22.01.2018 РС-Русе отхвърля всички искове на ДаллБогг

http://www.justice-ruse.org/rcourt/2018/01/g/04634517/62711018.htm

Резюме. Още едно прекрасно съдебно решение на съдия Ивайло Йосифов. ДаллБогг е искал прогласяване нищожност на 10 полици наведнъж, и 10-те от скъпите - някъде между 400 и 1000 лв. бройката. Румънските водачи са с пълни данни, в т.ч. и телефони. И по 10-те има заведени щети. Тук новото е, че ДаллБогг се е опитал да пробута на съда "уведомление-покана"  към ответника за връщане на премията.

"Изцяло неоснователни са доводите на ищеца, според които щом той е поканил ответника (по-скоро се е опитал да го покани) да получи обратно заплатената премия, то това обстоятелство само по себе си било доказателство, че договорът е нищожен (уведомление-покана на л.125 от делото). На първо място липсват доказателства тази покана да е достигнала до ответника, а очевидно е, че тя е съставена за целите на делото. В нея дори сумата, която се предлага да бъде върната на ответника, не е коректна - предлага се връщането като получена без основание на сумата от 410,88 лева, а общият размер на уговорената премия по тази полица е в размер на 938,44 лева, платима на две равни вноски от по 469,22 лева."

-

Такива решения трябва да се стремят да прогласяват всички български съдии, а не като сивата маса от съдебни стахановци и тъкачки-многостаннички, които на конвейер са "опраскали"  800 полици "ГО" на ДаллБогг, а може би и повече, без да вложат грам юридическа мисъл*. Негативният рекорд засега принадлежи на РС-Монтана - 37 полици за един ден, 19.12.2017 (срам и позор!): 19.12.2017 Монтана (8 полици), 19.12.2017 Монтана (12 полици),19.12.2017 Монтана (17 полици)

*За "опрасканите" полици, визирам статията  "ДаллБогг" застрахователен проблем, в която се казва, че "застрахователят е обявил за невалидни 800 полици, по някои от които вече има настъпили и заведени щети". Самата дума "опраскан" пък доби популярност покрай т.нар. "Яневагейт" - едни аудиозаписи, на които съдия Янева разказва пред съдия Ченалова и адвокат Мондешки как премиерът Борисов казал на Гл. прокурор Цацаров да я "опраска".

-

Р Е Ш Е Н И Е

                                             №

                                      гр.Русе, 22.01.2018 г.

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII - ти граждански състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4627 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Предявените в условията на обективно кумулативно и евентуално съединение искове са с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3, чл.26, ал.2, пр.2, пр.3, пр.4 и пр.5 от ЗЗД, чл.349, ал.2 от КЗ и чл.29, ал.1 от ЗЗД. 

        Ищецът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД твърди, че сключил с ответника „Копърка" ЕООД застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирани в застрахователни полици, както следва: № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г. по отношение на л.а."Фолксваген Голф" с рег. № РР 1761 АХ, BG/30/115003136732, издадена на 22.12.2015 г., по отношение на л.а. „Ауди А4" с рег. № Р 9614 ВК, № BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г., по отношение на  л.а. „Форд Фокус" с рег. № РР 0176 ВВ, № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г., по отношение на л.а. „Опел Астра" с рег. № Р 9348 ВК, № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г., по отношение на л.а. „Опел Вектра" с рег. № РР 9987 ВА, № BG/30/116002250066, издадена на 22.08.2016 г., по отношение на л.а."БМВ 33" с рег. № РР 0210 ВВ, № BG/30/116002298132, издадена на 29.08.2016 г., по отношение на л.а."Форд Фокус" с рег. № РР8107 АХ, № BG/30/116002749644, издадена на 25.10.2016 г., по отношение на л.а."Фиат Стило" с рег. № Р 1609 ВМ, № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г., по отношение на л.а."БМВ 318 I" с рег. № РР 0090 ВВ и № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г., по отношение на л.а."Фолксваген Шаран" с рег. № РР 2466 АХ.  Твърди, че във всяка една от полиците като обичаен водач е посочено лице - румънски гражданин и веднага след сключването на застрахователния договор автомобилите напуснали територията на страната и до момента се намирали във владението на трето, неизвестно лице-румънски гражданин, което е и действителния собственик на автомобила. Поддържа, че ответникът по занятие извършва забранената от закона и заобикаляща го „услуга" по изнасяне  в „застрахован вид" в Република Румъния на автомобили със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" с цел избягване заплащането на много по-високите данъци, такси и застрахователни премии, събирани в посочената страна. Сочи, че ответникът е формален собственик на голям брой автомобили, регистрирани през периода 2014 - 2017 г., от които последният се е дезинтересирал напълно и които се управляват в Румъния от лица-румънски граждани, които са техните действителни собственици. По подробно изложените в исковите молби правни съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесните застрахователни договори на някое от посочените в условията на евентуалност основания, респ. да унищожи същите като сключени при измама. Претендира и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Копърка" ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. В проведените по делото съдебни заседания последният не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна.

