15.12.2017 РС-Русе отхвърля всички искове на ДаллБогг

Начало на блога

Обратно към ДаллБогг дела и измами

 

http://www.justice-ruse.org/rcourt/2017/12/g/04634517/606b1517.htm

 

Резюме. РС- Русе аргументирано отхвърля всички искове на ДаллБогг! Супер!!!

-

  Р Е Ш Е Н И Е

                                             №

                                      гр.Русе, 15.12.2017 г.

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII - ти граждански състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4606 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Предявените в условията на обективно евентуално съединение  искове са с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3, чл.26, ал.2, пр.2, пр.3, пр.4 и пр.5 от ЗЗД, чл.349, ал.2 от КЗ и чл.29, ал.1 от ЗЗД. 

  Ищецът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД твърди, че на 16.09.2016 г., чрез посредничеството на застрахователен брокер, сключил с ответника „Х. къмпани" ЕООД застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002442659", за лек автомобил „Мерцедес С200" с посочения в полицата номер на рама и рег. № ***(видно от удостоверение рег. № 802/Р от 30.10.2017 г., издадено от ОД на МВР - Русе). Твърди, че веднага след сключването на застрахователния договор автомобилът напуснал територията на страната и до момента се намирал във владението на трето, неизвестно лице-румънски гражданин, което е и действителния собственик на автомобила. Поддържа, че ответникът по занятие извършва забранената от закона и заобикаляща го „услуга" по изнасяне  в „застрахован вид" в Румъния на автомобили със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" с цел избягване на много по-високите премии, събирани по тази застраховка в посочената страна. Сочи, че ответникът е формален собственик на огромен брой автомобили, регистрирани през периода 2014 - 2017 г., от които последният се е дезинтересирал напълно и които се управляват в Румъния от лица-румънски граждани, които са техните действителни собственици. По подробно изложените в исковата молба правни съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния застрахователен договор на някое от посочените в условията на евентуалност основания, респ. да унищожи същия като сключен при измама. Претендира и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Х. къмпани" ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. В проведените по делото две съдебни заседания последният не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна.

На 16.09.2016 г., с полица № BG/30/116002442659, между страните бил сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Договорът бил сключен с посредничеството на застрахователния брокер „Ай енд джи иншурънс брокерс" ООД и е със срок на валидност до 16.09.2017 г. В полицата липсва подпис на ответника като застрахован. Ищецът е представил доказателства, от които е видно, че на 30.03.2017 г. застрахованият автомобил е участвал в пътнотранспортно произшествие с двама пострадали в Румъния с посочен друг участник - лек автомобил „Рено Меган" с рег. № TR-89-BFM. Щетата била заведена при ищеца с № 0802-004371/2017-01. От представените удостоверение рег. № 802/Р от 30.10.2017 г., издадено от ОД на МВР - Русе и писмо изх. №11-03-1069/30.10.2017 г. на дирекция „Местни данъци и такси" при Община Русе се установява, че застрахованият лек автомобил „Мерцедес С 200" с посочения в полицата номер на рама, е регистриран в страната с рег. № ***и считано от датата на първата му регистрация в страната - 20.09.2016 г. (т.е. четири дни след сключване на застрахователния договор) е собственост не на ответника, а на трето лице - „Пламинекс" ЕООД, с ЕИК 203944373. По делото липсват данни за последваща промяна в собствеността на посоченото МПС. Обстоятелството, че автомобилът е участвал в ПТП в Румъния не е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на ищеца, че всъщност превозното средство фактически се управлява постоянно в Румъния и от румънски гражданин. Дори и това да е така, то това обстоятелство само по себе си не прави договора нищожен на заявените от ищеца основания, за което по - долу са изложени подробни съображения.

От правна страна.

