31.01.2018 До РС-Добрич - отговор по чл. 131 ГПК

Начало на блога
 

Това писмо е част от материала "ДаллБогг" ме съди като застрахователен измамник

-

Резюме. Отговарям, че 1. не съм ответник; 2. разкрити са престъпни обстоятелства - несъществуващ адрес, наличен в документ; 3. исковете противоречат на КЗ, ТЗ, ГПК, ТР 5/14 на ВКС и правото на ЕС. Отговорът ми е на хартия, подписан от мен и изпратен по куриер Еконт Експрес на 01.02.2018. Получен е в съда на 02.02.2018 в 12:41 ч.

------------------------------------------------------------------------------------------------

-

31.01.2018

гр. Варна

ДО: РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ

гр. дело № 3307/2017 по описа на ДРС - VI състав

Копие до: Ищеца "ДаллБогг"

Копие до: ВСС - Съдийска колегия

-

ОТ:

Ренета Тодорова Стоянова, ЕГН ***,

посочена от ДРС за ответник

по гр. дело № 3307/2017 по описа на ДРС - VI състав

Адрес: ул. "Г. Бакалов" 17, вх. 7, ап. 80

гр. Варна 9010

Стац. тел. 052988600

Моб. тел. 0888609072

 -

ПОЧИТАЕМА ГОСПОЖО РАЙОНЕН СЪДИЯ,

-

За пореден път съм призована като ответник по дело № 3307/2017 на РС-Добрич, като ми е изпратено копие от същата ИМ, като тази, която получих на 26.10.2017 - с грешка в името ми и с пост. адрес в с. Росеново, общ. Добрич-селска, ул. "Суха река" 5. Прилагам отговора си по чл. 131 ГПК от 23.11.2017 с приложенията към него. Потвърждавам, че нямам спор с ищеца. Той самият признава, че съм потърпевша от измама с личните ми данни, а не застрахователна измамница.

-

Признанието на ищеца е от дата 27.10.2017 и е официално, писмено становище, подписано от изп. дир. на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" АД г-н Росен Младенов (ищеца по делото) и подпечатано с печата на дружеството (приложено още към първия ми отговор). В него се казва, че моят случай не е единичен, а част от „лавината от опити за застрахователни измами". Ще цитирам малко от становището на изп. дир. Младенов, тъй като е важно, а първия път, когато го поднесох на вниманието Ви, Вие го нарекохте мое твърдение и го оставихте без внимание:

-

"в настоящия случай (моя) е налице измама, свързана с използването на личните Ви данни (моите)"

-

И още нещо изключително важно:

-

"В много от случаите [...] вписаните данни в застрахователните договори са неверни, тъй като е отразена информация от представено пред брокерите Свидетелство за регистрация (част I) на МВР ("Талон"), който документ е неистински - неавтентичен и неверен. Налице е и брутално нарушаване на правата и интересите на гражданите, които без тяхното знание са вписани в Талони и застрахователни полици, както и наглото и безцеремонно потъпкване на закона - КЗ и НК, чрез документни престъпления".

-

„Моят" случай е като описаните от изп. дир. Младенов. Някой представя на брокерите фалшив, „неистински - неавтентичен и неверен" талон за колата, плаща премията и „ме" застрахова със сбъркано име на несъществуващ адрес в с. Росеново. Прилагам копие от официален отговор [до и] от кметството, подписан от г-жа Иванка Костова, кмет на Росеново, изведен под рег. № 5 на 11.01.2018 и подпечатан с печата на кметството, в който се казва, че улиците в селото са по номера, не съществува улица „Суха река" 5 (това е адресът на Рената в полицата, откъдето е взет и посочен като име на ответницата в ИМ)

-

Наличието на несъществуващ адрес в официален документ (застрах. полица е официален документ по см. На чл. 95, т. 5 НК) е класическо документно престъпление.

