01.02.2018 РС-Русе отхвърля всички искове на ДаллБогг - СУПЕР!!!

Публикувано в този блог на 04.02.2018. Посл. актуализация на 23.09.2018

Р.С.

Резюме. Съдия Милен Бойчев отхвърля всички искове на ДаллБогг с блестяща и задълбочена аргументация! Цитира и цяла книга - Голева, П. „Застрахователно договорно право", издателство „Фенея" 2012, с.33. Изключително ерудиран ум на истински юрист! Адмирации за съдия Милен Бойчев! И за РС-Русе! Станаха вече трима на брой русенските съдии, които блестящо отхвърлят всички измислени искове на "ДаллБогг" (към май-юни 2018 вече всички съдии започнаха да отхвърлят исковете на ДаллБогг и то не само в РС-Русе, а в съдилищата от цялата страна, бел. блогър, 23.09.2018). Такива решения трябва да се стремят да прогласяват всички български съдии, а не като сивата маса от съдебни стахановци и тъкачки-многостаннички, които на конвейер са "опраскали" 800 полици "ГО" на ДаллБогг, а може би и повече, без да вложат грам юридическа мисъл*. Негативният рекорд засега принадлежи на РС-Монтана - 37 полици за един ден, 19.12.2017 (срам и позор!): 19.12.2017 Монтана (8 полици), 19.12.2017 Монтана (12 полици),19.12.2017 Монтана (17 полици)

*За "опрасканите" полици, визирам статията "ДаллБогг" застрахователен проблем, в която се казва, че "застрахователят е обявил за невалидни 800 полици, по някои от които вече има настъпили и заведени щети". Самата дума "опраскан" пък доби популярност покрай т.нар. "Яневагейт" - едни аудиозаписи, на които съдия Янева разказва пред съдия Ченалова и адвокат Мондешки как премиерът Борисов казал на Гл. прокурор Цацаров да я "опраска".

http://www.justice-ruse.org/rcourt/2018/02/g/05634517/83311118.htm

Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

гр. Русе, 01.02.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Русе, XIV - ти граждански състав в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : Милен Бойчев

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5833по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2, чл. 29, ал.1 ЗЗД и чл. 195, ал.1 КЗ/отм./.

Делото е образувано по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД против „Еврикар Аутомобиле" ЕООД, в която се твърди, че на 10.12.2015г. между страните е сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица **************, по отношение на лек автомобил марка „****", модел „*******", с регистрационен номер ******. При застрахователя постъпила информация за настъпило с автомобила на 14.01.2016г. на територията на Румъния застрахователно събитие. Твърди се, че въпреки като собственик на автомобила в процесната полица да фигурирало ответното дружество, цитираното превозно средство веднага след сключване на застрахователната полица напуснало територията на Република България и до момента се намирало във владението на трети лица - румънски граждани, различни от посочения в полицата обичаен водач. Очевидно било, че ответното дружество е привиден собственик на автомобила, което се установявало и от огромния брой застраховани автомобили в периода 2014г. - 2017г. на негово име, което сочи, че извършва такава дейност по занятие, а лица, които демонстрират подобно пасивно поведение по отношение на свое имущество практиката сочела, че не са нито собственици, нито ползватели. С оглед големия брой застрахователни полици ищецът счита, че ответникът фиктивно е сключвал застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" с цел последващото им предаване на румънски водачи, което по същество представлявало извършване на забранена и заобикаляща закона услуга, с която се спестявали по-високи разходи и такси в Румъния и се увреждали фискалните интереси, както на Румъния, така и на България. Твърди се, че независимо у кого е фактическото владение върху автомобила, в момента ако се приеме че полицата е надлежно сключена, е сключена привидно от застрахования чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя, със или без знанието и упълномощаването от страна на формалния собственик. Евентуално ищецът твърди, че въпросната полица не е подписана от застрахован и застраховащ, поради което и същата се явява нищожна. Твърди се, че е налице и правен интерес за застрахователното дружество да бъде обявена за нищожна процесната полица, тъй като при настъпило застрахователно събитие, то ще е длъжно да заплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе да засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на пасива му. Такова застрахователно събитие вече било настъпило към подаване на настоящата искова молба на територията на Румъния, което било още една индикация за злоупотребите, по настоящия казус.

