2015 - Стотици хиляди анулирани полици "Гражданска отговорност"

Това е извлечение от една стара стенограма на НС от 2015 г. Докато са обсъждали проекта за нов КЗ (в сила от 01.01.2016), са казали доста интересни неща за застраховането. На мен лично най-силно впечатление ми направи изказването, че застрахователите не само произволно са прекратявали полици, но и "много често изобщо анулират полици, нещо, което в момента се опитваме да прекратим като практика. Гаранционният фонд има стотици хиляди записа на анулиране на полици, нещо, което не би трябвало изобщо да съществува в правния мир (!!!)"

-

Комисия по икономическа политика и туризъм

03/12/2015

1. Обсъждане и приемане на проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за второ гласуване. (продължение)

2. Разни.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

П Р О Т О К О Л

№ 27

На 3 декември 2015 година, (четвъртък) от 14.00 часа в зала „Изток", пл. „Народно събрание" № 2 на Народното събрание се проведе извънредно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.

Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на проект на Кодекс за застраховането, № 502-01-75, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2015 г. -- за второ гласуване. (продължение)

2. Разни.

БОРИСЛАВ БОГОЕВ (финансов експерт): Благодаря Ви, госпожо председател!

От 15 юли 2010 г. до 24 януари 2014 г. съм бил заместник-председател на Комисията за финансов надзор.[...] моят колега господин Тодоров в качеството си на защитник на пострадали лица многократно е водил дела, в които единственото доказателство, приемано от съда, това е електронният запис от Гаранционния фонд и всякакви други документи - стикери, стикерчета и подписани документчета - не важат в съда от три години насам. Извадка от централния сървър на Гаранционния фонд! А това, че застрахователите отказват, е друг въпрос. Те могат да отказват по всякакви причини.

КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на Асоциацията на българските застрахователи): По принцип исках някои други съображения да изкажа, но ще си позволя първо да репликирам това, което господин Богоев каза.

Далеч не е вярно и по този начин се въвеждат в заблуждение народните представители, че съдът приема само записа от информационната система на Гаранционния фонд като доказателство за наличието на застраховка „Гражданска отговорност". Това просто не е вярно. И в сегашната уредба на Кодекса за застраховането изрично е упоменато, че застрахователният договор се сключва в писмена форма. Това касае също застраховките „Гражданска отговорност". Така че няма как само записът от системата на Гаранционния фонд да бъде доказателство за това.

[...]

Много моля народните представители да отчетат факта, че при застраховките „Гражданска отговорност" потребител не е само лицето, което сключва застраховката. Там в един момент потребител на практика е лице, което има право да получи обезщетението. То ще се яви едно трето за застраховката лице, лице, което няма никаква идея кога застраховката е сключена, дори с кого е сключена и т.н. То първо търси информация от Информационния център на Гаранционния фонд и после тръгва вече да доказва самата застраховка като такава - дали я има или я няма.

Така че това е важно - електронният подпис все пак да удостоверява действително факта на сключване на застраховката. Това действително е в интерес на потребителите на застрахователните услуги, не толкова на самите застрахователи, защото за нас дали ще сключим една застраховка писмено или ще я сключим с електронен подпис или с някакво друго дистанционно средство, това едва ли ще има толкова голямо значение, колкото за потребителите.

В този смисъл мисля, че вносителите в тази си част защитават точно интересите на потребителите на застрахователни услуги. От друга страна, текстът, който касае електронния подпис така, както е предложен от тримата народни представители, в по-голяма степен е консистентен с останалата уредба на застрахователния договор. Нека да не забравяме, че там предложението е да се запази писмената форма на застрахователния договор. В този смисъл електронният подпис в по-голяма степен съответства на това, като запазва възможността, дава по-скоро възможността за дистанционно сключване на застраховката.

ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!

Аз имам един въпрос по чл. 337, ал. 3, където се казва:

„(3) Когато уведомлението за плащане по ал. 2 е получено до изтичането на 15-дневния срок по чл. 368, застрахователят не може да прекрати застрахователния договор. В този случай се прилага чл. 294, ал. 4."

А, ако 15-дневният срок е изтекъл и брокерът не е уведомил застрахователя, значи ли, че застраховката автоматично не е валидна след този 15-дневен срок?

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Имат думата вносителите за отговор.

Заповядайте, госпожо Агайн.

РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател! Да, на практика това означава.

Въвеждането на тази разпоредба е необходимо с оглед преустановяване на практика, която съществуваше до миналата година. В момента се опитваме да я ограничим, но все още не е изцяло елиминирана. При посредника постъпва плащане на вноска. Той обаче не уведомява навреме застрахователя, съответно застрахователят прекратява застраховката, отчита я като прекратена в базата данни на Гаранционния фонд и потребителят никога всъщност не разбира - понеже той си е изпълнил задължението, платил е, каквото е трябвало, съответно не извършва проверка впоследствие - и когато настъпи пътно-транспортното произшествие, разбира, че не е имал застраховка, независимо, че е платил навреме. Тогава възникват тези спорове.

Сега с новите разпоредби на Кодекса за застраховането се предвижда задължение за посредника на първо място незабавно да уведоми застрахователя за това, че е получил вноска. Освен това с ал. 3 се въвежда забрана за застрахователя да прекрати застраховката, ако е получил подобно уведомление. Тъй като в допълнение към това, което вече казах, имаше и практика на застрахователи, независимо че са били уведомени от посредника, ако не са получили премиите от посредника, преведени навреме, застрахователят отново прекратява полицата. Всичко това, разбира се, е във вреда на клиента, който си е платил всичко навреме.

Затова се предлага чл. 337 във вида, в който го виждате. Съответно така поставено ограничението до 15-ия ден, не впоследствие, тъй като след това вече е много трудно да се вземе отношение, по отношение на правата на посредника и застрахователя, ако посредникът е нарушил закона, всички тези разпоредби на закона, но се дава възможност на клиентите да бъдат защитени чрез застраховка „Професионална отговорност" на посредника.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Бойчев, имате думата за реплика.

ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: За мен има нещо притеснително в смисъл, че при положение, че застрахованият е коректен и си плаща, а съответно някакво междинно звено като брокер не е коректно, потърпевш пак в случая, въпреки че има уведомление, потърпевшият пак е застрахованият, който е коректната, изрядната страна, което за мен е доста притеснително.

Не мисля, че това е изчистено с този запис.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Николов.

ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат по застрахователно право): Здравейте, уважаеми народни представители, уважаеми гости. Казвам се Деян Николов и съм адвокат по застрахователно право, който от години се занимава със защита правата на потребителите на застраховки.

Считам, че тази разпоредба би трябвало изцяло да отпадне, защото по сегашния закон принципът е, че когато потребителят плати своята вноска на брокера, се счита, че е платена на застрахователя и с това въпросът приключва. Оттам нататък, ако брокерът не е бил коректен към застрахователя, застрахователят е този, който трябва да си търси правата от брокера, а не тези последици да се прехвърлят на потребителя. Защото при този текст, който е предложен в момента, излиза, че след този 15-дневен срок, ако не бъде уведомен застрахователят, както казахте, застраховката се прекратява, без въобще да знае самият потребител и без въобще да има вина за това нещо. Един ден, когато настъпи някакво събитие и той чак тогава разбере, той тепърва тогава трябва да издирва брокера пращал ли е-mail не е ли пращал, съответно кой е застрахователят на брокера. Тепърва да издирва него и при него да завежда претенция. При положение, че всичкото това нещо може да бъде избегнато с презумпцията, която има в сегашния закон и която между другото има и в проекта в чл. 294, ал. 4 - щом потребителят е платил на застрахователния брокер, значи той е изряден, има си валидна застраховка и брокерът, ако не е отчел плащането към застрахователя, независимо след колко дни, това са си отношения между брокер и застраховател. Защото ще се получи така, че всеки един от нас, като си сключи застраховката, трябва да се чуди: сега моят брокер пуснал ли е е-mail до застрахователя, не е ли пуснал.

Считам, че този текст изобщо трябва да отпадне, защото в практиката има много такива случаи, в които клиентът въобще не е разбрал, че брокерът не е отчел вноската към застрахователя. Сегашният закон защитава потребителя и ако отидеш на съд, достатъчно е да представиш само твоята вносна бележка, че си си платил на брокера и точка. И всичко приключва. Не се изследва кой на кого е пратил е-mail и кой на кого не е пратил е-mail.

Така че не считам, че тази разпоредба защитава потребителя. Напротив, считам, че му накърнява интереса.

Благодаря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.

Господин Бойчев, имате думата.

ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Госпожо председател, позволявам си да Ви предложа да отложим този текст, защото явно има нещо чувствително като запис. Да го изчистим и да го гласуваме на следващото заседание на комисията.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Велев, заповядайте.

КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на Асоциацията на българските застрахователи): Благодаря Ви, госпожо председател! Преди да говорим за отлагане гласуването на този текст, искам да кажа следното.

Това, което колегата тук изтъкна, трябва първо да тръгне от разликата между застрахователния брокер и застрахователния агент. Застрахователният агент е представител на застрахователя. Застрахователят избира своите застрахователни агенти. Той се грижи за квалификацията им, прави съответните възлагания, правомощия и т.н. и отговаря за техните действия като за свои. По отношение на застрахователните агенти съществува презумпцията, че платената на застрахователния агент сума е платена на застрахователя. И това е така, и е безспорно и в проекта на този Кодекс за застраховането.

По отношение на застрахователния брокер нещата стоят точно обратното. Застрахователният брокер е представител на застрахования, не на застрахователя. Той действа по възлагане от застрахования, не от застрахователя. Така че, много се извинявам, но подобни презумпции, за които може би искате да ги има в кодекса, те просто не съответстват на фигурата на застрахователния брокер. Не е застрахователят този, който избира брокера. Избира го клиентът. Клиентът решава дали да работи с един брокер или с друг, какво възлагане да му даде, от каква застраховка има нужда и т.н. и застрахователният брокер съветва клиента, той не съветва застрахователя.

Затова няма как парите, които са платени като премия на застрахователния брокер, да бъдат третирани като платени на застрахователя директно.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Велев.

Заповядайте, господин Николов.

ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Само да изясня, че независимо, че и в сегашния закон е записано, че застрахователният брокер представлява застрахования, на практика не е така, защото полицата се подписва в графата за „застраховател" от брокера. А застрахованият си я подписва от своя страна. Брокерът се подписва вместо застрахователя, получава плащането вместо застрахователя, отчита се на застрахователя и се приема, че всъщност той представлява застрахования. Всъщност не е така.

Освен това в над 90 и няколко процента от случаите застраховките се сключват чрез брокери, а не чрез агенти. Така че в случая ние само това, че сме включили, че когато се сключи чрез агенти, има защита потребителят, на практика никаква защита не му осигуряваме. Неслучайно всички полици се предоставят на брокерите от застрахователите и всички брокери имат договори със застрахователите, с които работят, докато в повечето случаи клиентът няма договор с брокера. Той отива в този брокерски офис, сяда и сключва една застраховка. Но той се подписва за себе си, докато брокерът се подписва за застрахователя. Има сложен печат на застрахователя.

Така че този аргумент по никакъв начин не променя нещата. Така че аз, като си платя вноската на брокера, нямам никаква защита след това, ако той не е отчел парите на застрахователя. Това е.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Последно, господин Велев.

КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на Асоциацията на българските застрахователи): Последна реплика ще си позволя, тъй като колегата говори откровено неверни неща. Ама откровено неверни неща. Аз не знам кого представлявате, освен себе си, но Вие говорите абсолютно откровено неверни неща.

