https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=IG6P0lUHcgA%3D

Резюме. Тук се намира аргументът, неизказван от нито един съдия досега, че ЗГО се различава от застраховката за имущество, тъй като не касае "неблагоприятна последица за застрахования [за причинени щети по неговата собственост]. При договора за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите обектът на застрахователна защита е различен - гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./). Съгласно чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Казаното сочи, че дори да е само формален собственик на превозното средство, ответникът има интерес от сключването на застраховката, която обезпечава не риска от накърняване на правото му на собственост, а отговорността му спрямо трети лица, както и тази на ползвателя и държателя на автомобила. Съгласно чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ сключването на договор за застраховка „гражданска отговорност" е задължително за собственика, поради което предполагаемата фиктивност на собственическите права на ответника върху автомобила, по отношение на който е сключен договора, при положение, че именно той е формален титуляр на същите, не елиминира правния му интерес от този договор.

            Основанието на договора е пряката и непосредствена цел от неговото сключване, която при конкретния вид договор се явява обезпечаването на отговорността на собственика, ползвателя и държателя на превозното средство за вреди, причинени във връзка с неговото притежаване и използване. От разпоредбата на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ следва, че основание за сключване на договора има всяко лице, дори то да не е собственик на автомобила, поради което правото на собственост върху него не е критерий за наличието или липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД."

-

Недоволен от това решение, ДаллБогг веднага е подал молба за отказ от иска си и на 20.12.2017 то е било обезсилено. По същия начин е постъпил и с прекрасното решение на съдия Дженкова от РС - Добрич, постановено на 13.12.2017, с което съдията отхвърля всички измислени искове на ДаллБогг, обезсилено на 17.01.2018 поради отказ от иска. Тези действия на ДаллБогг показват огромното му презрение към съда, както и самото му "хрумване" да изпраща една и съща ИМ до всевъзможни съдилища, като само сменя имената на ответниците. От друга страна, трудно може да се измисли по-успешен експеримент за доказване липсата на професионализъм сред съдиите от "хрумването" на ДаллБогг. Не може да не се признае, че застрахователят много умело успява да напипа слабото място на съдиите и за дълго време - повече от година - ги превръща в ревностни пазители на патримониума му от засягане "чрез увеличаване на неговия пасив".

-

Р Е Ш Е Н И Е

№  491

гр. С., 08 декември .

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осми ноември ., в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 340 по описа на съда за .,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „З. а. д. Д. Б.: Ж. и з." АД твърди, че между страните е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност" по отношение на лек автомобил А. А., рег. № ....... чрез застрахователна полица  BG/... от 14.08.2015 г. Твърди, че ответникът, който се легитимирал като  собственик на лекия автомобил,  е само фиктивен  титуляр на правото на собственост върху него, прикриващ реалния такъв (румънски гражданин) с цел сключването на застрахователен договор с български застраховател при по - ниски застрахователни премии. Счита, че автомобилът е временно придобит от ответника с цел сключването на договор за застраховка на по - ниска цена и впоследствие неформално продаден на трето лице (чрез предоставяне на пълномощно) или продаден чрез писмен договор, който не е представен пред органите на КАТ. Квалифицира описаното поведение като злоупотреба с право.

Твърди, че върху полицата липсва подпис на  застрахования, което разкрива липсата на съгласие за сключване на договора, поради което моли съда да прогласи нищожността на договора на това основание - иск с право основание - чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на формата, предвидена за този вид договори, поради което  в условията на евентуалност моли съда да обяви произтичащата  от това основание нищожност - иск с правно чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.

В условията на евентуалност моли съда да обяви недействителността на договора за застраховка поради липсата на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети - иск с правно основание чл. 195, ал. 1 КЗ /отм./.

 В условията на евентуалност моли съда да обяви нищожността на договора за застраховка поради липсата на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, по отношение на който договорът е сключен, и следователно не се нуждае от застрахователна закрила - иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Твърди, че при сключването на договора ответникът не уведомил застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, които обстоятелства били от значение за преценка на застрахователния риск и вземане на решение за встъпване в облигационно правоотношение. Горното противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ, поради което в условията на евентуалност ищецът моли съда да прогласи нищожността на договора за застраховка поради противоречието му със закона. Обосновава твърдяното противоречие и с тезата, че злоупотребата с право представлявала деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и че всеки договор, представляващ средство за злоупотреба с право, бил нищожен поради противоречие с правилото да не се вреди другиму - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди, че договорът е сключен с цел румънският или молдовски гражданин, действителен собственик на автомобила, да избегне данъчното облагане в Република Р., т.е. че чрез него се преследва забранена цел чрез привидно правомерни средства, което обосновава нищожност на договора поради заобикаляне на закона. В условията на евентуалност моли съда да прогласи тази нищожност  - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Счита, че сключването на договора с цел избягването на данъчната тежест в Република Р., както и осъществената от ответника злоупотреба с право обосновава нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави, която в условията на евентуалност моли съда да прогласи - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Твърди, че при сключването на договора ответникът е укрил от застрахователя безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС, с което го мотивирал да сключи процесния договор за застраховка, което той не би сторил, ако посочените обстоятелства са му били известни. Счита, че с премълчаването на тази релевантна за договора  информация ответникът го е въвел в заблуждение, че укритите обстоятелства не съществуват, поради което в условията на евентуалност моли съда да унищожи същия поради сключването му с измама - иск с правно основание чл. 29 ЗЗД.

Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът  „М. ЕООД не изразява становище по предявените срещу него искове.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

По делото е представена застрахователна полица BG/.... от 14.08.2015 г., удостоверяваща сключването на договор за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите между страните по делото по отношение на лек автомобил А. А., рег. № .... със срок  на действие от 15.08.2015 г. до 14.08.2016 г. Като обичаен водач на превозното средство е посочено лицето R. C. с отбелязано местоживеене в  К., Р.; застрахователната премия е определена на сумата от 528,39 лв., изчислена в този размер след прилагане на завишение от 153,56 %, като същата е платена в деня на подписване на договора Полицата е сключена с посредничеството на „Б. - Г. Г." ЕООД в гр. Р.на 14.08.2015 г. и от съдържанието й не се установява наличието на подпис на застрахования в графата на документа, в която същият е следвало да бъде положен.

При така изложените факти съдът намира, че всеки един от предявените в условията на евентуалност искове е неоснователен поради следните причини: Съдебната практика и правна теория не квалифицират липсата на подпис като липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като в обхвата на този вид порочност на сделката попадат хипотезите на сключване на договор при скрита резерва, несериозно волеизявление, насилие или пълна недееспособност на една от страните. Подписът се явява реквизит на писмената форма на договора и липсата му би опорочила самата форма, без да  се явява и друг вид порок на сделката и съответно да обосновава нищожността й на друго или на няколко други основания. Казаното сочи, че липсата на подпис не се отъждествява с липсата на съгласие и искът за обявяване нищожността на неподписания застрахователен договор поради липса на съгласие за сключването му  се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение.

Чл. 184, ал. 1 КЗ /отм/ гласи, че застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба реквизит на тази форма се явяват и подписите на страните. В представения по делото екземпляр от застрахователната полица липсва подпис на застрахованото лице, а ответникът от своя страна не е представил доказателства, които опровергават реализирането на този порок на сключения между страните договор. Въпреки това искът за прогласяване нищожността на договора поради нарушаване изискването за форма се явява неоснователен, тъй като съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.  В случая цитираното правило намира приложение, тъй като застрахователният договор е търговска сделка по силата на чл.  286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, а същевременно по делото не са изложени твърдения или ангажирани доказателства, че застрахователят е оспорил на посоченото основание валидността на застрахователното правоотношение по какъвто и да било начин преди депозирането на исковата молба и по - конкретно възникването на застрахователно събитие.

Чл. 195, ал. 1 КЗ /отм./ прогласява недействителността на застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес. При имущественото застраховане правният интерес се предпоставя от наличието на имуществено право, чието засягане би съставлявало неблагоприятна последица за застрахования. При договора за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите обектът на застрахователна защита е различен - гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./). Съгласно чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Казаното сочи, че дори да е само формален собственик на превозното средство, ответникът има интерес от сключването на застраховката, която обезпечава не риска от накърняване на правото му на собственост, а отговорността му спрямо трети лица, както и тази на ползвателя и държателя на автомобила. Съгласно чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ сключването на договор за застраховка „гражданска отговорност" е задължително за собственика, поради което предполагаемата фиктивност на собственическите права на ответника върху автомобила, по отношение на който е сключен договора, при положение, че именно той е формален титуляр на същите, не елиминира правния му интерес от този договор.

