14.11.2017 С една уточняваща молба до съда ищецът "'ДаллБогг" задрасква цялата си искова молба

-

Начало на блога
 

Този материал е част от Застрахователна измама

-

Увод. Пример за много зле съставена искова молба. Ответникът е несъществуващо лице с несъществуващ адрес в с. Росеново, Добричко. ЕГН-то е моето (кражба на лични данни). Без да провери твърденията на ДаллБогг, адв. Горанов е подал тази ИМ. Деловодителката на Добричкия съд ме е "идентифицирала" като ответник и сега съм поставена в положение "виновна до доказване на противното".

-

За да разберете в какво е обвинен ответникът, вижте статията „Бизнес дама" - собственик на 420 румънски коли

-  

Отделно само копието от застрах. полица BG/30/117000182705, издадена на 05.01.2017, приложено към исковата молба 

Важно! Приложеното копие от застр. полица BG/30/117000182705, издадена на 05.01.2017, е без заверка "Вярно с оригинала" и без подпис на застрахователя/брокера, а в ИМ пише, че е заверено. Откакто на 29.10.2017 поисках от ДаллБогг да ми изпратят заверено копие, те се умълчаха. Защо ли?

-

Оригиналът на исковата молба срещу Рената от с. Росенова, заедно с другите документи по делото, които получих на 26.10.2017 като "ответник":  http://www.softisbg.com/rennies_blog/2017/10/syobshtenie_razporezhdane_iskova_molba_polica_s_kradeno_egn.pdf

-

 

 

ДО:

РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ

[РЕГИСТРАТУРА - Рег. № Вх. 15191, Дата: 08.09.2017]

ИСКОВА МОЛБА

-

От:

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, представлявано от Изпълнителните директори Росен Младенов и Бисер Иванов („ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД")

-

Чрез:

Пълномощника - Адвокат ТИХОМИР ГОРАНОВ - АК гр.

Варна, ул. „Драгоман" №32

Съдебен адрес. гр. Варна, ул. „Драгоман" № 32, тел:

052/630230

-

Против:

РЕНАТА ТОДОРОВА СТОЯНОВА, с ЕГН **********, с

пост. адрес: с. Росеново, общ. Добрич-селска, ул. „Суха река" 5

-

Правно основание: чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД; чл.26 ал.2

пред. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл.

289 ТЗ и вр. чл, 8, ал. 2 ЗЗД; чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (нов); чл.26

ал. 2 предл. 5 ЗЗД и чл. 29, ал. 1 ЗЗД.

-

Цена на иска: 162,10 лв.

Внесена д.т: 50 лв.

-

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО РАЙОНЕН СЪДИЯ,

-

Предявяваме при условията на евентуално съединяване настоящите искове, с които молим да прогласите нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/117000182705, издадена на 05.01.2017 г. поради липсата на съгласие (представителна власт) за неговото сключване, а евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - поради едновременното му противоречие със закона и неговото заобикаляне; евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - поради накърняване на добрите нрави; евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - поради липса на основание; евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - поради липса на застрахователен интерес, евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - да постановите унищожаване на процесната полица поради измама при сключването й, на основание за всеки един от съединените искове както следва:

-

1. чл. 26, ал. 1, пред. 1,2,3 ЗЗД (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави);

2. евентуално по чл.26, ал. 2 пред. 2 във вр. с чл. 42 от ЗЗД (липса на съгласие във връзка с липса на представителна власт);

3. евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 3 от ЗЗД (липса на предписана от закона форма);

4. евентуално по чл. 26, ал. 2, пред. 4 във вр. чл. 289 ТЗ, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗЗД (липса на основание);

5. евентуално по чл. 349, ал.1,2 и 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес); и

6. евентуално по чл.26 аз. 2, предл.5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице).

7. евентуално по чл.29, ал. 1 ЗЗД (унищожаване на процесната полица поради измама при сключването ѝ).

Уточнявам, че цената на исковата претенця е цената на сключения застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в процесната полица представлява стойността на договорената застрахователна премия в общ размер от 162,10 лв. Дължимата държавна такса е изчислена съобразно правилото на чл. 72, ал. 2 ГПК.