Уредбата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се съдържа в глава четиридесет и седма от КЗ (чл.477 - чл.505 от същия кодекс). Приложение по отношение на тази застраховка, съгласно чл.505 от КЗ, намират и общите правила за застраховането на гражданската отговорност по глава четиридесет и първа от КЗ, общите правила за задължителното застраховане по глава и четвърта от КЗ и общите правила за задължителните застраховки „Гражданска отговорност" по глава четиридесет и пета от КЗ. Доколкото застрахователното правоотношение възниква от договор, то към разглежданата задължителна застраховка ще намерят приложение намират и общите правила за сключването на всички видове застрахователни договори по глава тридесет и шеста от КЗ. Както изрично се сочи в чл.343, ал.2 от КЗ, за всички застрахователни договори се прилагат и общите правила на ТЗ и на ЗЗД, доколкото обаче в КЗ не е предвидено друго. Тъй като застрахователните сделки са абсолютни търговски сделки, посочени в чл.1, ал.1, т.6 от ТЗ, то общите правила на ЗЗД, включително разпоредбите, уреждащи нищожността и унищожаемостта на договорите, на които ищецът се позовава, ще намерят приложение само в случаите, в които липсва специална уредба в КЗ и ТЗ. В обобщение на горното и в съответствие с принципа lex specialis derogat legi generali към разглеждания застрахователен договор приложение следва да намерят първо правилата на КЗ в посочената по - горе последователност, при липса на уредба в КЗ - общите правила на ТЗ относно търговските сделки, а при липса регламентация и в ТЗ - общите правила по ЗЗД относно договорите.

Евентуално съединените искове ще бъдат разгледани от съда в последователността, която следва и от самия закон (първо основанията за нищожност в поредността по чл.26 от ЗЗД, след това особеното основание за нищожност по чл.349, ал.2 от КЗ и накрая основанието за унищожаемост по чл.29, ал.1 от ЗЗД), като ще бъде даден отговор на доводите, наведени с исковата молба и с допълнителни молби с вх. № 73779/ 27.10.2017 г. и вх. № 46880/ 17.11.2017 г., депозирани  от процесуалния представител на ищеца.  

I. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - нищожност поради противоречие със закона. Искът е неоснователен.

Противоречието със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила и конкретно за това, че същият ще се управлява в Република Румъния от румънски гражданин, които обстоятелства, според ищеца, биха имали съществено значение при вземането на решение за сключване на застрахователния договор и преценката на застрахователния риск. Изложените доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл.480, ал.7 от КЗ изрично предвижда, че управлението на моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска. Дори и да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и това обстоятелство да е било премълчано от ответника и да е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл.485, ал.2 от КЗ застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение. Посочените задължения за последния съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор. По тази причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за обстоятелството, че автомобила ще се управлява в Румъния не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото основание. В разглежданата хипотеза последният, и то само ако е поставил писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото по чл.485, ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на реално поетия по - голям риск при отчитане на необявеното обстоятелство. Това право да се търси реално изпълнение на дължимата престация (заплащане на премия в увеличен размер) обаче се основава именно на сключения застрахователен договор и предполага неговата валидност.

По въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (вж. решение от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд). Поставеният въпрос касае съответствието на националната правна уредба с чл.3 § 1 от Първата директива (Директива 72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като  договорът е сключен от лице, което няма никакъв икономически интерес от използването на превозното средство, и заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата, посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което обичайно управлява превозното средство.

Съдът е приел, че не е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност" за моторно преворно средство, произтичаща от първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би била противопоставима на третите пострадали лица. Всъщност националното ни право, освен в чл.485, ал.2 от КЗ, изрично изключва подобно възражение на застрахователя и при регламентацията на прекия иск на пострадалия. Така в чл.432, ал.2, in fine от КЗ изрично е посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл. 363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл. 365, ал.2 (т.е. възражението, че не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил договора).

