23.09.2018 Ненадлежен ответник - няколко примера с бележки за моя случай

Начало на блога

 -

Това писмо е част от материала "ДаллБогг" ме съди като застрахователен измамник

-

Първи пример

Из Определение №46/13.02.2017 по дело №38/2017 на ВКС, ГК, III г.о.
В правната теория няма спор, че легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес са тези, които претендират че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора. Правното твърдение на ищеца, заявено в предявената искова молба определя процесуалната легитимация на ответника. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и при липсата й /не е налице право на иск/, съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Да се разглежда и решава делото, при участие на ненадлежна страна, е безцелно /решението ще има сила на присъдено нещо спрямо ненадлежен ответник и спорът няма да е разрешен/. Когато съдът проверява - дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато при служебната си проверка, съдът констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, той следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок констатираната нередовност чрез предприемане на действия по конституиране на надлежния ответник и само при неизпълнение на указанието, производството следва да бъде прекратено /аргумент от ТР № 1 от 30.03.2010г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС/. След като веднъж съдът е указал на ищеца, че искът му е предявен срещу ненадлежен ответник и ищецът, в съответствие с дадените указания е посочил материално легитимирания да отговаря по предявения иск ответник, съдът не може да прекрати производството поради липса на надлежна страна, а следва да се съобрази с направеното от страната искане.

-

Бележка. В моя случай, съдът не е взел предвид отговора ми по чл. 131 ГПК ("нямам спор с ищеца, нито правоотношения", "той самият ме е уведомил, че съм пострадала от измама с лични данни" - вж целия ми отговор). Според мен, съдията е трябвало да изиска обяснение от ищеца, защо е насочил иска си срещу пострадалата от измама с лични данни. Трябвало е да съобрази, че нямам нищо общо с описаната в ИМ измамница, регистрирала и застраховала на свое име "огромен брой" коли в престъпен сговор с румънски граждани, и да се произнесе, че исковете на ДаллБогг са предявени срещу ненадлежен ответник, но вместо да постъпи така, съдията разпореди, че аз трябва да участвам в чуждия за мене спор, защото, според съдията, спорът "ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЯМА ДА ЗАСЕГНЕ ПРАВНАТА СФЕРА НА Г-ЖА СТОЯНОВА" (моята правна сфера; главните букви са на съдията, бел. моя, Р.С. - вж цялото разпореждане, текстът за правната сфера е в края му). Това, че спорът няма да засегне правната ми сфера е още едно доказателство, че не съм надлежен ответник, т.к. съгл. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/2012 гр.София 27  ноември 2013  год.: „Правният спор накърнява не само спорното право, което едната  страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова  отрича  претендираното  право,  защото  то  засяга  определени  нейни  права."

-
Втори пример
Из  Определение от 17.05.2013 на на РС-Пловдив по гражданско дело 3303/2013
"В отговора по чл.131 от ГПК ответното дружество е направило възражение,че не е надлежна страна по делото,тъй като процесната сума се дължи на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД.
           След като обсъди представените по делото доказателства с исковата молба и писмения отговор, съдът приема за установено следното:
           За допустимостта на предявените искове съдът следи служебно. В процесният случай съдът, при извършената проверка за допустимост на предявения иск, намира възражението на ответника за процесуална недопустимост на иска, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, за основателно. Доколкото са насочени срещу ненадлежна страна, предявените искове са процесуално недопустими, поради което съдът следва да ги остави без разглеждане и прекрати производството по делото.
           За наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуване и за упражняване на правото на иск и за липса на отрицателните /процесуални пречки/ съдът следи служебно. Процесуалната легитимация /принадлежността на правото на иск/ е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на предявения иск.
              Видно е,че искът е насочен срещу лице, чуждо на правния спор, срещу ненадлежна страна, която не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по него,а именно срещу електроразпределителното,а не срещу елоктроснабдителното дружество.Недължимостта на процесната сума следва да бъде установена по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД,а не по отношение на „ЕВН България Електроразпределение"ЕАД
             Ето защо  поради липса на право на иск у ищеца срещу ответника - чуждо на правния спор лице, искът е процесуално недопустим поради липса на процесуална легитимация у ответника като предпоставка за съществуване на правото на иск и следва да бъде оставен без разглеждане и производството по делото прекратено"