Между страните са сключени застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирани в застрахователни полици, както следва: № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г. по отношение на л.а."Фолксваген Голф" с рег. № РР 1761 АХ, BG/30/115003136732, издадена на 22.12.2015 г., по отношение на л.а. „Ауди А4" с рег. № Р 9614 ВК, № BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г., по отношение на  л.а. „Форд Фокус" с рег. № РР 0176 ВВ, № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г., по отношение на л.а. „Опел Астра" с рег. № Р 9348 ВК, № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г., по отношение на л.а. „Опел Вектра" с рег. № РР 9987 ВА, № BG/30/116002250066, издадена на 22.08.2016 г., по отношение на л.а."БМВ 33" с рег. № РР 0210 ВВ, № BG/30/116002298132, издадена на 29.08.2016 г., по отношение на л.а."Форд Фокус" с рег. № РР8107 АХ, № BG/30/116002749644, издадена на 25.10.2016 г., по отношение на л.а."Фиат Стило" с рег. № Р 1609 ВМ, № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г., по отношение на л.а."БМВ 318 I" с рег. № РР 0090 ВВ и № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г., по отношение на л.а."Фолксваген Шаран" с рег. № РР 2466 АХ. Във всяка от полиците като обичаен водач на съответния автомобил е посочено лице - румънски гражданин с пълните му лични данни: имена, точен адрес и личен номер, а в повечето от полиците са посочени дори телефонни номера за връзка. Във всички полици върху обичайно дължимата застрахователна премия е начислено значително завишение в размер, вариращ от 198,76 % по полица № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г. до 480 % по полица № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г. Представени са доказателства, че по оспорените полици при ответника са заведени преписки по щети, причинени със застрахованите автомобили в чужбина. 

От правна страна.

Уредбата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се съдържа в глава четиридесет и седма от КЗ (чл.477 - чл.505 от същия кодекс). Приложение по отношение на тази застраховка, съгласно чл.505 от КЗ, намират и общите правила за застраховането на гражданската отговорност по глава четиридесет и първа от КЗ, общите правила за задължителното застраховане по глава и четвърта от КЗ и общите правила за задължителните застраховки „Гражданска отговорност" по глава четиридесет и пета от КЗ. Доколкото застрахователното правоотношение възниква от договор, то към разглежданата задължителна застраховка ще намерят приложение намират и общите правила за сключването на всички видове застрахователни договори по глава тридесет и шеста от КЗ. Както изрично се сочи в чл.343, ал.2 от КЗ, за всички застрахователни договори се прилагат и общите правила на ТЗ и на ЗЗД, доколкото обаче в КЗ не е предвидено друго. Тъй като застрахователните сделки са абсолютни търговски сделки, посочени в чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ, то общите правила на ЗЗД, включително разпоредбите, уреждащи нищожността и унищожаемостта на договорите, на които ищецът се позовава, ще намерят приложение само в случаите, в които липсва специална уредба в КЗ и ТЗ. В обобщение на горното и в съответствие с принципа lex specialis derogat legi generali към разглеждания застрахователен договор приложение следва да намерят първо правилата на КЗ в посочената по - горе последователност, при липса на уредба в КЗ - общите правила на ТЗ относно търговските сделки, а при липса регламентация и в ТЗ - общите правила по ЗЗД относно договорите.