Самата Директива 2009/103/ЕО, в съображение 25 - то от нейния преамбюл, гласи следното: „Някои застрахователни предприятия включват в застрахователните договори клаузи, според които договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство остане извън държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен период. Тази практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата директива, според който задължителната застраховка на автомобилистите следва да обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността. Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по отношение на регистрацията на превозните средства". Казано другояче, Директивата не допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от друго лице, различно от това, сключило полицата.

Всъщност с настоящото дело, под претекста за борба с описаната в исковата молба схема, ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел-чрез прогласяването на застрахователния договор за нищожен на някое от предявените с исковата молба основания, респ. чрез унищожаването му, да изключи собствената си отговорност пред пострадалите при ПТП с участието на застрахования автомобил лица на основание това, че той не бил управляван обичайно в страната или че не бил управляван от лицето, което е сключило договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самата искова молба, в която правният интерес от завеждане на делото е обоснован по следния начин: „ ... ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив". Изправен пред законовата забрана по чл.432, ал.2, in fine от КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователния договор в производство, водено срещу застрахования, който очевидно изцяло се е дезинтересирал от участие в процеса.

II. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона. Искът е неоснователен.

Заобикалянето на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобила в страната и предаването му на трето лице-румънски гражданин, което го управлявало в Румъния, се увреждали както българските, така и румънските фискални интереси. Съдът намира, че доводи за нищожност, които се основават на твърдения за накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително фискалните интереси на чужди държави, са изцяло несъстоятелни дори само на това основание (арг. от чл.26, ал.2 от ГПК). Ищецът няма на разположение подобен популарен иск (actio popularis) за защита на публични, фискални интереси, какъвто е бил познат на римското право. Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена в Румъния също не съставлява основание за нищожност на застрахователния договор поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на автомобила в тази страна не съставлява обстоятелство, което води до съществено изменение на риска - чл.480, ал.7 от КЗ. По тази причина за ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок размер от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано поради заобикаляне на закона. Впрочем самият закон - чл.480, ал.5 от КЗ забранява на ищеца да изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта". За пълнота следва да се отбележи, че повод за подобно оплакване биха имали румънските застрахователи, тъй като техни потенциални клиенти, използвайки описаната в исковата молба схема, сключват застрахователни договори с български застрахователи, включително с ищеца. С подобно увеличение на потока на евентуалните застраховани, от които ищецът събира премии, е свързано и носенето на свързаната с това отговорност пред третите увредени лица в резултат на ПТП с участие на застрахованите автомобили. Този резултат е проявление на общия правен принцип qui habet commode ferre debet onera (комуто ползите, нему и тежестите).

III. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради противоречие с добрите нрави. Искът е неоснователен.

Ищецът твърди, че договора е нищожен на посоченото основание, тъй като мотивът, поради който той бил сключен от ответника, бил свързан с извличане на облаги от него и от трети лица - румънските граждани, на които автомобилът бил фактически предаден за управление в чужбина. Дори и описаният в исковата молба начин за спестяване от румънски граждани на по-високите разходи за регистрация на МПС в Румъния, включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на автомобилите в България на името на формални собственици-български граждани, както и избягването на заплащане на по-висока застрахователна премия в тази страна, в известен смисъл да съставляват морално укоримо действие, то това по никакъв начин не се отразява на валидността на сключения застрахователен договор. Моралната укоримост на поведението на ответника тук е по-обща и се свързва с евентуално осъщественото с негова помощ избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Както обаче беше посочено по-горе, това поведение по никакъв начин не накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание за нищожност на договора. 

IV. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - нищожност поради липса на съгласие. Искът е неоснователен.

На първо място следва да бъде разгледан доводът за нищожност поради липса на съгласие на застрахования с оглед липсата на поставен от него подпис в оспорената застрахователна полица.

