08.12.2017 РС-Оряхово отхвърля всички искове на ДаллБогг

Начало на блога

Обратно към ДаллБогг дела и измами

 

Резюме. РС-Оряхово аргументирано отхвърля всички искове на ДаллБогг! Супер!!!

-

http://178.254.204.247/DELA/201712/00634517_510b0617.htm

Р Е Ш Е Н И Е 120

гр.Оряхово, 08.12.2017г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         РС - Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 06.11.2017г. в състав:

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:Н.Крумова

при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№510/2017г. по описа на РС - Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:  

От „ Застрахователно Акционерно Дружество ДАЛЛБОГ:Живот и здраве „ АД, с ЕИК:200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „ Г.М.Димитров „ №1, предстарвлявано от Росен Младенов и Бисер Иванов - изпълнителни директори, чрез пълномощника си адв.П.К. от САК, против Е.М.Х., ЕГН:********** *** в условията на евентуалност са предявени искове с правно основание, както следва - по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД; чл.26, ал.2, пр.2, вр.чл.42 от ЗЗД; чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД; чл.26, ал.2, пр.4, вр.чл.289 от ТЗ, вр.чл.8, ал.2 от ЗЗД; чл.195, ал.1 от КЗ / отм. /; чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.29, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица №BG/30/115000796477, издадена на 16.03.2015г. поради липсата на съгласие / представителна власт / за неговото сключване, евентуално, поради едновременното му противоречие със закона и неговото заобикаляне, евентуално - поради накърняване на добрите нрави, евентуално - поради липса на основание, евентуално - липса на застрахователен интерес, евентуално - поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация / подставено лице /, евентуално - да се постанови унижожаемост на процесната полица поради измама при сключването й.

С исковата молба са представени писмени доказателства: застрахователна полица №BG/30/115000796477/16.03.2015г., удостоверение за актуално състояние на ищеца  „ ДаллБогт:Живот и здраве " АД, с ЕИК:200299615, извадка от електронна система на ищеца за сключени застрахователни полици с ответника за периода 2014/2017г..

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2015г. ответникът / застрахован /, е сключил застрахователен договор „ Гражданска отговорност на автомобилистите „, обективиран в застрахователна полица №BG/30/115000796477, издадена на 16.03.2015г., по отношение на лек автомобил марка „ Fiat, модел „ ULYSSE, с ДКН:******.Сочи се, че в полицата като застрахован собственик фигурира ответникът, а като обичаен водач - П.А.М. / P.A.M./ - румънски гражданин, с адрес, изписан в полицата.

Сочи се, че в последствие при ищцовото дружество е постъпила информация за настъпило ПТП извън територията на РБ, което е реализирано от трето различно от посочените в застрахователната полица лица.Твръди се, че ответникът Х. не е представил декларация касаеща обичайния водач или държател на МПС, а единствено е посочил като такъв горепосочения румънски гражданин.Предполага се, че в последствие процесният автомобил многократно е сменил собствениците и ползвателите си.Посочва се, че въпреки, че като собственик на автомобила е посочен ответникът, веднага след сключването на застрахователната полица, МПС е напуснало територията на РБ и до момента се намира във владението на други трети лица, също румънски граждани.

Счита се, че тъй като няма данни след сключването на застраховката, привидно застрахованият да е действителният собственик на автомобила, както и да е упражнявал каквато и да било фактическа власт върху автомобила, същият е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактическия статус на „ формално „ притежаваното от него МПС, поради което обосновано можело да се предположи, че същият сключва застрахователни полици на МПС по занятие.Уточнява се, че лица, които демонстрират подобно пасивно поведение по отношение на дадено имущество, не са негови собственици, нито ползватели.

Също така се изтъква, че интересът от депозиране на исковата молба се базира на пресичането със силата на пресъдено нещо да се спре порочната практика, увреждаща не само дружеството ищец, но и всеки един български застраховател, сключил подобна застраховка, както и фискалните интереси на РБ и Р.Румъния.Правният интерес се обоснована и от това, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие, застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив.