-

Моля да имате предвид, че името на ответницата не подлежи на уточняване. Все едно да се уточнява, че на брокерите е бил представен не талон, в който името е било Рената, а талон, в който името е било Ренета. И в двата случая талонът е бил фалшив, „неистински - неавтентичен и неверен." по думите на изп. дир. Росен Младенов (ищеца по делото).

-

Поради гореизложеното:

-

Моля делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (разкриване на престъпни обстоятелства).

-

Алтернативно, изпратено в РС-Варна по подсъдност.

-

Алтернативно, всички искове да бъдат отхвърлени, т.к. противоречат на разпоредбите на КЗ, ТЗ, ТР 5/14 на ВКС, правото на ЕС и др. (справка за приложимото право - тук по-долу)

-

Главното искане е третото - отхвърляне на всички искове на ищеца.

-

Припомням досегашното движение по делото, на което съм напълно чужда, но което ми причини изключително много тревоги и притеснения, като се надявам да не ми бъдат причинявани повече, тъй като имам достатъчно други проблеми, а и не съм млада вече, на 60 години съм.

-

Хронология на неприятното недоразумение по призоваването ми за ответник по дело, на което съм напълно чужда:

-

На 08.09.2017 ищецът подава в РС-Добрич ИМ против Рената Тодорова Стоянова с постоянен адрес с. Росеново, общ. Добрич-селска, ул. "Суха река" 5.

На 17.10.2017 Добричкият съд призовава Ренета от Варна (мен). Адресът ми е издирен служебно по ЕГН. На ищеца не е указано да поправи данните за името и адреса на ответницата.

На 26.10.2017 аз, Ренета от Варна, получавам исковата молба срещу Рената от Росеново и без малко да получа инфаркт от чудовищните обвинения срещу ответницата (аз?!?), обилно излети на 11 страници.

На 26.10.2017 започва да тече срок по чл. 131 ГПК.

На 27.10.2017 получавам официално писмо от изп. дир. на ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД г-н Росен Младенов - ищец по делото (приложено), с което ме "успокоява", че случаят е измама с личните ми данни с цел сключване на застрах. договор, затова сега ме съдят като застрахователна измамница. Нямало друг начин за борба с измамите.

На 23.11.2017 изпращам надлежен отговор по куриер Еконт Експрес, получен в съда на 24.11.2017 (приложен), като изтъквам, че нямам спор с ищеца и за доказателство прилагам две негови писма с признания, че заедно сме потърпевши от застрахователна измама.

          Надлежният ми отговор е хвърлен в кошчето за боклук, образно казано, т.к. към онзи момент - 3 дни преди края на срока за отговор по чл. 131 ГПК, ищецът още не е уточнил името на ответницата в исковата си молба - нещо, което се прави ПРЕДИ изпращането на копие от нея за отговор.

На 29.11.2017 г. - 4 дни СЛЕД края на срока по чл. 131 ГПК, ищецът подава уточняваща молба за името на ответницата (приложена), като потвърждава, че то следва да се чете точно така, както съдът го е посочил месец и половина по-рано - на 17.10.2017.

На 30.11.2017 е разпореден втори срок по чл. 131 ГПК, т.к. първият е компрометиран от забавилото се уточняване на името на ответницата.

На 02.01.2018 за втори път получавам същата ИМ срещу Рената от Росеново с пост. адрес в селото ул. "Суха Река" 5. Оплаквам се на предс. На РС-Добрич. Получавам отговор след един месец, че всичко е изрядно в ДРС.

               Утре изтича и вторият срок по чл. 131 ГПК, а ищецът още не е уточнил адреса на ответницата, т.е. още не е потвърдил, че е същият като посоченият от съда преди три месеца и половина - на 17.10.2017.

-

Накратко - близо 5 месеца след подаването на ИМ в РС-Добрич, тя все още е с неотстранени нередовности. Това е така, понеже става дума за криминален случай (документно престъпление) и оттам - грешка при посочване на ответника.

