08.07.2017 Разговор с приятел

Начало на блога

Този материал е част от Лирически отклонения

-

- Ако живееше във Варна, щеше ли да заведеш дело в София?
- Рени, какво значение има кой откъде е и къде трябва да заведе дело? Не разбирам въпроса.
- За разстоянията като пречка ... един пример само. Аз. Всеки път ще трябва да пътувам. Често заседанията ще се отлагат. Доста стрес и средства. Така ще минат години. Друго си е да е в същия град.
- Да, бе, разбирам те добре - за разстоянията. Ама какво да правиш? Това са условията. Добре де, във Варна не може ли?
- Не може. Земите са в Плевенско. Аз сега се чудя дали да не започна едно дело срещу прокуратурата и контролните й органи... Още не съм се консултирала с адвокат по въпроса. То пък ще бъде чак в София.
- Хат такааааааа .... Откога искам да го чуя това нещо! Разбира се, трябва да бъде много добре обмислено и реализирано.
- Но аз не мога да си позволя да пътувам чак до София години наред. Даже до Плевен не мога. Затова ще оставя земите - нека да ги "изядат", да се затъкнат дано.
- Помисли как - и го направи! Те, ако ги осъдиш, ще си платят за гяволъците, и за престъпленията, и за всичко, и пътуванията ти ще платят, и много други работи ....
Много голямо браво ти казвам за това, че те осени най-накрая тая забележителна мисъл, че трябва да съдиш виновниците! Които и да са те! Ако са прокуратурата - съдиш я и това е!
- Блазе ти, че живееш в София. Аз няма да съдя никого. Написах ти по-горе защо - заради разстоянията, стреса и средствата. Не мога да си позволя лукса до края на живота си да обикалям по адвокати и съдилища. Да правят, каквото искат. И без земя мога да живея. Евентуално бих могла да им напиша нещо, подобно на твоето от 2010 г., че искам да водят делото без мен. Че подлагаха майка ми на унижения, лишаваха я от повереник в мое лице, а сега аз съм подлагана на унижения ... Но много добре знам какво ще отговорят. Че делото не може да се гледа без ищеца.
- Първо, не си длъжна да пътуваш до София. Има си адвокати. Адвокатът ти - това е все едно ти.
- Ти защо си без адвокат?
- Щото така искам - да кажем ... Но може и да съм с.
- Не е, защото така искаш. Адвокатът ти се е отказал, нали сам ми го каза?
- Абе, добре, де, отказал се. Какво от това? Има други адвокати. Какъв е проблемът?
- Изредила съм над 20. Трима ме завлякоха с пари, без да ми свършат никаква работа. Останалите са били еднократни консултации, повечето - безполезни. Някои бяха мн. добри все пак. Други ми отказаха направо.
- О, така е с адвокатите. Но запомни добре, че изобщо не е нужно да пътуваш до София. Може да те вика някой по гр.дело само в изключителни случаи - например да отговориш на въпроси. Но това е свръхрядко. Едно знам с категоричност - човек трябва да си защитава правата и да си гони интереса, като воюва за всеки микрон земя. Не всеки милиметър, всеки микрон. Има свестни съдии, но са много, много малко.
- А ти защо отсвири - и то неразумно и малко неучтиво - адвокат Х.? (става дума за "новия ми приятел" от разговора на 17.04.2017, бел. моя., 09.07.2017)?
- Защото ми каза, че е трябвало да взема парите, които ми е предлагал лъжепълномощникът. И да си кютам. Бил изслушал разговора ми със Станимир (лъжепълномощника) и смята, че, цитирам: "На ваше място бих поискал не 25 хил.лв.,а реалната цена на тези имоти. Но ако не се съгласи, бих се съгласил на каквато и да е сума (естествено да максимално голяма)" Адв. Х. е сметнал, че аз съм искала 25 000 лв.
- Но той беше прав по принцип в спора си с теб.
- За какво беше прав? Че нищо не може да се направи ли?
- Той каза, че трябва да заведеш дело.
- За да го загубя.
- Еййй, нали знаеш какво казва Камата? Ти така вече си загубила. ако играеш, може пак да загубиш, но може и да спечелиш. Няма друг цивилизован начин, освен съд.
- Без подготовка не играеш. За да се подготвя, ми трябват два документа. И двата се намират в прокуратурата. Не ги дават. Вече 9-ти месец.
- Абе, какво значи не дават? Щом са твои, имаш интерес от тях и пр., те са длъжни да ги дадат! В рамките на дело срещу прокуратурата искаш от съда да ги задължи да ги дадат, и готово. И не се извинявай с работи като "ама то от Варна до София далеч", "не мога да пътувам" ... Как така? Адвокатът ти ще пътува. Е, ти ще си решиш, аз си казвам мнението. Критикуваш ме, че не съм ти разбрал казуса, но самата ти пишеш толкова много по него, че човек се удавя в милионите факти. Вярно, той казусът явно е сложен, но ти го усложняваш допълнително. Затова не съм го разбрал. Освен това ти разсъждаваш много по различните проблеми, това е хубаво, но правиш съществени грешки от прекалено вдълбаване. След всичко това, аз така и не разбрах, какъв ти е казусът.
- Казусът ми е, че нотариус е приел за документи две хвърчащи листчета - неподписани и невписани. Сметнал е, че са документи за собственост!
- Ами да, и тогава?