Навеждат се твърдения, че собствеността и владението върху автомобила, безконтролно и многократно са прехвърляне с цел създаване на заблуда пред българските органи и пред застрахователя за реалния собственик, респ.държател, а от там и за евентуалната задължително необходима преценка за риска от щети.Счита се, че сключването на абсолютно симулативни сделки и злоупотребата с право на застрахователна закрила, са съществена част от действията на подставеното лице / ответникът / - привидно застрахован, с по - нататъшната и реализирана цел - пълно избягване на плащане на дължимите, по - високи по размери данъци и еко такси, както и на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението.

На следващо място се твърди, че когато едно лице не е действителния собственик, респ.ползвател на дадено имущество или го е придобилсимулативно, или временно и в последствие го е прехвърлил, за него не съществува типичният, визиран в чл.195, ал.1 от КЗ / отм. / застрахователен интерес, тъй като за него не може да възникне риск, не може да възникне вреда, тъй като просто не е собственик или ползвател.Това налагало извода, че сключената полица за ГО е невалидна, недействителна и не обективира изначално сключването на валиден застрахователен договор.

Сочи се, че привидното сключване на полицата и получаването на зелена карта, чрез която може да се шофира извън РБ, представлява противозаконна дейност, изразяваща се в заобикаляне на закона, измама на застрахователя или умишленото му и преднамерено въвеждане в заблуждение относно оценката и мащаба на покрития риск.

По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - противоречие със закона, се сочи, че при сключването на застраховката, неуведомяването на насрещната страна за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реалния размер на застрахователния риск, води до противоречие със закона.

По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - заобикаляне на закона, се сочи, че когато ответникът придобива привидно собственост върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани, спомагайки по този начин избягването на данъчно облагане в РР и сериозно ощетяване на българския застраховател, заобикаля закона, като преследва една забранена цел, чрез привидно правомерни средства.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - злоупотреба с право като поведение, противоречащо на добрите нрави се счита, че действията на ответника, чиято единствена цел е извличането на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, не могат да бъдат приети като отговарящи на наложилите се добри нрави в търговския оборот.Злоупотребата с право винаги накърнява добрите нрави.

По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, вр.чл.42 от ЗЗД се счита, че застрахователният договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху процесния автомобил на законно основание, а от трето лице / застраховащ /, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица.Счита се, че тъй като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то и упълномощаването следва да е в писмена форма, което в случая не е налице.

Твърди се, че в случая застрахователния договор е сключен от името на собственика на МПС по документи / привидния собственик /, само, че от лице, което представя регистрационния талон на автомобила и заплаща застрахователната премия или вноските от нея при разсроченото й заплащане, като същото не е нито застраховащ, нито застрахован, нито пък надлежно упълномощен, а извършва „ услуга „.

Също така се твърди, че липсата на съгласие като основание за нищожност в случая е налице и поради липсата на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица.

По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - липса на предписана от закона форма се счита, че тъй като процесната полица е без подпис на застрахован/застраховащ, същата е в нарушение на предписаната от закона форма.

По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - злоупотреба с право, водеща до липса на застрахователен интерес, което води и до липса на основание се счита, че интересът на ответника не е сключването на договора с цел застрахователна закрила, каквато е типичната и необходима цел на тези договори, тъй като още при сключването на договора е наясно, че няма нужда от такава, тъй като действителният собственик, респ.ползвател е друг.Счита се, че в случая ответникът единствено „ услужва „ с името си, с цел постигането на един противозаконен резултат.

По иска с правно основание чл.195, ал.1 от КЗ / отм. / - липсата на застрахователен интерес като частен случай на злоупотреба с право се счита, че в случая е налице пълно отсъствие на застрахователен интерес от страна на ответника, тъй като неговият интерес е единствено да подготви чрез сключването на полицата прехвърлянето на автомобила, както и за създаде възможност и допусне за себе си и трети лица / румънски граждани / да извлекат облага от съответното застраховано имущество по договора, на което е единствено формален, фиктивен собственик.

По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация / подставено лице / се счита, че сключването на абсолютно симулативни сделки при явна злоупотреба със застрахователната закрила са съществена част от действията на ответника, който е подставено лице / привидно застрахован /, прибягващ към тези действия с цел облаги за себе си и за трети лица.

