Решение от 22.07.2020 по ВНОХД № 7/2020 на Военно-апелативен съд - София - СУПЕР! БРАВО на ВАпС!!!

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - наказателно производство

и от Съдебна практика чл. 212 НК с пострадал купувачът, вместо изгубилия имота си собственик и от ПОЗИТИВНИ ПРИМЕРИ ЗА РАЗУМНИ И МЪДРИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

.

NB! За първи път попадам на съдебно решение, в което се дава правилен отговор на въпроса "Кой е пострадалият при имотна измама?" и на каква стойност е отнетият с измама имот. Да се надяваме, че все по-често ще се появяват такива хубави, логични и разумни съдебни решения (бел. блогър, 07.08.2021).

.

Резюме. С фалшиво завещание гражданин получава апартамент и го продава. Повдигнато му е обвинение по чл. 212, ал. 1 НК. Военно-апелативният съд - София се произнася брилянтно, че пострадалият от престъплението е само и единствено собственикът на недвижимия имот! И дава отлична формулировка и на предмета на престъплението - "недвижимо имущество" на стойност по СТЕ! Точно така трябва да се формулира при документна имотна измама, а не по цената, записана в нотариалния акт (в нашия случай цената в нотар. акт е данъчната оценка от 5 000 лв, а съгл. СТЕ стойността на земите към момента на престъплението, от което пострада майка ми през 2013 година, е била 35 000 лв; към настоящия момент, 2021 г., стойността им е 100 000 лв, считано по 2 000 лв. на дка, а може би и повече, защото пазарните цени вече наближават 3 000 лв/дка)

-

Решението на ВАпелС-София е в пълен синхрон с написаното в книгата на д-р Петър Раймундов "Документни имотни измами", 2013, стр. 80-82:

 "Проблемите [с приложението на чл. 212 НК, бел. моя] се свеждат до следното: твърди се, че пострадал от измамата е третото добросъвестно лице, платило цената, а не собственикът на имота. [...] Когато обаче деецът по измамлив начин (чрез инкриминиран документ) встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи, и се разпореди с имота като със свой, това разпореждане материализира вече намерение за присвояване, с което имотната измама по чл. 212, ал. 1 НК е осъществена. Оттук насетне нищо друго не е нужно за довършване на имотната измама, защото тя вече е приключила от обективна и субективна страна.".

 "спрямо едно имущество може да се извърши само едно престъпление срещу собствеността и това е първото по реда си престъпление. Крадецът отговаря само за откраднатите пари, не и за това, че ги е отчуждил, подарил, заложил или е направил каквото и да е друго неправомерно разпореждане с тях."

На стр. 83 от книгата си д-р Раймундов е дал ясна дефиниция за пострадалото от имотна измама лице: "Пострадал от престъплението имотна измама е само лицето, на което принадлежи правото на собственост, върху което е упражнено престъпно въздействие."

 За съжаление ВКС връща делото заради калпаво формулираното обвинение, което е довело до разнопосочно произнасяне на 1-ва и 2-ра инстанция (на 1-ва инстанция съдиите са се произнесли по обичайния погрешен начин, а именно, че пострадалото лице е купувачът на отнетия с измама имот - все едно да съдят крадеца за това, че е продал откраднатата вещ и съответно да считат за пострадал купувача, вместо собственика на откраднатата вещ, както пише д-р Раймундов в книгата си)


За да видите с очите си написаното от д-р Петър Раймундов в книгата му "Документни имотни измами", 2013, натиснете тук за стр. 80 - проблеми с приложението на чл. 212 НК

.

- за стр. 82 - тук е сполучливото сравнение с крадеца! - натиснете последователно тук, тук, тук и тук
.
- за стр. 83 - тук пише, че пострадалият от престъплението по чл. 212, ал. 1 е само и единствено собственикът на недвижимото имущество! - натиснете последователно тук, тук и тук


-

СЛЕДВА делото на 3-те инстанции (още не е завършило). От трите само на 2-ра си заслужава четенето, а именно решението на Военно-апелативния съд - София (бел. блогър)

-

ДЕЛОТО на 1-ва инстанция - обичайната погрешна  формулировка "получил движимо имущество" (пари) - Присъда от 21.01.2020 по НОХД № 53/2019 на Военен съд - Сливен "Изготвяйки процесното завещание, което било неистински частен документ, подсъдимата В.Й. съзнателно дала възможност на съпруга си - гр.л. Т.Й., въз основа на това Завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от името на М. С. Д. - З., след като било обявено пред нотариус, в последствие да се сдобие с документ с невярно съдържание - Констативен нотариален акт № 46, том VII, рег. № 9767, дело № 1046 от 2013г., с които бил признат за собственик на имота и в последствие с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том. II, рег. № 3188, дело № 282 от 2014 г., да продаде имота на св. М.М., като получил без правно основание чуждо движимо имущество, с намерение да го присвои."