Защото, първо, да се каже, че 90 процента от застрахователния бизнес минава през брокери, е просто невярно, защото има една съществена част, която минава като директен бизнес и второ, като агентски бизнес.

Второ, това, което Вие говорите в момента и го пренасяте изцяло в сферата на масовите застраховки - на „Гражданска отговорност" - но този текст не касае само тези застраховки. Този текст касае по принцип всички застрахователни договори, които се сключват през брокера. И не е вярно това, че застрахователният брокер подписва полицата вместо застрахователя. Това просто не е вярно във всички тези случаи.

Така че, това, което казвате по отношение на въпросната презумпция, не е така, колега.

ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Може ли само да кажете кой се подписва в графата на застрахователя, когато отидете Вие в офиса на брокера. Кой слага подписа за застраховател?

КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на Асоциацията на българските застрахователи): Този въпрос е различен....

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, извинявайте, но тъй като аз давам думата в тази комисия, моля за малко повече уважение. Това, първо.

Второ, явно е добре да се изясните и може би извън залата. Разбрахме, че има спорни моменти около този текст. Има предложение на народен представител той да бъде отложен.

Уважаеми колеги, обемът на текстовете, които са включени в застрахователния кодекс са изключително много. Така че намерението ни е във вторник да имаме извънредно заседание на комисията и ще моля всички във връзка и с отложените текстове, да имаме готови предложения за тогава, защото наистина няма да бъде възможно да го довършим. На никого не му се ще да го разтегляме безкрайно много във времето, което за никого не би било полезно.

Така че днес малко в по-оперативен порядък бих искала просто да набележим къде има спорни текстове и до понеделник вече всичко да е изчистено, за да може окончателно евентуално във вторник на извънредното заседание на комисията да приключим на второ четене кодекса.

Имаше предложение на господин Бойчев да отложим текста на чл. 337.

Моля, гласувайте това процедурно предложение.

Гласували: "за" - 13, "против и "въздържали се" - няма.

Процедурното предложение на господин Бойчев за отлагане гласуването на чл. 337 за следващото заседание се приема.

Минаваме на чл. 338 „Извършване на застрахователни плащания".

[...]

КОЛЬО ДЕЛЕВ (член на Консултативния съвет на Българската асоциация на застрахователните брокери): Благодаря Ви, госпожо председател!

Явно народните представители грешно са разбрали, че застрахователните брокери сме против онлайн застраховането. Ние сме за онлайн застраховането. Ние развиваме от 2006 г. - някои от нас - онлайн платформи и имаме достатъчно позиции на този пазар, утвърдени сме и т.н.

Но ние не искаме да се случи следното нещо. С пет клика да се изпрати по е-mail един сертификат, който клиентът да сложи в „жабката" си и когато стане ПТП, да се окаже, че някаква платформа на някакъв застраховател или застрахователен брокер му е взел 200 лв. от кредитната карта и му е изпратил една хартийка. Ето затова ние сме против.

[...]

ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не Ви разбрах. Вие казахте, че може да има недобросъвестни брокери и застрахователи, които да дават едни фалшиви хартийки на застрахованите. В същото време искате да има електронен подпис от страна на купувача, за да не се случва това.

Тоест, от една страна се съмнявате, че застрахователният брокер ще прави измама, и за да не прави измама застрахователният брокер, ние искаме купувачът да има електронен подпис. Няма никаква логика в това, което говорите. Или аз не Ви разбирам.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Изяснете се, но много накратко.

КОЛЬО ДЕЛЕВ (член на Консултативния съвет на Българската асоциация на застрахователните брокери): Много кратко. Не се притеснявам, когато от отсрещната страна стои легитимен застраховател и брокер със своя електронен подпис или с подписа на управителя си. Мен ме притесняват сайтове - фантоми, които въобще нямат нищо общо със застраховането, които могат да събират по едни 200 лв., каквато е цената сега в момента, и да изпращат наистина с пет клика един сертификат. От това имам притеснения аз.

[...]

РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател!

Аз всъщност искам да уточня, че за нас важният подпис е не на купувача, а на продавача, на застрахователя. Предвиден е квалифициран електронен подпис на страните, понеже писмената форма на договора, каквато е предвидена, е тази, която изисква и двете страни да са се подписали. Но за клиента, както аз в началото казах, за клиента е важно да разполага с документ, подписан от продавача, от застрахователя или посредника, ако има такова право, дадено от застрахователя. Но клиентът трябва да разполага с някакъв документ, с който да може да удостовери после, че тази застраховка е валидна. За това говорим.

Аз не смятам, че е проблем, за който и да е застраховател, да подпише полиците с квалифициран електронен подпис. Кореспонденцията в Комисията за финансов надзор в по-голямата си част вече се извършва по електронен път с квалифициран електронен подпис. Не ни е известно някой застраховател да няма квалифициран електронен подпис.

Още повече, говорейки за електронното правителство през тези дни, както се разбира, че и в личните карти ще има чип, в който може да бъде въведен квалифициран електронен подпис, при това положение би трябвало да бъде улеснение за потребителя да може да подпише договора, тоест, би трябвало да не е сложно за потребителя да може да подпише с квалифициран електронен подпис и самият той. Но важният подпис е този на продавача, тъй като и в момента пак искам да подчертая, че има стотици спорове за валидността на полиците.

А по отношение на информационната система, понеже темата е свързана, в информационната система се подават данни от застрахователите. Ние току-що отложихме един член, който забранява на застрахователя да прекратява полици. С или без него застрахователите сами преценяват кога според тях е моментът на прекратяването на полицата. Те я подават и много често изобщо анулират полици, нещо, което в момента се опитваме да прекратим като практика. Гаранционният фонд има стотици хиляди записа на анулиране на полици, нещо, което не би трябвало изобщо да съществува в правния мир!!!, но практиката в момента на пазара показва, че категорично не е дошъл моментът, в който потребителят у нас да може да живее с доверието, че има договор само на основата на честна дума. Просто е необходим документ, с който той да може да докаже правата си пред съда.