-

Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, за която съдът следи служебно, а липсата й има за последица недопустимост на иска. Съдът няма задължение служебно да конституира процесуално ответник по предявените искове, тъй като е обвързан изцяло от исковата молба. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой е легитимен ответник. Съдът е длъжен да даде указания само във връзка с надлежното упражняване на правото на иск.

-

АКО ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО НЕ Е ДОСТАТЪЧНО, предоставям на компетентната Ви преценка и следните по-подробни възражения:

-

1. Несъществуващият адрес на ответницата фигурира в застрахователна полица "Гражданска отговорност", копие от която е приложено като доказателство към ИМ. Застрахователната полица е официален документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция - чл. 93, т. 5 НК. Съгл. чл. 314 НК, който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. А съгл. чл. 229, ал. 1. т. 5 ГПК, при разкриване на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, делото се спира. Това означава, че ако изобщо се даде ход на делото, то следва веднага да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (разкриване на престъпни обстоятелства).

-

2. В полицата е посочено, че собственик на кола с номер на рама VSSZZZ7MZ2V513470 е Рената Тодорова Стоянова с адрес с. Росеново, общ.

Добрич-селска, ул. "Суха река" 5 (несъществуващия адрес) и шофьорски стаж от 35 години стаж. Аз не съм това лице, т. к. нямам нито ден шофьорски стаж, нито книжка, нито кола. Прилагам официално удостоверение от Пътна полиция - Варна, че на моето име и ЕГН няма регистрирана "бивша, настояща и/или предстояща собственост" на каквото и да било МПС.

Това, че не само не съм собственик на колата от полицата, но и нямам изобщо кола, означава, че цялото съдържание на ИМ е "грешка". Всички пространно изложени твърдения, че ответницата била регистрирала и застраховала "огромен брой" коли на свое име изцяло по занятие като подставено лице ("сламен човек") в услуга на румънски граждани с цел облага в нарушение на българското и румънското законодателство и пр. и пр. са неверни, унизителни и травмиращи по мой адрес. Аз не съм измамницата от ИМ. Нямам нищо общо с описаните нарушения и престъпления. Категорично отказвам да призная иска. Не съм ответник.

-

3. По думите на изп. дир. на ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД г-н Росен Младенов (ищец по делото) в официално уведомително писмо от 27.10.2017 (приложено), "в настоящия случай е налице измама, свързана с използването на личните Ви данни (моите)" и че моят случай не е единичен, а част от огромен брой документни престъпления с фалшиви талони за коли: "В много от случаите [...] вписаните данни в застрахователните договори са неверни, тъй като е отразена информация от представено пред брокерите Свидетелство за регистрация (част I) на МВР ("Талон"), който документ е неистински - неавтентичен и неверен. Налице е и брутално нарушаване на правата и интересите на гражданите, които без тяхното знание са вписано в Талони и застрахователни полици, както и наглото и безцеремонно потъпкване на закона - КЗ и НК, чрез документни престъпления".

            Това означава, че самият ищец твърди, че е налице измама и пак той твърди, че на брокерите се представят фалшиви документи за собственост на коли. Делото следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

-

4. Аз съм уведомила компетентните органи, че има вероятност в гражд. оборот да циркулират фалшиви документи с моето ЕГН и от три месеца тече проверка в гр. Варна и гр. София. Ако се окаже, че има много документи с ЕГН-то ми, "порочната практика" няма да може да се "пресече" с гр. дело със силата на res judicata, а точно това е целта, по думите на ищеца в ИМ. Пояснение. Ищецът твърди, че правният му интерес бил да се "пресече" някаква "порочна практика", която ощетявала не само българските, но и румънските застрахователи и представлявала нарушение на законодателството на двете държави. Но ищецът няма на разположение подобен популарен иск (actio popularis) за защита на публични, фискални интереси, какъвто е бил познат на римското право. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Управлението на автомобила в тази страна или в която и да е друга държава-членка не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение на риска - чл.480, ал.7 от КЗ. По тази причина за ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок размер от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради заобикаляне на закона. Впрочем самият закон - чл.480, ал.5 от КЗ забранява на ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта". За пълнота следва да се отбележи, че повод за подобно оплакване биха имали румънските застрахователи, тъй като техни потенциални клиенти, използвайки описаната в исковата молба схема, сключват застрахователни договори с български застрахователи, включително с ищеца. С подобно увеличение на потока на евентуалните застраховани, от които ищецът събира премии и то нерядко в увеличен размер, е свързано и носенето на съответната отговорност пред третите увредени лица. Този резултат е проявление на общия правен принцип qui habet commode ferre debet onera (комуто ползите, нему и тежестите).