            Коментар. Тук има един интересен детайл за действията на нотариуса: "Свидетелката сочи също, че на сделката не е присъствала сестрата на Т., свидетелката И.Й. и че нотариус Ш. е заявила, че И. може да има някакви претенции." Разбира се, че може да има претенции; по българското право, завещанието не лишава наследниците от запазения им дял! Този нотариус не е бил никакъв Гарант на правната сигурност, защото е съдействал за пораждането на бъдещ съдебен спор, вместо да го предотврати (бел. блогър).

             ТРИ СПРАВКИ по темата "Нотариусът - Гарант на правната сигурност":

            1. 2015 Становище на Съвета на нотариусите  "частните нотариуси гарантират в максимална степен сигурността на гражданския оборот и защитават субективните права от посегателства и смущения."

             2. 2015 Полиграф +: Нотариусите - гаранти за правна сигурност На думи - да. На практика - не съвсем.

              3. 22.04.2016, БНР: Българският нотариус - гарант за правната сигурност на гражданите Интервю с нотариуси. Целта на тяхната дейност била превенцията. Били давали безплатни съвети и консултации, за да бъдат избегнати съдебни спорове.

-

 

Цялото решение на Военно-апелативния съд - гр. София - СУПЕР!

http://vasbg.com/bg/?&itype=492&ctype=4&number=7&case=2455

Р Е Ш Е Н И Е

15

гр. София, 22 юли 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора генерал майор КРУМ МАНОВ

разгледа въззивно наказателно общ характер дело № 7 по описа за 2020 г. докладвано от съдията полк. Петьо Сл. Петков, образувано по по протест на Военно-окръжна прокуратура - С. и по въззивни жалби жалби от адвокат Милен Калоянов от АК - С. - защитник на подсъдимия Т.З.Й. от град С. и от адвокати Петър Начков и Минко Стефанов защитници на подсъдимата редник В. Й.а Й.а от в.ф. ...... - С. против присъда № 1 от 21.01.2020 година по нохд № 53/2019 година на Военен съд - С..

С обжалваната присъда състав на Военен съд - С. е признал подсъдимата редник В. Й.а за виновна в това, че на неустановена дата през периода 06.05.2013 г. - 01.08.2013 година в град С. чрез съставяне на неистински документ - завещание за недвижим имот, съзнателно дала възможност на друго физическо лице - съпруга си Т.З.Й. от град С. да получи без правно основание чуждо недвижимо имущество в големи размери на стойност 63800 лева с намерение да го присвои и на основание чл. 212 ал. 4 алт. 1-ва, във връзка с ал. 2 алт. 2-ра, във връзка с ал. 1 и чл. 54 от НК я е осъдил на три години лишаване от свобода условно с изпитателен срок от три години. Съдът е наложил и наказание конфискиция на част от имуществото и - лек автомобил марка „..." модел „..." с ДКН ........ Освен това тази подсъдима е лишена от право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или дейност свързани с управление, съхранение, контрол и отчитане на финансови средства или стоково-материални ценности за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Т.З.Й. е признат за виновен в това, че на 01.08.2013 година в град С. съзнателно се ползвал от неистински частен документ - завещание и го употребил пред нотариус, за да докаже, че съществува негово право върху недвижим имот, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и на 02.10.2013 година съзнателно употребил инкриминираното завещание, за да докаже, че съществува негово право върху недвижим имот, като деянието е извършено при продължавано престъпление и на основание чл. 316, вр. с чл. 309 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода условно с изпитателен срок от три години. Подсъдимият Й. е признат за виновен и в това, че на 08.04.2014 година в град С., чрез използване на документ с невярно съдържание - констативен нотариален акт, получил без правно основание чуждо недвижимо имущество в големи размери на стойност 63800 лева с намерение да го присвои и на основание чл. 212 ал. 4, алт. 1-ва, вр. ал. 1-ва алт. 1-ва и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода условно с изпитателен срок от три години. Съдът е постановил конфискация в полза на държавата на част от имуществото на този подсъдим - л.а. „Ф" модел „....." с ДКН ..... Този подсъдим е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност свързани с управление, съхраняване, контрол и отчитане на финансови средства и стоково-материални ценности за срок от три години.

На основание чл. 23 от НК на подсъдимия Т.З.Й. е определено да изтърпи едно общо наказание в размер на най тежкото от наложените му, а именно три години лишаване от свобода условно с изпитателен срок от три години, ведно с посочените по-горе наказания конфискация на част от имуществото, лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност.

Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.

В протеста се сочи довод за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания. Изтъква се проявена снизходителност от страна на съда към тях. Направено е искане за увеличаване на изпитателния срок на наложеното наказание лишаване от свобода на пет години като бъде наложено и наказанието пробация - „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срока на условното осъждане.

