Пример №24 от списъка с примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система
Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система
-
Пример № 24
Лица: Трима върховни съдии
Документ: Определение №624/06.11.2009 по дело №493/2009 на ВКС, ГК, I г.о
Тема: Чл. 586, ал. 4 от ГПК е неприложим при изповядване на правна сделка без документи за собственост
-
Определение №634/06.11.2009 по дело №493/2009 на ВКС, ГК, I г.о
(ако линкът към определението на ВКС не се отваря, натисни тук)
ВКС: "Тази разпоредба (чл. 586, ал. 4 от ГПК) касае само случаите, в които праводателя по сделката разполага с писмен документ, удостоверяващ правото му на собственост върху имота-предмет на сделката, но не и случаите, в които такива писмени документи липсват. В тези случаи нотариусът е длъжен сам, в същото нотариално производство да извърши проверка на собствеността, но без да издава нарочен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на прехвърлителите на имота."
-
Пояснение. Зад това определение стои цяла история, разказана увлекателно от адв. Георги Ангелов Керелов. Ако искате да я прочетете, натиснете тук или тук. Накратко, родители искат да дарят гараж на сина си (адв. Керелов), но нямат документ за собственост върху гаража. Нотариусът им казва, добре, редът е следният: първо ви издавам КНА по обстоятелствена проверка съгл. чл. 587, ал. 2 от ГПК, после вписвам този КНА съгл. чл. 586, ал. 4 от ГПК в службата по вписванията и накрая изповядвам сделката. Не, казва адв. Керелов, настоявам направо да изповядате сделката, без да издавате и вписвате КНА. Нотариусът отказва. Две съдебни инстанции потвърждават отказа му. ВКС го отменя с аргументи, подробно изложени в цитираното определение, които се свеждат до идеята, че всеки може да дарява или продава имот, за който не разполага с документ за собственост, без да е необходимо да се снабди с такъв и да го впише, тъй като, според тримата съдии от ВКС, чл. 586, ал. 4 от ГПК "касае само случаите, в които праводателят разполага с писмен документ, удостоверяващ правото му на собственост върху имота-предмет на сделката, но не и случаите, в които такива писмени документи липсват."
За да стане ясно защо това определение на ВКС е поставено тук, в списъка с примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система, ще разгледаме един конкретен пример:
При нотариус идва измамник, решил да продаде мой имот, за който имам вписан нотариален акт. Измамникът няма никакви документи за собственост - нито вписани, нито невписани. Води със себе си трима лъжесвидетели. Те твърдят, че имотът ми повече от 10 години се владее явно и необезпокоявано от техния познат (измамника), като през цялото това време нито аз, нито който и да е друг по никакъв начин не му се е противопоставял. Нотариусът слуша и записва. Той няма причини да се съмнява в показанията им и не е длъжен да извършва никаква проверка на собствеността - нито в службата по вписванията, нито другаде. При тази процедура известни затруднения могат да се появят само при издаване на скица/схема и удостоверение за данъчна оценка, понеже имотът се води на мое име, но те се преодоляват с малко повечко упоритост, а и нотариусът може да окаже съдействие. Ето какво се казва в блога на една адвокатска кантора, цитирам:
"Ако през това време (10-годишния период, бел. моя) действителния собственик все пак е проявил заинтересованост към имота си и се е погрижил за него, предприемайки мерки, утвърждаващи собствеността му (например владял е имота поне шест месеца или е предявил съдебен иск), то съответното поведение на действителния собственик прекъсва придобивната давност.
В производството по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка затруднения може да възникнат при изваждане на скица/схема на обекта. Проблемите идват от факта, че в Агенцията по геодезия, картография и кадастър изискват документ за собственост за да предоставят услугата по издаване на скица/схема. Дори съдебната практика е доста противоречива в това отношение - може ли лице, което няма документ за собственост, да си извади скица, която да му послужи за издаване на такъв документ за собственост. В крайна сметка АГКК няма правомощия да разрешава гражданскоправни спорове и с отказа си на това основание на практика да не признава вещни права на лице, което твърди, че притежава такива. Все пак в случай на отказ да се издаде скица/схема молителят може да обжалва отказа по съдебен ред или да говори с нотариуса да му издаде удостоверение, с помоща на което да извади скица/схема на обекта. Каквито и да са проблемите при изваждане на скица, те трябва да бъдат решени по един или друг начин, тъй като такъв документ е задължително необходим за осъществяване на процедурата. Аналогични проблеми могат да възникнат и при изваждане на данъчна оценка."
-
И така, ако измамникът се задоволи само с издаване на констативен нотариален акт за собственост върху моя имот, аз мога да го оспоря по гражданско-правен ред с искане за отмяна по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Дори да продаде имота ми, няма проблем. Пак атакувам констативката му. С отмяната й отпада и последвалата продажба - една или повече, няма значение.
Но ако измамникът направо продаде имота ми без издаване на КНА - така, както ВКС смята за най-правилно - аз оставам без никакво средство за защита по гражданско-правен път, понеже този същият ВКС е изтълкувал по друг повод, че само констативките подлежат на отмяна по чл. 537, ал. 2 от ГПК, но не и нотариалните актове за сделки (вж пример №12). Тогава не ми остава нищо друго, освен да пусна жалба до прокуратурата. Ефектът от нея е "трай, коньо, за зелена трева", както се вижда от този блог, посветен на имотната измама със земите на майка ми. Прокуратурата може да размотава случая, докато изтече срокът от 5 години за т.нар. добросъвестно давностно владение. След това аз пия една студенa вода и - финита ла комедиа.
Update, 11.05.2019. Прокуратурата продължава да размотава нашия случай на имотна измама - скоро ще започне седмата година, откакто на 06.06.2013 г. подадох сигнал. Но миналата година, 2018, точно два дни преди да изтече 5-годишния давностен срок за т.нар. добросъвестно владение внесохме искова молба по чл. 108 ЗС и спечелихме делото на първа инстанция. Двама от 6-мата ни ответници веднага признаха иска, другите двама не са обжалвали решението на първоинстанционния съд, а последните двама пуснаха една хилава въззивна жалба. Сега очакваме делото да мине на втора инстанция. Нащрек сме, защото от българския съд всичко може да се очаква.
-
Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/820
Leave a comment