Брашно вместо хероин

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

 -

Наркодилърка съди измамник, пробутал й брашно вместо хероин

(или как се разпиляват ресурсите на прокуратурата и съда)

-

Поредица от любопитни вестникарски заглавия привлече вниманието ми:

24.09.2014, в. "Блиц": Наркобаба осъди дядо измамник, пробутал й брашно вместо хероин
-

07.12.2014, slivenpress.bg: СЛИВЕНСКИЯТ СЪД ОТМЕНИ ПРИСЪДА ЗА ПРОДАЖБА НА БРАШНО ВМЕСТО ХЕРОИН

Потърсих съдебни решения по случая с наказателното дело "брашно вместо хероин" и намерих няколко, в т.ч. и на ВКС, което влезе в Списъка под № 31. Най-добро впечатление ми направи написаното от Районен съд - Нова Загора в Мотиви по НОХД № 89/2015 г. по описа на НЗРС", извадки от което публикувам тук:

-

"Подсъдимият С. е обвинен при хипотезата на правната норма на чл. 209, ал. 1 от НК, а именно - с цел да набави за себе си имотна облага в гр. Бургас в разговор по телефона е възбудил у Р.Д.С. заблуждение, че ще и продаде наркотично вещество  хероин, и на същата дата в гр. Нова Загора поддържал това заблуждение, уверявайки С., че е набавил хероин, но поради опасения, че може да го следят, го е укрил до входа на стадиона, а вместо това и продал брашно, с което и причинил имотна вреда в размер на 1500 лв. Обсъждайки доказателствата в тяхната съвкупност, съдът не намери основания в подкрепа на обвинителната теза. Така, следва да се поясни, че много значими за изясняване на фактическата обстановка факти, които са важни най малко заради проверката на достоверността на показанията на основните свидетели, не са изяснени и няма данни да са правени опити за изясняването им от досъдебното производство. На сегашния съдебен етап, това е невъзможно. Така например, не е направен оглед на мястото на процесните събития до стадиона и градския парк. Ако беше направен такъв, щеше да се изясни ноторно известния факт, че заведението „Чадъра" е до самия стадион. Разказът на С. и С. за пътуване при което подсъдимия показвал пътя, който разказ е възпроизведен в обвинителния акт е украшение на показанията. Въщност, няма какво подсъдимия да е показвал, защото „Чадъра" е построен на самата ограда на стадиона от ляво на главния вход. От другата, противоположна на „Чадъра" дясна страна на стадиона се намира паркът. Между стадиона и парка минава ул. „Проф. Минко Балкански", на която впрочем се намира и Районния съд."

-

"Друго основно несвършено, е липсата на разпечатка на телефонните разговори между подсъдимия и С. за предния ден и деня на процесното събитие 18.08.2011г . Това е изключително важно, тъй като в съдебно заседание подсъдимия С. пояснява и всъщност задава въпрос към С., защо ако е измамена, тя го е търсила по телефона за срещата, а не той. С. от своя страна твърди, че подсъдимия него ден я търсил 7 - 8 пъти. Това е важно, защото ако тя е търсила подсъдимия, неговата версия за случилото се, се явява по вероятна от тази приета от обвинението.

Третото, е липсата на данни за какъвто и да е опит, да се подложи на експертиза даденото от подсъдимия на С. вещество. Още повече във времето на първоначалното разследване и по нейни думи,  тя е била задържана и то за държане на наркотици. Така, съдът е принуден от обвинението, да приеме и разполага с вещи лица в лицето на неизвестен за съда наркоман, който отказал да купи веществото от С., защото било „катка" и то по нейни показания. Поне да знаехме имената на това вещо лице и дали евентуално не е в списъка на вещите към някой окръжен съд. Същото се отнася и до „вещото лице" св. Д.А., осъждан многократно за различни престъпления, извършени при условията на опасен рецидив, на чието експертно заключение се позовава обвинението.

