27.10.2018 За опасенията ми от регресен иск срещу мен

                  Попаднах на случай, при който близките на загинал при ПТП в Белгия са получили около 100 000 лв. обезщетение от НББАЗ. Виновният водач бил употребил алкохол, затова застрахователят е бил освободен от плащане на щетите. Делото е приключило за около половин година. Предполагам, че след това НББАЗ е предявил регресен иск срещу виновния водач или срещу собственика на колата - не съм проверявала.

                    Случаят с ПТП-то в Белгия ме наведе на мисълта, че не е изключено, докато ДаллБогг ме е съдел, някой да е съдел НББАЗ или ГФ за обезщетение по ПТП-то в Румъния с "моята" кола (напомням, че нямам кола). ДаллБогг е отклонил иска от себе си с оправданието, че води дело за прогласяване нищожност на застраховката. Това обяснява защо първата му работа е била да изиска удостоверение от съда, че за "моята" застраховка се води дело - вж удостоверението от съда, издадено на 12.09.2017г. (ИМ е внесена на 08.09.2017).

                     След като другото дело е минало и обезщетението - платено от НББАЗ или ГФ, ДаллБогг е оттеглил иска си срещу "мен" - вж молбата му за оттегляне от 30.03.2018, получена в съда на 03.04.2018. Само така мога да си обясня упорството, с което половин година поддържаше абсурдните си искове срещу "мен" (в кавички, защото не са срещу мен, а срещу несъществуващо лице с подобно на моето име и с несъществуващ адрес в добричко село, но понеже ЕГН-то на ответницата-фантом е моето, съдът е приел, че това съм аз).

                  Сега, с оттеглянето на иска по чл. 232 ГПК, ДаллБогг си е запазил правото да предяви отнови същите абсурдни искове срещу "мен" - чл. 232 пр. 2 ГПК: "Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото делото". Само при отказ по чл. 233 ГПК, това право се губи. ДаллБогг със същото упорство още половин година отказваше да направи отказ, а в това време 4 съдилища - по две инстанции в Добрич и Варна - ме третираха като негова ответница. Така си и останах - ответница докрай.

              Следователно, ДаллБогг напълно законно може отново да ме призове в съда.  И със сигурност ще го направи, ако действително е имало друго дело, завършило с присъждане на застрахователно обезщетение за щетите по ПТП-то в Румъния. Но няма да бърза. НББАЗ или ГФ също няма да бързат с предявяването на регресен иск срещу застрахователя.

               В един бъдещ момент, обаче, примерно след няколко години, ДаллБогг отново може да ме призове в съда. Тъй като съдът вече е приел за безспорно, че аз съм ответницата, следващия път ДаллБогг няма да има никакъв проблем да ме посочи точно, без никаква "грешка" в името и адреса ми. Фактът, че нямам кола, ще се използва като аргумент за прогласяване нищожност на полицата "поради липса на застрахователен интерес" и като нищо накрая НББАЗ или ГФ ще предявият регресния иск срещу мен - аз да плащам богг знае какви щети, заедно с лихвите по тях, натрупани за 10-тина години.

                Междувременно ДП-то в РП-Варна по пр. 14049/2017 най-вероятно ще бъде прекратено по давност или поне спряно по чл. 244, ал. 1 т. 2 НПК (поради неразкриване на извършителя), а Омбудсманът ще продължава да не разбира кой и за какво го е сезирал - вж жалбата ми до Омбудсмана за нарушени човешки права от 29.10.2017 г. и недоумяващия му отговор от 08.10.2018 г.

               Последната ми надежда засега е КЗЛД - вж  жалбата ми до Комисията от 13.10.2018 г.

-