По иска с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД се счита, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и по - специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя, което покрива фактическия състав на гражданскоправната измама.Твърди се, че измамните действия на лицето се изразяват в укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на догорова, а именно - безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на владението на процесното МПС на лица - граждани на различни държави.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.

В открито съдебно заседание за ищцовото дружество се явява адв.Цецо Иванов от АК - Видин, който поддържа исковата молба.

Ответникът Е.Х. се явява лично.Заявява, че процесното МПС е продал преди седем години и прилага копие от договор за покупко - продажба на МПС.Твърди, че не е сключвал процесната застраховка, както и, че румънските граждани сами си сключват такива застраховки.Заявява, че признава иска.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна страна следното:

На 19.04.2010г. между ответникът Е.М.Х. в качеството му на продавач и румънският гражданин Петре Спарлеа в качеството му на купувач, бил сключен договор за покупко - продажба на МПС, с който продавачът продал на купувача лек автомобил марка „ Фиат „, модел „ Улисе 2.1 Dс ДКН:****** за сумата от 400.00 лева.Подписите върху така сключеният договор били заверени нотариално от Пламен Цветков, нотариус с район на действие района на РС - Враца, с рег.№583.

На 16.03.2015г.била издадена застрахователна полица №30115000796477 за сключена застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите „, със срок на волидност от 17.03.2015г. до 16.03.2016г., стикер №43213649 и зелена карта №07859875 между ищцовото дружество и ответника, за лек автомобил марка „ Фиат „, модел „ Улисе 2.1 Dс ДКН:******.В същата като застрахован бил посочен ответникът Х., а като обичаен водач или държател на МПС - румънския гражданин P. A. M..От съдържанието на застрахователната полица се установява, че застрахователната премия за процесния автомобил е 218.07 лева, но застрахователят е приложил завишение от 68.7900 % и е сключил договора при завишена застрахователна премия в размер на 368.07 лева.Сумата е платена в брой, разсрочено, на две вноски, а именно на 17.03.2015г. - 199.14 лева, от които 03.71 лева - 2 % данък върху застрахователната премия и 11.40 лева за гаранционния фонд и на 17.09.2015г. - 187.72 лева, от които 03.68 лева - 2 % данък върху застрахователната премия.Също така върху застрахователната полица е поставен знак на  „ Гаранционен фонд „, съгласно с изискванията на чл.487, ал.1 от КЗ.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно чл.477, ал.2 от КЗ по задължителната застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите, застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.

Застрахователният договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на РБ, съгласно българския закон; на държава членка, съгласно нейния закон; на трета държава, когато вредите са били причинени от лица от държава членка при пътуване между териториите на две държави членки и при условие, че не е налице национално застрахователно бюро, което да носи отговорност за тази територия; трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по многостранното споразумение, съгласно нейния закон и трета държава, чието национално бюро на застрахователите е член на системата „ Зелена карта „ - чл.480, ал.1 от КЗ.Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, застрахователният договор за задължителната застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите, осигурява покритие на територията на Република България, на територията на другите държави членки и на територията на третите държави по ал.1, т.4 и т.5, въз основа на една застрахователна премия и през целия срок на договора, в това число във всеки период в рамките на този срок, когато моторното превозно средство се намира в друга държава членка или в трета държава по ал.1, т.4 и т.5.Съгласно ал.5, застрахователят не може под никаква форма да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън територията на Република България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата " Зелена карта ", в това число под формата на възстановяване на отстъпка, предоставена при сключването на застраховката.Тарифата на всеки застраховател по задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите трябва ясно да указва, че договорите осигуряват покритие за територията на всички държави по ал.1 през целия срок на договора, в това число във всеки период в рамките на този срок, когато моторното превозно средство се намира на територията на някоя от посочените държави, а управлението на МПС в рамките на територията по ал.2 във всеки период в рамките на срока на договора, не представлява значително изменение на риска по смисъла на чл.367 от КЗ - ал.6 и ал.7.

