Кореспонденция с Окръжна прокуратура-Плевен по преписка №1513/2014, пр. Красимир Ячев

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

-

 

Кореспонденция с Окръжна прокуратура-Плевен по преписка №1513/2014, пр. Красимир Ячев (пример за излишна преписка)

-

Съдържа само едно постановление от окр. пр. Красимир Ячев в отговор на ръкописна жалба, изпратена на 19.06.2014 г от майка ми (81-год. тогава). 

19.06.2014 Ръкописна жалба срещу следователя от пострадалата до ОП-Плевен: стр. 1 и стр. 2

Оплаква се от следователя, че не й е обяснил, че има права като пострадала. Едно от тях е правото да участва в досъдебното производство - лично или чрез повереник. Това право обаче е трябвало да се заяви изрично и писмено.

24.06.2014 Постановление на окр. пр. Красимир Ячев: стр. 1 и стр. 2

Отговаря на жалбата на майка ми срещу следователя. По принцип, окр. пр. Ячев е трябвало да препрати жалбата на майка ми срещу следователя до набл. прокурор по компетентност, без да се произнася - съгл. чл. 200 от НПК.

НПК, чл. 200. Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора.

Окр. прокурор обаче се е произнесъл не само по жалбата на майка ми, но и по постановлението на наблюдаващия прокурор от 12.06.2014, издадено в отговор на моя жалба от 07.06.2014, без никой да го е обжалвал, по простата причина, че на 19.06.2014 г. още не го бяхме получили във Варна. То пристигна по пощата на следващия ден, след изпращане на жалбата на майка ми срещу следователя.

Окр. пр. Ячев е написал, че не може да се поизнесе за повереника, тъй като набл. прокурор все още не се е произнесъл (именно!), след това е разсъждавал по постановлението на набл. прокурор, сякаш то е било обжалвано (а пък ние още не го бяхме получили!) и накрая все пак не се е стърпял да се произнесе за повереника преди набл. прокурор, при което е цитирал  погрешно "категоричните разпоредби" на НПК това, кой не може да бъде повереник.

Грешката му е, че е цитирал чл. 91, ал. 2 (адвокат), т.4 (няма такава точка към ал. 2), вместо чл. 91, ал. 3, т. 4. По-късно набл. прокурор също я допусна. Тогава прегледах отново постановлението на Ячев и разбрах, че Маркович  е "преписвала" от него, но се е престарала - добавила е още една грешка: освен сбърканата ал. 2 е добавила и ал. 1 (роднина). После пък следователят е "преписвал" от набл. прокурор и в призовките му се появяват същите две алинеи - призовава за предявяване на разследването лично пострадалата или неин повереник, но с уговорката, че повереникът не трябва да от кръга на лицата, визирани в чл. 91, ал. 1 и ал. 2, т.е. не трябва да е нито роднина, нито адвокат. И тримата умници са искали да цитират чл. 91,  ал. 3, т.4. (за текста на погрешно цитираните от прокурорите и следователя разпоредби вж справката тук по-долу)

Най-жалкото е, че преди да "препише"погрешно цитираната от окр. пр. Ячев разпоредба, набл. пр. Маркович се беше произнесла правилно в своето постановление от 12.06.2014 в отговор на моя жалба от 07.06.2014 за нарушени права на пострадалата. Написа ми, че имам право да бъда повереник на майка си, считано от 28.05.2014  - датата на пълномощното, с което майка ми ме упълномощи да я представлявам пред всички съдебни и досъдебни власти.

***

За незапознатите. Майка ми е жертва на имотна измама, извършена през март 2013. На 06.06.2013 аз подадох сигнал до прокуратурата във Варна, където живеем. На 20.12.2013, след 6-месечна предварителна проверка, в РП-Плевен беше образувано ДП №2924/2013 по пр. №3624/2013. Ние научихме за това в края на май 2013 г. Консултирах се с адвокат и разбрах, че майка ми има права по НПК, но трябва да ги заяви изрично. На 28.05.2014 заведох майка си на нотариус в гр. Варна и оформихме пълномощно, с което да я представлявам пред всички съдебни и досъдебни органи, като се ползвам с всички нейни права на пострадало лице. Веднага изпратих писмо до набл. прокурор Маркович, към което приложих пълномощното. Две седмици по-късно, на 13.06.2014, следователят от Плевен дойде лично във Варна да провежда очна ставка между тримата измамници и майка ми. Той ме излъга, че пр. Маркович е издала постановление, в което било пишело, че съм нямала била право да представлявам майка си и дори не пожела да види пълномощното ми. На 20.06.2014 получих по пощата въпросното постановление. В него набл. пр. пишеше точно обратното - че само преди 28.05.2014 (датата на пълномощното) не съм имала право да представлявам майка си, а след тази дата вече съм законно упълномощена с всички права на пострадалото лице. Този следовател вече е подал отвод.

--------------------------------------------------

МАТЕРИАЛИ ЗА СПРАВКА

1. Из "Кореспонденция с РП-Плевен по пр. 3624/2013 с набл. прокурор Маркович":

07.06.2014 Жалба от дъщерята на пострадалата  до пр. Маркович за нарушени права на пострадалата (майка й, тогава 81-годишна) Изпратих жалбата на 09.06.2014 г. по куриер с обратна разписка. По онова време още не знаех, че нарушенията на правата на пострадалия са норма, а не изключение.  Приложих пълномощното, с което майка ми изрично ме упълномощи на 28.05.2014 г. да я представлявам пред съдебните власти, приложих и призовките за очната ставка на 13.06.2014, както и две страници материали за кмета на с. Гороцвет, Разградско Името на кмета на Гороцвет, "заверил" пълномощното на майка ми, без тя да е стъпвала в с. Гороцвет, е Иван Димитров и съвпада с името на следователя, също Иван Димитров. В материалите, намерени онлайн в медиите, пише, че кметът е осъден за неприсъствени заверки и освободен от длъжност в началото на 2014. По-късно намерих и присъдата му, и мотивите към нея. Изпратих и тях. До последно обаче Маркович представяше в постановленията си кмета като образцов служител, каращ втори мантат и кредитираше лъжесвидетелските му показания.   