- Нали знаеш, че документът за собственост трябва да бъде подписан от издателя си?
- Има закононарушение - и да не го регистрира прокуратурата, ти си търсиш правата по реда на ГПК. Съвет: прочети много подробно ГПК! Ако ще се съдиш. Ако няма - просто забрави.
- Не мога по реда на ГПК, защото съм от страната на продавача.
- Е как така? Всеки може.
- Продавачът има право да оборва единствено пълномощното. Логично е. Имал ли е воля да продава? Това го питат. Ако не може да докаже, че не е имал, нищо друго не важи.
- Е нали ти това искаш?
- Заради това пълномощно, искам два документа от прокуратурата. А те не ги изпращат.
- Ако майка ти е направила грешка и тази грешка е непоправима, трябва просто да й простиш, и да забравиш всичко. Ако грешката е поправима, се бориш да я поправиш, и това е. Вече казах, че всеки е длъжен да даде документ, който те засяга. Хеле пък особено прокуратурата.
- Грешката на майка ми е поправима, но прокуратурата укрива доказателствата за тази поправимост.
- Аха. Ако това е точно така, както го казваш, просто съдиш прокуратурата, и това е. Прокуратурата не може да укрива. Ако укрива, ще бъде осъдена.
- Сега чакам отговор от Спец. прокуратурата. Да видим те какво ще кажат (май нищо няма да кажат - на 05.05.2017 издадоха постановление за отказ да образуват ДП, на 12.06.2017 го обжалвах, на 23.06.2017 уж беше изпратено в Апелативна спец. прокуратура - вж. съобщението на сайта на ПРБ, после уж го решаваха от 03.07.2017 и аз зачаках решението, но днес видях, че надписът в инфо системата им е сменен с друг от същата дата - 03.07.2017: "Преписката е прекратена", бел. моя, 09.07.2017)
- Ха дано. Но няма какво да чакаш. Хващай адвокат и - в съда. Толкова е просто!
- Не е толкова просто. Всички адвокати, с които съм говорила, бързат да започнем дело. Щом разберат, че няма да тръгна, докато не съм сигурна, че ще спечеля, се отказват. Тяхната е лесна, дори и да загубя, си вземат хонорара.
- Те не са виновни. Видях се онзи ден с адвокат [...]. Всичко, казва, е точно, но се отказа да гледа делото, защото смята, че ще го загубя - поради корупцията в съда. И изобщо се отказва от адвокатстването - по тази причина. Не иска да подвежда хората и да гледа как не може да им помогне.
- Адвокатите в моя случай въобще не забелязват, че не съм подготвена. Нали ти казвам, те гледат да почне някакво дело, за да си вземат хонорара.
- Ясно, кристално ясно, трябва да намериш такъв, който да вникне. Или трябва сама да си подготвиш сценарий за дело.
- Ти можеш да си позволиш да се съдиш - нито пътуваш, нито плащаш на адвокати.
- Ама аз не плащам, щото нямам адвокати. Ако имам, ще плащам.
- Ако трябваше да пътуваш от Варна до София, нямаше ли да си наемеш адвокат?
- Абе, какво общо има пътуването с адвоката? Адвокатът си е адвокат, пътуването си е пътуване. Да, трябва да се плаща, трябва да си направиш сметка дали можеш,
ако нямаш пари, искаш помощ. Ама ти имаш имоти и пр. - ще кажат - не може, тя има имоти. Сядаш с адвоката и правите сметка кой какво може да плати, да направи и прочие. Споразумявате се или не - и това е.
- Абе споко, бе, има време. Сега тече срокът до 7-ми окт. Може пък да повдигнат обвинение.
- Е, да, дано, дай, Боже!
- Игра на нерви. Те си мислят, че от страх да не си изгубя имотите, ще тръгна на гражд. дело.
- Кои са "те"?
- Прокурорите. Аз няма да тръгна на гражд. дело, докато не внесат обвинителен акт в наказателно дело.
- То ако внесат - страхотно! А ако не внесат? Какъв е тоя срок 7 окт? Те нали вече 5 години мотаят? После друг срок ли ще има?
- Има срок за досъдебното производство, който по принцип е 2 месеца, но може  да се удължава.
- Да де, той вечно може да се удължава.
- Тъй, де. И затова аз няма да заведа гражд. дело. Освен, ако ми изпратят исканите документи.
- Звучиш разумно в момента, дано обективно да е така.
- Какъв е крайният срок? Или изобщо няма?
- В момента е удължен от 7-ми юни до 7-ми окт. 2017. Тече от 2013. Така могат и 10 години да минат. То май това им е целта. Да изтече всякаква давност - най-вече за наказателно преследване. Знаеш ли колко лесно се удължава? Изпраскат някое тъпо постановление за прекратяване, съдът им го отмени и готово - пак тече нов срок, уж 2 месеца, но на практика много повече, защото имат право да го удължават при "фактическа и правна сложност". После пак постановление, пак нов срок. И така. Казах ти, целта е да постигнат ефекта - престъпление има, но е изтекла давността и нищо не може да се направи. Ето това е целта - вж статията в "Дневник" от 10.06.2017 "В големите приватизационни сделки има престъпления, но вече всички са чисти, обяви главният прокурор" Тази статия е за големите приватизационни сделки, но принципът е същият във всички случаи на престъпления, с изкл. на кокошкарските.
- Спря ми Нетът. Пиша от gsm-а.
- Хайде лека нощ вече!

-

Начало на блога

Този материал е част от Лирически отклонения