Във въззивната жалба на подсъдимия Т.Й. се сочат доводи за незаконосъобразност на присъдата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че за съставомерността на престъплението по чл. 212 от НК инкриминираният документ трябва да бъде използван като средство за въвеждане, поддържане или използване на заблуждението у лица, които упражняват властта върху процесното имущество (в конкретния случай това била И.И.). Тези лица трябвало да извършат действия на фактическо или юридическо разпореждане. С други думи инкриминираният документ трябва да създава привидно основание, че този който получава имуществото има право на това. Ако деецът вербално заблуди определено лице (в конкретния случай нотариуса) относно основанието за получаване на едно имущество и го получи, а представи документ, за да оправдае получаването не било налице престъплението документна измама по чл. 212 от НК а обикновена измама по чл. 209 от НК. Въвеждането в заблуждение не било станало чрез използване на документа. Съществените процесуални нарушения, твърдяни от жалбоподателя се изразявали в това, че нито в обвинителния акт, нито в присъдата е посочено на кого е причинена имотната вреда. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава, а алтернативно намаляване на размера на наложеното наказание.

Във въззивната жалба на подсъдимата В. Й.а се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава, а алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В допълнение към въззивната жалба се твърди, че на защитата на подсъдимите не била предоставена възможност да изразят становище по исканията на прокурора. В тази насока се сочат протоколите от съдебните заседания пред основния съд на 07.10.2019 година и 25.11.2019 година. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочи отказът на основния съд да уважи направените доказателствени искания. Така например съдът отказал да назначи повторна графическа експертиза. Изслушаната еднолична графическа експертиза била оспорена от защитата на подсъдимите. Обемът и предметът на изследване на тази експертиза били опорочени. Поставената на експерта задача била да отговори: „почеркът, с който е изписано процесното завещание на кого от конкретно посочените три лица принадлежи - на М. Д. - З. или на някой от двамата подсъдими". Това според защитниците стеснило вероятните лица - съставители на процесното завещание, при което била изключена каквато и да била друга възможност. В експертизата били констатирани само приликите в почерка на подсъдимата Й.а с почерка в процесното завещание, но не и множество разлики и всички останали съществени признаци. Имало значителни различия в саморъчните текстове на процесното завещание от една страна и в сравнителните образци на подсъдимата Й.а. Съдът отказал да приобщи към делото нотариална преписка на нотариус Н. С. с район на действие РС - С., в която се съдържали почерк и подписи на покойната М. З. - Й.а. Твърди се в жалбата, че ако подсъдимата В. Й.а е изписала текста в процесното завещание неизбежно щеше да остави биологичен материал съдържащ нейната ДНК. Въпреки това съдът не назначил две други експертизи - дактилоскопна и ДНК такава с предмет оригинала на процесното завещание. По нататък се изтъква, че спрямо вещото лице С.В. била образувана прокурорска преписка в Районна прокуратура - С. за евентуална недостоверност на изготвената по настоящото дело експертиза. Това правело вещото лице заинтересовано от изхода на делото. Сочи се още, че експертът е служител на ОДМВР - С.. Като съществено нарушение на процесуалните правила се квалифицира и отказът на съда на назначи повторна съдебно-оценителна експертиза. Съдът не изложил мотиви относно основанията, с които били отклонени доказателствените искания на защитата. Незаконосъобразно били кредитирани показанията на свидетелката И. З. от досъдебното производство, а не тези от съдебното заседание. Защитата твърди, че на досъдебното производство тази свидетелка била принудена да даде посочените показания. Сочи се още, че първоинстанционният съд не е обсъждал в мотивите факта, че М. З. - Й.а е имала и други имоти, освен имота предмет на завещанието. Тези обстоятелства били от значение за делото. В мотивите не бил направен анализ на всички свидетели по делото. От обвинителния акт и първоинстанционната присъда не ставало ясно кое е пострадалото лице и как е определено то. В жалбата и в допълнението не са направени искания за събиране на нови доказателства, а се иска такива да бъдат събирани при връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата Й.а да бъде оправдана по предявеното и обвинение, а алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В протеста и в жалбите не са направени искания за допълване на делото с нови доказателства.

Военно апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият гр. лице Т.З.Й. от гр. С. е син на З. Й. З. и Д. Т. З. (съпруга от първия брак на З. З.). Техен син бил и свидетелят Й. З. Й. от гр. Пловдив. На 20.02.1997 г. М. С. Д. сключила граждански брак със З. Й. З. и приела фамилията Д.-З.. От брака си имали една дъщеря И. З. Й.а.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №34, том ІV, дело №1336/1984г.(т.ІІ, л.34 от ДП), на 27.12.1984 г. М. С. Д. от гр. С., закупила от баща си С. Д. недвижим имот - къща с двор, находяща се в гр. С., ул. „..." №...

На 03.02.1996 г. подсъдимият гр.л.Т.З.Й. и подсъдимата редник В. Й.а Й.а сключили граждански брак (т.ІІ, л.42, ДП ).

На 22.09.2011 г. З. З. починал и съгласно Удостоверение за наследници изх. № 290/14.05.2013г. (т.ІІ, л.25 от ДП), издадено от община С., негови наследници били М. С. Д.-З. (съпруга), св.гр.л. Й. З. Й. (син), подсъдимият гр.л.Т.З.Й. (син) и св.гр.л.И. З. Й.а (дъщеря). На 06.05.2013 г. М. Д.-З. починала. Съгласно Удостоверение за наследници № 2400-274/10.02.2017г. (т.І, л.163 от ДП ), издадено от община С. и справка база данни население (т.V, л.66 от ДП), неин наследник бил единствено дъщеря ? И. З. Й.а.