12.06. 2014 Постановление на пр. Маркович: стр. 1, стр. 2, стр. 3, стр. 4 и стр. 5
Преразказва жалбата ми, като ме иронизира, че съм написала "процедурни" нарушения, вместо "процесуални", че съм била намерила информация в интернет за кмета "заверил" пълномощното - сякаш не е вярно - и хвали следователя. Накрая, на 4-та страница, отхвърля жалбата ми с аргумента, че нямам право да се оплаквам от липса на достъп до материалите по досъдебното производство, тъй като пълномощното ми е от 28.05.2014 г., "което означава, че преди този момент не е имала законови основания и не е притежавала процесуалното качеството пострадало лице." 

26.02.2015 От пр. Маркович до дъщерята: стр. 1 и стр. 2
"Що се отнася до това дали св. Ренета Стоянова (аз, дъщерята, бел. блогър) може да [бъде] повереник на Й. Д. Найденова (майка ми, бел. моя), прокурорът е указал, че [майка ми може да има] повереник, който не е от кръга на лицата визирани в чл. 100 ал. 3 вр. чл. 91, ал. 1 и 2 от НПК"

Повереник

Чл. 100. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.

Лица, които могат да участват като защитници

Чл. 91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.

(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

Прокурорът е допуснал грешка, като е дал е указания, че повереникът на майка ми не трябва да е нито адвокат, нито роднина. Точно обратното е. Трябвало е да цитира ал. 3 от чл. 91: "Не може да бъде защитник (респ. повереник) ..."

09.03.2015 От пострадалата до пр. Маркович: "На 12.06.2014 г. написахте, че с пълномощното от 28.05.2014 г. дъщеря ми придобива „процесуалното качество пострадало лице", а сега, в писмо от 26.02.2015 г., твърдите, че не е така. На кое от Вашите твърдения да вярвам?"  (отговор не е получен)

2. Из НПК - разпоредби за пострадалия

Чл. 15. (1) Обвиняемият има право на защита.

(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.

 

Мерки за обезпечаване на гражданския иск

Чл. 73. (1) Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да разяснят на пострадалия, че има право да предяви в съдебното производство граждански иск за вредите, причинени от престъплението.

(2) По искане на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на бъдещ иск по реда на Гражданския процесуален кодекс .

(3) В случаите по чл. 51 мерките по ал. 2 се вземат по искане на прокурора.

(4) В съдебното производство по исканията по ал. 2 и 3 се произнася съдът, който разглежда делото.

Мерки за обезпечаване на разноски по делото

Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2015 г.) (1) По искане на прокурора, на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс за обезпечаване на направени и присъдени разноски по делото.

Глава осма
ПОСТРАДАЛ
Раздел I
Общи положения

Лице, което има качеството на пострадал

Чл. 74. (1) Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

(2) При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.

(3) Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.

Права на пострадалия в досъдебното производство
Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В досъдебното производство пострадалият има следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник. (2) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната. (3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната.

 

Раздел II
Частен обвинител

Лице, което може да участва като частен обвинител

Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Молба за участие като частен обвинител

Чл. 77. (1) Молбата за участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде устна или писмена.

(2) Молбата трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава.

(3) Молбата се прави най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Функция на частния обвинител

Чл. 78. (1) Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора.

(2) Частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

Права на частния обвинител

Чл. 79. Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.

 

Раздел II 
Повереник и особен представител

Повереник

Чл. 100. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.

(2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник.

(3) Разпоредбите на чл. 91 , 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника.

***

Лица, които могат да участват като защитници

Чл. 91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.

(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.

(3) Не може да бъде защитник:

1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;

2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;

3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;

4. който е участвал в производството в друго процесуално качество;

5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор, или разследващ орган по делото.

 

Чл. 107. (1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица.

 

Снабдяване с документи

Чл. 133. (1) По искане на заинтересованото лице съдът или органът на досъдебното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и общинските органи, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност.

(2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 без уважителни причини на съответното длъжностно лице се налага глоба от сто до хиляда лева.

-----------------------------------

Ново! От 2015 г.! Съгласно Европейските изисквания за защита на пострадалите:

Мерки за защита на пострадалия
(Загл. изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.)

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) По предложение на прокурора със съгласие на пострадалия или по искане на пострадалия съответният първоинстанционен съд може да забрани на обвиняемия:

1. да доближава непосредствено пострадалия;

2. да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;

3. да посещава определени населени места, райони или обекти, в които пострадалият пребивава или посещава.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) Съдът уведомява пострадалия за възможността да бъде издадена Европейска заповед за защита.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) Съдът разглежда незабавно предложението или молбата в открито заседание с изслушване на прокурора, обвиняемия и пострадалия. Определението на съда е окончателно.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) Забраната отпада след приключване на делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на друго основание.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 6.07.2015 г.) Пострадалият по всяко време може да поиска от съда отмяна на забраната. Съдът се произнася по реда на ал. 2.

--

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-