Определение от 13.02.2019 по в.гр.д. № 101/2019 на ОС-Варна (в сила от 13.03.2019)

Начало на блога

Обратно към Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие

-

Публикувано тук на 15.12.2023. Посл. актуализация: 21.09.2024

.

Потвърждават отказ на СдВп да разпореди частично заличаване поради липса на идентификация на имотите в определението на съда. Това определение е уникално, т.к. според ВКС съдиите по вписванията нямат право да отказват вписване на съдебен акт - ТР 7/12 от 25.04.2023 на ВКС: "В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда."

.

Най-важното от определението:

"Действително, когато акт, подлежащ на вписване, е издаден от съда, не подлежи на проверка за форма и съдържание, тъй като съдията по вписване не е коректив на съда. Тази забрана има предвид обаче хипотезата, при която волята на съда е ясно и недвусмислено обективирана в съдебния акт и не подлежи на допълнително тълкуване.

.

   В нашия случай волята на ОС-Добрич не е изразена ясно и недвусмислено, т.к. Съдът е поискал заличаване на тежести на КПКОНПИ върху несъществуващ имот с бивша площ от 43,8 дка, бивш кадастрален идентификатор 68607.213.1 и бивша имотна партида № 21374 в СлВп-Плевен. Имотът е съществувал през 2019 при налагане на тежестите по партидите на Бировски, които никога не са били собственици на имота, но през 2021 е разделен на два по-малки от действителните собственици, за които възбраната не поражда ограничително действие -  ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС: "Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване."

          Не смятам, че в нашия случай съдията по вписванията е трябвало да постанови отказ, а че е можел - и още може - да разпореди да се постави една забележка в смисъл, че имот 213001 е разделен на два (свързан акт: договорът ни за делба номер еди-кой си), за да се заличат тежестите върху двата дяла, а не върху несъществуващия цял.
 
.

Независимо какво е действителното правно положение съдията по вписванията би имал задължението да изпълни разпореждането на съда за вписване, отбелязване или заличаване във водените в службата по вписванията регистри, когато имотите са напълно идентифицирани в диспозитива на съдебния акт.

         В настоящия случай обаче в определението от 04.12.2018 г., постановено по ВЧНД №430/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд (не го намирам онлайн, б.м.) не са посочени имуществата, спрямо които се отменя обезпечението, което препятства възможността за извършване на поисканото заличаване. Съдията по вписванията не разполага с правомощието да издирва и установява кои са възбранените имущества по различните дела, за кои лица се отнасят и да изследва въпроса дали те са обхванати от отменителния акт на съда. Същият няма право на преценка спрямо кои имоти следва да заличи обезпечителната заповед, щом същите не присъстват изрично в диспозитива на съдебния акт. Той не е компетентен да тълкува, да допълва, да отстранява допуснати очевидни фактически грешки в постановения съдебен акт (каквото право има съдът, който го е издал), именно защото не е може да упражнява контрол върху съдебните актове. В противен случай би се предоставила неограничена възможност на съдията по вписванията да извършва по свое усмотрение действия по вписване, отбелязване и заличаване в книгите по вписванията."

.

Цялото определение

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№................../............................2019 г.

(датата 13.02.2029 е от ЦИС, също и датата на влизане в сила, б.м.)

 гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА   

        мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Кунева

въззивно гр.д. № 101 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

            Производството е по реда на чл. 577 и сл. от ГПК във вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията и е образувано по жалба с вх. № 34/04.01.2019 г. на К.К.Д. - Т. срещу определение  № 1/04.01.2019 г. за отказ на съдия по вписванията, СВ - гр. Варна, П.Б., постановено по повод подадено заявление вх. № 34/04.01.2019 г. за частично заличаване на възбрани върху недвижими имоти, представляващи: поземлен имот - място с площ от 740 кв.м. в строителните граници на гр.Варна, ж.к. „Младост", имот пл.№216, идентичен с част от имот № 4838; поземлен имот, пл.№ УПИ ХІ-233, площ по док.-550 кв.м., с. Бенковски, обл.Варна, общ.Аврен, ведно със сграда, площ по док.-84 кв.м., с. Бенковски, жилищна сграда състояща се от етаж и използваемо подпокривно пространство, със ЗП от 84 кв.м. и РЗП от 168 кв.м., в УПИ ХІ-233, площ по док. - 550 кв.м., с. Бенковски, обл. Варна, общ.Аврен и поземлен имот, 3000 кв.м.ид.ч. от залесена територия /иглолистна гора/, цялата от 7000 кв.м. в гр.Варна, кв.Виница, местност „Кара тепе", парцел 99, масив 60, имот 60099.