-

5. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. Това означава, че всеки може да плати премията и да "ме" застрахова със сбъркано име на несъществуващ адрес. Достатъчно е само да представи фалшив талон за регистрация на колата. Ако поиска, и на истинския ми адрес може да ме застрахова. Какъв ответник съм аз тогава? Какви измами ми приписва ищецът? Ответник евентуално може да бъде този, който „ме" е застраховал, но той е неизвестен. Всеки може да застрахова всекиго по задължителната застраховка "ГО" - чл. 483 КЗ. Не се изисква нито лично явяване, нито упълномощаване за сключване на ЗГО. Това означава, че искът за нищожност поради липса на съгласие и/или представителна власт е неоснователен.

-

6. Съгл чл. 432, ал. 3 от КЗ, застрахователят е длъжен да плати, независимо от всички дефекти на договора, в т.ч. дори застрахованият да го е увредил умишлено. За целта е достатъчно увреденото лице да предостави банкова сметка - чл. 380 КЗ. С колата от полицата е станало ПТП, което ищецът бегло споменава в ИМ като настъпило застрах. събитие на територията на Румъния. От Гаранционния фонд ме информираха, че към ищеца са предявени претенции за покриване на щети. Повтарям - преди да изплати застрах. обезщетение, никой застраховател няма право да предявява каквито и да било претенции към застрахования. След като вече е платил на увреденото лице, застрахователят има право да предяви регресен иск срещу застрахования - чл. 433 КЗ. Това означава, че искът за обявяване нищожност на застрах. договор "ГО" ПРЕДИ плащане на застрах. обезщетение, е недопустим. Недопустими са и всякакви други претенции, преди застрахователят да е изпълнил задължението си по плащане на обезщетението. Интересите на увреденото лице са на първо място.

-

7. От Информационния център на Гаранционния фонд получих информация (приложена), че колата, описана в застрах. полица № BG/30/117000182705 от 05.01.2017 с номер на рама VSSZZZ7MZ2V513470 е претърпяла ПТП на дата 08.06.2017, при което е съставен Протокол за материални щети № 0131717. И двамата водачи в протокола са румънски граждани, а собственикът на колата е Рената с моето ЕГН, но несъществуващият ѝ адрес не е попълнен (липсва в протокола). Уведомила съм ГФ за неверни (фалшиви) данни в ЗГО и съм ги помолила да уведомят собственика на колата, че за неговата кола е направена застраховка на мое име, но още не съм получила отговор на тази молба. Казаха ми само, че застрахователят е въвел данни за предявени претенции, но още не е платил. Това означава, че увреденият румънски гражданин очаква ищецът да покрие причинените му щети. А в това време ищецът завежда дело. Бърза да обяви ЗГО за нищожна, за да се освободи от задължението си. Но преди да изплати застрах. обезщетение, никой застраховател няма право да предявява каквито и да било претенции към застрахования. Едва след като вече е платил на увреденото лице, застрахователят има право да предяви регресен иск срещу застрахования - чл. 433 КЗ. Това означава, повтарям, че искът за обявяване нищожност на застрах. договор "ГО" преди плащане на застрах. обезщетение е недопустим.