[...]

ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз Ви приветствам за това застрахователите и брокерите да имат електронен подпис, за да могат от страна на продавача да подписват с електронен подпис. Нищо лошо няма в това. Но аз нямам електронен подпис. Аз самият нямам, но искам да сключа застраховка онлайн. Не искам да отида и да дам 40 лв. за електронен подпис, защото отстъпката, която ще получа, застраховайки се онлайн, ще е 20 лв. или 30 лв., още повече нямам и времето да се разхождам да си взема електронен подпис. Такъв електронен подпис имат няколко хиляди души вероятно в България, не повече. В същото време 2 600 000 от българите, ако не се лъжа, се преброиха онлайн. Стотици хиляди, ако не милиони, пазаруват онлайн. Само че в случая със застраховката не може.

Ако хората, които се притесняват и които искат - казахте, че не е настъпил моментът в България, тук трябва да имаме хартията, трябва да имаме договора, за да можем да се чувстваме сигурни - хората, които се притесняват и искат да имат хартията, искат да имат договора, те си имат тази възможност. Отиват при брокера на крака, губят половин ден, за да сключат застраховки, да платят, подписват договора и си вземат полицата в ръцете. Тези обаче, които не искат и не се притесняват, защото са уверени, че като си платят с кредитната карта или с дебитната карта, тя си е лична и си е моя. Ако има спор, надявам се никога да няма, живот и здраве, но, ако има такъв, в съда вероятно това ще се приеме като доказателство, че аз съм платил и не би трябвало да имам проблем.!!!

БОРИСЛАВ ТОДОРОВ (съпредседател на Българската асоциация за лизинг): Не искам да ставам ничий адвокат, а ще взема едно-единствено отношение от практиката ни, доколкото част от лизинговото правоотношение се покрива като обезпечение от застрахователния договор във връзка с електронната полица.

Чухме доста аргументи от Комисията за финансов надзор, които са все в сферата спорове в съда и как ще се доказват. Нашият поглед или поне моят е, че споровете за доказване валидността на застраховката в съда обикновено идват не от това, че клиентът се съмнява дали има застраховка или не, а от това, че застрахователят се опитва да обясни, че не би трябвало да покрие дадена щета, защото няма валидно сключена застраховка. Тоест, проблемите за валидността остават в периферията или в полето на застрахователния брокер и на застрахователната компания, нещо, за което Комисията за финансов надзор трябва да носи отговорност и да следи нейното сключване.

Между другото, без да искам допълнително да подкрепям господин Добрев, искам да ви кажа, че когато имате онлайн сключване на какъвто и да било договор, записът, който остава за неговото сключване, е много по-силен от това, че аз ще се подпиша като клиент при застрахователя на хартия, която по никакъв начин няма да съм гарантиран, че ще стигне изобщо до застрахователя, минавайки през брокера и през още не знам колко ръце на неговия фронт - офис.

КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ (член на Асоциацията на българските застрахователи): Аз бих искал да взема отношение от името на Асоциацията на българските застрахователи по така предложения текст.

Първо, ще изложа аргументите по ал. 1 на чл. 381, като ние подкрепяме предложението така, както е внесено.

Основният аргумент в тази посока е разглеждането на този текст на плоскостта на застраховката „Гражданска отговорност". В много случаи - това е преобладаващият брой случаи - застрахователят разбира директно от съда, като получи преписа от исковата молба, че дължи някаква сума. Защото увреденото лице по принцип досега нямаше задължение да уведоми първо застрахователя, тоест, да си поиска по доброволен път обезщетението от застрахователя и можеше директно да отиде на съд.

Вследствие на това при една застраховка, която има петгодишен давностен срок, може застрахователят чак на петата година след събитието да разбере, че дължи някаква сума, което, както сами разбирате, най-малкото длъжникът, като дължи нещо, следва да бъде уведомен, че го дължи, да знае, че го дължи. Оттук нататък се отнема възможността на застрахователя в крайна сметка да уреди претенцията действително по доброволен ред, който понякога съгласно сроковете на Кодекса за застраховане ще отнеме не повече от 45 дни преди да се отиде на една тежка съдебна процедура, която в повечето случаи отнема две години. Защото, като се мине на първа инстанция, след това, докато се мине на втора инстанция - почти винаги има обжалвания, а някой път се стига вече и до касационно обжалване - действително минават две години, две години и половина за един такъв случай, след като влезе в съдебната система.

Аз не мисля, че тази разпоредба представлява някакво ограничение на човешките права или представлява някакво възпрепятстване на упражняването на човешките права. Когато някой претендира определено обезщетение от застраховател, първо, да се отнесе към застрахователя и най-малкото да го информира, че той дължи такава сума. Защото, ако говорим за застраховки „Каско" и имуществени от друг такъв тип, при тях почти не възникват подобни спорове от такова естество. Такива спорове възникват основно по застраховка „Гражданска отговорност". Случва се ПТП, застрахователят няма как да знае, че това ПТП се е случило. В Кодекса съществува разпоредба, която задължава застрахования причинител на ПТП да уведоми застрахователя, но няма никаква санкция за това, ако не го стори, поради което в 99 процента от случаите застрахователят не е уведомен и след това някъде на втората, третата, четвъртата година изведнъж застрахователят получава съдебен иск.

Мисля, че преди да се премине към едно такова съдебно производство напълно нормално е претенцията да бъде отправена към застрахователя.

Що се касае до ал. 2, там също не говорим за някаква забрана или за някакво възпрепятстване. В случая става дума за едно отлагане на практика на принудителното изпълнение за един изключително кратък период от време. Забележете, става дума само за седем дни, преди да се пристъпи към изпълнителни действия срещу застрахователя. Затова говорим.