Евентуално съединените искове ще бъдат разгледани от съда в последователността, която следва и от самия закон (първо основанията за нищожност в поредността по чл.26 от ЗЗД, след това особеното основание за нищожност по чл.349, ал.2 от КЗ и накрая основанието за унищожаемост по чл.29, ал.1 от ЗЗД), като ще бъде даден отговор на доводите, наведени с исковите молби по съединените дела и с допълнителна молба с вх. № 46268/ 13.11.2017 г., депозирана от процесуалния представител на ищеца.  

I. По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона. Исковете са неоснователни.

Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителните собственици и ползватели на автомобилите и конкретно за това, че те ще се управляват в Република Румъния от румънски гражданини, които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на застрахователния договор и преценката на застрахователния риск. Изложените доводи са изцяло неоснователни.

От самото съдържание на полиците става ясно, че застрахователят е бил в известност за това, че автомобилът ще се управлява обичайно не от собственика му, в лицето на ответника, а от трето лице - румънски гражданин. Във всяка от полиците е посочен и пълният адрес на лицето, което обичайно ще управлява съответния автомобил, който адрес се намира в Република Румъния. Ищецът е начислил и значително завишение върху премията за това, че автомобилът ще се управлява в чужбина, в размер, вариращ от 198,76 % до 480 %. Така например по полица № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г. при обичайно дължима премия от 161,80 лева е събрана премия в увеличен размер от 938,44 лева като начисленото завишение е в размер на 776,64 лева. Освен това разпоредбата на чл.480, ал.7 от КЗ изрично предвижда, че управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и това обстоятелство да беше премълчано от ответника (а в случая то е посочено във всяка от полиците) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в Румъния принципно не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство, което в случая е сторено като по всяка от оспорените полици ищецът е събрал премия, многократно надвишаваща обичайно дължимата.

По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (вж. решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд), което е задължително не само за запитващата юрисдикция, но и за всички български съдилища и учреждения - чл.633 от ГПК. Съгласно чл.267 § 1, б."б" от ДФЕС СЕС дава задължително тълкуване на приложимия акт на институциите на ЕС, а от тази гледна точка - и преценка на съответствието на националното право, с което той е транспониран в законодателството на съответната държава-членка на ЕС. С цитираното решение са дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена на увреденото лице, което именно се домогва да стори ищецът чрез предявяване на настоящите евентуално и кумулативно съединени искове. В § § 27 - 28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи следното: "...обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да се освободи от своето произтичащо от член 3, параграф 1 от Първата директива задължение да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство произшествие. Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият не управлява обичайно моторното превозно средство". Поставеният преюдициален въпрос касае именно приложението на чл.3 § 1 от Първата директива (Директива 72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като  договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство.

В диспозитив СЕС приема, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно преворно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. Всъщност националното ни право, освен в чл.485, ал.2 от КЗ, изрично изключва подобно възражение на застрахователя и при регламентацията на прекия иск на пострадалия. Така в чл.432, ал.2, in fine от КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).

Самата Директива 2009/103/ЕО, в съображение 25 - то от нейния преамбюл, гласи следното: „Някои застрахователни предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства". Казано другояче, Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.

Всъщност с настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел - чрез прогласяването на застрахователните договори за нищожни на някое от предявените с исковите молби основания, респ. чрез унищожаването им, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахованите автомобили лица на основание това, че те не били управлявани обичайно в страната или че не бил управлявани от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самите искови молби, в които правният интерес от завеждане на делото е обоснован по следния начин: „ ... ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив". Нещо повече, ищецът признава, че е узнал за настъпили ПТП в чужбина с участието на застрахованите автомобили и че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си отговорност пред увредените при ПТП трети лица. Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2, in fine от КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователните договори в производство, водено срещу застрахования, който очевидно изцяло се е дезинтересирал от участие в процеса.

