05.12.2020 Фейсбук: За имотните измами (разказ на един от множеството пострадали)

Начало на блога-

-

Източник: https://www.facebook.com/gerasim.velchev/posts/3836656306347324

-
През 2007 хора от Варна уж били ходили в Плевен, за да заверяват пълномощно за продажба на имотите им във Варна. Измамата е разкрита чак през 2017. Имотите са изгубени поради изтекла придобивна давност (бел.блогър).
-
Днес е ред да разкажа и за един казус, по който съм започнал да си правя лично мини-разследване преди 3 години, от август 2017 год. Тук темата ще бъде юридическа, или по-конкретно в областта на вещното право.
Повод да си я припомня беше един скорошен репортаж, излязъл в медийното пространство: „Нешка Робева стана жертва на имотната мафия" [ https://bit.ly/3gcjhLr , съжалявам, че цитирам ПИК, все пак е важно да се отбележи, че достатъчно издания се откриват, които не използват думата "мафия"; https://www.youtube.com/watch?v=NuCMP9PpCAs - разследване на НОВА по казуса с Робева ]
Поради личен интерес следя всичко, което излиза в тази връзка в последните три години.
След внимателен критичен преглед на репортажа установявам, че в случая изобщо не става въпрос за имотна мафия, а за един човек, който е използвал средства „на ръба на закона", за да си върне дядовата земя. Казвам на ръба на закона, но все пак от „легалната" му страна. Затова защото законът с неговите текстове и задълженията, внедрени у законовите „пазители" в тази страна, го позволява. И отново е повод да си припомним старата приказка, че не е луд тоя, който яде баницата, а е луд, който му я дава.
В случая с г-жа Робева става въпрос за човек, който успява да си възвърне по реституция собственическите права върху дядовата си земя от преди 1944. Да, ама тя вече е била не само разделена на две по социалистическо, а и двата парцела са дадени на други хора, които са си построили къщи там. И след като успява да си възстанови правата върху земята, той решава, че трябва да притежава и къщите. Независимо, че те са построени от друг и законът в случая не прилага правилото „Който е собственик на земята, е собственик и на всичко върху нея.", а казва, че той е длъжен да им осигури т. нар. сервитутни права, или права в обслужване на постройка, построена върху земя, в случая възможност собствениците на постройките да ги достъпват през тази земя. Или след някакво „частно споразумение", избягващо съдебни дела (т.нар. модерен клон на правото „медиация"), да се споразумеят извънсъдебно, да ги обезщети за постройките (което става ясно, че той, макар и пост-фактум, е предложил, но е получил отказ от Робева и другата съседка), да има някакво „относително равновесие" в казуса и по живо, по здраво да се приключи с него.
Е да, ама не!
Господинът, след като си връща земята, решава да използва удобния прийом в българското законодателство, наречен „констативен нотариален акт по придобивна давност". Прийом, залегнал в съдебните системи на много държави, който в общи линии казва следното: „За имоти, за които по някакви причини липсва документално основание, даващо някому права за собственост, след обстоятелствена проверка на владението му върху този имот, той може да го придобие по придобивна давност, била тя добросъвестна или недобросъвестна". Дотук добре. Имплементацията обаче - по български!
Там е работата, че за да се случи това на практика, носиш „разни" документи на нотариуса, той преценява до колко те са основание за обстоятелствена проверка на владението на даден имот и ти издава този констативен нотариален акт. Тези документи в общи линии трябва да удостоверяват по някакъв начин компонентите, които включва едно право на собственост по дефиниция - владение, ползване и разпореждане. Тук се включват всякакви документи за подобрения върху имота, платени местни данъци и такси и т.н., както и разни „субективни" аргументи - снимков материал или, пък, свидетелски показания, най-често на съседи, които по презумпция би следвало да имат някаква гледна точка върху това кой владее имота. И тук намесим ли свидетели, нещата стават интересни. Свидетелите, с които българското право работи в много негови клонове, често са лъже-свидетели, а част от тях са дори и умело „мотивирани" да станат такива. Нотариусът, в чиито правомощия не влиза проверката за
„автентичността" на посочените документи, ги получава, умува, умува дали са му достатъчно обстоятелствено основание за „обстоятелствена проверка", поразпитва свидетелите и издава констативния нотариален акт. Ако усети нещо нередно и по лична преценка, може да откаже издаването на акта и дори да сигнализира разследващите органи за „нещо нередно". Отново е въпрос на съвест и до колко има „външна мотивация" да го направи или не. След време госпожа Робева разбира за случилото се и разбира се, започва по съдебен път да си търси правата, т.е. пред нея задачата е да докаже недействителността на този акт, особено имайки свои документи - строителни книжа за строежа на къщата, квитанции за платени от нея местни данъци и такси и прочие. И както разбираме, поради факта, че тя разполага с такива документи, съдът заработва, макар и тромаво, в нейна полза.
Е, да, ама не винаги човек разполага с такива документи.