Във връзка с горното възниква още един важен въпрос. Дори и да се приеме експертизата на посочените по горе „вещи лица", дори и да са най добрите експерти в областта на наркотиците, как съда да приеме, че те са изследвали именно веществото, което подсъдимия е предал на св. С.. Та в практиката не са малко случаите на оправдаване на подсъдим, само за това, че предмета на престъплението не е иззет по предвидения в НПК ред, а в случая от съда се иска да издаде осъдителна присъда не само при липса на какъвто и да е ред, а и при липса на предмета на престъплението. Вярно, измамата в случая представлява въздействие върху психиката на св. С. да приеме за вярно, че веществото, което и предава подсъдимия С. е това, за което тя дава парите, но като не можем да проверим дали това вещество, въобще съществува, как да проверим какво С. е дал на С..

Всъщност, доста голяма част от твърденията на обвинението са извлечени именно по този извратен за закона начин. С. разбрала, че е измамена, когато „човекът" от Хасково и казал това. И тук възниква въпроса, а  от къде „човекът" е знаел за измамата. Да, според версията на обвинението, която версия, три години по късно се приема и от пострадалата, тя трябвало да получи „стока" от „човека", чрез подс. С.. Е, какво би казал „човека", ако работи в комбина със С.. Та нали С., по същия начин  , както и С.,  говори за „човека" с огромен респект и страх. Напълно вероятна  версия, извлечена от същите доказателства и по същия метод, по който е работено по разследването. Всъщност, това е изключителното качество на обвинителния акт, но не от правна, а от литературна гледна точка. Нещо, като роман на Агата Кристи без последната страница. Обсъждайки събраните  доказателствата, могат да се изведат, освен версията на обвинението, още множество напълно достоверни версии. Така, не по малко достоверна е  версията на подсъдимия, че той е действал, като доверено лице на А. и не е знаел какво предава на С.. Не по малко вероятна е версията в която и двамата са съучастници. Друга не по малко вероятна версия е измамата да е извършена от човека с главна буква, за което стана реч по горе, а С. да е  негов пратеник. Явен е страхът на С. от „човека", а като прибавим страха на С. от „човека", то ако последният участва по какъвто и да е начин в измамата, тя няма да смее да търси пари от него, а ще ги търси от следващия по веригата.

Възможни са и други версии и то не само на основата на измамата. Не е изключена и неизвестна комбинация. А ако е налице много по сложен механизъм изработен за отмъщение. Защо свидетелката С. не казва истината толкова дълго време, ако приемем условно за истина това, което е написано в ОА. Та нали тя още от първия ден на разследването е имала доверител адвокат и то с наложено име в правните среди. Ако се е страхувала да признае в началото, за да не бъде осъдена за търговията с наркотици, би следвало нейният адвокат да и обясни, че наказанието за притежание на наркотици и за набедяването в престъпление е едно и също. Така, тя и в двата случая е в капан. За това по благоприятно за нея е да каже истината, но тя упорито години наред не прави това. Защо? Дори и да приемем липсата на разговор с адвоката в тази насока, тя е с висше образование, което предполага доста по висока от средната интелигентност, а от там и възможност да осмисли правилно поведението си. В този смисъл съдът е лишен от възможността да повярва на което и да е на този свидетел и на брат и разбира се по същите съображения, освен за това, което съвпада с обясненията на подсъдимия и то в рамките на вярата, която съдът дава и на неговите обяснения."

-

"В крайна сметка се оказва, че обвинителния акт представлява само една версия и то не най вероятната в досъдебното разследване по делото. Защо е приета за работна тази версия, не е работа на съда, но следва дебело да се отбележи, че обсъждайки доказателствата, съдът не стигна по далеч „версии" и „вероятност",  което е недопустимо при едно съдебно разследване. Законът повелява в своята разпоредба на чл. 303, ал. 1 цит.: „Присъдата не може да почива на предположения", а именно това представлява цялото разследване. Макар и задължен да разкрие обективната истина, съдът не намери механизъм по който да направи това на този етап. Така, остана във фазата на предположенията и не можа да стигне до втората алинея на същия текст, която се отнася за „несъмнеността на доказателствата", за да я цитира."

-

Не знам имената на районните съдии от Нова Загора, написали тези мотиви, но съм искрено възхитена от тяхната житейска мъдрост и юридическа компетентност! Това се казва ИСТИНСКИ СЪДИИ, върховните могат само да им дишат праха, за друго не стават.  Вж глупостите на върховните съдии в примери № 10,  № 11, №12, № 13, № 22, № 23. и № 30 от списъка с примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система.

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система