II. По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона. Исковете са неоснователни.

Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобилите в страната и предаването им на трети лица-румънски граждани, които ги управлявали в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Съдът намира доводите за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави, изцяло несъстоятелни дори само на това основание (арг. от чл.26, ал.2 от ГПК). Ищецът няма на разположение подобен популарен иск (actio popularis) за защита на публични, фискални интереси, какъвто е бил познат на римското право. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния, също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобилите в тази страна или в която и да е друга държава-членка не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение на риска - чл.480, ал.7 от КЗ. По тази причина за ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок размер от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради заобикаляне на закона. Впрочем самият закон - чл.480, ал.5 от КЗ забранява на ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта". Въпреки това обаче във всички оспорени полици ищецът е начислил върху дължимата премия и значително по своя размер завишение. За пълнота следва да се отбележи, че повод за подобно оплакване биха имали румънските застрахователи, тъй като техни потенциални клиенти, използвайки описаната в исковата молба схема, сключват застрахователни договори с български застрахователи, включително с ищеца. С подобно увеличение на потока на евентуалните застраховани, от които ищецът събира премии и то в увеличен размер, е свързано и носенето на съответната отговорност пред третите увредени лица в резултат на ПТП с участие на застрахованите автомобили. Този резултат е проявление на общия правен принцип qui habet commode ferre debet onera (комуто ползите, нему и тежестите).

III. По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави. Исковете са неоснователни.

Ищецът твърди, че договорите са нищожни на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който те били сключени от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица - румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Дори и описаният в исковата молба начин за спестяване от румънски граждани на по-високите разходи за регистрация на МПС в Румъния, включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в България на името на формални собственици-български граждани, както и избягването на заплащане на по-висока застрахователна премия в тази страна, в известен смисъл да съставляват морално укоримо действие, то това по никакъв начин не се отразява на валидността на сключения застрахователен договор. Моралната укоримост на поведението на ответника тук е по-обща и се свързва с евентуално осъщественото с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Както обаче беше посочено по-горе, това поведение по никакъв начин не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора. 

IV. По исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие. Исковете са неоснователни.

На първо място следва да бъде разгледан доводът за нищожност поради липса на съгласие на застрахования с оглед липсата на поставен от него подпис в част от сключените застрахователни полици, а именно полица № BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г., полица № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г., полица № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г. и полица № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г. Според разпоредбата на чл.344, ал.1 от КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него - чл.345, ал.1, т.11 от КЗ. Както обаче беше посочено по-горе, застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ТЗ. Следователно приложение намира и разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. Тя предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Тази законова постановка доближава нищожността в търговското право, поради неспазване на формата за действителност, до унищожаемостта на сделките по ЗЗД. В областта на застраховането липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице и когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от застрахования, в случая в увеличен размер, завел е щетата и др. (вж. писмените доказателства на стр.126 - 133 от делото). В този смисъл е както доктрината (Голева, П. „Застрахователно договорно право", издателство „Фенея" 2012, с.33), така и съдебната практика (вж. решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК, касаещо именно застрахователен договор, макар и по имуществена застраховка „Каско"). Изцяло неоснователни са доводите на ищеца, според които щом той е поканил ответника (по-скоро се е опитал да го покани) да получи обратно заплатената премия, то това обстоятелство само по себе си било доказателство, че договорът е нищожен (уведомление-покана на л.125 от делото). На първо място липсват доказателства тази покана да е достигнала до ответника, а очевидно е, че тя е съставена за целите на делото. В нея дори сумата, която се предлага да бъде върната на ответника, не е коректна - предлага се връщането като получена без основание на сумата от 410,88 лева, а общият размер на уговорената премия по тази полица е в размер на 938,44 лева, платима на две равни вноски от по 469,22 лева.

Неоснователни са и останалите развити доводи за нищожност на договорите поради сключването им от ответника като мним пълномощник на действителните собственици-румънски гражданини. Съгласно задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договорите.