С оглед на изложеното, ищецът претендира да бъде постановено съдебно решение, с което в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на застрахователен договор обективиран в Застрахователна полица № **************, издадена на 10.12.2015г г. на основание чл.26, ал.2, пред. 2 ЗЗД (поради липса на подпис и съгласие), във вр. с чл.42 ЗЗД (липса на представителна власт), евентуално - на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД (поради противоречие със закона), евентуално - на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона), евентуално - на основание чл.26. ал.1. предл. 3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави); евентуално - на основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД (поради липса на основание), във вр. чл.289 ТЗ и чл.8, ал.2 ЗЗД; евентуално - на основание чл.26 ал.2, предл.3, ЗЗД (поради липса на предписана от закона форма); евентуално - на основание чл.195, ал.1 КЗ /отм./ (поради липса на застрахователен интерес), евентуално - на основание чл.26 ал.2. предл.5 ЗЗД (поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално - на основание чл.29, ал.1 ЗЗД (измама) процесният договор бъде обявен за унищожаем, поради извършване на измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор - 10.12.2015г. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество не е депозирало становище по допустимостта и основателността на предявените в условията на евентуалност искове.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2015г., между страните по делото е сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в полица **************, по отношение на лек автомобил марка „****", модел „*******", с регистрационен номер ******. В нея като застрахован собственик фигурира ответното дружество, а като обичаен водач Ч.Н.- румънски гражданин с адрес в Румъния, гр. ********. Застрахователното дружество е уведомено от свой представител за настъпило ПТП със застрахованото МПС на територията на Румъния.

Няма спор по делото, а и се установява от представена справка, че ответното дружество в качеството на собственик на множество МПС е страна по застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" за периода 2014-2017г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По време на сключване на процесния застрахователен договор са действали правилата на отменение КЗ. Уредбата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" се съдържа в глава двадесет и четвърта /чл. 257 - чл.275/ на КЗ/отм./, съответно в глава четиридесет и седма от /чл.477 - чл.505/ КЗ действащ от 01.01.2016г., между които две уредби няма съществени, принципни разлики. Приложение по отношение на тази застраховка намират и общите правила за застраховането на гражданската отговорност и общите правила за задължителното застраховане по КЗ. Доколкото застрахователното правоотношение възниква от договор, то към разглежданата задължителна застраховка ще намерят приложение и общите правила за сключването на всички видове застрахователни договори уредени в КЗ. За всички застрахователни договори се прилагат и общите правила на ТЗ и на ЗЗД, доколкото обаче в КЗ не е предвидено друго. Тъй като застрахователните сделки са абсолютни търговски сделки, посочени в чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, то общите правила на ЗЗД, включително разпоредбите, уреждащи нищожността и унищожаемостта на договорите, на които ищецът се позовава, ще намерят приложение само в случаите, в които липсва специална уредба в КЗ и ТЗ.

Съдът ще разгледа исковете претенции в последователността, в която са предявени в петитума на исковата молба.

1.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие. Искът е неоснователен.

На първо място следва да бъде разгледан доводът за нищожност поради липса на съгласие на застрахования с оглед липсата на поставен от него подпис в процесната полица. Според разпоредбите на чл.184 КЗ /отм./ и чл. 344 КЗ, застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него. Както обаче беше посочено по-горе, застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ТЗ. Разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Тази законова постановка доближава нищожността в търговското право, поради неспазване на формата за действителност, до унищожаемостта на сделките по ЗЗД. В областта на застраховането липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице и когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от застрахования. В този смисъл е както доктрината (Голева, П. „Застрахователно договорно право", издателство „Фенея" 2012, с.33), така и съдебната практика (вж. решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК, касаещо именно застрахователен договор, макар и по имуществена застраховка „Каско").

Неоснователни са и останалите развити доводи за нищожност на договорите поради сключването им от ответника като мним пълномощник на действителните собственици - румънски граждани или от трето лице, което не е валидно упълномощено от действителните правоимащи лица. Съгласно задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договорите.