Договор за застраховка „ ГО „ на автомобилистите, е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор, както и всяко лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за територията на РБ застраховка - чл.483, ал.1 от КЗ.

Съгласно чл.485 от КЗ, в случай на неточно обявено или премълчано обстоятелство, за което застрахователят е поставил писмено въпрос, застрахователят не може да прекрати договора за задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите на основания по чл.363, ал.1 и ал.3 / ако лице по чл.362, ал.1 съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора.Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.Ако съзнателно неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му /, чл.364, ал.2 или чл.365 / по време на действието на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос.Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им /.Когато неточно обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване на размера на вредите, застрахователят не може да откаже плащане на увредените лица, нито да намали размера на застрахователното обезщетение.В случаите на необявени обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос, той има право в срока по чл.363, ал.1, съответно по чл.364, ал.1, да иска разликата между договорената премия и премията, която съответства на риска при отчитане на необявеното обстоятелство, която е била в сила към датата на сключване на застрахователния договор, съгласно тарифата на застрахователя, заедно с лихвата за забава.Застрахователят уведомява ползвателя на застрахователни услуги за правото си по изречение първо преди сключване на застраховката.

В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите не се прекратява.Прехвърлителят е длъжен като част / приложение / от договора за прехвърляне на правото на собственост на моторно превозно средство да предаде на приобретателя всички документи, удостоверяващи сключената задължителна застраховка " Гражданска отговорност " на автомобилистите.Прехвърлителят и приобретателят са длъжни в 7 - дневен срок да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето.Застрахователят няма право да прекрати договора за застраховката при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство.В този случай с оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна премия от приобретателя - чл.491, ал.1 и ал.5 от КЗ.

1.По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД - прогласяване на нищожност поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави:

Ищецът счита, че сключването на процесния договор е в противоречие със закона, тъй като при сключването му, неуведомяването на насрещната страна за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реалния размер на застрахователния риск, води до противоречие със закона.

Сочи също, че е налице заобикаляне на закона, тъй като когато ответникът придобива привидно собственост върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани, спомагайки по този начин избягването на данъчно облагане в РР и сериозно ощетяване на българския застраховател, заобикаля закона, като преследва една забранена цел, чрез привидно правомерни средства.

Посочва още, че действията на ответника, чиято единствена цел е извличането на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, не могат да бъдат приети като отговарящи на наложилите се добри нрави в търговския оборот, както и, че злоупотребата с право винаги накърнява добрите нрави.

Съдът счита този иск за неоснователен, поради следните съображения:

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, включени в чл.1, ал.1 от ТЗ - т.н. „ абсолютни търговски сделки „, чийто характер произтича от изричната норма на чл.286, ал.2 от ТЗ, т.е. договорът се сключва задължително по силата на закона.Задължението да сключат гражданска отговорност е адресирано до собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на МПС, т.е. кръгът на легитимираните лица е максимално разширен, предвид обществено значимата функция на този вид застрахователен договор.Обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или ползването на МПС.Застраховано лице не е само това, което сключва договора, а собственикът, ползвателят и държателят на МПС, относно което е налице валидно сключен договор, както и всяко друго лице, което извършва действия по управление / ползване / на това МПС на законно основание.От значение за изпълнението на предназначението на договора за застраховка е не лицето, което го сключва, а конкретното МПС, спрямо което задължителната застраховка разпростира закрилата си, ако чрез него са увредени трети лица / Решение №25 от 24.07.2017г. на ВКС по т.д. №3135/2015г., II т.о. /.

Въпреки, че купувачът не е изпълнил задълженията си за регистрация на автомобила в  КАТ, този факт не се отразява върху правата му да го застрахова по риска „ ГО на автомобилистите „.