Всъщност от твърденията на ищеца може да се направи извода, че ответникът е действал не като пълномощник, а като косвен представител на „действителните" собственици на автомобила - неизвестните румънски граждани. Така по същество се твърди, че ответникът всъщност е действал като довереник на тези „действителни" собственици, т.е. касае се за извършвани правни действия по договор за поръчка. В закона липсва забрана застрахователен договор да бъде сключен от едно лице по възлагане от друго лице въз основа на договор за поръчка. При косвеното представителство ответникът, в качеството си на довереник, сключва изпълнителната сделка - застрахователният договор, именно от свое име - чл.292, ал.2 от ЗЗД, а не от името на доверителя - „действителния" собственик на автомобила. В тази хипотеза възможно е застрахователят да не е в състояние да узнае, че автомобилът ще се управлява от трето лице, дори и при поставени писмени въпроси към ответника при сключване на договора. Това обстоятелство обаче също не е основание за неговата нищожност, а има отношение евентуално към степента на риска. Така например ако собствеността върху застрахования автомобил бъде прехвърлена, съгласно чл.495, ал.5 от КЗ тази промяна в собствеността на застрахованото МПС няма да е основание застрахователят да прекрати застрахователния договор, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. Ако в резултат на промяната в собствеността рискът е увеличен, то застрахователят има право да иска единствено доплащане на застрахователна премия от приобритателя. Също така липсва пречка да се сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на чужд автомобил. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, изр.2 от КЗ изрично сочи, че по отношение на регистрираното в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от всяко друго лице, различно от собственика на въпросното МПС.

V. По исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - нищожност на договорите, сключени с полици № BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г., № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г., № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г. и № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г., поради липса на предписана от закона форма. Исковете са неоснователни по съображенията, вече изложени във връзка с липсата на съгласие, като основание за нищожност, поради липсата на подпис за застрахован в полицата. Както беше вече посочено, приложение следва да намери разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ.

VI. По исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - нищожност поради липса на основание. Исковете са неоснователни.

Липсата на основание се извежда от липсата на застрахователен интерес, което е самостоятелно основание за недействителност на застрахователния договор - чл.349, ал.2 от КЗ. Поставя се въпросът кога е налице застрахователен интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В задължителната съдебна практика (вж. т. 4, б. „б" от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС) се приема, че при задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо значение има обществения интерес, който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Този интерес категорично е формулиран и в приложимото европейско законодателство - чл.3, § 1 от Директива 2009/103/ЕО, който гласи, че всяка държава членка предприема „всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия". В този смисъл, макар и да нямат задължителен характер за съда, настоящият съдебен състав напълно споделя разбирането, изложено от секторния регулаторен орган - Комисията за финансов надзор, в дадените на основание чл.13, ал.1, т.4 от ЗКФН Указания относно тълкуването на понятието "застрахователен интерес" при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за възможността за едностранно анулиране на застрахователни полици от страна на застрахователя, приети с протокол № 45 от заседание на КФН, проведено на 23.09.2015 г. Комисията приема, че правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само една от хипотезите на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, но не ги изчерпва. Посочено е, че всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм., сега чл.477, ал.2 от действащия КЗ) има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и предвид изискванията на Директива 2009/103/ЕО да се гарантира застраховането на моторните превозни средства по тази застраховка, следва да се приеме застрахователен интерес за нейното сключване от всяко едно лице, когато съществува моторно превозно средство, което е регистрирано в Република България и което не е спряно от движение.

Тук следва да се има предвид и цитираното по - горе решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, в което се приема, че липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица. Съдът на ЕС, както и Европейската комисия (вж. т.33 от мотивите към решението), са изразили основателните си опасения, че ако договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на застрахователен интерес), то правото на обезщетение на пострадалите от произшествие може да се окаже накърнено.

VII. По исковете с правно основание чл.349, ал.2 от КЗ - нищожност поради липса на застрахователен интерес. Исковете са неоснователни по изложените във връзка с исковете за нищожност поради липса на основание съображения. Застрахователният интерес по договорите за задължителни застраховки освен личен е и колективен като личен интерес е налице по отношение на всяко лице, което би имало качеството на застрахован по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ  - собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, т.е. със знанието и съгласието на собственика.