Според разпоредбата на чл.344, ал.1 от КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него - чл.345, ал.1, т.11 от КЗ. Както обаче беше посочено по-горе, застрахователният договор е абсолютна търговска сделка и за него намират приложение общите правила на ТЗ. Следователно приложение намира и разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. Тя предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Тази законова постановка доближава нищожността в търговското право, поради неспазване на формата за действителност, до унищожаемостта на сделките по ЗЗД. В областта на застраховането липса на оспорване от страна на застрахователя ще е налице, когато застрахователният договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма или пък формата е опорочена поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е инкасирал застрахователната премия от застрахования, завел е щетата и е водил кореспонденция във връзка с разглеждането й и др. (вж. писмените доказателства на стр.45 - 48 от делото). В този смисъл е както доктрината (Голева, П. „Застрахователно договорно право", издателство „Фенея" 2012, с.33), така и съдебната практика (вж. решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК, касаещо именно застрахователен договор, макар и по имуществена застраховка „Каско").

Неоснователни са и останалите развити доводи за нищожност на договора поради сключването му от ответника като мним пълномощник на действителния собственик-румънски гражданин. Съгласно задължителните разяснения по т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това обстоятелство като основание за недействителност на договора.

Всъщност от твърденията на ищеца може да се направи извода, че ответникът е действал не като пълномощник, а като косвен представител на „действителния" собственик на автомобила - неизвестния румънски гражданин. Така по същество се твърди, че ответникът всъщност е действал като довереник на този „действителен" собственик, т.е. касае се за извършвани правни действия по договор за поръчка, респ. за комисионен договор. В закона липсва забрана застрахователен договор да бъде сключен от едно лице по възлагане от друго лице въз основа на договор за поръчка, респ. комисионен договор. При косвеното представителство ответникът, в качеството си на довереник, сключва изпълнителната сделка - застрахователният договор, именно от свое име - чл.292, ал.2 от ЗЗД, а не от името на доверителя - „действителния" собственик на автомобила. В тази хипотеза възможно е застрахователят да не е в състояние да узнае, че автомобилът ще се управлява от трето лице, дори и при поставени писмени въпроси към ответника при сключване на договора. Това обстоятелство обаче също не е основание за неговата нищожност, а има отношение евентуално към степента на риска. Така например ако собствеността върху застрахования автомобил бъде прехвърлена, съгласно чл.495, ал.5 от КЗ тази промяна в собствеността на застрахованото МПС няма да е основание застрахователят да прекрати застрахователния договор, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. Ако в резултат на промяната в собствеността рискът е увеличен, то застрахователят има право да иска единствено доплащане на застрахователна премия от приобритателя.

Липсва пречка да се сключи и договор за застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на чужд автомобил, например в хипотезата, когато сключващият го е ползвател на същия, включително на облигационно основание. Разпоредбата на чл.484, ал.1, т.1, изр.2 от КЗ изрично сочи, че по отношение на регистрираното в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от всяко друго лице, различно от собственика на въпросното МПС, т.е. законът позволява и чужд гражданин да сключи договор за гражданска отговорност по отношение на регистрирано в страната МПС, на което този чужд гражданин не е собственик. В тази хипотеза, разбира се, последният трябва да разполага със застрахователен интерес, който съгласно чл.349, ал.1 от КЗ е правно признатата необходимост от защита срещу последиците на възможно застрахователно събитие. А такъв интерес ще е налице именно в хипотезата, когато автомобилът се ползва от чуждия гражданин, тъй като при управлението му именно посоченият чужд би създавал опасност от увреждане на трети лица като участник в движението по пътищата. 

V. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради липса на предписана от закона форма. Искът е неоснователен по съображенията, вече изложени във връзка с липсата на съгласие, като основание за нищожност, поради липсата на подпис за застрахован в полицата. Както беше посочено, приложение следва да намери разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ.