Застрахователния договор е формален, двустранен, консенсуален и възмезден, като сключването му се подчинява на правилата на общите разпоредби за сключването на договорите - чл.13 и чл.14 от ЗЗД.Това, което отличава застрахователния договор от другите договори е неговата двуфазност.Инициативата за сключване на договора е на застрахования, а застрахователят отправя оферта - покана, в която застрахователят поставя писмено въпроси на кандидата за застраховане, на които той трябва да даде отговор.На базата на дадените от кандидата за сключване на договора отговори за обстоятелствата имащи съществено значение за естеството и размера на риска, застрахователят преценява дали да сключи договора.Писменото предложение и писмените отговори стават по силата на чл.184, ал.2 от КЗ неразделна част от договора за застраховка.Постигнатото съгласие за сключването на застрахователния договор намира израз в издаването на застрахователна полица или друг документ, като писмената форма е форма за действителност на застрахователния договор и е доказателство за волеизявлението на страните по договора.

Засрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение, той е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имущество или неимуществено благо.В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора, поради което законът задължава кандидата за застраховане да обяви на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска.Необявяването или премълчаването на обстоятелства, при наличието на които застрахователят не би сключил договор, ако е знаел за тях, както и извършените закононарушения във връзка с прехвърлянето на собствеността върху процесния автомобил, няма отношение към валидността на процесния договор.

2.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2, вр.чл.42 от ЗЗД - прогласяване на нищожност поради липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт:

Според ищеца застрахователният договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху процесния автомобил на законно основание, а от трето лице / застраховащ /, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица.Счита се, че тъй като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то и упълномощаването следва да е в писмена форма, което в случая не е налице.Твърди се, че в случая застрахователния договор е сключен от името на собственика на МПС по документи / привидния собственик /, само, че от лице, което представя регистрационния талон на автомобила и заплаща застрахователната премия или вноските от нея при разсроченото й заплащане, като същото не е нито застраховащ, нито застрахован, нито пък надлежно упълномощен, а извършва „ услуга „.Също така се твърди, че липсата на съгласие като основание за нищожност в случая е налице и поради липсата на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица.

Съдът счита този иск за неоснователен, поради следните съображения:

Поради това, че договорът за застраховка е търговска сделка, по отношение на него намира приложение разпоредбата на чл.293, ал.1 от ТЗ, съгласно която, за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.Съгласно императивната разпоредба на чл.184, ал.1 от КЗ, застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, като по искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор, застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство.В чл.184, ал.3 от КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор, като неразделна част от този договор законът е предвидил в ал.2 също писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на иска.От горното се установява, че предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този договор.

Висящата недействителност при договор сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея, като насрещната страна / в случая ищцовото дружество / по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност.В конкретния случай застрахователната полицата е подписана от застрахователен брокер на ищеца.По делото нито се твърди, нито са представени доказателства този брокер да не е имал представителна власт.Съгласно чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

Липсата на подпис на застрахования не води до нищожност на застрахователния договор и не препятства възможността за получаване на застрахователно обезщетение, когато застрахованият е заплатил първоначалната вноска и е предприел действия по завеждане на щетата във връзка с покрития от застраховката риск или когато застрахователят е приел плащането на вноска от застрахователната премия, осчетоводил е застрахователната полица и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд.

Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ, отнасяща се до търговските сделки, страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

Също така липсва изрично предвидена форма за действителност на упълномощаването на водач, непосредствено управляващ МПС, без да е негов собственик, ползвател или държател, поради което упълномощаването е валидно както когато е извършено в писмена форма, така и когато овластяването е устно или чрез съответни конклудентни действия и в този случай надлежно овластеният, се счита за застрахован по застраховка „ ГО „.

3.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - прогласяване на нищожност поради липсата на предписана от закона форма:

Ищецът сочи, че тъй като процесната полица е без подпис на застрахован/застраховащ, същата е в нарушение на предписаната от закона форма.

Съдът счита този иск за неоснователен, поради следните съображения:

Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, като това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните.В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по аргумент от чл.293, ал.3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката.Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазването на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД.Или нищожността, при неспазването на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ / Решение №71/22.06.2009г. по т.д. №11/2009г. на I т.о. /.Страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.

Съгласно чл.184, ал.1 от КЗ, застрахователният договор се сключва в писмена форма под формата на застрахователна полица или друг писмен акт и следва да съдържа подписите на страните, което в случая не е налице, тъй като липсва подпис на застрахования.

Независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис, застрахователят не е оспорвал действителността на изявлението на това лице, нито относимостта на сключената с него полица към процесния автомобил.Такива факти представляват приемането на плащането на първата вноска от премията, осчетоводяването на застрахователната полица и изпращането на данните от нея на Информационния център към Гаранционен фонд съгласно изискванията на чл.293, ал.1, т.3 от КЗ.В случая следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и ищецът не може да се позовава на нищожността на сключената застрахователна полица.

4.По иска в правно основание чл.26, ал.2, пр.4, вр.чл.289 от ТЗ, вр.чл.8, ал.2 от ЗЗД - прогласяване на нищожност поради липса на основание:

Счита се, че интересът на ответника не е сключването на договора с цел застрахователна закрила, каквато е типичната и необходима цел на тези договори, тъй като още при сключването на договора е наясно, че няма нужда от такава, тъй като действителният собственик, респ.ползвател е друг.Счита се, че в случая ответникът единствено „ услужва „ с името си, с цел постигането на един противозаконен резултат.

Съдът счита този иск за неоснователен, поради следните съображения:

Както бе посочено по - горе, договорът за застраховка „ ГО на автомобилистите „ се сключва по силата на закона, като обект на застраховане е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или ползването на МПС, като застраховано лице може да е всяко такова, което извършва действия по управление на МПС.От горното се установява, че целта / основанието / на застрахователния договор е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл.477, ал.2 от КЗ, като не е задължително застраховащият да е от лицата управляващи процесното МПС.

5.По иска с правно основание чл.195, ал.1 от КЗ / отм. / - прогласяване на нищожността поради липса на застрахователен интерес:

Съдът намира, че и този иск е неоснователен.

Застрахователния договор е валиден, само ако лицето, което го сключва има застрахователен интерес.Договорът за застраховка е писмен договор и може да бъде сключен лично или в полза на трето лице.В имущественото застраховане ТЗ изрично допуска възможността застрахователния договор да се сключи върху чуждо имущество - чл.395 от ТЗ / отм. /.Едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ / чужд интерес /, затова по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, т.е. собственикът или ползвателят на имуществото, биха могли да се ползват от договора, като изрично го одобрят и получавайки правното положение на застраховани лица, те могат да претендират за плащане на застрахователното обезщетение.

Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КЗ / отм. / има императивен характер и е в смисъл, че застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес е недействителен.В случая не са съществували пречки застрахователния договор да се сключи от лице, което не е носител на застрахователния интерес.Отмененият КЗ не е препятствал възможността при застрахователния договор на насрещната по сделката страна, да има два различни правни субекта - т.н. „ застрахован „ и „ застраховащ „, като застрахования, чиито имуществени блага са предмет на застрахователния договор, винаги е лице, носител на застрахователен интерес от сключването на такава застраховка.Застраховащия може да е и несобственик.Съгласно §1, т.2 от сега действащия КЗ, „ застраховащ „ е лицето, което е страна по застрахователния договор, като може при условията на застрахователния договор да бъде и застрахован и трето ползващо се лице.Фактът на оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имущество, няма за последица отпадане на застрахователния интерес от договора.

6.По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - прогласяване на нищожност поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация / подставено лице /:

Счита се, че сключването на абсолютно симулативни сделки при явна злоупотреба със застрахователната закрила са съществена част от действията на ответника, който е подставено лице / привидно застрахован /, прибягващ към тези действия с цел облаги за себе си и за трети лица.

Този иск също е неоснователен.Това е така, тъй като както бе обсъдено вече права от процесния договор могат да черпят всички водачи на въпросното МПС, както и увредените във връзка с ползването на автомобила трети лица.След като в случая е налице изпълнение по договора чрез заплащане на застрахователната премия, личността на застраховащия не е от значение и също не води до нищожност поради персонална симулация.

7.По иска с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД - унищожаване на процесната полица, поради измама при сключването й:

Сочи се, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и по - специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя, което покрива фактическия състав на гражданскоправната измама.Твърди се, че измамните действия на лицето се изразяват в укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на догорова, а именно - безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на владението на процесното МПС на лица - граждани на различни държави.