VIII. По исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - нищожност на договорите поради тяхната привидност при условията на персонална симулация. Исковете са неоснователни.

Персоналната симулация няма изрична уредба. В закона са уредени само привидните и прикритите сделки (чл.17 и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД), но тази уредба се отнася само до привидността на самия договор или на отделни негови клаузи, а не и до привидността и скриването на страните по този договор. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката. Ищецът обаче очевидно не държи сметка, че при персоналната симулация и при едностранното, и при двустранното подставяне, е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. А щом е необходимо неговото съдействие, то няма как той да не знае за персоналната симулация. Това означава, че персоналната симулация както при едностранното, така и при двустранното подставяне, няма как да се използва за заблуда на явната страна по сделката, в лицето на ищеца. И едностранното, и двустранното подставяне могат да служат само за заблуждение на трети лица (така изрично Таков, Кр. „Персонална симулация. Видове, хипотези, сравнения с други правни конструкции", сп."Съвременно право" бр. № 2/2005 г.). В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като твърди, че не е знаел, че другата страна по договорите всъщност не е „истинския" собственик на автомобилите.

Както беше отбелязано по - горе, спецификите на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" принципно изключват приложението на общите правила на ЗЗД, включително тези, изведени в съдебната практика и в доктрината относно персоналната симулация. Предвид пределно широкия кръг на застрахованите, респективно на лицата, които имат застрахователен интерес за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл.477, ал.2 от КЗ), въпросът за качеството, в което едно лице сключва застрахователния договор, не е релевантен относно действителността на договора, а има отношение единствено към преценката на риска. Застраховащият (лицето, което сключва застрахователния договор) може да бъде самият собственик, може да действа от името на собственика (т.е. като пълномощник) или от свое име, но за сметка на собственика на моторното превозно средство (като довереник), а също така може да действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното превозно средство. Това е въпрос на вътрешни отношения между субектите в гражданските правоотношения. Въпросът за това, за чия сметка се заплащат застрахователните премии, също няма значение относно действителността на договора, доколкото той също касае вътрешните отношения на заинтересованите лица.

IX. По исковете с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователните договори поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Исковете са неоснователни.

Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилите ще се ползват от лица, различни от ответника и то в чужбина - в Румъния, която според ищеца била „...страна, в която щетимостта е значително по-висока". Твърди, че бил лишен от възможността да завиши застрахователната премия по договорите поради поетия по-висок риск. Изложените доводи са опровергават изцяло от доказателствата по делото. Както вече беше посочено, в самите оспорени полици е посочено, че автомобилите ще се управляват обичайно от лица-румънски граждани с местожителство в Румъния като е начислено и значително завишение върху премията, в резултат на което тя надвишава неколкократно обичайно дължимата. Освен това ищецът не е представил никакви доказателства (например статистически данни) за твърдението си за „щетимостта" в Румъния. Дори и това да е така, то самият закон - чл.480, ал.7 от КЗ, не счита управлението на МПС в друга страна-членка, за съществено изменение на иска, респ. това не може да послужи като основание за неговото унищожаване.

По изложените съображения всички предявени искове по отношение на всички атакувани застрахователни договори следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Мотивиран така, съдът

                                   Р    Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров" 1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Бисер Г. Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „Копърка" ЕООД, с ЕИК 202710848, със седалище и адрес на управление в с.Тръстеник, общ.Иваново, обл.Русе, ул."Генерал Скобелев" № 46, представлявано от управителя Филип Ангелов Маринов, обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори поради противоречието им със закона, обективирани в застрахователни полици, както следва:

- полица № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г.

- полица № BG/30/115003136732, издадена на 22.12.2015 г.

- полица№ BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г.

- полица № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002250066, издадена на 22.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002298132, издадена на 29.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002749644, издадена на 25.10.2016 г.

- полица № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г.

- полица № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Копърка" ЕООД, с ЕИК 202710848, обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори поради заобикаляне на закона, обективирани в застрахователни полици, както следва:

- полица № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г.