Действително блокирането на сметки на застрахователите във всички банки създава сериозни усложнения за дейността, защото ние имаме да разплащаме и други щети, нямаме да разплащаме само една. Когато се блокират сметките на една застрахователна компания в няколко банки, тя на практика спира оперативната си дейност по отношение на другите претенции, на другите застраховани лица.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Велев.

Заповядайте, госпожо Делирадева, за много кратка реплика.

ЛИДИЯ ДЕЛИРАДЕВА (Фондация „Център за човешки права"): В ал. 2, господин Велев, изрично се вменява задължението на гражданите не просто да ви уведомят, а да ви връчат уведомление. Това означава, че има създадени много пречки по този начин, те да ви връчат уведомление. Вие срещу подпис да бъдете уведомени. Това е на първо място.

На второ място, ако тези привилегии се приемат по отношение на застрахователите, ние смятаме, че трябва да се приемат и по отношение на всички лица, не само по отношение на една група длъжници.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Делирадева.

Заповядайте, господин Николов.

ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Само една кратка реплика.

По отношение на ал. 1 категорично не е вярно това, че ако застрахованият не уведоми своя застраховател, че е извършил ПТП, няма никаква санкция за него. Санкцията е, че ако застрахователят изплати обезщетение заедно с лихвите, застрахованият ще му дължи възстановяване на тези лихви до момента, в който застрахователят е бил реално уведомен за това ПТП. Така че има санкция за застрахования, ако не спази срока си за уведомяване на застрахователя.

Също така смятам, че сегашният закон все пак дава право на избор дали да предявиш съдебен иск директно или да предявиш доброволна претенция. Новият проект ограничава това право на избор и задължава застрахованият задължително да минава през процедурата по доброволно уреждане на претенцията, която често пъти, и то при определени застрахователи, отнема месеци и накрая с предложение за обезщетение, което е в пъти по-ниско от реалното, и тогава потребителят се връща в изходна позиция и трябва тепърва да завежда дело.

По отношение на обръщането към съдия-изпълнител, се присъединявам към мнението, че това освен че противоречи на Конституцията, противоречи и на Гражданския процесуален кодекс. Създава се привилегия само за една група лица, тази привилегия я нямат нито другите юридически и физически лица, нито банки, нито никой.

Освен това не се мисли за това, че ако застрахователят пък осъди застрахования примерно по някакъв регресен иск или пък за разноски по дадено дело, тогава пък той няма задължението да прати уведомление и в седемдневен срок застрахованият, ако му плати доброволно, тогава вече да не се отива при съдия-изпълнител. Тоест, застрахователят има тази привилегия, но застрахованият я няма. Ние се притесняваме, че ще бъдат запорирани сметките на застрахователя, а не се притесняваме, че ще бъдат запорирани сметките на потребителя, който, както има случаи, може да получава социални помощи, може да няма никаква възможност да реагира.

Само последно. Не съм чул досега застраховател да е фалирал от това, че за пет дни или за два дни са му били запорирани сметките.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.

Колеги, давам малко повече време за изказвания, за да уточним спорните моменти, но да не забравяме, че все пак сме вече на второ четене. Минало е и обществено обсъждане, минало е и първото четене, и възможностите между първо и второ четене.

Преминаваме към гласуване.

Има предложение за поправка в ал. 1 на думите „не се е съгласило" с израза „не е съгласно".

РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Нашето предложение беше този израз да се замени с израза „не е съгласно с размера на определеното" и след „определеното" да се добавят думите „или изплатеното застрахователно обезщетение".

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да не е в минало време, а да е в сегашно. Ще прочета целия текст, който би придобил следната редакция:

„(1) Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение или плащане, може да предяви претенцията си за плащане пред съд или арбитраж само ако застрахователят не се е произнесъл по застрахователната претенция по чл. 380 в срока по чл. 108, отказал е изплащане на застрахователното обезщетение или сума или ако лицето не е съгласно с размера на определеното или изплатеното застрахователно обезщетение или сума."

Така ли се предлага да стане? Предложението е редакционно и мисля, че трябва да бъде направено от някой от народните представители.

ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз го предлагам.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.

Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 381, ал. 1 с редакцията, предложена от господин Делян Добрев в изречение първо на ал. 1 така, както преди малко ви го прочетох.

Гласували: "за" - 13, "против" и "въздържали се" - няма.

Текстът на работната група за чл. 381, ал. 1 се приема единодушно.

ВЛАДИМИР ТОДОРОВ (Председател на Българската асоциация на пострадали при катастрофи): Този текст е абсолютно в ущърб на застрахованите лица, тъй като застрахователите имат възможност в общите си условия да пишат всякакви условия, които или са скрити, или са неясни, или са неточни. По сега действащия закон съдът в крайна сметка преценява дали да приеме един аргумент или да не го приеме. Но, ако ние запишем, че след като това е записано в общите условия, няма възможност за реакции и произнасяне на съда, това ще ограничи правата на потребителите.

Само един пример ще ви дам от моята практика. Веднъж един застраховател беше записал в общите си условия, че застраховката важи на 100 км от адреса на застрахования. Събитието беше станало в Пазарджик. Ние сега ще мерим дали разстоянието е 95 км или е 105 км.?! Тоест, дава се възможност на застрахователите едностранно да включват условия, които не са в интерес на застрахованите лица и според мен сегашната разпоредба, действаща по сегашния Кодекс за застраховането, е по-удачна и въобще да не се мисли за такъв тип регламент.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.

Заповядайте, господин Николов.

ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Изцяло се присъединявам към становището на госпожа Георгиева и на господин Тодоров. Действително в практиката много често има спорове между застрахования и застрахователя....