Съдът счита този иск за неоснователен, поради следните съображения:

Както бе вече посочено целта  на застрахователния договор е да се получи застрахователна защита за всички лица по чл.477, ал.2 от КЗ, като не е задължително застраховащият да е от лицата управляващи процесното МПС.Също така необявяването или премълчаването на обстоятелства, при наличието на които застрахователят не би сключил договор, ако е знаел за тях, както и извършените закононарушения във връзка с прехвърлянето на собствеността върху процесния автомобил, няма отношение към валидността на процесния договор.

В случая не са представени доказателства какви въпроси са били поставени на застраховащия при сключването на процесния договор, същите отнасят ли се до обстоятелствата, за които ищецът твърди, че е измамен, както и тези въпроси съществени ли са за риска, поради което и този иск е неоснователен.

От извършения анализ на събраните по делото доказателства, се налага извода, че е налице надлежно сключен застрахователен договор по застраховка „ ГО „.Обстоятелството, че липсва подпис под реквизита „ застрахован „ в процесната застрахователна полица не обосновава нищожност на застрахователния договор, нито поради противоречие със закона, нито поради неспазване на нормативно установената писмена форма и липса на съгласие на една от страните по него.

Налице е законова забрана за позоваване на нищожността на договора от страната по него, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката, като такова поведение, от което може да се направи извод, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора.Целта на тази забрана е да се осигури сигурност и стабилност в отношенията между страните по такива договори, като се отнеме възможността на търговците след продължителен период от време да се позовават на нищожност на правната сделка, сключена без да е спазена императивно установената от закона форма за действителност.Освен правна сигурност, разпоредбата на чл.293, л.3 от ТЗ цели да обезпечи бързината в търговския оборот, като в основата й стои разбирането, че търговците са професионалисти и познават законовите изисквания, които трябва да съблюдават при упражняване на дейността си.

От доказателствата се извежда извод, че е налице валиден застрахователен договор.

При съобразяване на конкретното съдържание на процесния застрахователен договор, също така следва да се отбележи, че в случая за застрахователя ищец, не е останало скрито, че процесното МПС ще се управлява от румънски гражданин, с адрес извън пределите на РБ.Установява се, че застрахователната премия е била увеличена от застрахователя, т.е. сключена е при обстоятелстваразлични от обичайните и при повишен риск.Цялостното поведение на застрахователя във връзка с процесния договор сочи на извода, че същият не е оспорил валидността на този договор, поради което не може да се позовава на неговата нищожност.Релевантни в тази насока са безспорните по делото факти, установени от представените писмени доказателства, че застрахователят е приел плащане на застрахователната премия по процесната застрахователна полица.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че ищецът не е провел пълно доказване на релевантните за спора факти, което безспорно налага извода, че предявените искове са неоснователени и недоказани.

Мотивиран от горното, Съдът 

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователени предявените от Застрахователно Акционерно Дружество ДАЛЛБОГ:Живот и здраве „ АД, с ЕИК:200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „ Г.М.Димитров „ №1, предстарвлявано от Росен Младенов и Бисер Иванов - изпълнителни директори, чрез пълномощника си адв.П.К. от САК, против Е.М.Х., ЕГН:********** *** искове за прогласяване нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица №BG/30/115000796477, издадена на 16.03.2015г.поради, както следва:

- по чл.26, ал.2, пр.2, вр.чл.42 от ЗЗД - липса на съгласие във връзка с липсата на представителна власт;

- евентуално по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД - противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави;

- евентуално по чл.26, ал.2, пр.4, вр.чл.289 от ТЗ, вр.чл.8, ал.2 от ЗЗД - липса на основание;

- евентуално по чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД - липса на предписана от закона форма;

- евентуално по чл.195, ал.1 от КЗ / отм. / - липса на застрахователен интерес;

- евентуално по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД - привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация / подставено лице /;

- евентуално по чл.29, ал.1 от ЗЗД - унищожаване поради измама при сключването на застрахователния договор;

Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

-

Начало на блога

Обратно към ДаллБогг дела и измами

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1434

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.