Как се стигна до абсурдните съмнения в психичното здраве на пострадалата ми майка

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

Как се стигна до абсурдните съмнения в психичното здраве на майка ми - пострадала от имотна измама възрастна жена от Варна

-

Майка ми, вече близо 84-годишна жена от Варна, пострада от имотна измама през 2013 г., която все още се разследва (сега сме краят на 2016). Досъдебното производство е образувано в края на 2013 в РП-Плевен след 6-месечна предварителна проверка, два пъти е прекратявано и връщано от съда за доразследване, последно удължено до средата на януари 2017. Майка ми е разпитвана многократно - още от лятото на 2013 г. Всички признават, че показанията й са неизменни и последователни през целия този дълъг период - и прокурорите, и съдиите. Не се води на учет в психиатрия и никога не се е водила. Бивша учителка с 37 години стаж, от културна, градска среда. Личният й лекар я наблюдава от много години и е документирал, че няма никакви психични проблеми, но след измамата е отслабнала, развила е диабет, по спешност е оперирана от медиастинит (остро хирургично заболяване с 60-80% смъртност) и че от 2013 страда от хронично безсъние.    Вж. Медицински документи на пострадалата.

-

Разследващите в Плевен обаче не отразяват тежкото физическо състояние на майка ми и премълчават напредналата й възраст. Те се съмняват в психичното й здраве, а оттам - в свидетелската й годност. Тук ще разкажа как се стигна до това абсурдно положение.

-

В края на май 2014 г. от Плевен изпратиха призовка на майка ми да се яви пред сл. Бакалова от ОслО-Варна в 9:30 ч. на 13.06.2014 г. за очна ставка ( писмо за явяване "при следовател Бакалова" и същинска призовка - отново "следовател Бакалова"). Пристигнахме половин час по-рано - майка (81 г.), дъщеря (57 г.) и внук (33 г.). Вместо сл. Бакалова се появи сл. Димитров от Плевен. Той отказа да ме допусне до очната ставка, въпреки изричното пълномощно, което носех. Каза, че всичко ще свърши за час, час и половина и отведе възрастната ми майка сама.

        Ние със сина ми останахме да чакаме отвън, пред заключената врата на следствието. Очната ставка продължи почти четири часа. Лицата, с които се проведе ставката, бяха лъже-пълномощникът от София, братовчед му от Разград и кметът на с. Гороцвет, Разградско. И тримата са осъждани, последният - в края на 2013 г. за над 100 неприсъствени нотариални удостоверявания на подписи, освободен от длъжността кмет в началото на 2014. 

          Майка ми не беше спала от притеснение, не беше и закусвала, а е с диабет, без да смятаме множеството други заболявания и напредналата й възраст.
          Около 13:00 ч. сл. Димитров излезе за малко при нас и каза, че „бабата е агресивна, бие се". На молбата ми да бъде извикана Бърза помощ, отговори категорично, че няма нужда от лекар и пак се скри зад заключената врата. Аз се разревах и се обадих на Бърза помощ от мобилния си телефон. Дойде лекар. Извършеният от него преглед на „агресивната" пациентка е документиран:  „адекватна, ориентирана, висока кръвна захар, диабетичка, високо кръвно налягане, не се чувства добре". Никой от тримата „бити" от "бабата" мъжаги не се е оплакал пред лекаря. Самият следовател не е казал пред лекаря нито дума за някакво агресивно поведение от страна на пострадалата - вж. мед. лист от прегледа на 13.06.2014, от 13:15 до 13:25 ч. (мед. лист беше даден на следователя;  аз се снабдих със заверено копие от Бърза помощ, печатът в синьо, който се вижда, е от заверката на копието)  

          С идването на лекаря, очната ставка беше прекратена.  Горката ми майка излезе със залепнала от сухота уста и и напукани до кръв устни. Като я видях, пак се разревах. Прегръщах я и ревях, а тя ме успокояваше: "Няма нищо, Ренушка!"  Тя, измъчената, успокояваше мен! 
        Въпреки лекарския преглед, прокурорът след това написа в първото постановление за прекратяване на досъдебното производство, че майка ми била агресивна и отказвала преглед при психиатър, а  дъщеря й (аз) била конфликтна (хм, аз съм по-скоро страхлива и предпазлива, отколкото конфликтна и нападателна).

         В постановлението подробно е описано някакво измислено агресивно процесуално поведение на св. Найденова - уж по време на очната ставка нанесла удар на единия, уж разкървавила пръста на другия, уж имало документи от прегледи, които доказвали, че пострадалата не е добре психически и уж дъщеря й също била дала показания, че майка й не е добре психически. Няма такива работи. Пълни измислици!
      На 05.02.2015 г. майка ми се прегледа доброволно при районен психиатър д-р Аврамова от гр. Варна във връзка с подготовката на документи за доставка на храна в дома от социалната служба. Д-р Аврамова, която е и вещо лице съдебен психиатър към съда в гр. Варна, е документирала заключението си, че пострадалата е „с леки когнитивни нарушения по органичен тип (паметта е леко отслабена от възрастта, бел. моя, Р.С.),  адекватна, съответна, апсихотична (няма психическо заболяване, бел. моя, Р.С.)". Документът от прегледа при специалиста психиатър е предоставен на наблюдаващия прокурор, но не е отразен в постановлението за прекратяване. 
    На 05.05.2015 г. на мобилния ми телефон се обади лице, представящо се за съдебен психиатър. Каза, че трябва да извърши спешна съдебно-психиатрична експертиза на Йорданка Найденова (майка ми). Не разполагаше с документи. Възложено й било с обаждане по телефона. Не знаеше, че става дума за пострадала, а не за обвиняема, че жената е 82-годишна и не се води на учет в психиатрия. Уведомих я, че няма нищо спешно в случая, от предната година е. Същия ден изпратих до адм. р-л на ОП-Плевен  молба за проверка, дали е назначавана спешна психиатрична експертиза на майка ми, псих. здрава 82-годишна жена. Отговор не получих.  
         На 24.07.2015 г. наказателното производство беше прекратено за втори път.  В постановлението се твърдеше, че били извършени множество процесуално-следствени действия и единственото, което оставало, било извършването на псих. експертиза, като вината за това била на пострадалата и на дъщеря й, които отказвали да съдействат на разследването.

      За разлика от първия път, сега съдът в Плевен се произнесе,  че няма основания да не се вярва на пострадалата и че са събрани достатъчно доказателства за търсене на наказателност на повече от едно лице.

       Следователят, изтезавал майка ми, подаде самоотвод преди 7-8 месеца. Тогавашният наблюдаващ прокурор - също.  Очакваме сегашният екип да подготви обвинителния акт и да го внесе в съда.

       Това е засега.

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система