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Извинявайте, че ще Ви прекъсна, но тъй като изказванията са по една и съща тема и становищата ви са еднакви, бих искала да чуя становището на вносителите.

Заповядайте, госпожо Агайн.

РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател! Всъщност бих искала да изясня защо е необходимо да има такава разпоредба.

Практиката в момента, и тя е установена и в съда, е застрахователите да включват в общите си условия покрити рискове и изключени рискове. Много често действително в рисковете, които са изключени, формулировките са твърде общи и това даваше възможност до момента застрахователи да отказват плащане на основание тълкуване на някакви изключения в рисковете.

Сега в новите разпоредби се казва изрично, че могат да бъдат изключения само конкретно определени рискове в общите условия. Тоест, не може да има принципно, бланкетно въвеждане на изключени рискове. Например, имало е случай да е изключен риск, когато има някакво неспазване на закон или нормативна уредба и изведнъж впоследствие се оказва, че има нормативна уредба от 1956 г. по някакъв въпрос, който е имал отношение с разглеждания риск и съответно се отказва плащане.

Сега в общите условия вече въвеждаме задължение за конкретно изброени рискове, които могат да бъдат изключени от покритие при застраховката. Съответно сега в този чл. 409 дефинираме всички случи, изчерпателно всички, при които може да има отказ от страна на застрахователя. Поради тази причина, ако съществува отвореност на члена, при който да има и други случаи, при които може да се отказва, съответно това няма да помогне по никакъв начин за намаляване на отказите.

Искам да обърна внимание на сега съществуващия член. В момента чл. 211 от сегашния действащ Кодекс за застраховането, казва, че застрахователят може да откаже плащане в други случаи, предвидени със закон. Тоест, и предвид, че имаше досега твърде общото изброяване на рисковете, дадена е възможност за изключване на определени рискове от общите условия, което, разбира се, това е нормалната застрахователна практика в целия свят, но в крайна сметка се стигаше до постановявания на откази на твърде общи основания, с които много трудно може да се спори.

Аз смятам, че ако го махнете, по никакъв начин няма да се подобри защитата на потребителите, а напротив. Съществуват възможности впоследствие за тълкуване и прилагане на уредба, която да дава възможност за общи формулировки при рисковете и изплащането на обезщетенията.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.

Господин Бойчев, заповядайте.

ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател!

Аз разбирам логиката на Комисията за финансов надзор. Имам един конкретен въпрос. Тук се спомена за малкия талон, което е честа практика да се оставя в колата. Ако в общите условия е записано, че при липса на малкия талон се отказва плащане от страна на застрахователя, това лишава ли застрахования от правото да си търси правата в съда?

Конкретно на този въпрос ми отговорете.

РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Да, трябва да е записано изрично в общите условия, че не се осигурява покритие, ако го няма малкия талон или например, ако колата няма два ключа и те не могат да бъдат представени.

Просто искам да Ви обясня какъв е случаят. В момента общите условия не предвиждат такива изключения, след което обаче идват отказите, защото има общи, съвсем общи разпоредби за изключените рискове и въз основа на тези общи разпоредби за изключените рискове след това застрахователят отказва плащане.

В тази връзка са вече, струва ми се, приетите членове, в които разширяваме в момента изискванията за това каква информация може да се иска предварително от клиента и че само такава, която предварително е поискана от клиента, може да служи за основание после за отказ. Защото пак в светлината на същите въпроси, които задавате, например не е попитано дали колата има един или два ключа, или пък напротив - има такъв въпрос - собственикът правилно е заявил, че има само един ключ за колата и по някаква причина не разполага с втория, след което застрахователят се е съгласил, сключил е застраховката, след което идва застрахователното събитие, застрахователят отказва плащане, защото колата била имала само един ключ, без това да е било условие в рисковете и без това да е било въпрос, който е бил поставен към клиента.

ДЕЯН НИКОЛОВ (адвокат): Аз искам само да направя една реплика към госпожа Агайн. Притеснявам се, че има едно недоразбиране. Не е проблемът в това, че са много общи формулировките за изключените рискове. Проблемът е, че застрахователят много конкретно посочва даден изключен риск, който обаче няма абсолютно никакво съществено значение за настъпването на застрахователното събитие. Примерът с малкия талон. Аз имам стотици дела срещу застрахователите за малкия талон. Има практика на Върховния касационен съд, четири поредни решения, който категорично казва, че дори и да го пише в изключените рискове, в общите условия, застрахователят няма право да отказва плащане на обезщетение, защото малкият талон няма съществено значение за ограничаването на риска от настъпването на кражбата на автомобила. Може само единствено да намали обезщетението с някакъв процент заради това, че не е изпълнил някакво изискване в общите условия, но не и да отказва.

По досегашната практика тези дела се печелят от застрахования. С въвеждането на тази клауза от утре всички застрахователи ще започнат да печелят тези дела, защото всички застрахователи са си включили това изискване за малкия талон в общите условия и много конкретно са го написали. Проблемът е, че могат да напишат много конкретни и много други незначителни обстоятелства. И другият проблем е, че те твърдят, че не кражбата е събитието, а кражба с оставен малък талон в колата е различен тип събитие и това събитие не се покрива от застраховката. Покрива се само кражба, при която няма оставен малък талон в колата.

Това, което каза госпожа Димоларова, е правилно. Но въпросът е, че в съда застрахователите по всяко едно такова дело застъпват обратната теза - че при кражба с оставен малък талон в колата, това е отделен риск, отделен от риска „кражба" и той не се покрива.

Ако приемем тази клауза, от утре нататък всички тези дела ще бъдат загубени от потребителите, независимо, че Върховният касационен съд вече многократно се е произнесъл по този въпрос. Каквото и изискване да не си изпълнил като потребител по общите условия, то трябва да е оказало въздействие за настъпването на събитието. Тоест, то трябва да е нещо съществено и значимо. Защото утре ще се сложи точка, ако си си забравил талона за годишен технически преглед, което няма нищо общо с кражбата на колата и много други изисквания.

