Чл. 537 ал. 3 ГПК

Начало на блога

Този материал е част от предложения от юристи за борба с имотните измами

-

 

Чл. 537, ал. 3 от ГПК: Прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.

-

            Още през 2008 г. в декларация, приета на Национална конференция "Имотни измами - проблеми и противодействие", е посочено като цел:
            "Прокуратурата на РБ да повиши взискателността си по отношение на разследване и преследване на престъпността, свързана с недвижимите имоти и да използва правомощията си по чл. 537 ал. 3 от ГПК ( чл. 431, ал.3 от ГПК - отм .) като предявява искове за отменяне на охранителни актове, в това число и на нотариални, когато са издадени в нарушение на закона."

           И още веднъж - през 2011 г., в декларация, приета на Национална кръгла маса „Имотни измами":
           "Прокуратурата на РБ да използва правомощията си по чл. 537, ал. З от ГПК като предявява искове за отменяне на охранителни актове, в това число и на нотариални, когато са издадени в нарушение на закона."

            И до днес, обаче, прокуратурата не използва достатъчно правомощията си по чл. 537, ал. 3 ГПК (пиша това в края на 2019). Дори ми се струва, че ги стеснява и все по-често имотните измами се определят като гражданско-правни спорове.

         Следват няколко примера в хронологичен ред:

          ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 62 ОТ ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР, ТОМ №3, Дело №468 /2008 г., определение  от книга за закрити заседания  №  217  от.21.05.2008 г. на ОС-В.Търново
  (отменят определение, с което делото е било прекратено; не знам какво е станало след това; много добре разясняват правомощията на прокурора)
         С Определение № 562 от 14.03.2008г., постановено по гражданско дело № 106/2007г.,  районен съд гр.В.Т. е оставил без разглеждане подадена от Районна прокуратура В. Т. искова молба, с която се иска отмяната на констативен нотариален акт за собственост

            С оглед на това, че всеки един порочен охранителен акт засяга обществения интерес, доколкото създава правна несигурност в обществените отношения, то за прокуратурата е налице правен интерес да предяви иск, когато прецени, че е налице незаконен охранителен акт и да иска неговото отменяне. Именно, защото се касае за охранително производство, издаденият охранителен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо и пътят за защита срещу него е по реда на исковият процес, като искът следва да бъде насочен срещу лицата, за които атакуваният охранителен акт е породил изгодни правни последици. В конкретният случай, ако бъде установено, че при издаването на посочения охранителен акт е допуснато нарушение на закона, то издаденият нотариален акт, доколкото удостоверява едно абсолютно по своя характер право, каквото безспорно е правото на собственост, и като всяко абсолютно право то има действие по отношение на всички правни субекти и неговият носител може да иска определено поведение от тях, то само по себе си това води до засягане на обществения интерес, тъй като създава правна несигурност по отношение на всички адресати, относно обстоятелството кой е собственик на посочения в акта недвижим имот, което от своя страна овлястява прокурора да иска отмяната на един такъв незаконен охранителен акт.
           В конкретния казус, не се касае за приложение на хипотезата на ал. 2 на чл. 537 ГПК, при която предявяването на самостоятелен иск за отмяна на издаденият нотариален акт се явява недопустим и засегнатото лице, следва да защити правата си, като предяви ревандикационен иск. Правомощието на прокурора да предяви иск за отмяна на издадения охранителен акт е изрично уредено в ал. 3 на посочената законова норма и представлява изключение от правилото, че такъв иск за отмяна на нотариален акт, не може да бъде воден самостоятелно. Отричайки това право на прокурора и с оглед на лимитативно изброените случаи, в които същият може да участва в гражданскоправните отношения, това от своя страна би довело до неправомерно ограничаване на конституционно признато правомощие, а именно това по чл. 127, т. 5 от Конституцията, където изрично е посочено, че прокуратурата на Р. Б. следи за спазване на законността, като в изпълнение на тази нейна функция, е оправомощена да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Това конституционно право на прокурора е намерило уредба в ГПК, а именно в разпоредбата на чл. 537, ал. 3 ГПК.
-

30.10.2010 Механизмът на имотните измами е завъртян в съда

(статия в Банкеръ - тъжни констатации и напразни препоръки)

Йосиф Герон: "Изключително важно е, в случай че констатират наличие на неистински документи, прокурорите да използват законовата възможност на чл.537, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс и да завеждат граждански искове, защото възможностите за шиканиране на процеса ще бъдат по-малки. Прокуратурата трябва да предявява тези искове, защото всичко може да се овладее още във фазата на досъдебното производство и така да се избегне дългогодишен граждански процес. Прокурорът може да установи, че нотариалният акт е недействителен и съдът да го обяви за нищожен."
-

03.04.2015 Параграф 22 Прокуратурата нахлува в гражданския оборот (силно критична статия за измененията в ГПК и НПК от 2015 г.)

