ОС-Пазарджик - Решение № 448 от 18.10.2010

Начало на блога
 

Този материал е част от Застрахователна измама

-

Публ. в този блог на 05.11.2017

Р.Стоянова

-

Това решение е цитирано в исковата молба на адв. Тихомир Горанов срещу Рената от с. Росеново, която по недоразумение получих аз, Ренета от Варна. В решението е допусната малка грешка - вместо "застрахования" е писано "застрахователят". Адв. Горанов не е забелязал грешката (това не е единственият му пропуск бел. моя).

-

http://www.court-pz.info/2010_2/0063d810_45692110.htm

-
Р Е Ш Е Н И Е 448
гр. Пазарджик, 18.10.2010 г.
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
Пазарджишкият   окръжен   съд,  гражданска колегия, в открито  заседание на двайсет и първи септември  през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря Д.Н., като разгледа докладваното                         от съдия Ил. Димитрова гр.д. N 456 по описа за 2010 година, за да се произнесе,   взе предвид следното:
         Предявен е осъдителен иск с цена 177 403, 97 лв. /след направено изменение пред Районен съд - гр. Пазарджик/, основаващ се на разпоредбата на чл. 208 от КЗ. Ищецът "Парк 2001" ЕООД - гр. София претендира заплащане от страна на ответника "Дженерали застраховане" АД - гр. София заплащането на застрахователно обезщетение поради настъпване на застрахователно събитие - кражба на лек автомобил, предмет на договор за имуществена застраховка, с покритие "пълно каско". Твърди, че има право да го получи, в качеството на страна /застраховател/ по договора, сключен на 28.10.2008 г., който е действал по времето на извършване на кражбата на автомобила, станала на 12.03.2010 г. За твърдяното престъпление имало образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Твърди, че е изпълнил задължението си уведомяване на застрахователя за настъпване на събитието, но в законния срок не е получил плащане на обезщетението. В последствие бил уведомен, че застрахователят отказва да плати обезщетение на осн. т.100 във вр. с т.73.2 от Общите условия на договора. Този отказ ищецът счита за неоснователен, поради което претендира обезщетение в размер на посочената по-горе цена на иска. Твърди, че тази сума съответства на действителната стойност на застрахования автомобил към деня на настъпване на застрахователното събитие /кражбата/, поради което следва да бъде възприета като размер на вредите, подлежащи на обезщетение от застрахователя. Претендира и законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сторените разноски по делото, за вида и размера на които е представен списък в последното съдебно заседание.
         Първоначално искът е бил предявен за солидарното осъждане на застрахователя и физическото лице И.Г.Л., за солидарното им осъждане, въпреки че по отношение на неговата отговорност са изложени съвсем различни обстоятелства. В последното съдебно заседание бе предоставена възможност на пълномощника на ищеца да изложи обстоятелствата, от които счита, че възникна солидарната отговорност на двамата ответници, което се оказа безпредметно,предвид предприетото от него процесуално действие - оттегляне на иска срещу ответника Л., за което неговия пълномощник изрази съгласие. Производството по делото бе прекратено в тази част с определение, влязло в сила, поради необжалването му от страните.
            Ответникът "Дженерали застраховане" АД - гр. София е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който прави няколко възражения:                за недействителност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес по смисъла на чл. 195,ал.1 от КЗ, за несъответствие на претендираното обезщетение с действително претърпените вреди и за прихващане - "с остатъчни дължими две премийни вноски в общ размер на 3 830 лв. Оспорва искането за заплащане на лихви от датата на предявяване на иска, първо - поради неоснователност на главната претенция и алтернативно - тъй като срокът за заплащане на обезщетението започвала да тече от момента на представяне на всички изискани от застрахователя документи за доказване на претенцията, поради което оспорва началната дата от която се претендират лихвите.  
            По делото е безспорно установено сключването между ищеца и ответното застрахователно дружеството на договор за застраховка на МПС, чийто предмет е именно автомобила, за който има данни, че е обявен за откраднат и се води досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Представена е застрахователна полица от 28.10.2010 г., чиято истинност не е оспорена от ответника, съдържаща данни за страните, застрахованото имущество, срока на действие на договора и основните му елементи - застрахователна сума, премия и избраното и договорено застрахователното покритие. Прави се възражение за недействителност на договора поради липса на застрахователен интерес. Касае се за специално основание за абсолютна недействителност /нищожност/ на застрахователните договори, предвидено в разпоредбата на чл. 195,ал.1 от КЗ и то е - липсата на застрахователен интерес. Легалната дефиниция на това понятие е дадена в   т. 34, на пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането и гласи: "Застрахователен интерес" е правно призната необходимост от защита срещу последиците от застрахователно събитие.
            В конкретния случай липсата на застрахователен интерес във възражението на ответника се свързва с факта, че към момента на сключване на договора застрахования /ищеца/ не е бил собственик на застрахованото имущество. По повод на това възражение по делото възниква спор кому е принадлежало вещното право на собственост към момента на застраховането, като в тежест на ищеца е да докаже валидното му придобиване. Следва да се отбележи, че той претендира да е сключил застраховката от свое име и в своя полза, поради което иска именно на него да се изплати обезщетение за вредите от извършената кражба. Поради това би следвало да докаже, че е притежавал правото на собственост или друго вещно право върху автомобила, за да обоснове съществуването на застрахователен интерес от сключването на договора за имуществена застраховка. /по аргумент от разпоредбата на чл.201 от КЗ, регламентираща договора за застраховане на чуждо имущество/. В случая не следва да се обсъжда изобщо дали е имал интерес да застрахова чуждо имущество, в която посока се развиват съображения в писмената защита на ищеца. /като алтернативни доводи за уважаване на иска./