Пак ви казвам, по всяко едно такова дело това е първото възражение на застрахователя - че това не е просто неизпълнение на задължение, а изключен риск. Проблемът е, че много от задълженията, които са в графа „Задължения на застрахования", ги има и в изключените рискове. Тогава застрахователят казва: това не трябва да го тълкуваме като неизпълнение на задължение, а това си е изключен риск. Изключени рискове могат да бъдат наводнение, буря, пожар, но не и това, че застрахованият не е представил някакъв документ. А с тази точка, която я предвиждате, вие го допускате това нещо. Рискът от тази точка е много голям за потребителите.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.

БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Аз ще започна оттам, откъдето завършихме чл. 332, където всички се обединихме, че трябва да има онлайн застраховане. Ако това е така, единствената пречка, която остава пред онлайн застраховането, е именно този стикер, който се предвижда в чл. 488, ал. 1.

Ще наблегна на три аспекта. Първо, по отношение на това доколко този стикер е нужен. Този стикер беше нужен през 2004 - 2005 г., когато застраховка „Гражданска отговорност" се пишеше на кочани, на бланки под строга отчетност и, за да не могат тези бланки да бъдат фалшифицирани и шофьорите да не изпълняват своето задължение по закон, се въведоха стикерите, така че пътна полиция да бъде улеснена с едно кратко спиране на автомобила да провери дали шофьорът има застраховка или не.

Сега обаче от три години насам, откакто в Гаранционния фонд е създадена Единната информационна система, този стикер е абсолютна отживелица поради простата причина, че на пътните полицаи, а те са 270 до 285 патрула ежедневно, които излизат по пътната мрежа на страната, са раздадени електронни средства за контрол, а именно таблети. Чрез тези таблети те имат възможност незабавно да въведат номера на автомобила и да разберат дали този автомобил е застрахован чрез проверка в сървъра на Гаранционния фонд.

На следващо място, този сървър е така организиран, че след разпореждане на проверка на Гаранционния фонд, от една от най-големите одитни компании в света, чийто клон се намира в България - този доклад го има в Комисията за финансов надзор, госпожо Агайн, има го и в Гаранционния фонд - беше извършена одитна проверка на хардуера и софтуера, с което беше издаден протокол, в който протокол изводът на тази одитна софтуерна компания беше, че в достатъчна степен се гарантират записа на данните и достоверността в тях.

Що се отнася до това дали стикерът в момента служи за проверка от контролните органи на Пътна полиция или не. Категорично не поради простата причина, че няма нито едно контролно устройство в света, което да контролира друго освен регистрационния номер на автомобила. Нито едно!

Ние сме може би една от малкото държави в света, където все още лепим такива стикери по стъклата. Този стикер, освен че затруднява онлайн застраховането, той е абсолютна отживелица и създава допълнително разход на застрахованите лица.

Затова е правилно според мен предложението, което е направил народния представител, господин Гроздан Караджов - да отпадне стикерът като необходим атрибут за сключване на застраховка „Гражданска отговорност".

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Други изказвания?

Заповядайте, госпожо Агайн.

РАЛИЦА АГАЙН-ГУРИ (заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор): Благодаря Ви, госпожо председател! Действително темата е пряко свързана с онлайн застраховането. Но аз бих искала да изложа няколко аргумента извън онлайн застраховането.

На първо място основната функция на стикера, заради която беше въведен през 2005 г., е да контролира броя на издадените полици. Стикерите се печатат от самия Гаранционен фонд, управляван от застрахователите, под единна номерация и по този начин в голяма степен се гарантира, че отчетеният от застрахователите брой и премиен приход по полиците е достоверен. В този смисъл тук стикерът има напълно и изцяло съвпадащи функции с бандеролите, които се слагат върху акцизните стоки.

Искам да припомня времето, в което голяма част от премийния приход не се отчиташе от застрахователите по тази застраховка. Може би над 20-30 процента от премийния приход не се отчиташе. Впоследствие застрахователите подаваха в базата данни корекция, че е забавена полицата, която е трябвало да бъде отчетена и я доподаваха. И такива, отчетени със закъснение от няколко години полици, бяха санкционирани от Комисията за финансов надзор, включително във времето на мандата на господин Богоев, с актове за милиони, някои от тях впоследствие отменени от съда.

До момента, искам да обърна внимание на фактите, господин Богоев не е предлагал отпадането на стикера в своя мандат и причината за това вероятно е, че когато един човек носи отговорност за финансовата стабилност на сектора, е добре да знае и да разполага с достоверни данни за премийния приход.

Аз искам да припомня времето, в което управители на офиси на застрахователи и на агенции си купуваха яхти и работеха самостоятелно като физически лица като застрахователи, издаваха полици, които не ги отчитат на застрахователите. Впоследствие евентуално плащат някое и друго обезщетение, повечето - не. И това е загуба за цялата индустрия.

Така че не смятам, че тук въпросът е свързан само и единствено с онлайн застраховането. Смятам, че мотивите да се предлага отпадането на единствения документ, който гарантира отчетността, е именно свързан точно с това, за да могат да бъдат укривани отново премийните приходи на застрахователите, за да може отново да има разплащане в чували, отчитане на полици в чували и тази тема всъщност няма абсолютно нищо общо с така нареченото онлайн застраховане.

Също така, бих искала да обърна внимание на факта, че полиците не се издават, както беше казано, от Информационната система на Гаранционния фонд, те се издават от информационните системи на самите застрахователи и впоследствие се подават от самия застраховател в базата данни на Гаранционния фонд. Ако застрахователят съответно, по-скоро служителят, на когото е дадена парола за достъп, не подаде полицата да бъде регистрирана в Гаранционния фонд, разбира се, тя никога няма да достигне до него, съответно потребителят няма да разполага с валидно сключена застраховка.