-

8. За разлика от обичайните съдебни спорове по застраховки, които се водят от лица, останали недоволни от отпуснатата сума за покриване на щетите, в настоящето дело застрахователят изпреварващо е заел "нападателна позиция" и пространно изрежда множество нарушения и престъпления на ответницата. Без никакви доказателства. Твърди че ответницата била злоупотребявала с правото да търси застрахователна закрила. Аз никога не съм търсила застрахователна закрила от "ДаллБогг", нито ще я потърся в бъдеще. Собственикът на колата е лицето, което търси застрахователна закрила, а не аз. Станало е недоразумение, меко казано.

Пояснение. Всъщност с настоящото дело, както и с множеството други дела от този вид, които води ищецът, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, именно ищецът преследва забранена от законодателството на ЕС цел - чрез прогласяването на застрахователния договор за нищожен на някое от предявените с исковата молба основания, респ. чрез унищожаването му, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахования автомобил лица на основание това, че той не бил управляван обичайно в страната или че не бил управляван от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самата искова молба, в която правният интерес от завеждане на делото е обоснован по следния начин: „ ... ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив". Нещо повече, ищецът признава, че е узнал за настъпило ПТП в чужбина с участието на застрахования автомобил и че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си отговорност пред увредените при ПТП трети лица. Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2, in fine от КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователния договор. Пояснението по тази точка означава, че ищецът няма правен интерес да води дело за обявяване нищожност на застрах договор "ГО".

-

9. Самата ИМ е доста странно и объркано написана. Прилича повече на обвинителен акт срещу член на организирана престъпна група. Най-странното е, че ищецът знае всичко за ответника, само името и адреса му - не. В тази ИМ се съдържат редица противоречия и неясноти, както следва:

-

а) на стр. 2, параграф 1 е написано, че обичайният водач в "процесната застрахователна полица" е румънски гражданин, без да е посочено името му, а на стр. 3 - че "в полицата не е посочен обичаен водач". На приложеното копие от застрахователната полица се вижда, че графата "обичаен водач" е оставена празна/непопълнена. Може би има друга полица, където е посочен обичайният водач?

-

б) върху приложеното копие от застрах. полица липсва специалния знак на Гаранционния фонд (отрязък № 2 от стикера), който я валидира. Отрязък № 2 от стикера е задължителен реквизит на полицата съгл. чл. 487 КЗ и Наредба № 49/16.10.2014 на КФН. Не е изключено липсващият стикер да е залепен върху друга полица, подобно на установеното на 05.01.2018 в хода на гр.дело № 2718/2017 по описа на РС-Добрич, цитирам: "По искане на ответника е представена писмена информация от Гаранционен фонд за това, че към полица N ***отговаря стикер N ***.Към стикер N *** отговаря друга полица, издадена от ищцовото дружество с N ***. По информация на Гаранционния фонд N на стикера на оригинала на процесната полица съответства на друга застрахователна полица."

-

в) Върху приложеното копие от застрах. полица липсва и подпис на застрахователя/брокера, а той е най-важният реквизит на всеки застрах. договор съгл. чл. 345, ал. 1, т.11 КЗ и чл. 332, ал. 4 КЗ и е задължителен дори при полиците, поръчани онлайн, където не се изисква подпис на застрахования или застраховащия, т.е представеното копие е направено от "оригинал" без никаква доказателствена стойност. То е някакво "хвърчащо" листче, неподписано (проекто-документ). Не е доказателство.

-

г) към ИМ не е приложен нито един от останалите документи, които са неразделна част от всеки застрах. договор 'ГО", като напр. квитанцията за платена премия, контролният талон на ГФ с холограмния знак и изричен надпис, че е неразделна част от договора, стикерът, залепен върху екземпляра на полицата, съхраняван при застрахователя, отрязъкът от зелената карта и др. Както и документите за ПТП-то, разбира се, а те са "един куп", по думите на служител от "Пътна полиция" и задължително се представят в съда при настъпило застрахователно събитие.