След смъртта на М. Д.-З., на неустановена дата, през периода от 06.05.2013 г. до 01.08.2013 г. в гр. С., подсъдимата редник В. Й.а собственоръчно съставила неистински частен документ - Завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от името на починалата М. С. Д. - З., на който по съдържание бил придаден вид на изготвено приживе саморъчно написано завещание от нея (т.І, л.144 и т.ІІ, л.35 от ДП). В завещанието редник Й.а изписала, че М. Д.-З. завещава на съпруга си З. З. имуществото, което притежавала, а именно: дворно място с площ 357 кв.м., заедно с жилищна сграда построена в него от 67 кв.м. и други постройки на адрес гр.С., ул. „..." №..., описани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №34, том ІV, дело №1336/1984г., но ако той почине наследството да се получи от сина му гр.л. Т.З.Й.. Завещанието било изписано на бял кариран лист хартия, голям формат, на една страница и четиринадесет реда на втора страница, без зачерквания, без прибавки, без поправки, с начертана линия на края на първа страница, датирано и подписано.

Видно от заключението по назначената съдебно-графическа експертиза, което се поддържа в съдебно заседание, ръкописният текст в Завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от името на починалата М. С. Д. - З. бил изписан и подписът бил положен от подсъдимата редник В. Й.а Й.а (т.І, л.90-107 от ДП).

Изготвяйки процесното завещание, което било неистински частен документ, подсъдимата В. Й.а съзнателно дала възможност на съпруга си - гр.л. Т.Й., въз основа на това Завещание, с изписана дата 20.02.2010 г. от името на М. С. Д. - З., след като било обявено пред нотариус, в последствие да се сдобие с документ с невярно съдържание - Констативен нотариален акт № 46, том VII, рег. № 9767, дело № 1046 от 2013г., с които бил признат за собственик на имота и впоследствие с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том. II, рег. № 3188, дело № 282 от 2014 г., да продаде имота на св. М. М., като получил без правно основание чуждо имущество, с намерение да го присвои.

-

                      Коментар. Тук се наблюдава типичната грешка на магистратите (не на съдиите от ВАпС-София!) - вместо към получаването на апартамента с фалшивото завещание, вниманието се измества към последвалата продажба и получаването на парите от нея: впоследствие ...да продаде имота на св. М. М., като получил без правно основание чуждо (движимо, бел. блогър) имущество (пари, бел. блогър), с намерение да го присвои. Както казва д-р Раймундов в книгата си от 2013 "Документни имотни измами", стр. 83, това е все едно да съдят крадеца, че е продал откраднатата вещ, цитирам д-р Раймундов: "спрямо едно имущество може да се извърши само едно престъпление срещу собствеността и това е първото по реда си престъпление. Крадецът отговаря само за откраднатите пари, не и за това, че ги е отчуждил, подарил, заложил или е направил каквото и да е друго неправомерно разпореждане с тях."

                Още през 2008 г., при обсъждането в Народното събрание на изменението на чл. 212 НК така, че да обхваща и недвижимо имущество - изменението е осъществено през 2010 г.: ДВ, бр. 26 от 2010 г. - се дава следният пример: "големи сгради в София са реституирани, предявена е претенция за реституция и са получени на база на създадени документи с невярно съдържание". Случаите с фалшиво завещание са точно от този вид. Вече е 2021 г., а магистратите още не са разбрали смисъла на изменението на чл. 212 НК през 2010 г., а вероятно не са чели и книгата на д-р Петър Раймундов "Документни имотни измами", 2013 (с изключение на съдиите от ВАпС-София! може да има и други, но не съм попадала на такива мъдри решения, като това на ВАпС-София, бел. блогър).

-

На 01.08.2013 г., гр. л.Т.Й. съзнателно се ползвал от завещанието, което представлява неистински частен документ, тъй като на същия е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което го е съставило. Подсъдимият Й. депозирал завещанието с молба (т.ІІ, л.31 от ДП) пред нотариус - свидетеля Д. Ж. Н. с peг. № ... на НК и район на действие PC - С., в канцеларията му в гр. С., ул. „Г. С. Р." №.... Саморъчното завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от името на М. С. Д.-З., представено от подс. Й. и съставено от подс.редник Й.а, било обявено от нотариус Д. Н. с Протокол от 01.08.2013 г. (т.ІІ, л.24 от ДП). По-късно с молба от 26.09.2013г. нотариус св. Д. Н. поискал завещанието да бъде вписано в Служба по вписванията при РС - С.. Молбата на нотариуса била входирана под №7152/26.09.2013 г. в Служба по вписванията, където завещанието било вписано на името на подс. Т.Й. (под № 8 в справката в т.V, л.51-59 от ДП). Оригиналът на завещанието останал на съхранение при св.нотариус Н. нотариално дело №8/2013 г. по общ регистър №... и завещателен регистър №11(т.ІІ, л.24-37 от ДП).