VI. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - нищожност поради липса на основание. Тук липсата на основание се извежда от липсата на застрахователен интерес, което е самостоятелно основание за недействителност на застрахователния договор - чл.349, ал.2 от КЗ. Поставя се въпросът кога е налице застрахователен интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. В задължителната съдебна практика (вж. т. 4, б. „б" от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС) се приема, че при задължителните застраховки се съчетават личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо значение има обществения интерес, който следва да се ползва с приоритет при преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност" е свързан с необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите, причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите, които произтичат от превозното средство като вещ. Този интерес категорично е формулиран и в приложимото европейско законодателство - чл.3, § 1 от Директива 2009/103/ЕО, който гласи, че всяка държава членка предприема „всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия". В този смисъл, макар и да нямат задължителен характер за съда, настоящият съдебен състав напълно споделя разбирането, изложено от секторния регулаторен орган - Комисията за финансов надзор, в дадените на основание чл.13, ал.1, т.4 от ЗКФН Указания относно тълкуването на понятието "застрахователен интерес" при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за възможността за едностранно анулиране на застрахователни полици от страна на застрахователя, приети с протокол № 45 от заседание на КФН, проведено на 23.09.2015 г. Комисията приема, че правото на собственост върху моторното превозно средство очертава само една от хипотезите на наличие на застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, но не ги изчерпва. Посочено е, че всяко лице, което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на основание чл. 257, ал. 2 от КЗ (отм., сега чл.477, ал.2 от действащия КЗ) има личен застрахователен интерес от сключване на такава застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и предвид изискванията на Директива 2009/103/ЕО да се гарантира застраховането на моторните превозни средства по тази застраховка, следва да се приеме застрахователен интерес за нейното сключване от всяко едно лице, когато съществува моторно превозно средство, което е регистрирано в Република България и което не е спряно от движение.

Тук следва да се има предвид и цитираното по - горе решение на Съда на Европейския съюз от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16, в което се приема, че липсата на икономически интерес от сключването на договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство, което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на застрахователния договор на пострадалите лица. Съдът на ЕС, както и Европейската комисия (вж. т.33 от мотивите към решението), са изразили основателните си опасения, че ако договорът бъде признат за нищожен на това основание (поради липса на застрахователен интерес), то правото на обезщетение на пострадалите от произшествие може да се окаже накърнено.

VII. По иска с правно основание чл.349, ал.2 от КЗ - нищожност поради липса на застрахователен интерес. Искът е неоснователен по изложените във връзка с иска за нищожност поради липса на основание съображения. Застрахователният интерес по договорите за задължителни застраховки освен личен е и колективен като личен интерес е налице по отношение на всяко лице, което би имало качеството на застрахован по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ  - собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, т.е. със знанието и съгласието на собственика.

VIII. По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - нищожност на договора поради неговата привидност при условията на персонална симулация. Искът е неоснователен.

Персоналната симулация няма изрична уредба. В закона са уредени само привидните и прикритите сделки (чл.17 и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД), но тази уредба се отнася само до привидността на самия договор или на отделни негови клаузи, а не и до привидността и скриването на страните по този договор. Във всички случаи на персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката. Ищецът обаче очевидно не държи сметка, че при персоналната симулация и при едностранното, и при двустранното подставяне, е необходимо и съдействието на явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. А щом е необходимо неговото съдействие, то няма как той да не знае за персоналната симулация. Това означава, че персоналната симулация както при едностранното, така и при двустранното подставяне, няма как да се използва за заблуда на явната страна по сделката, в лицето на ищеца. И едностранното, и двустранното подставяне могат да служат само за заблуждение на трети лица (така изрично Таков, Кр. „Персонална симулация. Видове, хипотези, сравнения с други правни конструкции", сп."Съвременно право" бр. № 2/2005 г.). В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална симулация като твърди, че не е знаел, че другата страна по договора всъщност не е „истинския" собственик.