Основанието на договора е пряката и непосредствена цел от неговото сключване, която при конкретния вид договор се явява обезпечаването на отговорността на собственика, ползвателя и държателя на превозното средство за вреди, причинени във връзка с неговото притежаване и използване. От разпоредбата на  чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ следва, че основание за сключване на договора има всяко лице, дори то да не е собственик на автомобила, поради което правото на собственост върху него не е критерий за наличието или липсата на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Несъстоятелна е и тезата, че сключвайки договора за застраховка ответникът е осъществил злоупотреба с право, което поради противоречието си с чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и с принципа да не се вреди другиму обосновавало нищожност на договора поради противоречието му със закона. Изпълнението на произтичащото от закона задължение на титуляра (дори и фиктивен) на правото на собственост върху регистрирано на територията на страната МПС да сключи договор за застраховка „гражданска отговорност" не би могло да се окачестви като злоупотреба  с право, тъй като сключването на застраховката е задължително, ответникът има интерес от получаването на застрахователна закрила и чрез сделката не се увреждат интересите на насрещната страна (исковата молба не съдържа твърдения за такова увреждане). Процесният договор за застраховка няма отношение към евентуалното избягване на данъчното облагане в Р. и чрез него не се постига забранена от закона цел чрез позволени прани средства, поради което не е налице и другото наведено основание за нищожност на договора, а именно заобикаляне на закона. Договорът за застраховка не спомага за избягване на данъчната тежест в друга държава, тъй като данъчното облагане се обуславя  от правото на собственост, което от своя страна възниква по силата на друг вид договор, чиято евентуална нищожност не касае валидността на договора за застраховка. Казаното сочи на неоснователност и на иска за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави.

Несъстоятелни са и твърденията на ищеца, че при сключването на договора ответникът е укрил от застрахователя безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС, с което го мотивирал да сключи процесния договор за застраховка, което той не би сторил, ако посочените обстоятелства са му били известни. По делото не се установи кога и на кои лица автомобилът е бил безконтролно прехвърлян, нито бяха изложени твърдения за такива конкретни факти, но евентуалните продажби на автомобила след сключването на договора за застраховка не съставляват обстоятелства, които ответникът би могъл предварително  да съобщи на своя застраховател. Отделно от това не става ясно поради какви причини ответникът е бил длъжен да съобщи евентуалните   неустановени по делото минали и бъдещи прехвърляния на автомобила, тъй като не са изложени твърдения за писмено поставени към него въпроси за тези обстоятелства по реда на чл. 188, ал. 2 КЗ /отм./. На застрахователя е било известно обстоятелството, че обичайният водач на превозното средство е румънски гражданин, тъй като то е отразено в застрахователната полица, и същото ведно с многобройните други договори, сключени със същия ответник, очевидно е обусловило  завишението на застрахователната премия с 153,56 %. Съгласно чл. 250 КЗ застраховател, който извършва задължително застраховане на територията на Република Б., не може да откаже сключване на договор за задължителна застраховка, поради което укриването на каквито и да било обстоятелства (още по - малко неконкретизирани или бъдещи такива) не би могло да послужи като основание за унищожаемост на договора.

Въз основа на изложените аргументи предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни, като ведно с тях се остави без уважение и искането за присъждане на направените по делото разноски. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „З.а. д. Д. Б.: Ж. и з." АД  с ЕИК........ и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № ., представлявано от Т.В. и Ж. Х., против „М. ЕООД  с ЕИК ..... и адрес на управление: гр. С., ул. „Д." № ., представлявано от М. М., чрез които ищецът моли съда да обяви нищожността на договор за застраховка „гражданска отговорност", сключен чрез застрахователна полица  BG.... от 14.08.2015 г. поради

-липса на съгласие, произтичаща от липсата на подпис от представител на ответника върху застрахователната полица;

-липса на форма, произтичаща от липсата на подпис от представител на ответника върху застрахователната полица;

-липса на застрахователен интерес, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети;

-липса на основание, произтичаща от обстоятелството, че застрахованото лице не е реален собственик на лекия автомобил, вредите от чието управление договорът следва да обезщети;

-противоречие със закона поради неуведомяване на застрахователя за реалния собственик и ползвател на имота, което обосновавало злоупотреба и противоречало на чл. 58 и чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, както и чл. 349, ал. 1, 2 и 3 КЗ и на принципа да не се вреди другиму;

-заобикаляне на закона поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Р.;

-противоречие с добрите нрави поради сключването му с цел избягване на данъчното облагане в Република Р.;

както и искът, чрез който ищецът моли съда да унищожи същия договор поради измама, изразяваща се в укриване от застрахователя на безконтролното прехвърляне на собствеността върху автомобила чрез множество привидни и прикрити сделки, предоставяне владението на автомобила на лица, граждани на различни държави без значение на целите, които преследват и без значение дали притежават валидно свидетелство за управление на МПС.

ОТХВЪРЛЯ  искането на „З. а. д. Д. Б.: Ж. и з." АД  с ЕИК........ и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М. Д." № ., представлявано от Т. В. и Ж. Х., за присъждане на деловодни разноски.

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С.окръжен съд.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................

                                                                                                          /М. Петрова/

-