-

Бележка за моя случай. Във втория си отговор по чл. 131 ГПК изрично съм посочила, че не съм надлежен ответник: "Аз не съм измамницата от ИМ. Нямам нищо общо с описаните нарушения и престъпления. Категорично отказвам да призная иска. Не съм ответник." И още веднъж в края: "НАКРАТКО. Не съм ответник по дело 3307/17. Разкрити са престъпни обстоятелства - несъществуващ адрес, наличен в документ. Исковете противоречат на КЗ, ТЗ, ГПК, ТР 5/14 на ВКС и правото на ЕС." - вж целия ми отговор. Ако някой се чуди, защо два пъти съм отговаряла по чл. 131 ГПК, обяснението е, че в средата на срока за отговор по чл. 131 ГПК съдията се сети, че ищецът още не е уточнил името на ответницата - нещо, което се прави ПРЕДИ изпращането на копие от нея за отговор. Съответно, разпореди на ищеца да го уточни. Ищецът изпълни разпореждането 4 дни СЛЕД края на срока по чл. 131 ГПК. Тогава съдията разпореди втори срок по чл. 131 ГПК, понеже първият беше компрометиран от забавилото се уточняване на името на ответницата.
 
-

Трети пример
Из Определение №  1262 от 19.04.2013 на СТАРОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД по гр. д. № 6008/2012 година
 Процесуалната легитимация, като имплицитна част от правото на иск, е процесуална предпоставка за допустимостта му и то от кръга на абсолютните, за която поради това съдът следи служебно (аргумент от чл. 7 от ГПК; така и Р № 145-2011- I т.о. на ВКС). Ако тя не е налице, независимо спрямо коя от страните в производството - в случая ответника, спорът не може да бъде разгледан по същество, защото липсата й съставлява липса на надлежна страна в процеса, което обуславя недопустимост на предявените искове. Поради това исковата молба, с която са предявени, следва да бъде върната на ищеца, а образуваното за разглеждането й производство по делото прекратено (чл. 130, изр. 1 от ГПК). По аргумент от чл. 130, изр. 2 от ГПК настоящото определение подлежи на обжалване само от ищеца, на който поради това следва и да се съобщи.

-

Бележка за моя случай. Съдът отказа да изпълни служебните си задължения, въпреки че във втория си отговор по чл. 131 ГПК изрично бях посочила, че не съм ответник и бях цитирала: "Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, за която съдът следи служебно, а липсата й има за последица недопустимост на иска. Съдът няма задължение служебно да конституира процесуално ответник по предявените искове, тъй като е обвързан изцяло от исковата молба. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой е легитимен ответник. Съдът е длъжен да даде указания само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск." - вж целия ми отговор.

-

Четвърти пример
Из Решение № 150/2012 г. на  ОКРЪЖЕН СЪД - ГР. ПАЗАРДЖИК по в. гр д . № 152/2012 година
Решението на районния съд е процесуално недопустимо .
Положителна процесуална предпоставка (от рода на абсолютните процесуални предпоставки ,за които съдът е длъжен да  следи служебно )  относно   процесуалната допустимост на предявена искова молба е процесуалната легитимация на страните в процеса . Това  понятие  означава , че страните в един граждански спор,  при подаване на исковата молба в съда   трябва да имат качеството на „надлежни страни „ в процеса . Процесуалната легитимация на страните , определяща ги ,като „ надлежни страни „  в процеса предполага следното :

-          в полза на ищеца  да съществува право на иск , което  определя неговата активна процесуална легитимация ( иска е предявен от лице, което не е чуждо на правния спор ,носител е на субективното право, титуляр е на гражданското правоотношение);

-          ответника  да може да отговаря по предявения иск , което определя  неговата пасивна процесуална  легитимация ( иска е предявен против лице , което не е чуждо на правния спор) ;

         Липсата на активна или пасивна  процесуална легитимация означава , че иска е ненадлежно предявен . Ненадлежното предявяване на иска го прави  порочен ,като недействителен . Това води до процесуалната недопустимост на предявения иск ,на  развилия се исков процес и на  постановеното съдебно решение .  Правната последица от  процесуалната недопустимост на иска,  поради   ненадлежното  упражняване на правото на иск (  ненадлежни страни  в процеса  и липса на процесуална легитимация на страните) е обезсилване на всички извършени по делото процесуални действия , включително и на постановеното съдебно решение.  
            На основание чл. 270 ал.ІІІ от ГПК ще следва да  обезсили решението на районния съд   и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд .

-

Пети пример
Из Определение от 07.02.2012 на РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА по гр. д.  № 600/2011 година
 Процесуалната легитимация трябва да бъде налице през цялото времетраене на процеса.
 А надлежен ответник по предявен иск е лицето, чиято правна сфера и имуществени интереси се засягат от иска.
 В случая, ответникът се явява ненадлежна страна.
 Надлежна и легитимирана страна са равнозначни изрази и макар ищецът да е процесуално легитимиран, като носител на правото на иск и заявеното от него и твърдяно спорно материално право обуславя не само неговата процесуална легитимация, но и процесуалната легитимация на ответника, като по този начин се определя кои са надлежните страни по делото.
 Ответникът по настоящия спор е ненадлежна страна, с оглед установеното прехвърляне на идеални части от имота, предмет на спора, видно от представените писмени доказателства и по този начин правото на иск не възниква спрямо него и не може да бъде упражнено.
 Задължение на съда служебно е, по всяко една гражданско дело да се провери процесуалната легитимация на страните в процеса и затова тази процесуална предпоставка е абсолютна.
 Като установи, че не е налице процесуална легитимация по отношение на ответника в настоящия спор, съда счита, че следва да прекрати производството по делото, като присъди в полза на ответника и направените в производството разноски, в тежест на ищцата.

-

Бележка за моя случай. За да ме убеди, че съм надлежен ответник, съдията от ДРС ми обясни, че спорът "ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЯМА ДА ЗАСЕГНЕ ПРАВНАТА СФЕРА НА Г-ЖА СТОЯНОВА" (моята правна сфера; главните букви са на съдията, бел. моя, Р.С. - вж цялото разпореждане, текстът за правната сфера е в края му). Това, че спорът няма да засегне правната ми сфера е абсолютно доказателство, че не съм надлежен ответник. Но какво да се прави? Да чуем великия поет:

О, Музо, следвай ти съдбата си послушно,

не чакай почести, обидите презри,

хвалби и клевети приемай равнодушно,

        и със глупака не спори.

1836 А.С.Пушкин

-

И със глупака не спори!

И не оспоривай глупца! 

(гениално!!! но пък като не спориш, проваляш целите на просвещението)

-

Шести пример
Из статията ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА НЕДОПУСТИМОСТТА И ОБЕЗСИЛВАНЕТО НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ - 15.11.2017, "Грамада"
Разбира се, доста екзотична би била хипотезата, в която ще се разгледа недопустим иск без ответникът да посочи основанието за недопустимост в отговора на исковата молба, а съдът до края на първоинстанционното производство или дори на второинстанционното производство няма да забележи, че се води недопустим процес. Но ако все пак ответникът повдигне възражение за недопустим процес пред съда, то последният ще бъде длъжен да прекрати производството, пред която и инстанция да е висящо.

-

Бележка за моя случай. Още по-екзотична е хипотезата, в която ответникът посочва основанието за недопустимост в отговора на исковата молба, а съдът до края на първоинстанционното производство или дори на второинстанционното производство не забелязва, че се води недопустим процес. Точно така е станало в моя случай и то на две първи инстанции и на две втори - ДРС, ДОС, ВРС и ВОС. Най-"забавното" в моя случай е, че не е хипотеза, а реалност. Справка - ДаллБогг ме съди като застрахователен измамник.
  -