-

Излагаме следните фактически и правни съображения:

-

I. ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВАТ ИСКОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ:

-

§ 1. На 05.01.2017 г. ответникът (занапред „Застрахован"), сключва застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в процесната застрахователна полица по отношение на лекия автомобил марка Сеат, модел Алхамбра, регистрационен номер В8974ВС, с посочената в полицата рама. В нея като застрахован собственик фигурира ответника, но обичаен водач е румънски гражданин с адрес Румъния посочен в полицата. В последствие при нас постъпи информация за настъпило застрахователно събитие на територията на Румъния.

-

§ 2. Въпреки че като собственик на автомобила в процесната полица фигурира ответникът, цитираното превозното средство веднага след сключването на застрахователната полица напуска територията на Република България и до момента се намира във владението на други трети лица също румънски граждани, различни от посочения в полицата собственик. (откъде знаят? сякаш са закачили проследяващо устройство към колата още при сключването на застрах. договор; и като толкова много знаят, защо не са реагирали по-рано, ами чак на осмия месец след сключването на тази "измамническа" тази застраховка и точно 3 месеца след датата на ПТП-то - 08.06.2017? този текст го пишат във всичките си искови молби)

-

§ 3. Няма данни след сключването на посочената по-горе застраховка по отношение на въпросното МПС, които да индикират по какъвто и да е начин, че привидно застрахованото лице, е действителният собственик на автомобила, нито че то е упражнявало каквато и да било фактическа власт върху автомобила. Ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактически статус на „формално" притежаваното от него МПС. Практиката е доказала, че лицата, които демонстрират подобно пасивно поведение по отношение на дадено имущество не са нито негови собственици, нито ползватели. С оглед данните от подобни случаи се установява, че ответникът, сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" и то с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. (следвало е да уведомят Прокуратурата, щом "с оглед данните от подобни случаи се установява, че ответникът ответникът сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" и то с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили")

-

Твърдим, че ответникът извършва следната забранена и заобикаляща закона „услуга": изнасянето в „застрахован вид" в Румъния, със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност", на румънски автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко-такси в северната ни съседка, посредством серия от привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Дейността на ответника няма за цел печалба чрез покупка и продажба на автомобили, а неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани на други държави, които са действителните собственици на автомобилите и спестяването им на разходи и такси в Румъния при регистриране на МПС. Тази порочна практика уврежда не само повереното ми дружество, но и всеки един български застраховател, сключил подобна застраховка, но най-вече фискалните интереси на България и Румъния като цяло. На пресичането й със силата на присъдено нещо (res judicata) се базира интересът ни от подаването на настоящата искова молба. (следвало е да уведомят Прокуратурата или МВР, щом  твърдят  данъчни и други нарушения; само Прокуратурата и МВР могат да пресекат  "тази порочна практика"; иначе какво става? - тъкмо обявят нищожност на един застрах. договор, и измамниците сключват друг!)

-

§ 4. Независимо у кого е фактическото владение върху автомобила в момента, твърдим, че процесната полица, ако се приеме, че е надлежно сключена, е „сключена" или лично от ответника (привидно застрахования), или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя (който е фактическия собственик па автомобила) със или без знанието и упълномощаване от страна на формалния собственик на автомобила по документи.

-

§ 5. По-конкретно относно правният интерес на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД от предявяване на тези установителни искове за прогласяване нищожността на полицата: същият е налице, тъй като ако нищожната /унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуалното настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. Такава информация е постъпила при нас във връзка с за настъпило застрахователно събитие на теритотията на Румъния, поради което предявяваме настоящия иск.

-

§ 6. Предвид на това, че в полицата не е посочен обичоен водач ако Застрахователя беше уведомен и е знаел, че автомобилът ще се управлява извън територията на България, последният щеше да предостави застрахователната закрила срещу много по висока премия, тъй като щетимостта в Румъния (или в съответната държава) е много по-висока.

-

II. ПРАВНИ ИЗВОДИ:

-

§ 1. Общи положения, отнасящи се до злоупотребата със застрахователни права:

-

(1) Считаме процесната полица за недействителна поради противоречие със закона и добрите нрави, както и поради заобикалянето му.