Както беше отбелязано по - горе, спецификите на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" принципно изключват приложението на общите правила на ЗЗД, включително тези, изведени в съдебната практика и в доктрината относно персоналната симулация. Предвид пределно широкия кръг на застрахованите, респективно на лицата, които имат застрахователен интерес за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл.477, ал.2 от КЗ), въпросът за качеството, в което едно лице сключва застрахователния договор, не е релевантен относно действителността на договора, а има отношение единствено към преценката на риска. Застраховащият (лицето, което сключва застрахователния договор) може да бъде самият собственик, може да действа от името на собственика (т.е. като пълномощник) или от свое име, но за сметка на собственика на моторното превозно средство (като довереник), а също така може да действа от свое собствено име и в интерес на собственика на моторното превозно средство. Това е въпрос на вътрешни отношения между субектите в гражданските правоотношения. Въпросът за това, за чия сметка се заплащат застрахователните премии, също няма значение относно действителността на договора, доколкото той също касае вътрешните отношения на заинтересованите лица.

IX. По иска с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на застрахователя в заблуждение. Искът е неоснователен.

Сочи се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилът ще се ползва от лице, различно от ответника и то в чужбина - в Румъния, която според ищеца била „ ... страна, в която щетимостта е значително по-висока". В подкрепа на последното твърдение ищецът не е представил никакви статистически данни. Дори и това да е така, то самият закон - чл.480, ал.7 от КЗ, не счита управлението на МПС в друга страна-членка, за съществено изменение на иска, респ. това не може да послужи като основание за неговото унищожаване. Освен това липсват доказателства, че застрахователят е поставил писмени въпроси на ответника, касаещи това кой ще управлява автомобила и къде ще бъде управляван той. Дори и такива въпроси да бяха поставени и ответникът да беше премълчал тези обстоятелства (че друго лице ще управлява автомобила и то преимуществено в чужбина), ищецът не може да иска прекратяването на застрахователния договор на това основание (арг. от чл.485, ал.1 от КЗ), а още по-малко той би могъл да иска неговото унищожаване. В тази хипотеза, както вече беше посочено, застрахователят би могъл да иска единствено доплащане на премията до размера, който съответства на риска при отчитане на премълчаното обстоятелство - чл.485, ал.3 от КЗ.

По изложените съображения всички предявени искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Мотивиран така, съдът

                                       Р    Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Д."  1, представлявано заедно от поне двама от изпълнителните директори Бисер Г. Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, против „Х. къмпани" ЕООД, с ЕИК 117039877, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул."Липник" № 5, офис 14, представлявано от управителя С.Д.Х., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002442659, издадена на 16.09.2016 г., поради противоречието му със закона.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Х. къмпани" ЕООД, с ЕИК 117039877, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002442659, издадена на 16.09.2016 г., поради заобикаляне на закона.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Х. къмпани" ЕООД, с ЕИК 117039877, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002442659, издадена на 16.09.2016 г., поради накърняване на добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Х. къмпани" ЕООД, с ЕИК 117039877, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002442659, издадена на 16.09.2016 г., поради липса на съгласие и липса на представителна власт за сключването му.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Х. къмпани" ЕООД, с ЕИК 117039877, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002442659, издадена на 16.09.2016 г., поради липса на предписаната от закона форма.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Х. къмпани" ЕООД, с ЕИК 117039877, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002442659, издадена на 16.09.2016 г., поради липса на основание.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Х. къмпани" ЕООД, с ЕИК 117039877, иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002442659, издадена на 16.09.2016 г., поради неговата привидност при условията на персонална симулация.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Х. къмпани" ЕООД, с ЕИК 117039877, иск с правно основание чл.349, ал.2 от КЗ - за прогласяване на нищожността на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002442659, издадена на 16.09.2016 г., поради липса на застрахователен интерес.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с ЕИК 200299615, против „Х. къмпани" ЕООД, с ЕИК 117039877, иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД - за унищожаване на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116002442659, издадена на 16.09.2016 г., поради измама чрез умишленото въвеждане на ищеца в заблуждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

 

 

-

Начало на блога

Обратно към ДаллБогг дела и измами

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1437

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.