На 02.10.2013 г. подсъдимият.гр.л. Т.Й. се явил в канцеларията на свидетеля нотариус Е. Ш., с peг. № ..., с район на действие PC - С., заедно с адв. М. Стефанов - АК - С. и отново съзнателно се ползвал от завещанието. Представил на нотариуса проект на констативен нотариален акт, ведно с други документи, включително и завещанието. В канцелария си в гр. С., бул.„Цар Освободител" №3а, на основание приложените писмени доказателства, в т.ч. и на завещанието, нотариус Шидерова с Констативен нотариален акт № 46, том VII, peг. № 9767, дело № 1046 от 2013 г., признала молителя подсъдимия гр.л. Й. за собственик на поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта на гр.С. с площ 357 кв.м., ведно с построените в имота сгради на адрес гр.С., ул. „..." №... (т.І, л.142-153 от ДП). В Службата по вписванията констативният нотариален акт бил вписан на името на подс. гр.л.Т.Й. (т.V, л.51-59 от ДП).

По този начин подсъдимият гр. л. Т.Й. двукратно, съзнателно се ползвал от неистински частен документ Завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от М. С. Д. - З., за да докаже, че съществува негово право върху недвижим имот находящ се в гр. С., ул. „..." № ...

На 08.04.2014 г. подсъдимият Й. и свидетелят М. Д. М. от гр. С. се явили в канцеларията на нотариус Е. Ш.. Представили проект на нотариален акт. В канцеларията си, на основание приложените писмени доказателства, в това число и на констативния нотариален акт, нотариус Ш., изповядала сделката в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 107, том II, peг. № 3188, дело № 282 от 2014 г., според който подсъдимият гр.л.Т.Й. продал на св. М., недвижимия имот - поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта на гр. С. с площ 357 кв.м., ведно с построените в имота сгради на адрес: гр. С., ул.„..." № ..., (т.І, л.154-158 от ДП). Видно от приложения нотариален акт сумата от 25000 лева била преведена от М. по банкова сметка на подсъдимия Й..

От приложената по делото съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на имота, предмет на сделката е 63800лева. В Служба по вписванията нотариалния акт за продажба на недвижим имот бил вписан на името на М.М. (т.V, л.47-48 от ДП).

По този начин подсъдимият гр.л.Т.Й., използвайки документ с невярно съдържание - Констативен нотариален акт № 46, том VII, peг. № 9767, дело № 1046 от 2013 г., издаден преди това на основание неистинския частен документ - Завещание с изписана дата 20.02.2010 г. от името на М. С. Д.-З., получил без правно основание чуждо движимо имущество собственост на гр. л. М. с намерение да го присвои.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимата редник В. Й.а Й.а е осъществила състава на чл. 212 ал. 4 алт. 1-ва, във връзка с ал. 2 алт. 2-ра, във връзка с ал. 1 от НК, а подсъдимият Т.З.Й. е осъществил съставите на чл. 316, вр. с чл. 309 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и на чл. 212 ал. 4, алт. 1-ва, вр. ал. 1-ва алт. 1-ва и чл. 54 от НК.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Несъстоятелни са доводите на защитата на подсъдимата Й.а, че само въз основа на съдебно-почерковата експертиза не може да се потвърди обвинителната теза, че съставител на инкриминираното завещание е именно В. Й.а. Законосъобразно е отхвърлено искането на защитниците на Й.а за назначаване на повторна такава експертиза. Съгласно чл. 153 от НПК повторна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Нито във въззивната жалба, нито в съдебното заседание защитниците сочат доводи за необоснованост или неправилност на заключението. Без значение е обстоятелството, че експертът е служител на ОДМВР - С., доколкото разследването е извършено от РС - Военна полиция - С.. Ирелевантно е и обстоятелство, че срещу експерта имало прокурорска преписка в Районна прокуратура - С. за евентуална недостоверност на изготвената по настоящото дело експертиза. Освен че по делото не са представени доказателства в тази насока, то всяка страна, недоволна от заключението би могла да подаде жалба в прокуратурата, след което да се позовава на това обстоятелство срещу експертизата, което е недопустимо. Освен това експертът е предупреден за отговорността по чл. 291 от НК за даване на невярно заключение.