-

Считаме, че освен ако не са налице по-тежки закононарушения или престъпления, са приложими хипотезите на чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов) - липса на застрахователен интерес и на чл. 289 ТЗ, във ар. чл. 58 и чл. 57, ал. 2 от КРБ, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗЗД - злоупотреба с право.

-

(2) Твърдим, че собствеността и владението върху автомобила - обект на застрахователния договор, безконтролно и многократно са прехвърляни с цел създаване на заблуда пред българските органи и пред застрахователя за реалния собственик, респ. държател, а оттам и за евентуалната задължително необходима преценка на риска от щети. Сключването па абсолютно симулативни сделки и злоупотребата с право на застрахователна закрила са съществена част от действията на подставеното лице (ответникът) - привидно застрахован, с по-нататъшната и реализирана цел: пълно избягване па плащане на дължимите по - високи размери на данъци и (еко)такси, както и на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най-често Румъния. Считаме, че това поведение е класически пример за злоупотреба с право, чрез която се заобикаля закона.

-

(3) В процесния случай - застрахованият (привидно застрахованият) злоупотребява с правото да се получи застрахователна закрила по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Гореописаното поведение на застрахования противоречи както на българското, така и на румънското данъчно законодателство. Същото се намира и в разрез с основен правен принцип, залегнал в чл. 58 от КРБ, а именно че границите на упражняване на субективните права на едно лице са субективните права и законните интереси на другите лица. С други думи, правото на едно лице да получи застрахователна Закрила е породено от интереса, нуждата да я получи. В същия смисъл е Решение № 4036 от 4.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 3463/2003г. се казва, че „застрахователният интерес е областта на имущественото застраховане включва: 1) правото на собственост или ограничено вещно право; 2) облигационно право, произтичащо от договор, 3) потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес. Когато обаче законът допуска едно лице да застрахова блага на трети лица, застрахователен интерес трябва да имат както лицата, чиито блага са застраховани, така и тези, които сключват договора. Законът предвижда задължителност на застрахователния интерес и когато се застрахова чуждо благо." Такъв в настоящия случай изобщо не е налице;. доколкото ответникът само е услужил с личните си данни и гражданството си на реалния ползвател и фактически собственик на автомобила - чужденец.

-

(4) Застрахователният риск е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. Теоретично застрахователният интерес се определя от отношението на застрахованото лице към застрахования автомобил (имущество), при увреждането на който от събитието, визирано от застрахователния риск, би настъпила вреда за застрахования или за трети лица, за която застрахованият отговаря със своето имущество. Когато едно лице обаче не е действителният собственик, респ. ползвател на дадено имущество ияи го е придобил симулативно или временно н е последствие го е прехвърлил, за него не съществува типичният, визиран в чл. 349 ал. 1, 2 и 3 от КЗ (нов) застрахователен интерес. И това е така, тъй като за него не може да възникне риск, не може да възникне вреда, тъй като просто не е собственик или ползвател - този отрицателен факт елиминира напълно съществуването на застрахователен интерес. Това налага изводът, че сключената полица за ГО е невалидна, недействителна, не обективира изначално (ab initio) сключването на валиден застрахователен договор.

             В настоящия случай обосновано можем да твърдим, че застраховката се сключва (привидно) от застрахованото лице с единствена цел да извлече незаконни облаги като спомогне, улесни прехвърлянето ѝ на друг собственик в Румъния, който от своя страна не декларира собствеността си пред местните румънски власти, нито пред българските компетентни органи и в тази връзка не я пререгистрира на свое име като нов собственик, не я вписва на отчет в румънските поделения на КАТ, не премахва българските й регистрационните табели и не поставя румънски такива, не информира застрахователя за смяната на собствеността въпреки изричното императивно задължение за това. Съответно без тези действия българските органи на КАТ не могат от своя страна да свалят от отчет автомобила и той реално продължава да се води на името на ответника, макар той да няма никакви права върху него, а друго лице в Румъния.