            В жалбата се излагат аргументи, обосноваващи неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Намира за неправилен извода на съдията по вписванията за необходимост от изрично разпореждане на съда за заличаване на вписаните възбрани, след като с определението на ВАпС е отменено допуснатото обезпечение, въз основа на което са вписани възбраните. Посочва, че имотите не са собственост на гражданските ответници, както и че имотите са индивидуализирани в достатъчна степен, за да се постанови заличаването. Молбата е за неговата отмяна и указване на съдията по вписванията да извърши исканото заличаване.

            За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Видно от представената по делото обезпечителна заповед от 24.10.2018 г. в полза на ищеца А.А. е допуснато на основание чл. 397, ал.1, т.1 от ГПК обезпечение на бъдещ граждански иск от адв. А.Х. и адв. Г.Я. от  ВАК- повереници на А.А. ЕГН ********** срещу К.Т.Т. и Г.Г.М., както и гражданските ответници - родители на К.Т.Т., а именно К. К. Д. и Тодор Валентинов Т. до размера на предявения с молба граждански иск за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти: поземлен имот - място с площ от 740 кв.м. в строителните граници на гр.Варна, жк."Младост, имот пл.№216, идентичен с част от имот № 4838; поземлен имот, пл.№ УПИ ХІ-233, площ по док.-550 кв.м., с. Бенковски, обл.Варна, общ.Аврен, ведно със сграда, площ по док.-84 кв.м., с. Бенковски, жилищна сграда състояща се от етаж и използваемо подпокривно пространство, със ЗП от 84 кв.м. и РЗП от 168 кв.м., в УПИ ХІ-233, площ по док. - 550 кв.м., с. Бенковски, обл.Варна, общ.Аврен и поземлен имот, 3000 кв.м.ид.ч. от залесена територия /иглолистна гора/, цялата от 7000 кв.м. в гр.Варна, кв.Виница, местност „Кара тепе", парцел 99, масив 60, имот 60099.

По делото е постъпило служебно изискано удостоверение с вх. №3849/06.02.2019 г. за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на жалбоподателката К.Д., от което се установява, че в книгата „възбрани" с вх. рег. №29831/29.10.2018 г., том 8 № 225/2018, дв.вх. №29590/29.10.2018 г. е вписана обезпечителна заповед на ВОС с определение № 907/24.10.2018 г. по НОХД №1042/2018 г.

От същото удостоверение и приложения към жалбата нотариален акт № 96 от 22.08.2005г., том IV, рег. № 3799, дело № 592/2005 г. се установява, че поземлен имот, 3000 кв.м.ид.ч. от залесена територия /иглолистна гора/, цялата от 7000 кв.м. в гр.Варна, кв.Виница, местност „Кара тепе", парцел 99, масив 60, имот 60099, е прехвърлен от продавачите Т.Т. и К.Д. в полза на „Масар" ООД, за което е отбелязано вписване в книга „прехвърляния" под №134/22.08.2005 г., том 67, №75/2005, вх.р. №21026/22.08.2005 г. По партидата на К.Д. не присъстват останалите възбранени с обезпечителната заповед имоти.

От  представения с частната жалба нотариален акт за дарение на недвижим имот с №93, том I, рег. №1039, дело №75/2006 г. се установява, че на 13.03.2006 г. Орлин Костадинов е прехвърлил безвъзмездно в полза на Т.Т. поземлен имот с площ от 740 кв.м. в строителните граници на гр.Варна, жк."Младост, имот пл.№216, идентичен с част от имот № 4838, който имот видно от нотариален акт № 146, том I, рег. №2822, дело №146 от 2007г. Т. е прехвърлил на В.Н. и В.В..