Оценката на съдебно-почерковата с идентификационна цел експертиза (на л.л. 92 - 104 от том I-ви на досъдебното производство) показва, че същата е обоснована и заключенията и са правилни. Задачите на експертизата са били да отговори на въпросите дали ръкописният текст и подписът срещу „Подпис" в процесното завещание са изписани и положени от М. Д. - З., Т.Й. или В. Й.а. Експертът е използвал достатъчен по обем свободен сравнителен материал от ръкописен текст и подписи на тези три лица, а също и експериментален сравнителен материал от подсъдимите на Т.Й. и В. Й.а, взет по съответния ред. Методът на изследване е бил сравнително изследване на ръкописен текст и подписи. Експертът е анализирал общите признаци на почерка в инкриминираното завещание като ги е съпоставил с общите и частните признаци на почерка на Т.Й. и В. Й.а. Установил е множество съвпадения както в общите, така и в частните признаци на почерка в завещанието и в сравнителния материал на В. Й.а (посочени и онагледени със снимков материал на страници 7, 8 и 9 от експертизата), които са дали възможност на експерта да стигне до заключението, че тези съвпадения в общите и особено в частните признаци са характерни, устойчиви и самостоятелни. Тези съвпадения образуват съвкупност от признаци, достатъчни да се направи категоричен извод, че ръкописният текст в завещанието от М. С. Д. - З. е изписан от подсъдимата В. Й.а Й.а. По същия начин е анализиран и подписът в завещанието, сравнен с подписите от трите лица (на стр. 9 - 12 от експертизата). На базата на съвпадения между общите и частните признаци при изписването на отделните букви (посочени на стр. Стр. 12 и 13 от експертизата) вещото лице е установило, че установените съвпадения в общите и частни признаци са характерни устойчиви и самостоятелни. Те образуват съвкупност от признаци, достатъчна да се направи категоричен извод, че подписът срещу „Подпис" в Завещание от М. С. Д. - З. от 20.02.2010 година е положен от В. Й.а Й.а. Неоснователен е доводът на защитата, че в експертизата били констатирани само приликите между почерка и подписа в завещанието и почерка и подписа на Й.а, но не и множеството разлики между тях. Подобни разлики жалбоподателката и защитниците и не сочат в жалбата, очевидно поради липсата на такива. По същественото обаче е, че на базата на съвпаденията в общите и най-вече в частните признаци експертът е достигнал до категоричен извод за авторството на подсъдимата Й.а на инкриминираното завещание. В съдебното заседание на 07.10.2019 година експертът В. е отговорил подробно на всички въпроси на съда и на страните. Отговорил е и на въпроса защо приема, че почеркът е на подсъдимата В. Й.а, а не на Т.Й., а именно поради разликата в частните признаци на почерка на двамата - различен начин на изписване, различна форма, различна свързаност. Обяснил е още, че в сравнителния материал от М. С. Д. - З. от 2001, 2011 и 2012 година частните графически признаци съвпадат, но тези признаци се различават, сравнени с инкриминираното завещание. Именно частните графически признаци са от решаващо значение за изводите на експерта. От това следва, че М. Д. - З. не е автор на завещанието от 20.02.2010 година. Въз основа пак на тези признаци вещото лице приема с категоричност, че автор на текста на завещанието е подсъдимата В. Й.а.

Несъстоятелни са доводи, че не били назначени ДНК експертиза и дактилоскопна експертиза на посоченото завещание. Следва да се отбележи, че авторството на текста в един документ се установява със съдебно-почеркова експертиза, а не с исканите от защитата експертизи, които не могат да бъдат противопоставени на съдебно-почерковата експертиза в тази насока. Не е верен и доводът на защитата, че изводите на съда не могат да се базират на единична експертиза, понеже обосноваността и правилността на експертното заключение не зависи от броя на участващите експерти. Вещото лице е изготвило експертизата въз основа на достатъчен обем сравнителен материал от М. С. Д. - З., състоящ се от подписи и ръкописен текст в заявленията за издаване на документи за самоличност от 2001 година и 2012 година и в подписи в заявление до директора на РУ - Социално осигуряване - С. от 2011 година. Никой не оспорва автентичността на почерка и подписите на М. Д. - З. в тези документи. В разпита на експерта В.(в с.з. на 07.10.2019 г.) същият е посочил, че в посочените документи от М. Д. нейните подписи са били седем на брой, както и че е изследвал попълнени документи от същата в данните и от документите и за самоличност, където е налице свободен сравнителен материал, в който няма изкривявания. Експертът е отговорил още, че няма разлика в подписите на М. Д. в заявленията от 2001, 2011 и 2012 година, но има разлика между подписите в тези документи и подписът в завещанието от 2010 година. Въз основа на това експертът е заключил, че подписът в завещанието не е на М. Д.-З.. При наличието на достатъчен сравнителен материал не е било необходимо да се взема друг такъв материал на Д. - З. от нотариална преписка на нотариус Н. С. или от други документи.

