Пример № 32 от списъка с примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

Начало на блога за имотната измама

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Пример № 32

Лица: Трима върховни съдии

Документ: Решение на ВКС № 251 от 28 юли 2011г., 3-ти наказ. състав

Тема: Длъжностно престъпление - чл. 282 НК (оправдателна присъда с аргумента, че всички ДЛ извършвали същото престъпление като масова практика, "макар и порочна", т.е. липсвали пряк умисъл и специална цел)

-

-

Предисторията накратко

Овергаз и Мултигруп Бг се съдят и съдът нарежда запор върху имотите на Мултигруп. Мултигруп Бг внася иск в Арбитражен съд и Арбитражният издава решение да се вдигне запорът. Двама съдебни изпълнители веднага изпълняват решението на Арбитражния съд, без да изчакат 3-месечния срок за предявяване на иск по чл. 47 ЗМТА за отмяната му. Това става през 2000. В 3-месечния срок Овергаз предявява иск по чл. 47 ЗМТА. През 2004 ВКС отменя решението на Арбитражния. Междувременно Мултигруп Бг е продала няколко от освободените имоти. Овергаз подава жалба срещу съдебните изпълнители.

Решението на ВКС от 2011

През 2011 с решение № 251 от 28 юли 2011г., трети наказателен състав, ВКС оправдава съдебните изпълнители за това, че прибързано са изпълнили решението на Арбитражния, с аргумента, че макар и да са действали незаконосъобразно, такава била масовата практика (незаконосъобразна!), така че липсва пряк умисъл и специална цел.

"Посочените, а и останалите разпитани по делото съдии- изпълнители и служители - се казва в Решение на ВКС № 251 от 28 юли 2011г., трети наказателен състав - са свидетелствали, че са наясно, че принципно, по закон, е необходимо да е налице съдебен акт за това, но в действителност практиката е била ориентирана към обсъждания алтернативен подход. Разсъжденията на апелативния съд по този въпрос, а именно, че една незаконосъобразна практика, само защото очевидно е била масово прилагана, макар и въведена от съображения за бързина, процесуална икономия, облекчаване на процедурата и т.н., не може да санира нарушенията, допуснати от съдия- изпълнителите, и по този начин да ги направи съответни на закона, са принципно верни. Проблемът обаче тук е друг, и акцентът се оказва изместен, предвид приведената аргументация на инстанционните съдилища, подкрепяща възприетите от тях правни изводи по съществото на делото. Същественият въпрос в случая е може ли да се приеме, че при тази установена практика в съдебно- изпълнителната служба, колкото и порочна да е тя, от гледище на процесуалния закон, когато при представени убедителни доказателства (влязло в сила арбитражно решение), сочещи на отпаднала обезпечителна нужда, съдия- изпълнителят чрез вдигането на запори и заличаването на възбрани действа при пряк умисъл, и то в кумулативна даденост с наличието на специалната цел. Отговорът в случая е категорично отрицателен."

Категорично отрицателен е, според мен, и отговорът на въпроса, законосъобразно ли е решение 251/2011 на ВКС. Но тъй като издаването на незаконосъобразни решения, в т.ч. и тълкувателни - вж примери № 10, № 11, № 12,  № 13, № 22, № 23 и № 31 - е масова практика, макар и порочна, не може да се каже, че съдиите действат с пряк умисъл и специална цел. Просто са си български съдии.

    За мен специално това решение означава, че от гл. т. на българското наказателно право няма умисъл и в масовата порочна практика:

   - нотариусите да се "уверяват" в поземлената собственост на гражданите от компютърни  разпечатки, неумело имитиращи преписи от решения на поземлените комисии - добре поне, че при оспорване "на парче" по граджански или административен ред, съдиите все пак прогласяват тяхната нищожност - вж. Извадка от съдебни решения;

   - съдилищата да прогласяват нищожност на задължителни застраховки "Гражданска отговорност" зад гърба на собствениците на колите, като призовават за ответници нищо неподозиращи граждани като мен (нямам кола, не съм шофьор, а застрахователят ДаллБогг половин година ме врънка да призная, че извършвам застрахователни измами "по занятие", като регистрирам и застраховам на свое име "огромен брой коли" в престъпен сговор с румънци; накрая си оттегли тъпия иск - вж раздел "ДаллБогг" ме съди като застрахователен измамник" и "Стотиците дела на Даллбогг са срещу лица, пострадали от злоупотреба с лични данни". Добре поне, че на тази "неумишлена" практика се сложи край с  ТР № 1/2018 на ОСТК към ВКС.

-

Начало на блога за имотната измама

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система