Решение от 17.06.2021 по адм. д. № 4505/2021 на ВАС (5-членен състав)

Публикувано в блога на 18.06.2021

-

Начало на блога

Този материал е част от информативните материали на тема Разследване на документна имотна измама - правила и пропуски

-

Източник: http://sac.justice.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/6e7b78f15d69e4e0c22586f40020b61b?OpenDocument

-

Резюме. ВАС в 5-членен състав потвърждава решението на 3-членния.  Вж също Инструкцията за предварителните проверки никога не е съществувала в правния мир

-

РЕШЕНИЕ

7345
София, 17.06.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
РОСИЦА ДРАГАНОВА
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора Георги Христов
изслуша докладваното
от съдията ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
по адм. дело 4505/2021. Document Link Icon



Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 4156 от 31.03.2021г., постановено по адм. д. № 9913/2020 г. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е обявил за нищожна Инструкция за провеждане на предварителни проверки/изх.№ 89/10.03.2011г. на ПРБ, № Iз-673/16.03.2011г. на МВР, в частта извън чл.8 в частта „резолюция по чл.4 и 5", чл.9,ал.3,т.1 и 2, чл.11,ал.2, чл.13,ал.1 и 2, издадена от Главен прокурор на Република България и Министър на вътрешните работи. С решението съдът е осъдил Прокуратурата на Република България и Министерство на вътрешните работи да заплатят на И. М. от гр.Велико Търново разноски по делото в размер на 630лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от министъра на вътрешните работи чрез пълномощника му Л. П.. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е недопустимо, при условията на евентуалност неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на тричленния състав на ВАС и вместо него да постанови друго такова, с което да остави без разглеждане жалбата на И. М. против Инструкция за провеждане на предварителни проверки/изх.№ 89/10.03.2011г. на ПРБ, № Iз-673/16.03.2011г. на МВР, в частта извън чл.8 в частта „резолюция по чл.4 и 5", чл.9,ал.3,т.1 и 2, чл.11,ал.2, чл.13,ал.1 и 2, издадена от Главен прокурор на Република България и Министър на вътрешните работи и да прекрати производството по делото. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба И. М. от гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител адв.К. С. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски.
Ответният по касационната жалба главен прокурор на Република България не е взел становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението тричленният състав на ВАС, осмо отделение, е обявил за нищожна Инструкция за провеждане на предварителни проверки/изх.№ 89/10.03.2011г. на ПРБ, № Iз-673/16.03.2011г. на МВР, в частта извън чл.8 в частта „резолюция по чл.4 и 5", чл.9,ал.3,т.1 и 2, чл.11,ал.2, чл.13,ал.1 и 2, издадена от Главен прокурор на Република България и Министър на вътрешните работи. На стр.3 от решението е прието, че жалбата е процесуално допустима и не са налице условията по чл.159,т.1 и 3 АПК за оставянето й без разглеждане като недопустима. Изложени са мотиви, че правилата за кординация и взаимодействие не са нови и са съществували при отмяна на инструкцията от издателите, който акт впоследствие е прогласен за нищожен от съда. Добавено е, че становището на ответника, че инструкцията не се прилага като нормативен акт поради издаване на последващ такъв не води до извод, че тя изрично или мълчаливо е отменена. На отделен ред съдът е анализирал представените от ответника Правила за координация и взаимодействие, като е приел, че те имат за цел и предмет създаването на организационни предпоставки и нормативи при взаимодействието между органите на прокуратура и МВР по преписки, проверки, неотложни и първоначални действия по разследване, а тези на инструкцията имат за предмет дейността на прокурора при предварителни проверки, преди образуване на досъдебното производство, контрола и предприеманите дисциплинарни и организационни мерки във връзка с тях. Решаващият съд е приел, че искането на жалбоподателя за прогласяване на нищожността на инструкцията в посочените части е основателно, тъй като тя е нормативен административен акт, за който е налице императивно изискване за обнародване в „Държавен вестник" по смисъла на чл.5,ал.5 Конституцията на Република България, чл.78,ал.2 АПК и чл.37,ал.1 ЗНА. Посочено е, че неспазването на това нормативно установено изискване води до липса на елемент от фактическия състав по издаване на акта, поради което той не влиза в сила и не произвежда правни последици.
Решението на тричленния състав на Върховния административен съд, осмо отделение, е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на министъра на вътрешните работи се излагат доводи за недопустимост на първоинстанционното решение поради обстоятелството, че оспорената инструкция е отменена, а при условията на евентуалност - в случай на неуважаване на първото оплакване, за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:
Наведените оплаквания за касатора за недопустимост на съдебния акт са неоснователни. В първоинстанционното решение са изложени обстойни мотиви / всъщност основните мотиви на съда са в тази насока/ защо съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и не са налице хипотези по чл.159,т.1 и 3 АПК, обосноваващи оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Изводите на тричленния състав се споделят в тази насока напълно при условията на чл.221,ал.2 АПК. В допълнение на изложеното следва да бъде посочено следното:
Нормата на чл. 11,ал.3 ЗНА определя, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. В самата касационна жалба се съдържа признание, че със влязло в сила съдебно решение постановено по адм.д. № 5252/2018г. на ВАС, тричленен състав на седмо отделение, е прогласена нищожността на Инструкция Iз-191/10.02.2014г. за отмяна на Инструкция за провеждане на предварителни проверки/изх.№ 89/10.03.2011г. на ПРБ, № Iз-673/16.03.2011г. на МВР. Следователно, липсва нарочен акт по смисъла на чл.11,ал.3 ЗНА, с която процесната инструкция да е била изрично отменена съгласно законовото изискване. Предвид наличието на нарочна норма, въвеждаща задължително изискване за изрична отмяна на действащ нормативен акт възражението на касатора, че правилата на инструкцията не се прилагат поради наличие на друга регулация, се явяват неоснователни. В допълнение следва да бъдат споделени като правилни и мотивите на първоинстанционния съд за липса на идентичност между оспорваната инструкция и въпросните Правила за координация и взаимодействие между ПРБ и МВР по водени оперативни дела и преписки, извършване на проверки и провеждане на неотложни и първоначални действия по разследването.
Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато нарушение на материални закон. Не спазването на нормативно установеното изискване за обнародване на нормативния административен акт, какъвто безспорно съставлява процесната инструкция, води до извод, че не е завършен фактическия състав на приемането на нормативния акт, имаща за последица непораждане на неговото действие, като мотивите на тричленния състав в тази насока са напълно в съответствие с материалния закон и фактите по делото.
Като правилно и законосъобразно и не страдащо от пороците, сочени в касационната жалба решението на тричленния състав на ВАС следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касация И. М. разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 600лв. , съставляващи заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,


РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4156 от 31.03.2021 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, постановено по адм. д. № 9913/2020г.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на И. М. от гр.Велико Търново, [адрес], разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 600 /шестстотин/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2580

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.