Всъщност от твърденията на ищеца може да се направи извода, че ответникът е действал не като пълномощник, а като косвен представител на „действителните" собственици на автомобила - неизвестните румънски граждани. Така по същество се твърди, че ответникът всъщност е действал като довереник на тези „действителни" собственици, т.е. касае се за извършвани правни действия по договор за поръчка. В закона липсва забрана застрахователен договор да бъде сключен от едно лице по възлагане от друго лице въз основа на договор за поръчка. При косвеното представителство ответникът, в качеството си на довереник, сключва изпълнителната сделка - застрахователният договор, именно от свое име - чл.292, ал.2 от ЗЗД, а не от името на доверителя - „действителния" собственик на автомобила. В тази хипотеза възможно е застрахователят да не е в състояние да узнае, че автомобилът ще се управлява от трето лице, дори и при поставени писмени въпроси към ответника при сключване на договора. Това обстоятелство обаче също не е основание за неговата нищожност, а има отношение евентуално към степента на риска. Така например ако собствеността върху застрахования автомобил бъде прехвърлена, съгласно чл.495, ал.5 КЗ тази промяна в собствеността на застрахованото МПС няма да е основание застрахователят да прекрати застрахователния договор, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. Ако в резултат на промяната в собствеността рискът е увеличен, то застрахователят има право да иска единствено доплащане на застрахователна премия от приобретателя. Също така липсва пречка да се сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на чужд автомобил.

2.По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона. Искът е неоснователен.

Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителните собственици и ползватели на автомобила и конкретно за това, че той ще се управляват в Република Румъния от румънски граждани, които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на застрахователния договор и преценката на застрахователния риск. Изложените доводи са изцяло неоснователни. От самото съдържание на полиците става ясно, че застрахователят е бил в известност за това, че автомобилът ще се управлява обичайно не от собственика му, в лицето на ответника, а от трето лице - румънски гражданин, на който са посочени имената и адреса, който се намира Република Румъния. Не би могло да се приеме, че управлението на МПС в рамките на държава от ЕС в срока на договора представлява значително изменение на риска, в който смисъл е и разпоредбата на чл.480, ал.7 КЗ. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и това обстоятелство да беше премълчано от ответника (а в случая то е посочено в полицата) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл. 268 КЗ /отм./ и чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в Румъния принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство.

По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (решение от 20 юли 2017г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително не само за запитващата юрисдикция, но и за всички български съдилища и учреждения съгласно чл.633 ГПК. Съгласно чл.267 § 1, б."б" от ДФЕС СЕС дава задължително тълкуване на приложимия акт на институциите на ЕС, а от тази гледна точка - и преценка на съответствието на националното право, с което той е транспониран в законодателството на съответната държава-членка на ЕС. С цитираното решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице, което именно се домогва да стори ищецът чрез предявяване на настоящите евентуално и кумулативно съединени искове. В §27 - 28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи следното: "...обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство". Поставеният преюдициален въпрос касае именно приложението на чл.3 § 1 от Първата директива (Директива 72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство.

В диспозитив СЕС приема, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно превозно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. С оглед на това, в действащия кодекс - чл.485, ал.2 КЗ, изрично изключва подобно възражение на застрахователя и при регламентацията на прекия иск на пострадалия. Така в чл.432, ал.2, изр. посл. КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).

Самата Директива 2009/103/ЕО, в съображение 25-то от нейния преамбюл, гласи следното : „Някои застрахователни предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства". Т.е. Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.

Всъщност с настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел - чрез прогласяването на застрахователните договори за нищожни на някое от предявените с исковите молби основания, респ. чрез унищожаването им, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахованите автомобили лица на основание това, че те не били управлявани обичайно в страната или че не бил управлявани от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самите искови молби, в които правният интерес от завеждане на делото ищецът обосновава именно с необходимостта да бъде изплатено застрахователно обезщетение въз основа на процесния договор, което ще увеличи неговия пасив. Нещо повече, ищецът признава, че е узнал за настъпили ПТП в чужбина с участието на застрахования автомобили и че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си отговорност пред увредените при ПТП трети лица. Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2 КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователните договори в производство, водено срещу застрахования, който очевидно изцяло се е дезинтересирал от участие в процеса.

3.По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона. Искът е неоснователен.

Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на трети лица-румънски граждани, които ги управлявали в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Съдът намира доводите за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави, изцяло несъстоятелни дори само на това основание (арг. от чл.26, ал.2 от ГПК). Ищецът няма на разположение иск за защита на публични, фискални интереси, какъвто е бил познат на римското право. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобилите в тази страна или в която и да е друга държава-членка не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение на риска - чл.480, ал.7 КЗ. По тази причина за ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок размер от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради заобикаляне на закона. Впрочем самият закон - чл.480, ал.5 КЗ забранява на ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта".