Видно от представената молба с вх. № 17776/25.07.2016 г. на ЧСИ Надежда Денчева, е извършено заличаване на вписвана възбрана с №169,т. XI, рег. №17776/2016 г. върху поземлен имот, пл.№ УПИ ХІ-233, площ по док.-550 кв.м., с. Бенковски, обл.Варна, общ.Аврен, ведно със сграда, площ по док.-84 кв.м., с. Бенковски, жилищна сграда състояща се от етаж и използваемо подпокривно пространство, със ЗП от 84 кв.м. и РЗП от 168 кв.м., в УПИ ХІ-233, площ по док. - 550 кв.м., с. Бенковски, обл.Варна, общ.Аврен, собственост на К. Й. К..

Видно от представеното по делото заявление с вх. № 34/04.01.2019 г.  съдията по вписванията е бил сезиран с молба за частично заличаване на вписани възбрани върху три недвижими имоти, подробно описани в молбата.

Към молбата като приложение са представени квитанция за внесена държавна такса и заверен препис от Определение № 395/04.12.2018 г., постановено по ВЧНД №430/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, влязло в законна сила на 04.12.2018 г. Видно от същото въззивният съд е отменил частично определение № 907/24.10.2018 г. по НОХД № 1042/2018 г. на ВОС по отношение на допуснатото обезпечение на граждански иск на А.А. чрез налагане на обезпечителни мерки - запор и възбрана върху имущество на К.К.Д. - Т.. В диспозитива на съдебния акт липсва индивидуализация на имотите, спрямо които е отменено обезпечението.

За да откаже вписване на така исканото заличаване, съдията по вписванията е обосновал липсата на предпоставките, визирани в чл. 31 от ПВп и чл. 402, ал. 3 от ГПК. В мотивите е посочил, че в диспозитива на определението липсва изрично разпореждане за вдигане на вписаните възбрани, както и описание на имотите, собственост на заявителя, които са възбранени с вписване на обезпечителната заповед в СВ. Обосновал е, че заличаване на възбраната се извършва въз основа на влязло в сила определение на съда, с което е разпоредено това и съдията по вписванията не разполага с правомощие служебно да заличи вписаните в регистрите обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е предявена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Отказът на съдията по вписванията може да се основава на обстоятелството, че актът не подлежи на вписване, като непопадащ в изчерпателно посочените в чл.4 от ПВ актове, по съображения за местна некомпетентност (чл.570 ал.1 ГПК, чл.7 ПВ), по съображения извлечени от формата на акта, изхождайки от наименованието му или поради липсата на необходимо съдържание в две насоки: идентификация на имота и идентификация на страните. Действително, когато акт, подлежащ на вписване, е издаден от съда, не подлежи на проверка за форма и съдържание, тъй като съдията по вписване не е коректив на съда. Тази забрана има предвид обаче хипотезата, при която волята на съда е ясно и недвусмислено обективирана в съдебния акт и не подлежи на допълнително тълкуване. Независимо какво е действителното правно положение съдията по вписванията би имал задължението да изпълни разпореждането на съда за вписване, отбелязване или заличаване във водените в службата по вписванията регистри, когато имотите са напълно идентифицирани в диспозитива на съдебния акт.

В настоящия случай обаче в определението  от 04.12.2018 г., постановено по ВЧНД №430/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд не са посочени имуществата, спрямо които се отменя обезпечението, което препятства възможността за извършване на поисканото заличаване. Съдията по вписванията не разполага с правомощието да издирва и установява кои са възбранените имущества по различните дела, за кои лица се отнасят и да изследва въпроса дали те са обхванати от отменителния акт на съда. Същият няма право на преценка спрямо кои имоти следва да заличи обезпечителната заповед, щом същите не присъстват изрично в диспозитива на съдебния акт. Той не е компетентен да тълкува, да допълва, да отстранява допуснати очевидни фактически грешки в постановения съдебен акт (каквото право има съдът, който го е издал), именно защото не е може да упражнява контрол върху съдебните актове. В противен случай би се предоставила неограничена възможност на съдията по вписванията да извършва по свое усмотрение действия по вписване, отбелязване и заличаване в книгите по вписванията.   

