Дебати в НС през 2008 г. за изменение на чл. 212, ал. 1 от НК - осъществено през 2010 г.

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

 

Този материал е включен в раздел "Предложения от юристи за борба с имотните измами" от трета част на блога - Информативни материали


Резюме. През 2008 г. депутатите обсъждат изменението на чл. 212, ал. 1 от НК - да се отнася и за недвижимо имущество (това е осъществено - вж. ДВ, бр. 26 от 2010 г. и книгата "Документни имотни измами" на проф. д-р Петър Раймундов). Дава се следният пример: "големи сгради в София са реституирани, предявена е претенция за реституция и са получени на база на създадени документи с невярно съдържание".

      Този пример илюстрира много добре класическата имотна измама по време на реституция - измамниците претендират, че са собственици на даден имот, като представят фалшиви документи (неистински и/или с невярно съдържание) или нотариално заверена клетвена декларирация. По този начин "получават" имота, т.е. снабдяват се с констативен нотариален акт или с решение на поземлена комисия за възстановени земи.

      Наскоро имаше поредица от предавания по bTV на тази тема (пиша това на 07.02.2017): Разследване на bTV за имотни измами в Панчарево и Бистрица, Втора част на разследването на bTV за имотни измами в Панчарево и Бистрица, Как откраднаха 11 дка имоти на общината в столичния район "Младост",Разследване на bTV: Как общински имоти за милиони стават частни, а общината не знае, bTV Репортерите: Имотна измама (разследване на журналиста Стоян Георгиев за мащабни злоупотреби и фалшификации при реституция на земи в Софийско)

        -


АРХИВ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по правни въпроси
31/01/2008

П Р О Т О К О Л
№ 4

Днес, 31.01.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание
...

Янаки Стоилов:
Колеги, можем да започнем заседанието съгласно обявения дневен ред. Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Гласуване на второ четене на общия законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова и от Михаил Миков и Ангел Найденов.

-
По единия въпрос ние всъщност приключихме работата.
Остана въпроса с документната измама при недвижими вещи.
Тъй като по този въпрос на миналото заседание участва г-н Раймундов и ние поискахме информация за състоянието на разследванията по дела, които имат такива обекти, получих писмо от г-н Първанов, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура. Предлагам най-напред да ви запозная с неговото съдържание.
Тъй като ние искаме една по-широка информация, те казват, че не са в състояние за това време да дадат изчерпателна информация за висящите дела за обикновени измами с предмет недвижими вещи, по които е направена квалификация за съвкупност между съответните текстове на престъплението "обикновена измама" и на "документно престъпление" във връзка с една и съща недвижима вещ.
При обсъждане на 24 януари 2008 г. в Комисията по правни въпроси при Народното събрание на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, § 3 за допълнение на чл. 212, ал. 1 относно възможността предмет на престъплението "документна измама" да може да бъде и недвижимо имущество, е възникнал въпроса дали в този случай би се получил по-благоприятен закон от този, по който сега са налице висящи производства с квалификация на деянията за обикновена измама в съвкупност с документно престъпление.
Според теорията и съдебната практика, когато се създава престъпен състав за деяние, което досега не е криминализирано, този закон е винаги по-неблагоприятен за извършителя, отколкото при липсата на такъв закон.
По чл. 2, ал. 2 от НК съдът преценява за всеки наказателно правен случай за всеки подсъдим кой е по-благоприятният закон, като се ръководи преди всичко от тежестта на предвиденото наказание във всеки закон. В тази връзка е без значение дали е налице усложнена престъпна дейност под формата на съвкупност или са налице основания за изтърпяване на наказание, от което подсъдимият е бил условно предсрочно освободен.
При тези два критерия очевидно е, че чл. 212 от НК, включващ в предмета си и недвижимо имущество, се явява винаги по-неблагоприятния закон спрямо подсъдимия за същата дейност, по отношение на която не е имало изричен закон. По-благоприятният закон се определя само на базата на предвидените в закона санкции, без да се съобразява възможното приложение на чл. 23, 24 и чл. 70, ал. 7 и други от НК. Това е така, защото тези усложнения в престъпната дейност на подсъдимия нямат никаква връзка с промяната в законодателството.
За да е възможно безпроблемно да се използва практиката на Върховния съд на Република България предлагаме да се възстанови редакцията на чл. 212, ал.1 от НК до настъпилата промяна през 1993 г. с необходимата актуализация.

Те предлагат чл. 212, ал. 1 така:
"Чл. 212 (1) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до 8 години."

Това е по отговора на въпроса, който ние поискахме преди окончателно да се произнесем при обсъждането на тази тема. Г-жо Николова, искахте нещо да кажете във връзка с гласуването ли или по същество.