За пълнота следва да се отбележи, че повод за подобно оплакване биха имали румънските застрахователи, тъй като техни потенциални клиенти, използвайки описаната в исковата молба схема, сключват застрахователни договори с български застрахователи, включително с ищеца. С подобно увеличение на потока на евентуалните застраховани, от които ищецът събира премии и то в увеличен размер, е свързано и носенето на съответната отговорност пред третите увредени лица в резултат на ПТП с участие на застрахованите автомобили. Този резултат е проявление на общия правен принцип комуто ползите, нему и тежестите.

4.По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави. Искът е неоснователен.

Ищецът твърди, че договорът е нищожен на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който е бил сключен от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица - румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Дори и описаният в исковата молба начин за спестяване от румънски граждани на по-високите разходи за регистрация на МПС в Румъния, включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в България на името на формални собственици-български граждани, както и избягването на заплащане на по-висока застрахователна премия в тази страна, в известен смисъл да съставляват морално укоримо действие, то това по никакъв начин не се отразява на валидността на сключения застрахователен договор. Моралната укоримост на поведението на ответника тук е по-обща и се свързва с евентуално осъщественото с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Както обаче беше посочено по-горе, това поведение по никакъв начин не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора.

5.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД - нищожност поради липса на основание. Искът е неоснователен.

Липсата на основание се извежда от липсата на застрахователен интерес, което е самостоятелно основание за недействителност на застрахователния договор - чл.349, ал.2 КЗ. Поставя се въпросът кога е налице застрахователен интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В задължителната съдебна практика (вж. т. 4, б. „б" от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС) се приема, че при задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо значение има обществения интерес, който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Този интерес категорично е формулиран и в приложимото европейско законодателство - чл.3, § 1 от Директива 2009/103/ЕО, който гласи, че всяка държава членка предприема „всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия". В този смисъл, макар и да нямат задължителен характер за съда, настоящият съдебен състав напълно споделя разбирането, изложено от секторния регулаторен орган - Комисията за финансов надзор, в дадените на основание чл.13, ал.1, т.4 ЗКФН Указания относно тълкуването на понятието "застрахователен интерес" при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за възможността за едностранно анулиране на застрахователни полици от страна на застрахователя, приети с протокол № 45 от заседание на КФН, проведено на 23.09.2015г. Комисията приема, че правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само една от хипотезите на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, но не ги изчерпва. Посочено е, че всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 257, ал. 2 КЗ (отм., сега чл.477, ал.2 от действащия КЗ) има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и предвид изискванията на Директива 2009/103/ЕО да се гарантира застраховането на моторните превозни средства по тази застраховка, следва да се приеме застрахователен интерес за нейното сключване от всяко едно лице, когато съществува моторно превозно средство, което е регистрирано в Република България и което не е спряно от движение.

Тук следва да се има предвид и цитираното по - горе решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли . по дело C-287/16, в което се приема, че липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица. Съдът на ЕС, както и Европейската комисия (вж. т.33 от мотивите към решението), са изразили основателните си опасения, че ако договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на застрахователен интерес), то правото на обезщетение на пострадалите от произшествие може да се окаже накърнено.

6.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - нищожност на договорът поради липса на предписана от закона форма. Искът е неоснователен по съображенията, вече изложени във връзка с липсата на съгласие, като основание за нищожност, поради липсата на подпис за застрахован в полицата. Както беше вече посочено, приложение следва да намери разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ.

7.По иска с правно основание чл.195, ал.1 КЗ /отм./ или действащия чл.349, ал.2 КЗ/ - нищожност поради липса на застрахователен интерес. Искът е неоснователен по изложените във връзка с исковете за нищожност поради липса на основание съображения. Застрахователният интерес по договорите за задължителни застраховки освен личен е и колективен като личен интерес е налице по отношение на всяко лице, което би имало качеството на застрахован по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ - собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, т.е. със знанието и съгласието на собственика.

8.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД - нищожност на договора поради неговата привидност при условията на персонална симулация. Искът е неоснователен.

Персоналната симулация няма изрична уредба. В закона са уредени само привидните и прикритите сделки (чл.17 и чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД), но тази уредба се отнася само до привидността на самия договор или на отделни негови клаузи, а не и до привидността и скриването на страните по този договор. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката. Ищецът обаче очевидно не държи сметка, че при персоналната симулация и при едностранното, и при двустранното подставяне, е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. А щом е необходимо неговото съдействие, то няма как той да не знае за персоналната симулация. Това означава, че персоналната симулация както при едностранното, така и при двустранното подставяне, няма как да се използва за заблуда на явната страна по сделката, в лицето на ищеца. И едностранното, и двустранното подставяне могат да служат само за заблуждение на трети лица (така изрично Таков, Кр. „Персонална симулация. Видове, хипотези, сравнения с други правни конструкции", сп."Съвременно право" бр. № 2/2005г.). В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като твърди, че не е знаел, че другата страна по договорите всъщност не е „истинския" собственик на автомобилите.