               Новата екстремална мярка се оказа добре забравена стара. Идеята е да се възстановят съществувалите до 1997 г. правомощия на прокуратурата за намеса в гражданския оборот. Такива възможности има и сега, но те бяха ограничени още при действието на стария Гражданскопроцесуален кодекс. А новият не ги разшири. Въпросът беше периодично повдиган във връзка с голямото раздържавяване в края на миналия век, а депутатите от БСП на два пъти - през 2002 г. и 2004 г., предлагаха връщането на старата уредба. През октомври миналата година бившият главен прокурор Никола Филчев с огромно закъснение зажали за отнетата възможност на прокуратурата да служи на държавата, като разваля неизгодните сделки от "хайдушката приватизация". Сега и Борисов определя приватизацията като "разбойническа".

            От правна гледна точка съществуването на такава уредба е напълно естествено с оглед на обществения интерес. Налице е и съответната конституционна база. Основният закон възлага на прокуратурата да следи за спазване на законността, участвайки както в наказателни, така и в граждански и административни дела. Най-силно този принцип е застъпен в наказателния процес, в който прокуратурата има водеща роля, и затова популярният й синоним е "държавно обвинение". В административния процес тя няма такива правомощия, но участието й в него е изчерпателно регламентирано в Административно-процесуалния кодекс. Административните прокурори предприемат действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове, включително и с участие в административни дела, като дава по тях заключения, които не са задължителни за съда.

              В гражданските процеси принципът за участие на прокуратурата е същият - надзор за законност и защита не само на публичния интерес, но и на частния. ГПК предвижда съдебните производства да започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора съобразно определените от закона случаи. Към този принцип се прибавя и принципът на бързината и процесуалната икономия. Така е например с останалата в ГПК възможност прокурорът да предяви иск за отменяне на незаконосъобразно издаден акт в т. нар. охранителни производства. Повечето от тях са съдебни, но най-важната група са несъдебни. Става въпрос за нотариалните производства и свързания с тях наболял проблем за имотните измами.

               Именно във връзка с тях вече второ десетилетие прокуратурата понася упреци, че бездейства и практически не ползва тази законова възможност за участие в гражданския процес. По инициатива на Съюза на юристите в България бяха правени работни групи, съвещания, кръгли маси и национални конференции с участието на всички свързани с проблема държавни органи, но всички призиви за разширяване и прецизиране на тази уредба отидоха нахалост. Краткият текст на чл.537, ал.3 от ГПК не беше разширен, нито има данни прокуратурата да се е активизирала в използването му срещу имотните измамници.
           (следва изложение на промените в ГПК и НПК)
           Шегаджиите питат ще трябва ли първо да минаваме през прокуратурата, за да сключим гражданска сделка? По-сериозна е констатацията, че с подобни предложения държавата признава липсата на увереност в собствените й органи, че са в състояние да защитават публичния интерес. А най-смущаваща е версията, че става въпрос за "екстремално" законодателство в полза на задкулисните интереси, довели до съсипването на КТБ. Ако е така, целта е то да бъде прилагано по конкретни сделки и срещу конкретни лица - разбирай свързаните с Цветан Василев. Разширени правомощия за политико-олигархичен слугинаж от страна на прокуратурата, които да доведат до още по-бързо, по-ефективно и по-поръчково обслужване на играещите срещу него. А хилядите сделки, съставляващи "тялото" на разбойническата приватизация, хайдушките заменки и прочее способи за грабеж на публични активи, ще си останат встрани от вниманието на държавното обвинение.

-


20.09.2018 - Грамада: ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ, КАСАЕЩИ ИСКА ПО ЧЛ. 537, АЛ.3 ГПК
(становище против упражняване правомощията на прокуратурата по чл. 537, ал. 3 ГПК)

Общата формулировка „ нарушение на закона" е способна да породи вълна от молби към прокуратурата за предявяване на искове против редица актове, постановени в хода на охранителни производства, от които, да речем, има заинтересовани лица които не са съгласни  и не са доволни. И също така, би излязло по-евтино, вместо горепосочените лица да завеждат искови производства, същите да пуснат една молба до прокуратурата, която да им свърши работата.

-

Начало на блога

Този материал е част от предложения от юристи за борба с имотните измами

-


 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1941

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.