В момента освен това, третата причина, за да съществува стикера, е, че стикерът представлява доказателство за срока, за който е платена вноската. По-голямата част от споровете в момента при валидността на полиците е дали има валидно платена вноска по застраховката или няма такава. В много случаи например полицаите изискват от хората да дадат вносна бележка.

Искам да припомня също така, че застрахователите са единствената индустрия - с цялото ми уважение към нея - които не издават фискални бонове. Такива се издават дори на плажа. Единственият документ, контролиран по специален ред, който застрахователите издават, е този стикер. Поради тази причина отпадането на стикера е отпадането на единствения официален държавно-контролиран документ за броя на продадените полици и тяхната стойност.

Благодаря.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Агайн.

Има ли други изказвания?

Заповядайте, господин Богоев.

БОРИСЛАВ БОГОЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Много моля, госпожо Агайн, но това, което казахте, ме изуми. Първо, електронният сървър и софтуера в Гаранционния фонд бяха създадени точно затова, за да се спре неотчитането на полици. Сега това става в реално време и аз не съм казал, че се генерира от сървъра на Гаранционния фонд, а се регистрира в реално време.

Този номер, който Гаранционният фонд връща на застрахователя по определената полица е уникален и той никъде не се дублира. Така че няма нужда от никакъв стикер и нищо друго, за което Вие говорите.

Освен това не забравяйте, че има отрязъци и сметки за внесени пари. Освен това, когато полицаят въведе номера в това електронно средство за контрол, там излиза срокът, за който е заплатена тази застраховка „Гражданска отговорност".

Моля Ви, не говорете такива неща. Вие сте права. Аз написах тогава актове, някои от които бяха платени, други паднаха в съда, да, за над 5 млн. лева. Спомнят си всички застрахователи. И 32 процента от полиците не се отчитаха в Комисията за финансов надзор. Сега има ли такъв случай? Има ли след създаване на тази електронна система? Единици, но не са 32! Фалшивите полици нямат нищо общо. Вие искате да кажете, че един хартиен документ ще можете да защитите с друг хартиен документ. Няма как да го направите. По мое време, господин Велев, вие идвахте в цялата ситуация тогава да ми кажете, че има 100 000 фалшиви стикера. Така ли беше? Така беше. Е, тогава как с едно средство, което е фалшифицирано, вие ще защитавате друго материално средство? Няма как да стане.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Богоев.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Богоев.

Заповядайте, госпожо Димоларова.

АНТОАНЕТА ДИМОЛАРОВА (юридически консултант към Асоциация на българските застрахователи): Аз искам да си позволя да внеса едно друго ниво, друга плоскост в този дебат, а то касае това ниво и онлайн застраховането и стикера. Според мен има нещо, което пропускаме.

Искам да помоля народните представители да обърнат внимание, че в „Гражданската отговорност" има нещо много специално. Това е единственият финансов договор, който се сключва без участие реално на заинтересованата страна или тази, която ще се възползва от него. Разликата между това да си купиш кола и да си купиш „Гражданска отговорност" е много проста. Колата ще я караш ти. „Гражданската отговорност" прилича на това да си купиш кола за твоя сметка, която може би някой ден ще я кара някой друг и всъщност той е единственият, който ще я кара.

Затова, когато говорим непрекъснато за защита на правата на потребителите - било то през електронен подпис или през нещо друго, през стикери или през каквото и да е - пак казвам, това не е изказване за или против стикера, но според мен е много важен елемент от целия този дебат.

Не бива да пропускаме, че този, който всъщност страда, там, където са всъщност щетите, трагедиите, неплатените обезщетения и прочее, е онзи, който не участва при сключването на договора. Не знам защо тук непрекъснато се пропуска факта в този дебат отново, че този, който е заинтересованата страна, всъщност не е той потребителят, който ние постоянно тук коментираме и се опитваме да защитим. Ние не можем да разчитаме на добронамереността - за съжаление - на всички участници в процеса по сключване на „Гражданска отговорност", защото онзи, който трябва да я ползва, в този процес го няма. Съжалявам, че така поднасям това.

Тревожи ме изключително много факта, че устремени към това да направим елегантни и удобни икономическите взаимоотношения по между си, което между другото ползва застрахователя на първо място, ние се разсейваме и пропускаме абсолютно появилите се поради неизбежността контролни механизми, които в крайна сметка, като свалим, ще пострада един - единствен и това е този, който е бил пребит и убит на пътя, защото шофьорът е нямал валидна „Гражданска отговорност", а участва в някаква схема, която е направил този процес евтин за него.

Така че аз сега ще оставя на специалистите да продължат дебата, но моля ви не забравяйте, че този, когото се опитваме да защитим, не е част от този договор. Това е всъщност голямата трагедия на това да махаш механизмите за контрол, които съществуващата законова рамка е създала.

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, госпожа Агайн също иска думата, Вие - също. Но имаше едно предложение да отложим чл. 488 и аз смятам, че може би трябва да приключим дотук.

Защо? Защото колегите народни представители ги няма вече. Тук сме малка част от тях. Имаме предложение и на Гроздан Караджов, и на Димитър Танев и група народни представители, които също не могат да се изкажат в момента.

Вие правите един дебат между вас. Да, ние ви чуваме, разбира се, стараем се да намерим някакъв баланс в цялата тази работа, но в момента мисля, че самите ние не сме ефективни.

Така че ще подложа на гласуване предложението за отлагане на чл. 488 и за днес ще приключим дотук до вторник, когато ще имаме извънредно заседание в 13,00 ч. в зала „Запад", където обикновено заседава комисията, за да довършим текстовете. Надявам се наистина това да стане.

-

Начало на блога
 

Този материал е част от Статии за застрахователни измами

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1714

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.