Елеонора Николова:
По същество. Благодаря, г-н Председател.
Още на обсъждането на предходното заседание имах усещането, че можем да направим поредната грешка, защото и начина по който колегите са избрали да променят отделни текстове в Наказателния кодекс, без да се мине на цялостна ревизия на закона и да се огледат всички текстове, не е най- продуктивния. Аз направих една справка в Русенска окръжна прокуратура и Русенски окръжен съд, където се разгледа едно нашумяло дело за множество измами по отношение на недвижими имоти, притежание на чужди граждани, обикновено еврейски. Крупни измами, включително и много големи сгради в София са реституирани, предявена е претенция за реституция и са получени на база на създадени документи с невярно съдържание.
      Делото е висящо. То ще бъде гледано в апелативен съд в Търново, след това ще дойде във ВКС. Ситуацията там е такава. Прави се документ, получава се имота. Квалификациите са по чл. 209 и чл. 311 или 316 в зависимост от това какво е съотношението на документа и никакъв проблем. Наложени са наказания в условията на чл. 24 като съвкупност. Аз не бих подкрепила тази промяна на чл. 212, защото никога не е създавало проблем приложението на тази съвкупност, за да се накажа както подобава една измама с недвижим имот.  
Аз не знам точно този казус как би се отразило едно влизане на промяната в закона, но много лесно мога да си представя едни големи заглавия за това как правим нещо като за Ванко1
Искам да кажа, че наказанията са много сериозни чл. 209, плюс наказанието за документно престъплението, приложението на чл. 24 дава едно много сериозно наказание. Там има друг проблем, че препращането от 25 вече за подсъдността, големи размери и рецидив се гледат от окръжен съд, но това са подробности.

Татяна Дончева:
Всъщност това, което се дискутира е, че сега този ред казуси имат възможности в Наказателния кодекс за наказване като квалификацията не е документна измама, а измама с улесняващо документно престъпление, което на практика няма никакво значение за живота дали наказвате човек с документна измама или за измама с улесняващ документ. Но ако се обхващат всички хипотези и ако наказанието е симетрично.
Ние имахме сериозен спор в нашата група има ли нужда от такава промяна на документната измама. Защото, ако криминализираме чл. 212 с такава формулировка, на практика тълкуването показва, че считаме фалшивият документ въз основа на който се претендира собствеността за възможен да породи правни последици и е възможно от това, како са направени сделки в полза на трети лица, а това обикновено се прави така от жилищната мафия светкавично. Светкавично издават завещанието, светкавично го прехвърлят на трети лица, да не можете да си искате недвижимия имот от третите лица. Те казват аз съм добросъвестен. Ако оставим сегашното положение - с криминализация на измама с улесняващо документно престъпление, не може и третото лице да претендира, че е какъвто и да било добросъвестен собственик. И може би ще се окаже, че сегашният режим е по-благоприятен за преследване на този род измами, отколкото корекция на документната измама.
Ако имате някакви казуси, подкрепени от прокуратурата и съда, за които не се сещаме при анализа, да обсъдим кое е по-добре за преследване на жилищната мафия. Дали да пипаме документната измама или да оставим практиката да ги съди за измама с улесняващ документ. Но да има такъв казус, който да е ясно, че не може да се обхване от сегашния инструментариум.

Стела Банкова:
Аз съвсем естествено съм респектирана от професионалния стил, на който обсъждаме тук това предложение. Бих искала да кажа, че направихме с колегата Христов това предложение, заради това че констатирахме в последните години, както и вие много по-добре от мен знаете, изключително много такива жилищни измами. Лично аз в моя избирателен район Плевен имам може би около 10 такива случая и това беше мотива, който ни накара да направим предложението, което сега обсъждаме.
Аз все пак искам да благодаря на колегите при първо четене, че подкрепиха това предложение. Благодаря и на представителите на Главна прокуратура тогава, когато обсъждахме, че подкрепиха този казус. Приемам и редакционната поправка, която беше направена.
Аз отново моля, без да мога да влизам в професионален спор с всички вас, все пак да разсъждаваме върху това, че жилищните измами напоследък са изключително много и присъдите и разкриваемостта е много ниска. Аз не мога да кажа каква е причината. Вие по-добре от мен ще кажете, но фактът че тези измами лавинообразно нарастват и правосъдието в този случай е в изключителен дълг спрямо измамените български граждани. Оттук нататък оставам във ваши ръце да решите точно как трябва да стане: дали да се прави такава промяна, дали да се приеме това, което ние предлагаме или вашата позиция, но нека да изхождаме от това, че тези измами растат много бързо и правосъдието е дълг към измамените български граждани. Поне случаите в Плевен няма нито един разрешен в полза на измамените граждани. Благодаря ви.