От друга страна, съобразно постановките на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, при допускане на обезпечение на иск, когато се иска налагане на възбрана съдът не изследва въпросът за собствеността върху имота, тъй като ако имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. Съобразно цитирания тълкувателен акт на ВКС е призната възможността третите лица, чиято правна сфера е накърнена от допуснатото обезпечение, да поискат неговата отмяна.

В случая жалбоподателката Д. нито твърди, нито се установява от събраните по делото доказателства, че извършеното по персоналната й партида вписване в Службата по вписванията на възбрана върху недвижими имоти по допуснатото обезпечение на ВОС накърнява нейната имуществена сфера. Видно от представените документи за собственост и извлечение от персоналната партида на жалбоподателката, възбранените имоти не са включени в патримониума на Д., поради което нейните права и интереси не са засегнати от постановеното вписване.

Вписването на обезпечителна възбрана по своята правна същност има оповестително действие, като целта е третите лица да бъдат известени, че спрямо определено имуществото е налице тежест, създаваща противопоставими права на друг правен субект. В случая вписването в службата по вписванията единствено създава противопоставимост на извършената от длъжника разпоредителна сделка със собствения му имот спрямо кредитора, вписал по-рано обезпечителна заповед (по аргумент от чл. 451, чл.452, ал.2 и чл.453 от ГПК). Поради тази причина възбраната тежи и следва имота и не е обвързана с личността на притежателя на партидата в службата по вписванията.

С определението от 04.12.2018 г., постановено по ВЧНД №430/2018 г. по описа на ВАпС е постановена отмяна на допуснатото обезпечение чрез налагане на обезпечителни мерки - запор и възбрана спрямо имуществото на Д., но не са конкретизирани тези имущества. В случай, че действително върху някой от нейните собствени имоти имаше вписана обезпечителна заповед, същото би било основателно. Фактът, че по персоналната партида на К.К.Д. - Т. е налице вписана възбрана на недвижими имоти, които не са нейна собственост, не засяга правата й. Но дори тези обстоятелства не могат да се преценяват от съдията по вписванията, доколкото същият не е компетентен да проверява собствеността върху отделните имоти.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че отказът на съдията по вписванията е правилен, поради което жалба на К.Д.-Т. следва да се остави без уважение.

Разноски в настоящото производство не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 34/04.01.2019 г. на К.К.Д. - Т. срещу определение  № 1/04.01.2019 г. за отказ на съдия по вписванията, СВ - гр. Варна, П.Б., постановено по повод подадено заявление вх. № 34/04.01.2019 г. за частично заличаване на възбрани върху недвижими имоти, представляващи: поземлен имот - място с площ от 740 кв.м. в строителните граници на гр.Варна, ж.к. „Младост", имот пл.№216, идентичен с част от имот № 4838; поземлен имот, пл.№ УПИ ХІ-233, площ по док.-550 кв.м., с. Бенковски, обл.Варна, общ.Аврен, ведно със сграда, площ по док.-84 кв.м., с. Бенковски, жилищна сграда състояща се от етаж и използваемо подпокривно пространство, със ЗП от 84 кв.м. и РЗП от 168 кв.м., в УПИ ХІ-233, площ по док. - 550 кв.м., с. Бенковски, обл. Варна, общ.Аврен и поземлен имот, 3000 кв.м.ид.ч. от залесена територия /иглолистна гора/, цялата от 7000 кв.м. в гр.Варна, кв.Виница, местност „Кара тепе", парцел 99, масив 60, имот 60099.

Определението може да се обжалва в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (по арг. от чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК).

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                              2.

 

 

.

Начало на блога

Обратно към Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие

-

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2690

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.