-

(5) По този начин новият румънски приобретател цели да спести значителни по размер данъци и такси в Румъния по прехвърлянето на автомобила, по регистрирането му, по заплащане на т.нар еко такси, с което едновременно заобикаля данъчното законодателство на страната си и ощетява фиска. Само по себе си заобикалянето на данъчното законодателство с цел избягване на данъчно облагане е данъчно нарушение, а в по - големите размери представлява престъпно деяние Във всички случаи привидното сключване на полицата и получаването на зелена карта, чрез които да може да се шофира извън Република България, е решаващ елемент в описаната злоупотреба с право, насочена към неправомерно обогатяване я заобикаляне на законите. Тази противозаконна дейност се изразява в заобикаляне на закона, измама на застрахователя или най - малкото умишленото му и преднамерено въвеждане в заблуждение относно оценката и мащаба на покрития риск.

-

(6) Нещо повече - гореописаната противозаконна дейност е придобила застрашителни размери и настоящия случай не е изолиран такъв. По този начин автомобилът получава един двойнствен статут - формално се води на името на ответника, а de facto не е негова собственост. Видно от приложената справка ответникът е развил многогодишна порочна практика, поради което на негово име се водят редица на брой автомобили, с реални собственици в Румъния. Очевидно ответникът извършва гореописаното дейност изцяло „по занятие" или е просто лице, предоставило, услужило със своята самоличност с цел сключване на процесната застраховка. Посоченото съставлява безспорно заобикаляне,както на данъчното, транспортното, така и на гражданското и търговското законодателство и води до увреждане на българските застрахователи, които при неверни представи поемат неопределени рискове без възможност за тяхната адекватна оценка и контрол. При знание за действителната противозаконна дейност, предмет на която е застрахованото МПС, застрахователят не би сключил тази застраховка, защото по този начин най - малкото излиза, че сам участва в престъпната противозаконна схема.

-

§ 2. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД - противоречие със закона като основание за нищожност:

-

(1) При сключването на застраховка „Гражданска отговорност" неуведомяването на насрещната страна за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване е облигационното правоотношение и преценката за реалния размер на застрахователния риск, води до противоречие със закона. Нарушаването на тези права на застрахователите противоречи и на императивните разпоредби на чл. 58 и чл 5Д ал. 2 от КРБ и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, както и чл. 349 ал.1,2 и ал.З от КЗ (нов) и представлява безспорно противоречие с правото - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД.

-

(2) Злоупотребата с права, схващана като отрицателно засягане на чужда правна сфера, стои в тясна връзка с т.нар. „генерален деликт" по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като всеки договор, представляващ средство за осъществяване на злоупотреба с право, е нищожен поради противоречие с общото правило да не се вреди другиму. Така по силата на прякото и непосредствено прилагане на конституционните норми всяко посегателство върху чужда правна сфера, чрез правна сделка, я прави изначално (ab initio) недействителна, т.е. непораждаща никакви правни последици.

-

§ 3. По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД - нищожност поради заобикаляне на закона:

-

(1) Когато ответникът придобива привидно собственост върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - румънски граждани, спомагайки по този начин избягването на данъчно облагане в Р. Румъния и сериозно ощетяване на българския застраховател, заобикаля закона, като преследва една забранена цел, чрез привидно правомерни средства - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД. Няма данни след сключването на процесния застрахователен договор, които да установяват, че застрахованото лице е действителният собственик и ползвател на автомобила. Целта на ответника е да предаде владението на автомобила на друг ползвател от Румъния, който го владее и ползва като собственик, без обаче между новия собственик и стария да е подписан договор за продажба на МПС. Дори такъв да е подписан същият остава скрит, не се декларира от страните пред данъчните органи и органите на КАТ в Румъния, за да се спестят както данъци и такси при промяната на собствеността, така и последващите такива. Само и единствено за целите да регистрира автомобила на свое име и в последствие да го прехвърли, ответникът е сключил полицата и улеснява промяната на фактическата власт на МПС-то. С голяма степен на вероятност можем да предположим предвид практиката, че новият (скрит) собственик управлява автомобила чрез пълномощно от ответника, и се легитимира с така получената от застрахователя зелена карта.