Янаки Стоилов:
Като са ги разкрили, не са ли предприели някакви действия от полицията и прокуратурата.

Стела Банкова
Съдът постановява, че измамените граждани нямат право. За Плевен с цялата отговорност твърдя, че и адвокатите и нотариусите са вътре в тази игра. Категорично.

Янаки Стоилов:
Г-жа Николова и г-н Ралчев.

Елеонора Николова:
Г-жо Банкова, ние подкрепихме на първо четене ,защото никой от нас не се е усъмнил в това, че Вие го правите с грижата тези престъпления да бъдат разкрити и да бъдат наказани и да заострите вниманието на правоприлагащите органи затова. За това съмнение никой от нас няма. Но все пак, тъй като това ни е професията, с това сме си вадили хляба, ние започнахме да разсъждаваме да не би по този начин да направим по-леко наказуеми тези състави. Защото аз обясних. Това дело, за което се писа навсякъде, са поредица от придобити имоти. Те са масивни сгради, фрапантно красиви сгради, паметници на архитектурата, които са придобивани по този начин. Нямам никакво съмнение в практиката, че като се приложат двата текста - на измама по 209 и съответния текст за документно престъпление с възможността да се наложи по съвкупност по-тежко наказание - да се завиши наказанието, резултатът е достатъчно сериозен, да смятаме, че ако направим един състав за престъпление, в този случай човек ще бъде точно толкова сериозно наказан с тази възможност, която обясни Татяна Дончева, че обикновено третите лица, който придобиват, са добросъвестни.
Така че разсъждавайки в посока на вече утвърдената практика, аз лично в себе си се убеждавам, че сегашната ситуация е по-добър инструмент в правораздаването, отколкото ако отидем на нова редакция. Всъщност и това е спорът. Той е чисто професионален, а не затова, че вашата тревога не заслужава внимание. Защото без участието на адвокати и нотариуси тези измами са невъзможни.

Янаки Стоилов:
Проблемът всъщност не е толкова в инструмента, отколкото в тези, които си служат с него. Законът няма как да се възпроизведе сам.
Г-н Ралчев, заповядайте.

Борислав Ралчев:
Тук не става въпрос дали трябва да се преследват тези деяния, а по какъв начин и по кой текст от Наказателния кодекс. Струва ми се, че в теорията чл. 212 има достатъчно приложение в дълги години. това, което казва Дончева е много важен елемент, защото при документната измама документът е основание за плащане и ще влезем в едни твърде сериозни спорове. А ако търсим прагматичното решение на задачата, то е по пътя на съвкупностите и ще бъдат сумирани две наказания за две отделни престъпления.
          Ако нещата са толкова наболели и ако съдебната практика противоречиво решава този въпрос, в съдебната практика има един инструмент, който се казва съответно постановление на Върховния съд или тълкувателно решение и ако има противоречива практика много елементарно е по този начин да бъде изчистена. Така че никой не спори за инкриминацията, а по какъв ред и по кой текст да бъде осъществена.

Диана Хитова:
Аз искам да изразя обратно становище. Според мен, в случая най-важно е да бъде охранен интереса на пострадалия гражданин, а така както в момента се провежда съдебната практика с постановяване на присъди осъдителни по чл. 209 и улесняващи документно, не се формира сила на присъдено нещо по отношение на недвижимия имот. По понятни причини гражданските искове се сключва пострадалият гражданин може да върне загубения от него имот в своето имущество, се провежда с отделен граждански процес, а не в наказателния процес. И след като не е формирана сила на присъдено нещо с осъдителната присъда по отношение на недвижимия имот, за него доказването в гражданския процес става много трудно. Там не може да се ползва силата на присъдено нещо. По чл. 222 имаме сила на присъдено нещо само по отношение на това извършено ли е деянието, противоправно ли е и виновно ли е. И по чл. 209 формираме присъда по отношение на вредните последици, които имат паричен измерител - причинена вреда в размер на еди-колко си лева, която представлява равностойността на недвижимия имот, но не и по отношение на самия недвижим имот. А по чл. 212 ще имаме сила на присъдено нещо по отношение на самия недвижим имот и по този начин ще бъде улеснена защитата на пострадалия в последващия граждански процес.

Реплика: Това въобще не е вярно.

Татяна Дончева:
Ако формираш чл. 212 ще излезе, че прехвърлителната сделка е с титул, който е годен. Ще формираш сила на присъдено нещо, но ако този, който е извършил измамата вече е прехвърлил на трето лице, по кой можеш да си вземеш имота от трето лице. Сила на присъдено нещо. Тя се формира по отношение на изкуствената практика, по отношение на първата връзка. Първата връзка нито има парите, нито има нищо, а ако кажем, че е измама от а до я, аз този имот ще си го взема ако ще и от петото лице. Защото просто той си е мой.