- полица № BG/30/115003136732, издадена на 22.12.2015 г.

- полица№ BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г.

- полица № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002250066, издадена на 22.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002298132, издадена на 29.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002749644, издадена на 25.10.2016 г.

- полица № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г.

- полица № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Копърка" ЕООД, с ЕИК 202710848, обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори поради накърняване на добрите нрави, обективирани в застрахователни полици, както следва:

- полица № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г.

- полица № BG/30/115003136732, издадена на 22.12.2015 г.

- полица№ BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г.

- полица № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002250066, издадена на 22.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002298132, издадена на 29.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002749644, издадена на 25.10.2016 г.

- полица № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г.

- полица № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Копърка" ЕООД, с ЕИК 202710848, обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори поради липса на съгласие и липса на представителна власт за сключването им, обективирани в застрахователни полици, както следва:

- полица № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г.

- полица № BG/30/115003136732, издадена на 22.12.2015 г.

- полица№ BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г.

- полица № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002250066, издадена на 22.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002298132, издадена на 29.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002749644, издадена на 25.10.2016 г.

- полица № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г.

- полица № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Копърка" ЕООД, с ЕИК 202710848, обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори поради липсата на предписаната от закона форма, обективирани в застрахователни полици, както следва:

- полица № BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г.

- полица № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г.

- полица № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Копърка" ЕООД, с ЕИК 202710848, обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори поради липса на основание, обективирани в застрахователни полици, както следва:

- полица № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г.

- полица № BG/30/115003136732, издадена на 22.12.2015 г.

- полица№ BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г.

- полица № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002250066, издадена на 22.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002298132, издадена на 29.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002749644, издадена на 25.10.2016 г.

- полица № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г.

- полица № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Копърка" ЕООД, с ЕИК 202710848, обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори поради тяхната привидност при условията на персонална симулация, обективирани в застрахователни полици, както следва:

- полица № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г.

- полица № BG/30/115003136732, издадена на 22.12.2015 г.

- полица№ BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г.

- полица № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002250066, издадена на 22.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002298132, издадена на 29.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002749644, издадена на 25.10.2016 г.

- полица № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г.

- полица № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Копърка" ЕООД, с ЕИК 202710848, обективно съединени искове с правно основание чл.349, ал.2 от КЗ - за прогласяване на нищожността на застрахователни договори поради липса на застрахователен интерес, обективирани в застрахователни полици, както следва:

- полица № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г.

- полица № BG/30/115003136732, издадена на 22.12.2015 г.

- полица№ BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г.

- полица № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002250066, издадена на 22.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002298132, издадена на 29.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002749644, издадена на 25.10.2016 г.

- полица № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г.

- полица № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Копърка" ЕООД, с ЕИК 202710848, обективно съединени искове с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователни договори поради измама чрез умишленото въвеждане на ищеца в заблуждение, обективирани в застрахователни полици, както следва:

- полица № BG/30/115002956118, издадена на 02.12.2015 г.

- полица № BG/30/115003136732, издадена на 22.12.2015 г.

- полица№ BG/30/116000602476, издадена на 16.02.2016 г.

- полица № BG/30/116002148486, издадена на 10.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002203267, издадена на 16.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002250066, издадена на 22.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002298132, издадена на 29.08.2016 г.

- полица № BG/30/116002749644, издадена на 25.10.2016 г.

- полица № BG/30/116002920591, издадена на 14.11.2016 г.

- полица № BG/30/116003241393, издадена на 21.12.2016 г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 -

 

ПОКЛОН ПРЕД МЪДРОСТТА НА СЪДИЯ ЙОСИФОВ И НА МАЛЦИНАТА ДРУГИ СЪДИИ, ПОСТАНОВИЛИ ПОДОБНИ РЕШЕНИЯ ПО ДЕЛАТА НА "ДАЛЛБОГГ"! НЕКА БРОЯТ ИМ РАСТЕ - В ИМЕТО НА НАРОДА! 

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1496

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.