(2) Удостоверението за регистрация на МПС не е титул за собственост и субективното отношение на дадено лице, което се изразява чрез него, не поражда потребност от застрахователна закрила, а без осъзната нужда не може да е налице и интерес за нейното правомерно задоволяване. Интересът в тези случаи е друг, а именно извличане на непозволена облага, което, както вече се каза, е неразривно свързвано с увреждане интересите на застрахователя, който по описания начин е лишен изобщо от възможността да прецени застрахователния риск. Тази порочна практика на ответника ясно личи от застрахованите в „ЗАД Даллбогг: Живот и здраве" АД множество МПС, всички на негово име, за които сме представили извлечение. Хипотеза, в която едно-единствено физическо лице е едновременно собственик и/или ползвател на такъв огромен брой автомобили е далеч от реалностите. Описаното симулативното придобиване на МПС от ответника, което в действителност се управлява от румънски гражданин или привидното му временно придобиване и последващото обратно връщане, което остава скрито за трети лица, се извършва единствено с цел да се заобиколи закона - да не се декларират доходи от една прикрита и оттам незаконна търговска дейност и по този начина да се увреди българския фиск. Разбира се, действителният собственик също остава скрит пред застрахователя, като не се изпълнява императивното задължение на чл. 491 ал. 1 от КЗ (нов). Крайният ефект е, че не се заплащат никакви данъци нито в Румъния, нито в България, а се сключва застрахователен договор на по-ниска българска премия и без еко-такси. Описаното представлява основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД. След като ответникът (привиден застрахован) не е придобил действителни права върху дадено имущество, не е нито негов ползвател, нито държател, то няма какъвто и да е законен интерес от сключване на застрахователния договор.

-

§ 4. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД - злоупотребата с право като поведение, противоречащо на добрите нрави:

-

(1) Действията на ответната страна, чиято единствена цел е извличане на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, дължими в Румъния в никакъв случай не могат да бъдат приети като отговарящи на наложилите се добри нрави в търговския оборот. Последиците от това са, че процесният автомобил придобива напълно двойнствен трансграничен режим, който противозаконно удовлетворява и двамата участници в сделката, а и последващи лица. Посочената практика е недопустима от гледна точка на господстващите морални норми и крие сериозен риск от увреждане на застрахователните дружества, чиято крайна цел е своевременното и справедливо обезщетяване на увредените лица.

(2) В теорията и съдебната практика трайно е наложено разбирането, че злоупотребата с право представлява, ако не нещо друго, то винаги накърняване на добрите нрави, обуславящо нищожността на конкретния договор по смисъла на чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД Съгласно константната съдебна практика: „добрите нрави" са правила и принципи, които са всеобщо приложими. Нарушаването им е приравнено и има последиците на нарушаване на закона (чл.9 от ЗЗД). Принципите на добросъвестно водене на търговските дела, на справедливостта при договаряне на условията на сделките, на недопускане на несправедливо облагодетелстване, са водещи и при търговските отношения. Затова дори и отчитайки спецификата на тези отношения следва да се съобразяват и т.н. общоприети правила, определени като, „добри нрави". Добрите нрави следва да бъдат определени като онези морални обичаи, етични категории, критерии за справедливост, честност и почтеност в гражданския и търговски обмен, установени исторически и неспазването на които във всички случаи разкрива явна недобросъвестност и намерение за увреждане на отсрещната страна. Добрите нрави са безспорен източник на правото - Решение № 4 от 12.04.2016 г. на КС по к. д. № 10/2015 г. Макар и субсидиарно тяхното приложение и спазване е винаги приложимо. Именно поради това законодателят в голяма част от нормативните актове препраща към правилата на морала, а неспазването им води след себе си нищожност на сключваните договори.

-

§ 5. По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 42 от ЗЗД:

-

(1) С голяма степен на вероятност е възможно и поради това твърдим, че застрахователният договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото и да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху въпросното МПС на законно основание, а от трето лице (застраховащ), което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма трябва да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай след като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то и упълномощаването за сключването на такъв следва да бъде направено в писмена форма. А тази форма категорично не е спазена.

(2) Когато застрахователният договор е сключен от лице, което не разполага с никаква представителна власт да сключва такъв, то същият е нищожен на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗД. В КЗ (нов) не съществува специална разпоредба, която да дерогира общите правила за сключване на договори. С новия Кодекс за застраховане се въведе фигурата на застраховащия като лице, което фактически сключва договора за застраховка и което съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в пар.1 т.2 от Допълнителните разпоредби на КЗ е страна по застрахователния договор. Застраховащият може да бъде застрахован или трето ползващо се лице. Въвеждането на тази фигура в КЗ на практика легализира съществуващата досега практика в определени хипотези договорът за застраховка да бъде сключен от лице, чийто имуществени и /или неимуществени блага не са предмет на застрахователна защита от застрахователния договор (параграф 1, т.1 от ДР на КЗ - нов)- например лизингополучателят по договор за финансово обвързан лизинг с уговорка за изкупуване на МПС.

                Визираната от нас хипотеза е на сключване на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" от името на собственика на МПС по документи (привидния собственик) само, че от лице, което представи регистрациония талон на автомобила и заплаща застрахователната премия или вноските от нея при разсроченото и заплащане, същият не се явява нито застраховащ, нито застрахован, нито пък е надлежно упълномощен за това действие. Той просто изпълнява едно фактическо действие обикновено срещу заплащане - гореописаната „услуга".

(3) Липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД, тъй като, когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, те и сключените от него договори не могат да го обвържат без неговото изрично съгласие. Тези договори са нищожни, непораждащи изначално (ab initio) правни последици между страните.

-

§ 6. По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 4 от ЗЗД - злоупотребата с право, водеща до липса на застрахователен интерес, води и до липса на основание:

-

(1) На следващо място злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес съставлява признаците и на липса на законно основание (causa) за сключване на договора, схващано в теорията и практиката, като типичната и непосредствена (стопанска) цел, която се преследва с даден вид договори. В конкретния случай интересът на ответника, не е сключване на договора с цел застрахователна закрила, каквато е типичната и необходима цел на тези договори, тъй като още при сключване на договора е наясно, че няма нужда от такава - действителният собственик, респ. ползвател е друг. По друг начин казано ответникът единствено „услужва" с името си, с цел постигане на един противозаконен резултат.

(2) Целта на всички застраховки гражданска отговорност е застраховане срещу възможно ангажиране отговорността на застрахования към трети лица. В случая задължение за застрахования не би могло да възникне, тъй като той, както към момента на подписване на застрахователната полица, така и след това не е бил нито собственик, нито ползвател на МПС. Оттук следва и липсата на кауза за сключване на договора - безспорно основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 4 от ЗЗД. Практиката приема именно, че липсата на застрахователен интерес е особен частен случай на липсата на основание за сключване на даден договор. В Решение № 220 от 29.01.2013г. на САС по в. т. д. № 1732/2012г. се приема, че „специалното основание по чл. 195 от КЗ (отм.), е приравнено на липса на основание (causa - чл 26, ал. 2 пред. четвърто от ЗЗД), разбирано като непосредствена икономическа цел, която страните преследват при сключването му".

-

§ 7. По иска с правно основание чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов) - липса на застрахователен интерес, като частен случай на злоупотреба с право, водеща до нищожност на застрахователния договор:

-

(1) В конкретния случай е налице пълно отсъствие на застрахователен интерес от страна на ответника, по смисъла на чл. 349 ал.1, 2 и 3 от КЗ (нов). Неговият интерес е единствено да подготви чрез сключването на полицата прехвърлянето на автомобила, както и да създаде възможност и допусне за себе си и за трети лица (румънски граждани) да извлекат облага от съответното застраховано имущество по договора, на което е единствено формален, фиктивен собственик - „сламен човек". От своя страна тези облаги на ответника функционално свързани с ощетяване на представляваното от мен застрахователно дружество.