д) Ищецът е пропуснал да приложи описаната в ИМ „извадка от системата на застрахователя с данни за броя коли, застраховани на името на ответника в периода 2015-2017", която е единственото доказателство, че ответницата услужва с данните си на румънски граждани „изцяло по занятие" и пр. и пр. Действително, след два месеца и нещо е забелязал пропуска си и е внесъл уточняваща молба, че твърдението за големия брой коли, застраховани на името на ответницата, било "грешка", но този път пък е пропуснал да забележи, че върху „грешката" му е изградена цялата ИМ и че с отчитането на тази "грешка", са отпаднали и всичките му искове за нищожност поради привидност, симулация, подставено лице ("сламен човек"), заобикаляне на закона, злоупотреба с права и пр. и пр. "основания", налични във всички ИМ от този тип на същия ищец. Останал е само искът за липса на съгласие и/или представителна власт и заради декларирани неверни данни, който е недопустим и неоснователен - ТР 5/14 на ВКС от 12.12.2016, чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (нов, в сила от 01.01.2016), Решение на Съда на Европейския съюз от 04 май 2016г. по дело C-287/16г., Директива 2009/103/ЕО.

-

10. Съгл. задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договора. Липсата на съгласие да се сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на чужд автомобил също не е основание, т.к. чл.483, ал.1, т.1, изр.2 от КЗ изрично сочи, че по отношение на регистрираното в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от всяко друго лице, различно от собственика на въпросното МПС.

-

Това означава, че само аз имам право да оспорвам собствения си подпис и представителна власт. Никой друг. И то само като ищца в дело, инициирано от мен. Ищецът няма право да завежда дело, в което да твърди, че подписът на ответницата не бил неин. Освен това, за сключване на ЗГО не се изисква нито лично полагане на подпис от собственика на колата, нито упълномощаване - чл. 483 КЗ. Приложението на чл. 26 ЗЗД към задължителните застрах. договори "ГО"е груба грешка.

-

11. По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (вж. решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително не само за запитващата юрисдикция, но и за всички български съдилища и учреждения - чл.633 от ГПК. СЕС приема, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно преворно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. Всъщност националното ни право, освен в чл.485, ал.2 от КЗ, изрично изключва подобно възражение на застрахователя и при регламентацията на прекия иск на пострадалия. Така в чл.432, ал.2, in fine от КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора). Самата Директива 2009/103/ЕО, в съображение 25-то от нейния преамбюл, гласи следното: „Някои застрахователни предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства".Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата. Липсата на застрахователен интерес не е основание за неплащане на застрах. обезщетение. Застрахователят НЕ може да предявява претенции ПРЕДИ да е платил.

-

12. Има вече създадена практика на ВКС - решения по т.д.№ 95/2011 г. на ТК, ІІ ТО и по т.д. № 11/2009 г. на ТК, І ТО, според която, неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, за разлика от гражданскоправните сделки, при които нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл.293 ал.3 ТЗ оспорване на действителността й. Следователно, страната не може да се позовава на недействителност по договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна и този отговор е относим и към абсолютните търговски сделки, в частност - застрахователните такива /чл.1 ал.1 т.6 ТЗ/. В същия смисъл е и решение № 50/25.04.2012 г. по т.д.№ 95/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, касационно обжалване по което е допуснато по въпроса за формата на договора за застраховка „Гражданска отговорност" и последиците от неспазването й.

-

Обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежанието и/или ползването на МПС. Застраховано лице не е само това, което сключва договора за ЗГО, а собственикът, ползвателят и държателят на МПС, относно което е налице валидно сключен договор, както и всяко друго лице, което извършва действия по управление /ползване/ на това МПС на законно основание. От значение за изпълнението на предназначението на договора за застраховка е не лицето, което го сключва, а конкретното МПС, спрямо което ЗГО разпростира закрилата си, ако чрез него са увредени трети лица. Търговските сделки се различават от гражданските.

-

13. ПРИЛОЖИМО ПРАВО

"Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е уреден в глава 47 от Кодекса за застраховането, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз и ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Съществени разпоредби от посочените нормативни актове имащи значение за настоящото дело са следните:

1. Сключването на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е задължително- чл. 483 ал.1 от КЗ. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" може да се сключи както от собственика на автомобила, така и от всяко трето лице, различно от собственика- чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.

2. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство- чл. 477 ал.2 от КЗ.

3. Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на държава членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство- чл. 480 и пар.1 т.6 от КЗ.

4. Застрахователят не може под никаква форма да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на Република България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта", в това число под формата на възстановяване на отстъпка, предоставена при сключването на застраховката.- чл. 480 ал.5 от КЗ.

5. Управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на държава членка във всеки период в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл. 367- чл. 480 ал.7 от КЗ.

6. Кодекса за застраховането дефинира понятието „Територия на която обичайно се намира моторното превозно средство" в чл. 482. Тази дефиниция обаче има правно значение единствено за приложимото право в някои хипотези (чл. 480, ал.1 т.3 от КЗ) и при определяне на институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд (чл. 517 ал.2 от КЗ). Територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство не се свързва с риска от застрахователно събитие.

7. Съгласно чл. 485 ал.2 и ал.3 от КЗ: Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.

В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл. 363, ал. 1 от КЗ, съответно по чл. 364, ал. 1 от КЗ, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава. Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

8. Съгласно чл. 491 от КЗ: В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява. Застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя.

В случаи на промяна на застрахователната премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността застрахователят трябва писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в който да бъде платена. При неплащане на премията в указания от застрахователя срок договорът се прекратява считано от изтичане на срока за плащане на увеличената премия."

-

Удостоверяване на сключването на застрахователен договор

Чл. 487. (1) Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица, издадена по реда на чл. 575, ал. 1, и знак, който се издава от Гаранционния фонд.

-

Ищецът не е предоставил на съда най-важното доказателство за сключения договор "ГО" - специалния знак, който се издава от Гаранционния фонд. Това показва липса на уважение към Съда.

-

НАКРАТКО. Не съм ответник по дело 3307/17. Разкрити са престъпни обстоятелства - несъществуващ адрес, наличен в документ. Исковете противоречат на КЗ, ТЗ, ГПК, ТР 5/14 на ВКС и правото на ЕС.

-

НАЙ-ВАЖНОТО ОТ ОТГОВОРА. Всъщност с настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел - чрез прогласяването на застрахователния договор за нищожен на някое от предявените с исковата молба основания, респ. чрез унищожаването му, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахования автомобил лица Преследването именно на този мотив се признава и в самата искова молба, в която правният интерес от завеждане на делото е обоснован по следния начин: „ ... ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив". Нещо повече, ищецът признава, че е узнал за настъпило ПТП в чужбина с участието на застрахования автомобил и че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си отговорност пред увредените при ПТП трети лица. Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2, in fine от КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователния договор в производство, водено срещу застрахования.

-

С почит: ...........[подпис]......................

-

31.01.2018

гр. Варна

-

ПРИЛОЖЕНИЯ

1. Копие от официален отговор  [до и] от кметство Росеново - рег. № 5 от 11.01.2018 г., в който се казва, че улиците в селото са по номера, няма улица "Суха река".

2. Копие от официално уведомително писмо от изп. дир. на ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД г-н Росен Младенов (ищец по делото).

3. Копие от официален отговор от Гаранционния фонд с приложена справка за ПТП-то с колата от полицата - и водачът, и увреденото лице са румънски граждани.

4. Копие от официално удостоверение на Пътна полиция - Варна, че на моето име и ЕГН няма регистрирана "бивша, настояща и/или предстояща собственост" на каквото и да било МПС.

5. Уточняваща молба от ищеца до РС-Добрич за името на ответницата, подадена на 29.11.2017 - 4 дни след края на първия срок по чл. 131 ГПК

6. Моят отговор, изпратен на 23.11.2017, в който пиша, че нямам спор с ищеца, самият той признава, че съм пострадала от измама с лични данни. Поддържам го и сега.

-

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1503

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.