Както беше отбелязано по - горе, спецификите на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" принципно изключват приложението на общите правила на ЗЗД, включително тези, изведени в съдебната практика и в доктрината относно персоналната симулация. Предвид пределно широкия кръг на застрахованите, респективно на лицата, които имат застрахователен интерес за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл.477, ал.2 КЗ), въпросът за качеството, в което едно лице сключва застрахователния договор, не е релевантен относно действителността на договора, а има отношение единствено към преценката на риска. Застраховащият (лицето, което сключва застрахователния договор) може да бъде самият собственик, може да действа от името на собственика (т.е. като пълномощник) или от свое име, но за сметка на собственика на моторното превозно средство (като довереник), а също така може да действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното превозно средство. Това е въпрос на вътрешни отношения между субектите в гражданските правоотношения. Въпросът за това, за чия сметка се заплащат застрахователните премии, също няма значение относно действителността на договора, доколкото той също касае вътрешните отношения на заинтересованите лица.

9.По иска с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Искът е неоснователен.

Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилът ще се ползва от лице, различни от ответника и то в чужбина - в Румъния, която според ищеца била „...страна, в която щетимостта е значително по-висока". Твърди, че бил лишен от възможността да завиши застрахователната премия по договорите поради поетия по-висок риск. Изложените доводи са опровергават изцяло от доказателствата по делото. Както вече беше посочено, в самата полица е посочено, че автомобилът ще се управлява обичайно от лице-румънски гражданин с местожителство в Румъния. Освен това ищецът не е представил никакви доказателства (например статистически данни) за твърдението си за „щетимостта" в Румъния. Дори и това да е така, то самият закон - чл.480, ал.7 КЗ, не счита управлението на МПС в друга страна-членка, за съществено изменение на иска, респ. това не може да послужи като основание за неговото унищожаване.

По изложените съображения, всички предявени искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, районният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу "Еврикар Аутомобиле" ЕООД, ЕИК201572604 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Капитан-лейтенант Евстати Винаров" № 1, ет.4, офис 422 иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************** от 10.12.2015г. поради липса на съгласие и липса на представителна власт, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу "Еврикар Аутомобиле" ЕООД, ЕИК201572604 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Капитан-лейтенант Евстати Винаров" № 1, ет.4, офис 422 иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************** от 10.12.2015г. поради противоречие със закона, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу "Еврикар Аутомобиле" ЕООД, ЕИК201572604 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Капитан-лейтенант Евстати Винаров" № 1, ет.4, офис 422 иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************** от 10.12.2015г. поради заобикаляне на закона, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу "Еврикар Аутомобиле" ЕООД, ЕИК201572604 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Капитан-лейтенант Евстати Винаров" № 1, ет.4, офис 422 иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************** от 10.12.2015г. поради противоречие с добрите нрави, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу "Еврикар Аутомобиле" ЕООД, ЕИК201572604 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Капитан-лейтенант Евстати Винаров" № 1, ет.4, офис 422 иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************** от 10.12.2015г. поради липса на основание, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу "Еврикар Аутомобиле" ЕООД, ЕИК201572604 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Капитан-лейтенант Евстати Винаров" № 1, ет.4, офис 422 иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************** от 10.12.2015г. поради липса на предписана от закона форма, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу "Еврикар Аутомобиле" ЕООД, ЕИК201572604 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Капитан-лейтенант Евстати Винаров" № 1, ет.4, офис 422 иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************** от 10.12.2015г. поради липса на застрахователен интерес, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу "Еврикар Аутомобиле" ЕООД, ЕИК201572604 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Капитан-лейтенант Евстати Винаров" № 1, ет.4, офис 422 иск за прогласяване нищожността на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************** от 10.12.2015г. поради привидност, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве", ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 срещу "Еврикар Аутомобиле" ЕООД, ЕИК201572604 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Капитан-лейтенант Евстати Винаров" № 1, ет.4, офис 422 иск за унищожаване на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" сключен със застрахователна полица № ************** от 10.12.2015г. поради измама, като неоснователен.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.

Районен съдия: