 от КРБ и чл.8 ал.2 от ЗЗД, чл.9 от ЗЗД, чл.12, 36,37 ЗЗД, чл.143 ал.1, чл.144 ал.1, чл.145 ал.1 и ал.2 от ЗДв П ;

-         по иска относно противоречие с добрите нрави: ответното дружество злоупоребява с правата си като цели единствено извличане на облаги за себе си и за трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси относно регистрирането на дружеството в друга държава. Налице е явна недобросъвестност и намерение за увреждане на застрахователя;  

-         по иска за установяване недействителност на договора поради липса на основание: обичайната цел на договора за застраховка е застраховащия да получи застрахователна закрила. Тази цел не е присъща на процесния договор, доколкото ответника е само мним собственик на процесния автомобил и няма интерес от застраховането;

-         липсва застрахователен интерес от процесния договор тъй като ответното дружество не е действителния собственик на авомобила, неговите действия единствено са извършени с оглед осигуряване незаконни облаги от посредничеството при покупката и фиктивната регистрация на МПС-то в РБългария;

-         относно иска за установяване на персонална симулация- ответника е подставено лице и не е придобил действителни права върху автомобила,нито е негов ползвател и държател;

         В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество не депозира отговор на исковата молба.

         В първото по делото съдебно заседание, по реда на чл.143 от ГПК, законният представител на ответното дружество Г. Г. признава обстоятелството, че процесния автомобил към момента на сключване на застрахователната полица е бил собствен на ответника. Последния се  занимавал с купуване и продаване на автомобили от и на ** и **. Повечето от „закупените" автомобили се „продавали" веднага чрез пълномощно на същото или на друго чуждестранно лице. Пълномощника правел застраховките, като уговорката била, че той трябва да плаща данъците на територията на РБългария вместо формалния собственик. За да се регистрира автомобила в КАТ се изисквала застраховка, затова и била направена тази застраховка от „купувача", на когото била „продадена" колата.

Предявените обективно съединени искове са допустими с изключение искът за нищожност поради  липса на представителна власт за застрахованото лице. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, висящата недействителност при договор сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност.  При това съдът не дължи произнасяне по недопустим иск. Производството по него следва да бъде прекратено.

  ***кия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 04.10.2016г. от името на ответното дружество е сключена застраховка „***" за лек автомобил ***, с регистрационен№ * ***. Издадена е застрахователна полица ***, в която като обичаен водач фигурира ***/;

В застрахователния договор, инкорпориран в полицата, в графа „подпис на ***" е изписан текст „**".

Застрахователното дружество ищец не оспорва, че е получил застрахователната премия по договора изцяло и в брой, като прилага сметка№ 442557.

Ответното дружество, чрез законния си представител признава, че застрахователната полица е сключена с оглед необходимостта от регистрацията на автомобила в ** като упълномощеното да ползва автомобила лице заплатило застрахователната премия. Ответното дружество осъществява дейност като придобива формално собствеността върху атомобили от чуждестранни лица, като ги „продава" на други чуждестранни лица с пълномощно, за да остане автомобила регистриран в **, където са по-ниски таксите за регистрация на автомобила, застрахователните премии и пр.

Представена е разпечатка от електронен документ от който е видно, че „*** има изключително голям брой сключени застраховки за леки автомобили в периода 2015-2017 година.

Не е спорно, че процесната полица е заявена и регистрирана в ***. В този смисъл е представена и оригинална полица, върху която е прикрепен стикер за регистрация.

При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността са идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца съединяване на исковете в определна поредност, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според тежестта на основанията по чл.26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане. Съдът следва да разгледа иска за унищожаване на процесния застрахователен договор поради измама при евентуалност при отхвърляне на исковете за нищожност на договора.

Имуществената застраховка „***" има обезщетителен  характер. С нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. В тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към ***, за вписване в специално поддържан регистър.

Договорът за застраховка „*** на ***" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "***" на *** и "**" на пътниците в средствата за обществен превоз и  *** от 16 септември 2009 година относно застраховката „***" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Сключването на застраховка „*** на ***" е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „*** на ***" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. По задължителната застраховка "***" на *** застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство- чл. 477 ал.2 от КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка "***" на *** покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за ** икономическо пространство- чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367- чл. 480 ал.7 от КЗ. Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство не се свързва с риска от застрахователно събитие.

Съгласно чл. 485 ал.2 и ал.3 от КЗ, когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1, съответно по чл. 364, ал. 1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "***" на *** не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "***" на *** при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.

Искът за нищожност на договора поради противоречие със закона и със добрите нрави и поради заобикалянето му са неоснователни. В исковата молба се излагат пространни доводи за практикуваната от ответника дейност по закупуването на леки автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Законността на тази дейност обаче няма отношение към валидността на процесния договор за застраховка. Договорът за застраховка „*** на ***" се сключва задължително по силата на закона за това сключването му по начало не може да нарушава закона ако липсват нарушения на конкретни разпоредби регулиращи застрахователното правоотношение. Нарушенията в дейността по придобиването на автомобила не се отразяват на действителността на договора за застраховка.

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на предвидената в закона форма е неоснователен. Съгласно чл. 344 от КЗ договорът за застраховка се сключва в писмена форма и процесният договор приложен по делото е сключен в такава форма. Въпросът дали подписа е част от писмената форма не може да бъде разгледан обстойно в настоящото решение, но настоящият състав приема, че при търговските сделки подписът не е част от формата. Т.е. когато е налице писмен документ дори и да не е посписан, то изискването за форма е спазено (като евентуално за страните биха възникнали затруднения с доказването на договора, които обаче не са непреодолими). Това следва от чл. 293 ал.4 от ТЗ, където се сочи- „Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено." Фактурите и касовите бележки са типични примери на документи от търговския оборот, които и без да са подписани, валидно удостоверяват съответните обстоятелства в писмена форма. Следва да се посочи също така и разпоредбата на чл.293 ал.3 от ТЗ- „Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението."  Съдът приема, че от поведението на ищеца е видно, че същият не е оспорвал действителността на договора предвид факта, че е приел плащането, не е предприел действия по връщане на получените суми и е регистрирал застрахователния договор в регистрите водени от *** съгласно чл. 571 от КЗ по реда на НАРЕДБА № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на *** за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.  

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на основание е неоснователен. Процесният договор се сключва задължително по силата на закона, като законовата разпоредба на чл. 483 ал.1 от КЗ сама по себе си е основание той да бъде сключен. Разглеждайки понятието „основание" на сделката от гледна точка на разделянето на правните сделки на каузални и абстрактни, то основанието се дефинира, като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва със сключването на сделката. В случая тази цел за застрахования е получаването на застрахователно покритие и възможността да се управлява автомобила законно и без санкции, а основанието за застрахователя е получаване на застрахователната премия.  Застраховката „*** на ***"  може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от което и да е трето лице- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, като основанието на този вид сделка е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл. 477 ал.2 от КЗ, които управляват автомобила, като не е задължително застраховащият да е от кръга на лицата управляващи автомобила. По делото липсват каквито и да е доказателства, че застраховката е сключена с основната цел да се увреди застрахователя.

Искът за прогласяване на нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес е неоснователен.

Съгласно чл. 349 ал.1 от КЗ застрахователен интерес е правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Тази правно призната необходимост произтича от чл. 483 ал.1 от КЗ, който сочи, че застраховката „*** на ***" е задължителна и че може да бъде сключена от което и да е лице, като не е необходимо застраховащия нито да е собственик, нито да е водач на автомобила.

В теорията застрахователния интерес се определя като правоотношение на застрахования към имуществени или неимуществени блага или към лица, по силата на което евентуалното увреждане на тези блага или лица от събития, визирани в застрахователния риск, би представлявало вреда за него. Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1. правото на собственост или ограничено вещно право, 2. облигационно право, произтичащо от договор /например покупко-продажба, превоз, комисионен или спедиционен договор/, 3. потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях самите или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Както се установи по делото, настоящият и към момента на застраховането собственик  на автомобила е знаел и одобрил сключения застрахователен договор с ответното застрахователно дружество, с предмет застраховка на собствения му лек автомобил. Безспорно е установено, че премията по застрахователния договор е платена от името на дружеството и дружеството -собственик по силата на изрично пълномощно е предоставил ползването/управлението на автомобила на лицето платило застрахователната премия.