(продължение на статията в 'Грамада")
 Пример за ненадлежен ответник е акционер в търговско дружество, срещу когото се предявява иск относно търговска сделка, сключена между ищеца и дружеството, в чийто капитал участва с вноска акционерът (срещу която е получил акции). Също така би бил недопустим иск срещу родителя на едно пълнолетно лице за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, причинени от низходящия му. Недопустим би бил и искът срещу лице, което не съществува било защото никога не е съществувало (примерно търговско дружество, идентифицирано с ЕИК, който не съществува), било защото е прекратило съществуването си (смърт на физическо лице или прекратяване на юридическо лице).
-
Бележка за моя случай. Искът на ДаллБогг не е предявен срещу мен - Ренета Тодорова Стоянова от Варна, ул. "Г. Бакалов" 17,вх. 7 ап. 80, а срещу РенАта Тодорова Стоянова от с. Росеново, Добричко, ул. "Суха река" 5. Рената от Росеново не съществува в правния мир. Адресът на Рената в селото - ул. "Суха река" 5  - също не съществува в правния мир и никога не е съществувал, т.к. улиците в селото са обозначени с номера, а не с имена. Аз изпратих в съда официално писмо от кметство Росеново (вж писмото, подписано от кмета), в което изрично пише, че в селото улиците са по номера, няма ул. "Суха река". Съдията ми отговори с разпореждане, че това било мое твърдение, което явно няма никакво значение - вж разпореждането, в което пише, че „според г-жа Стоянова такъв адрес изобщо не съществувал".  В същото разпореждане съдията обяснява, че когато адресът на ответника не съществува, съдът бил длъжен да издири реален адрес - OMG! 

-

(продължение на статията в 'Грамада")
Следователно не може да се търси защита на това право срещу лице, което не е страна по материалното правоотношение или не носи отговорност, произтичаща от закона, т.е. когато между ищеца и сочения ответник не е възникнало материално правоотношение.
-

Бележка за моя случай. Още с първия си отговор по чл. 131 ГПК, изрично посочих, че нямам нито спор, нито правоотношения с ищеца, но съдът го игнорира - вж първия ми отговор по чл. 131 ГПК. Във втория си отговор изрично посочих, че не съм ответник, но съдът пак го игнорира - вж втория ми отговор по чл. 131 ГПК. Направо в чудо се видях от упоритите опити на съда да ме въвлече в спор, който ми е чужд. И така - цяла година. Две първи инстанции и две втори не схващат, че не съм надлежен ответник на застрахователя ДаллБогг - ДРС, ДОС, ВРС и ВОС. При това моят случай не е единичен. В продължение на година и половина десетки съдилища в цялата страна са разглеждали стотици еднотипни дела на ДаллБогг за прогласяване нищожност на ЗЗГОА - всички предявени срещу ненадлежни ответници - вж списък с 574 такива дела на ДаллБогг. Какво друго да каже човек, освен "Приятно гледане!"(линкът води към първа част на филма "Власт на идиотите" - мн. яка комедия)

-

Седми пример

Определение №408/15.12.2014 по дело №4633/2014 на ВКС, ГК, II г.о.
Резюме. Две инстанции приемат, че посоченият от ищеца ответник не е надлежен и отказват да изпратят препис от ИМ на адреса му. Ищецът прави отчаяни опити да докаже, че ответникът му е съвсем надлежен. Накрая третата инстанция отменя определенията им и връща делото на първа.

          Бележка за моя случай. Този случай е противоположен на моя, но принципът е същият, с тази разлика, че аз нямах късмет да стигна до третата инстанция. В моя случай две инстанции приеха, че съм надлежен ответник (по-точно две по две - ДРС, ДОС, ВРС и ВОС, но това в случая е подробност). Аз правих отчаяни опити да докажа, че не съм надлежен ответник, но втората инстанция издаде определение, в което неправилно написа, че подлежи на обжалване пред ВКС (трябвало е да пише - пред ВнАпС) и докато се разправяхме дали е така или не, срокът за обжалване пред ВнАпС изтече. Така завинаги останах жигосана като ответник по дело срещу застрахователен измамник - справка: 'Даллбогг ме съди като застрахователен измамник'.

-

Начало на блога

 -

Това писмо е част от материала "ДаллБогг" ме съди като застрахователен измамник

-