Показанията на свидетелите С. Д. и С. И. (в с.з. пред основния съд на 07.10.2019 година) в смисъл, че пред първия заявила, че ще прехвърли имота на подсъдимия Т.Й., защото дъщеря и И. я изнудвала, а С. И. била видяла през 2016 - 2017 година в село С. М. Д. - З. да пише завещание на Т.Й. не са от естество да поставят под съмнение заключението на съдебно-почерковата експертиза. Показанията на С. И. са противоречиви, тъй като инкриминираното завещание е с дата 20.02.2010 година, а тази свидетелка твърди, че за последно я видяла през 2016-2017 година преди да почине и последно като ходила у тях я видяла да пише завещанието. Твърди по нататък в разпита си, че това е станало 3-4 месеца преди да почине. Видно от Удостоверение за наследници (на л. 163 от том I-ви на досъдебното производство М. С. Д. - З. е починала на 06.05.2013 година). При това положение няма как тя да е писала завещание четири години по-късно. Относно показанията на С. Д., то същият не твърди, че е виждал завещание, а пред него М. Д. само е споделила, че възнамерява да прехвърли имота на Т.Й.. От това обаче не следва, че тя е изготвила инкриминираното завещание. Свидетелката Д. Т. твърди (в с.з. на 25.11.2019 година), че не и е известно М. Д. да е завещавала имущество на когото и да било. Що се касае до доводът, че М. Д. - З. имала и други имоти, то това е без значение за предмета на делото.

Неоснователни са доводите, че основният съд неправилно е кредитирал показанията на И. Й.а от досъдебното производство. В съдебното заседание на 21.01.2020 година съдът е констатирал противоречия в показанията на тази свидетелка дадени на досъдебното производство (л.л. 78 и 79 от том I-ви на досъдебното производство) По реда на чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1 т. 1 от НПК съдът ги е огласил. В това заседание И. Й.а е твърдяла, че е била накарана от свекър си да подаде молба в полицията срещу подсъдимите. Твърди още, че знае, че майка и била оставила завещание в полза на брат и и снаха и, за да я гледат. На досъдебното производство тази свидетелка е твърдяла, че познава много добре почерка на майка си и знае, че това саморъчно завещание не е написано от нея. Твърдяла е още, че майка и не е поддържала близки отношения с брат и Т.Й. и никога не и е казвала, че ще му завещава къщата в град С.. Основният съд правилно е дал вяра на показанията на И. Й.а от досъдебното производство. Освен че са по - близо във времето до инкриминираното събитие тези показания са последователни и логични и кореспондират с изготвената съдебно-почеркова експертиза, от която се доказва, че завещанието не е изготвено от М. Д. - З..

Сделките при документните имотни измами са нищожни, защото липсва съгласие от носителя на правото на собственост върху предмета на сделката, а освен това сделката е осъществена при липса на предмет, понеже предметът не принадлежи на продавача, а на друго лице - законния собственик. В конкретния случай пострадало лице е първоначалният собственик И. З. Й.а, видно от посоченото по-горе Удостоверение за наследници. Тя е единствен наследник по закон на майка си М. С. Д. - З.. И. Й.а е лицето, което търпи преки вреди непосредствено от престъпното въздействие върху правото и на собственост и поради това е пострадала от престъплението имотна измама.

.

            

            КОМЕНТАР. Браво на съдиите от Военно-апелативен съд София! Въпросът за пострадалото лице при документните имотни измеми е от съществено значение. Пострадал от имотната измама е само първоначалният (законен) собственик на имота, защото чрез измамата са засегнати най-напред и преди всичко негови имуществени права, каквото е правото на собственост с неговите съставни правомощия: владение, ползване и разпореждане. Това е така, дори и при няколко последователни (верижни) прехвърлителни нищожни сделки. Точно това казва и д-р Раймундов в книгата си от 2013 "Документни имотни измами", на стр. 80-83: "Проблемите [с приложението на чл. 212 НК, бел. блогър] се свеждат до следното: твърди се, че пострадал от измамата е третото добросъвестно лице, платило цената, а не собственикът на имота. [...] Когато обаче деецът по измамлив начин (чрез инкриминиран документ) встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи, и се разпореди с имота като със свой, това разпореждане материализира вече намерение за присвояване, с което имотната измама по чл. 212, ал. 1 НК е осъществена. Оттук насетне нищо друго не е нужно за довършване на имотната измама, защото тя вече е приключила от обективна и субективна страна." (цитатът е от стр. 80-82)

                    На стр. 83 от книгата си д-р Раймундов е дал ясна дефиниция за пострадалото от имотна измама лице: "Пострадал от престъплението имотна измама е само лицето, на което принадлежи правото на собственост, върху което е упражнено престъпно въздействие."

-

Неоснователни са доводите на защитата на Т.З.Й., че в случая не се касае за документна измама, а за обикновена такава. Неистинското завещание не било използвано като средство за въвеждане, поддържане или използване на заблуждението у лице, което упражнява властта върху процесното имущество (в конкретния случай И.И.). Тя именно трябвало да извърши действия на фактическо или юридическо разпореждане.

Неверен е доводът, според който винаги при документните имотни измами пострадалото лице лично трябва да извърши действието на разпореждане с инкриминираното имущество.

               Съгласно съвременната съдебна практика на ВКС, използваният неистински документ или такъв с невярно с съдържание, не следва да се явява само и единствено основание на сделката, или на разпореждането, а може да попада като съществен елемент в целия фактически състав на престъплението. Констативният нотариален акт отразяващ неверни обстоятелства, издаден въз основа на неистинското завещание се явява инструмент за по-нататъшното въвеждане в заблуждение. Не е необходимо носителят на правото на собственост, в случая И. Й.а да извърши разпоредителната сделка, понеже неистинското завещание цели да увреди именно нея. Без такова неистинско завещание, като част от един по сложен фактически състав насочен към отнемане собствеността на пострадалата, не би се стигнало до нейното имотно увреждане. Ето защо се касае за документна имотна измама, а не до обикновена такава.