            Ищецът твърди, че е бил собственик на застрахования автомобил към момента на сключване на договора на 28.10.2008 г. Позовава се на възмездно деривативно придобивно основание - договор за продажба на моторно превозно средство. Твърди, че е сключил такъв на 16.10.2008 г. с продавача ЕТ "Димитър Ставрев" - с. , представляван от пълномощника му И.Л.. Приложено е пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, по силата на което Л. е можел да извършва от името и за сметка на едноличния търговец "разпоредителни действия". Това пълномощно е било прекратено със смъртта на Д.С., настъпила на 19.10.2008 г., установена с официален документ - удостоверение, издадено от Община - гр. Пловдив, район "Южен". В показанията си като свидетел по делото пълномощникът И.Л. твърди, че е узнал за смъртта на упълномощителя едва в началото на м. ноември. Междувременно е продължил да действа като пълномощник по сделката за продажба на автомобила, като е приел от купувача две плащания на части от цената, за коит има издадени фактури - от 20 и 25 октомври . Ищецът счита, че по този начин е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на договорената цена, като се има предвид и частичното изпълнение по фактура от 16.10.2008 г. /подписана лично от Д. С./. Така било осъществено и условието за прехвърляне на собствеността върху автомобила, предвидено в чл. 5 от договора.
            Самият договор за продажба на МПС обаче следва да бъде квалифициран като предварителен такъв, поради това, че не е сключен в съответната форма, която законът изисква, за да породи вещно-транслативен ефект. Липсва нотариална заверка на подписите на страните, а чл. 114, ал.2 от ЗДП изисква такава за прехвърляне собствеността върху регистрирани автомобили. По делото има два документа, в които се сочи като дата на първоначална регистрация на автомобила 28.08.2008 г., предхождаща сключването на писмения договор за продажбата му. Това са копието от свидетелство за регистрация, Част І и Фактура+протокол за доставка от 22.10.2008 г.  След като автомобилът е бил регистриран преди подписване на договора от 16.10.2008 г., очевидно е, че обикновената писмена форма не е била достатъчна за прехвърляне на собствеността му и този договор е породил действие само като предварителен. Отделен е въпроса, че отделни клаузи дават основание да бъде тълкувана волята на страните именно като такава  за сключване на предварителен договор /обещание за продажба, при това - на бъдеща вещ/, а прехвърлянето на собствеността е следвало да стане в по-късен момент - след като самият продавач придобие собствеността върху автомобила, а купувачът от своя страна изпълни условието да изплати цялата договорена цена. Едва тогава е следвало да се прехвърли собствеността, но до сключване на окончателен договор не се е стигнало, независимо от това, че според ищеца са били изпълнение всички условия. Спорно е дали това е така, тъй като след като е починал продавача са извършвани плащания на пълномощника Л., чиито пълномощия са прекратени от момента на смъртта на упълномощителя. Тези факти обаче биха имали значение, ако се приеме тезата на ищеца, че по силата на писмения договор собствеността върху автомобила му е прехвърлена автоматично с изпълнение на условията по чл. 5 от същия. Поради липсата на законна форма обаче този договор има характера на предварителен и не може да породи транслативен ефект - необходимо е да бъде сключен окончателен договор между страните /техните правоприемници/ или предварителният са бъде обявен за такъв по съдебен ред.    Щом като застрахователят не е бил собственик на вещта към момента на застраховането й, то договорът за имуществена застраховка е недействителен на осн. чл. 195,ал.1 КЗ. Субективното му отношение към автомобила, изразено чрез факта на регистрацията на негово име, не променя този извод. По този въпрос практиката не ВКС е ясна - застрахователния интерес се свързва с реално съществуващо вещно право, а не със субективното отношение към застраховането имущество. Поради това и цитираното от ищеца в подкрепа на противната теза решение на САС по гр. д. № 45/2009 г. е допуснато до касационно обжалване с  Определение № 477 от 11.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 77/2010 г., I т. о., ТК, поради противоречие с досегашни решения на касационната инстанция, цитирани в самото определение.
            След като ответникът доказа основното си възражение по иска  - за недействителност на застрахователния договор, то претенцията за заплащане на обезщетение, основаващата се на същия този договор, не може да бъде уважена. Искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
            Ответната страна, имаща право да претендира заплащане на разноски по делото, не е заявила такова искане, поради което съдът няма основание да присъжда такива в нейна полза.
            По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р   Е   Ш  И :
        
            ОТХВЪРЛЯ ИСКА на "Парк 2001" ЕООД - гр. София, ж. к."Дианабад", ул."Ловен парк" № 1, вх.Б, ет.3,ап.42 против "Дженерали застраховане" АД - гр. София, бул."Княз Александър Дондуков" № 68,  за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 177 403, 97 лв. /сто седемдесет и седем хиляди и четиристотин и три лева  и деветдесет и седем стотинки/, по договор за имуществена застраховка - "каско" на МПС, сключен на 28.10.2008 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на преписи на страните.
           
                                                                                                                                                                                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Начало на блога
 

Този материал е част от Застрахователна измама

-