Янаки Стоилов:
Колеги, ние отложихме въпроса по други причини. Мисля, че тук да се убеждаваме и да спорим по безспорното няма нужда.
Има ли някой, който да твърди, че получаването на недвижимия имот води до права върху него. Защото е употребен терминът и в предишната редакция, "който получи". С това ние не казваме, че той е придобил правото на собственост в резултат на измамата, която е използвана. Така че по чл. 212 и да оставим сегашната редакция, и да запишем новата редакция за получаването на движима вещ и на недвижима, едва ли някой ще твърди, че този, който е използвал измамата е придобил собственост върху имота. Този аргумент да не го използваме. Защото не случайно се употребява термина "получил", а не "придобил". Не в това е проблемът. Ние го отложихме, за да видим дали промяната в текста няма да рефлектира по определен начин върху заварени случаи. Ако ние просто гледаме текста сам за себе си, той не буди проблеми. И да не ги създаваме ние.
И сложността е, че ние винаги като пипаме нещо в Наказателния кодекс, раздвижваме някакви пластове, които не знаем точно какви са зад гърба си. Само това е проблемът и нека само в тази част да го гледаме. А някой тук да спори, че виждате ли ако запишем текста, той ще стане валидно неговото получаване на вещта като собствена. Това не може да се твърди и мисля, че е излишно да спорим.
Г-жо Балева, заповядайте.

Надка Балева:
Промяната в текста наистина крие опасности. Защото ние знаем един случай и го цитираме него - в Русе и 10 в Плевен. Но какви висящи дела има ние не знаем и до какъв резултат ще доведе тази промяна. И аз не искам за пореден път да бъдем обвинявани, че конюнктурно точно сега сме се сетили, тя не действа от вчера тази организирана мафия във връзка с имотите. И нещо друго. Промяната засяга извършителя. Тя в никакъв случай не решава проблемите на собственика, нито пък обвързаността му с третото, четвъртото или петото лице добросъвестен преобретател.

Борислав Ралчев:
Целта, която има вашето предложение е постигната. Не се спори по правото.

Янаки Стоилов:
Г-н Христов, Вие не чухте дискусията, но не знам с какво ще ни улесните в нея.

Минчо Христов:
Достатъчно чух, г-н Председател.
Чух например, че промяната засяга извършителя, а не пострадалия.
Колеги, точно това е целта на нашето предложение. Става дума за промяна в Наказателния кодекс. Става дума за драстично увеличаване на наказанията за хора, които чрез фалшификация се опитват да придобият, присвоят или получат чужда недвижима собственост. И тук всякакво усукване по келифарски, извинявайте, е в услуга на хората, които извършват тези измами.
                Въпросът съществува ли този проблем в обществото? Да, съществува. Трябва ли българският парламент да направи нещо по този въпрос, за да го реши, за да накаже с драстични наказания хората, които си позволяват да посягат върху чуждите имоти? Трябва.
Миналият път, когато беше изслушването на този закон ясна подкрепа получихме недвусмислена и категорична от българската прокуратура и българското следствие. Така ли беше? Да, така беше. И сега тук се появяват някакви хора и започват да усукват по адвокатски, че това не било така, онова не било така.
           Колеги, дайте да решаваме проблемите. Стига сме усуквани по келифарски. Вие знаете прецедента с Ванко1. Дайте да завишим наказанието на тези престъпници. Това е смисълът на нашето предложение.

Янаки Стоилов:
Позволявам си да кажа, че не сте разбрали за какво се води дискусията. Надявам, се да не стане така, че ако е имало Ванко1, сега да има Минчо2. За такъв случай беше посочен един. За един случай може да се направи компромис. Затова се поднови и дискусията. Аз мисля, че се изясниха нещата. Остава някаква условност в тях от гледна точка на решението. Но аз ще го подложа на гласуване и ще пристъпим към решаване.
Пристъпваме към гласуване. Каквото можеше се изясни в дискусията. Смятам, че на този етап няма какво да направим друго.
Подлагам на гласуване предложението на вносителите, тъй като това е валидното предложение по чл. 212. Тези, които го подкрепят, да гласуват "за". Тези, които имат резерви по друг начин.
Които подкрепят предложението, моля да гласуват.
Които са против? Трима "против". Въздържали се? Десет "въздържали се". Не се приема предложението. Тази дискусия ще продължи в залата.

-

Този материал е включен в раздел "Предложения от юристи за борба с имотните измами" от трета част на блога - Информативни материали

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1033

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.