                 КОМЕНТАР. Точно така, браво! СУПЕР! Жалко само, че съдиите от ВАпС-София не посочват конкретни решения от "съвременната съдебна практика на ВКС", съгласно която "използваният неистински документ или такъв с невярно с съдържание, не следва да се явява само и единствено основание на сделката, или на разпореждането, а може да попада като съществен елемент в целия фактически състав на престъплението." Аз лично не съм попадала на такива (бел. блогър).

-

Неоснователни са доводите на защитниците на двамата подсъдими срещу изготвената оценителна експертиза на инкриминирания имот. Тази експертиза на л.л. 108 - 120 от том I - ви на досъдебното производство е огласена в съдебното заседание на основния съд на 07.10.2019 година. Вещото лице е защитило изготвената от него експертиза и е отговорило изчерпателно на всички поставени му от страните въпроси. В заключението конкретно са посочени методите на оценка на сградите в имота и на земята, като при разпита експертът е пояснил, че при оценката е ползвал данни от множество агенции за недвижими имоти, за да установи пазарната оценка на имота. Ето защо заключението е било правилно кредитирано.

Неоснователни са доводите, че на защитниците не била предоставена възможност да изразят становище по исканията на прокурора. Видно от цитираните протоколи от съдебните заседания на 07.10.2019 г. и 25.11.2019 година защитниците са взели активно участие при разпитите на всички свидетели и експерти. Исканията на прокурора са били да се огласят показанията на свидетели от досъдебното производство, което съдът е уважил. Пропускът на съда да вземе становище от защитниците по това искане е нарушение на процесуалните правила, но то в никакъв случай не е от категорията на съществените. Отказът на съда да уважи доказателствени искания също не е нарушение на процесуалните правила, доколкото съдът с основание е преценил подобни искания за назначаване на подобни експертизи като неоснователни.

Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание съдържащи се в протеста и в жалбите на двамата подсъдими са неоснователни. Съдът е съобразил наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на двамата подсъдими и правилно е определил наказанията им при превес на смекчаващите такива с приложение на института на условното осъждане. В съответствие с разпоредбата на чл. 212 ал. 7 от НК по отношение на тях са приложени и наказанието конфискация на част от имуществото и лишаване права. Наложените наказания са достатъчни за постигане целите на генералната и специалната превенция на наказанието и не се налага тяхната корекция. Въззивният съд прецени още, че не се налага увеличаване на изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода на двамата подсъдими, каквото искане е направено в протеста на военния прокурор.

По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Предвид изложеното протестираната и обжалвана присъда следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основания чл. 338 от НПК съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 21.01.2020 година по нохд № 53/2019 година на Военен съд - Сливен.

Решението може да бъде протестирано и обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадасатдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

IUSTITIA FUNDAMENTUM REGNORUM EST

-

ВКС отменя и връща: РЕШЕНИЕ от 11.02.2021 по н. дело № 748/2020 на ВКС, 3-то наказ. отд. (понеже прокуратурата не е посочила кое е пострадалото лице, това е довело "до последващи затруднения и нееднозначни отговори от страна на инстанционните съдилища по въпроса кой е пострадалият от престъплението"): "В конкретния случай напълно неизяснена е и фигурата на пострадалия в наказателния процес. Тази неяснота е следствие на неточното и непрецизно обвинение, тъй като в обвинителния акт изобщо не е посочено чие е чуждото имущество. Във връзка с обвинението по чл. чл. 212, ал. 4, алт. 1 вр. ал. 2, алт. 2 вр. ал. 1 от НК в обвинителния акт дословно е посочено, че подс. В. Й. Й. се обвинява в това, че на неустановена дата през периода от 06.05.2013 г. до 01.08.2013 г., в [населено място], чрез съставяне на неистински документ - завещание за недвижим имот, съзнателно дала възможност на друго физическо лице - съпруга си Т. З. Й. от [населено място] да получи без правно основание чуждо движимо имущество, в големи размери - сумата от 63800 лева, с намерение да го присвои. Чие е чуждото движимо имущество обаче не е ясно, тъй като прокуратурата не е посочила конкретно лице. Това е довело и до последващи затруднения и нееднозначни отговори от страна на инстанционните съдилища по въпроса кой е пострадалият от престъплението, което безспорно е резултатно по своя характер. От друга страна пострадалият, който и да е той, е бил лишен от възможността да упражни законните си права в съдебната фаза на процеса и по свой избор да реши дали ще се конституира в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец."

-

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - наказателно производство

и от Съдебна практика чл. 212 НК с пострадал купувачът, вместо изгубилия имота си собственик и от ПОЗИТИВНИ ПРИМЕРИ ЗА РАЗУМНИ И МЪДРИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2587

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.