Преди обаче да разкажа за нашия личен казус, ще уточня, че в казуса на г-жа Робева не става въпрос за „имотната мафия", защото, за да има мафия, трябва да има организирана престъпна група. Тоест целенасочени действия от страна на няколко субекта за такава дейност. Тук случаят е в някакъв смисъл „частен", тъй като липсва такава група, а просто един човек, който си е попревишил правата. Не че съм му адвокат, но никой не обърна внимание на едни негови думи от репортажа: „Когато г-жа Робева и мъжът й дойдоха в селото през 80-те, разправяха, че това била 30-тата или 31-та им къща в България.". Разбира се, дали това е истина, подлежи на проверка, която лично за мен не е интересна. Но е все пак повод да се замислим върху една стара поговорка от соца: „Всички сме равни, но някои са по-първи сред равните!". Без да омаловажавам колосалния принос на г-жа Робева за популяризацията на България в цял свят. За мен в конкретния случай другата жена използва умело името на г-жа Робева, която няма нужда от PR, за да привлече общественото внимание към своя казус.
Та да се върна на имотната мафия. Мафия означава организирана престъпна група. Група от хора с диференцирани отговорности в обща „схема". Схемата не е особено сложна, да ви обясня, ролите са следните:
- информатори - това са най-често служители от всякакви общински администрации, които източват информация от регистри, до които те имат служебен достъп. Например ГРАО, откъдето могат да дават информация за починали лица без преки, т.е. пряко заинтересовани, наследници (казвам преки, тъй като непреки има в общи линии всеки);
- „проучватели" - хора, които имат за цел да черпят информация по всички възможни канали за това, най-често запознавайки се със съседите и разпитвайки дали и кой живее в даден имот, какво е семейното му положение и прочие. Предвид доверчивостта на настоящите пенсионери, неинформираността им за наличието на такива хора и природата на голяма част от тях да бъдат „баби-квартални станции" проучвателите имат доста добър източник на информация в тяхно лице;
- „бушони" - това са „жертвените агнета", хора, които са по правило с нисък материален статус и лесно могат да бъдат подкупени, за да се появяват „документално" във фалшивите „врътки", да бъдат изкупителната жертва, по неписано правило те са представители на малцинствените групи;
- нотариуси - първо да кажа, че не говоря за гилдията като цяло, познавам изключително съвестни и почтени нотариуси. Това са като цяло хора, които трудно могат да бъдат подкупени, тъй като те имат официално високи доходи „на светло". Но, както знаем, човешката алчност е безгранична. На тях им е нужна „мотивация" до толкова, доколкото „мозъците" на схемата да бъдат сигурни, че няма да се осъмнят в случващото се и да сигнализират разследващите органи;
- "мозъците" - това са „архитектите" на схемата. Те документално не се появяват никъде, а са само "агрегиращи" звена във фасилитирането и менажирането на транзакциите, особено финансовите такива. За приятелите ми-програмисти, архитектурата Master-Slave. Те са мастърите там.
Моят дядо е жертва на измама на имотната мафия от 2007 година. Измама, за която поради неинформираността си и спецификата на имота, можеше и до ден днешен да не знае. Измама, която по случайност разкрих през 2017 год.
Тъй като целта ми е да говоря общо за имотните измами, първо ще уточня какви са способите, с които действат измамниците. Както казах, в тяхна полза е удобното взаимодействие на доста законови "дупки". Вариантите са много, ще засегна само най-честите. Подробности можете да четете с дни в блога [ http://softisbg.com/dannies_blog/ ] на една жена,
Rennie Todorova Stoyanova
, с подобна история, с която се запознах в хода на разследването. Госпожата, в блога, който води, е събрала достатъчно материал за, ако не хабилитационен, то поне дисертационен труд по вещно право. Бидейки филолог, а не юрист!
Най-честите способи са:
- фалшиви пълномощни. Пълномощното е в някакъв смисъл документ за отпуснат кредит на доверие. То служи за черпене на представителна власт на дадено лице от името на друго. Фалшиви пълномощни се издават от някои нотариуси по поръчка. Затварят си очите за непредставянето на лични карти, които трудно могат да бъдат фалшифицирани, за липсата на присъствие на лицата-упълномощители (все пак, доколкото ми е известно засега клонинг е само овцата Доли, а пък "Лице назаем" си е една филмова сага с Джон Траволта и Николас Кейдж). В нашия случай, двама варненски пенсионери, дядо ми и сестра му, "отиват" до Плевен, за да „упълномощят" едно лице да ги представлява за покупко-продажба на имот във Варна. Имайки фалшивото пълномощно, оттук насетне „упълномощеният" може да си обиколи колкото си иска институции, за да си набави придружаващи документи, черпейки представителна власт от името на упълномощителя. И, за да докажеш, че покупко-продажбата е нищожна, трябва да намериш това пълномощно, защото по административно правило то се представя всеки път и се пази във всяка институция, в която някой го използва. Е, да, ама ако се усетиш навреме. Ако се усетиш след 10 години, навсякъде регулациите за съхранение на класифицирана информация казват, че няма задължение то да се пази. Поради тази причина от 2009 година има регистър на пълномощните, където в електронен вид се пази всяко пълномощно, съответно срокът за съхранение се удължава драстично. Ама като става въпрос за казус от 2007 година - мал шанс. <img alt="

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2567

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.