(2) Липсата на застрахователен интерес е безспорно основание за нищожност на сключените сделки. В същия смисъл са Решение № 4036 от 4.07.2011 г. па СГС по гр. д. № 3463/2003г. според което, „застрахователният интерес е условие за валидността на застрахователния договор и негова задължителна предпоставка. Ако интересът не е налице, договорът е нищожен и не поражда правни последици"; Решение № 854 от 30.04.2014 г. на САС по в. гр. д. № 2091/2013г. „когато едно лице черпи правата си от един нищожен придобивен договор, за него е налице липса на застрахователен интерес, поради което сключеният между страните по делото застрахователен договор е недействителен". В Решение № 113 от 12.06.2009 г. на ВнАС по в. т. д. № 162/2009г. се посочва още, че „императивната норма на чл. 195 ал.1 КЗ изисква наличието на застрахователен интерес, за да бъде застрахователният договор действителен. Да съществува застрахователен интерес означава да е налице правоотношение, по силата на което едно лице има имуществено или неимуществено право, засягането на което ще представлява за него вреда. Но това правоотношение също трябва да е действително, т.е. да е годно да породи права и задължения, които да са предмет на застрахователна закрила. В противен случай липсва обект на евентуалния застрахователен риск". За пълнота следва да се посочи и Решение № 448 от 18.10.2010 г. на ОС - Пазарджик по гр. д, № 456/2010 г., което приема, че „щом като застрахователят не е бил собственик на вещта към момента на застраховането й, то договорът за имуществена застраховка е недействителен. Субективното му отношение към автомобила, изразено чрез факта на регистрацията на негово име, не променя този извод. По този въпрос практиката на ВКС е ясна - застрахователния интерес се свързва с реално съществуващо вещно право, а не със субективното отношение към застрахованото имущество".

-

§ 8. По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 8 ЗЗД - привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулации (подставено лице):

-

Сключването на абсолютно симулативни сделки при явна злоупотребата със застрахователната закрила са съществена част от действията на ответника - твърдим, че същото е подставеното лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си и за трети лица, а именно пълно избягване на плащане на дължимите по - високи размери на данъци и (еко)такси, както и на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най-често Република Румъния. Привидно застрахования не е нито придобило действителни права върху дадено имущество, нито е негов ползвател, нито държател, нито пък има какъвто и да е законен интерес от сключване на застрахователния договор. Описаното, наред с изложеното по-горе в раздел II касателно привидността, обосновава основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 5 от ЗЗД.

-

§ 9. По иска с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД:

-

(1) Евентуално твърдим, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права и по- специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя, което покрива фактическия състав на гражданскоправната измама по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД. На това основание молим съда да прогласи унищожаемостта на процесната полица.

(2) Застрахователният договор е унищожаем поради умишленото въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования. Измамните действия на лицето се изразяват в укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор. Такива са безконтролното прехвърляне на собствеността, чрез съчетание от множество привидни и прикрити сделки, предоставяне на владението на процесното МПС на лица - граждани на различни държави, без значение целите, които те преследват и без значение дали притежават или не валидно свидетелство за управление на МПС. Подобен вид информация има фундаментално значение за т.н. „същинско съдържание" на сделките. Премълчаването й във всички случаи е укоримо от гледна точка на установените правила за водене на преговори и сключване на договори - чл. 491, ал. 1 от КЗ (нов).

Отделно от това поради укриване на действителния собственик и ползвател на автомобила, застрахователят също е бил лишен от възможността да определи коректно застрахователния риск и да завиши размера на застрахователната премия на застрахования, отчитайки, че обичайното място на ползване е в чужбина (Румъния), страна в която щетимостта е значително по-висока.

Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че представляваното от мен застрахователно дружество, а навярно и всяко друго, знаейки че застрахованото МПС е било или ще бъде обект на неопределен брой сделки в друга държава, които не отговарят на изискванията на правото, че застрахованото лице цели единствено да облагодетелства себе си и други лица и сключването на застраховката, макар и задължително, е просто стъпка, улеснение към една противоправна и морално укорима негова цел, не би сключило подобна застраховка. В такъв случай, при знание или дори при наличие на обосновано предположение за гореописаните обстоятелства, умишлено премълчани от застрахованото лице, процесният договор със сигурност не би бил сключен, поради което смятам, че е налице класическа хипотеза на въвеждане в заблуждение, чрез премълчаване на релевантна информация от първостепенно и решаващо значение за сключваните от дружеството застраховки-основание за унищожаемост съгласно чл. 29 от ЗЗД.