Искът за установяване на персонална симулация също е неоснователен. Персонална симулация има, когато като страна по сделката е посочено едно лице, но се договаря, че всъщност страна ще е друго лице. Процесният случай не е такъв. При него едно лице, на което е предоставено ползването на процесния автомобил е сключило договор от името на „***  и е заплатило застрахователната премия. Това представлява действие без представителна власт, което бе обсъдено по-горе и не води до нищожност поради персонална симулация.

Застраховката „*** на ***" има спецификата, че права по застрахователния договор възникват за всички водачи на автомобила които го ползват на законно основание, както и за третите лица  увредени при ползването на автомобила, като тези лица не е необходимо да са страна по застрахователния договор. За това след пълното изплащане на застрахователната премия личността на застраховащия не е от съществено значение и не може да доведе до нищожност поради персонална симулация.

Искът за унищожаване на застрахователния договор поради измама е неоснователен. В исковата молба се сочи  пространно, че ответното дружество сключва „по занятие" сделки като придобива като посредник собствеността върху автомобили, които в действителност се прехвърлят между чужди граждани с оглед спестяване на средства за регистрация, данъци и такси, по-ниски застрахователни премии и за да си осигури незаконни доходи. С тази дейност се ощетявал застрахователя и държавния фиск.

 Съгласно чл. 485 ал.2 от КЗ: „Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение."  Това означава, че дори и да има премълчани или неточно обявени обстоятелства застрахователят е длъжен да обезщети увредените лица в пълен размер- т.е. договорът е валиден.

Съгласно чл. 485 ал.3 от КЗ В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право да увеличи застрахователната премия и да изиска разликата, което е още един аргумент, че премълчаването на обстоятелства не е основание за унищожаване на договора.

Съгласно чл. 362 от КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска обстоятелства се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос.

По делото липсват доказателства за това застрахователят да е поставил въпроси на застраховащия от тези, за които твърди, че е бил измамен, поради което тези въпроси не могат да се считат за съществени за риска и съответно съществени за сключването на застрахователния договор.

Предвид изложеното не е налице гражданскоправна измама, която да доведе до унищожаемост на сделката.

По делото са наведени много доводи във връзка с противоправността на дейността на ответника по регистрация на автомобили на негово име и предоставянето им на чуждестранни граждани. Извън предмета на настоящото дело е законността на този тип дейност. Договорът за застраховка „*** на ***" е валиден и задължителен по закон. Застрахователят е бил уведомен със застрахователната полица, че автомобилът ще бъде управляван от чужд гражданин. Имената на лицето също не са български език. Тези факти са достатъчни за да стане ясно на застрахователя, че автомобилът най-вероятно ще се управлява извън България, във връзка с което е можел да се възползва от правото си да постави допълнителни въпроси по чл. 362 от КЗ за да установи релевантните обстоятелства и да прецени има ли повишен риск. Освен това Застрахователят е разполагал с необходимата информация в собствената си информационна система за това, че ответникът сключва множество застраховки „*** на ***" на автомобили, които се управляват от лица  в чужбина, които вероятно са чужди граждани. Ответното дружество е развивало споменатата спорна дейност, която е включвала и застраховане на автомобили при ответника от 2015 година. Всичко това сочи, че спорната практика по регистрация на автомобили на името на местно лице и преодставянето им на трети чуждестранни лица е ставала със знанието на дружеството ищец. Всъщност без сключването на надлежна застраховка „*** на ***" споменатата спорна практика би била невъзможна, което сочи, че застрахователят се е възползвал от тази практика и съответната пазарна ниша, като е продавал застраховки като е преценен риска. Незаконосъобразността на дейността на ответното дружество, обаче не е свързана с валидността на застраховката.

При горните доводи, районния съд

        

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** седалище и адрес на управление гр.***, ***, обективно съединени искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица №BG***., поради   заобикаляне на закона, противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание, липса на застрахователен интерес, привидност на застрахователния договор поради персонална симулация, липса на предписана от закона форма.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, срещу „***, рег. с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, иск за унищожаване на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица №***., поради това, че е сключен чрез измама.

         ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск за установяване нищожност на застрахователен договор, обективиран в  застрахователна полица №***., поради  липса на представителна власт за застрахованото лице, като недопустимо.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд *** в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                      Районен съдия: ........................

-

Начало на блога

Обратно към ДаллБогг дела и измами