-

III. ПЕТИТУМ:

-

Моля съдът, след като се убеди в основателността и доказаността на настоящата искова молба, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица BG/30/117000182705, издадена на 05.01.2017 г. на основание чл. 26 ал. 2 пред. 2 33Д, във вр. с чл. 42 ЗЗД (липса съгласие във връзка с липса на представителна власт), евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - да разгледате и уважите иска на основание чл. 26 ал. 1 пред. 1 33Д (поради противоречие със закона), евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - да разгледате и уважите иска на основание чл. 26 ал. 1 предл. 2 ЗЗД (поради заобикаляне на закона), евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - да разгледате и уважите иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (поради противоречие с добрите нрави); евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - да разгледате и уважите иска на основание чл. 26, ал. 2 предл. 4 33Д (поради липса на основание), във вр. чл. 289 ТЗ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД; евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - да разгледате и уважите иска на основание чл. 349 ал.1, 2 и 3 КЗ нов (поради липса на застрахователен интерес), евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - да разгледате и уважите иска на основание чл. 26 ал.2. предл. 5 33Д (поради привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), евентуално, ако отхвърлите иска по предходното основание - да разгледате и уважите иска на основание чл 29 ал. 1 33Д (измама), като обявите за унищожаем процесния застрахователен договор, поради извършване на измамливи и заблуждаващи застрахователя действия с цел извличане на облаги и причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор - 05.01.2017 г.

2) Да ни присъдите на основание чл. 78 от ГПК направените в делото разноски от наша страна, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

-

IV. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ ИСКАНИЯ

-

1) Моля на основание чл. 190 от ГПК да задължите насрещната страна да представи всички, документи, касаещи статута, промяната в собствеността и регистрацията на процесното МПС (всякакви прехвърлителни договори, както и всички издадени пълномощни за управление на автомобила).

-

2) Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Община Варна, за снабдяване с информация дали за периода от 05.01.2017 г. до настоящия момент е декларирана/заявявана промяна по отношение на собствеността върху лек автомобил Сеат Алхамбра, регистрационен номер В8974ВС, рама номер VSSZZZ7MZ2V513470.

-

3) Моля да ни бъде издадено съдебно удостоверение за образуваното дело за прогласяване на нищожността, алтернативно обявяване на унищожаемостта на застрахователен договор, обективиран в процесната Застрахователна полица. /В тази връзка представям проект на СУ и документ за платена д.т в размер на 5 лв. за същото./

-

4) Моля на основание чл, 176 от ГПК да разпоредите личното явяване в съдебно заседание на ответника Рената Тодорова Стоянова, за да отговори на следните въпроси:

-

1/ Кога е закупил процесния автомобил марка?

-

2/ Прехвърлял ли е собствеността на лекия автомобил? Сключвал ли е и кога в тази връзка договори за покупко - продажба на автомобила?

-

3/ Предоставял ли е ползването на автомобила на други лица, включително румънски граждани? Издавал ли е изрични пълномощни за тези цели?

-

4/ Осъществява ли по занятие търговска дейност, изразяваща се в покупка и продажба на автомобили и кои са обичайните купувачи на автомобилите, които продава?

-

5/ Изисквал ли е от купувачите на продаваните от него автомобили (в частност процесния) да ги пререгистрират в КАТ Румъния, респ. да бъдат отписани от българските регистри?

-

6/ Отразявал ли е в данъчните си декларации придобитите автомобили, договорите за тяхното придобиване, приходите от последващата им продажба и/или други възмездни сделки?

-

7/ Заплащат ли е ДДС във връзка със сключваните сделки с МПС? Заплащал ли е редовно годишен данък за притежаваните от него МПС (в частност процесното МПС)?

-

8/ Колко са придобитите и/или продадени от него автомобили в последните 5 години?

-

V. ПРЕДСТАВЯМ СЛЕДНИТЕ ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

-

1) Платежно нареждане за внесена държавна такса по сметка на съда в размер на 50 лв.;

2) Платежно нареждане за внесена държавна такса по сметка на съда в размер на 5 лв. за съдебно удостоверение;

3) Заверено копие на Застрахователна полица № BG/30/117000182705 издадена на 05.01.2017 г.;

4) Проект на съдебно -удостоверение;

5) Адвокатско пълномощно;

6) Извадка от електронната система на Застрахователя с данни за броя застраховани автомобили в периода 2015-2017 година на името на ответника;

-

ПРИЛОЖЕНИЕ: Копие от настоящата искова молба и доказателствата за ответната страна.

С уважение: (Подпис, не се чете)

/адв. Тихомир Горанов/

 -

-

Начало на блога
 

Този материал е част от Застрахователна измама

-

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1411

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.