01.03.1998 в-к Дневник, Коментар за трудностите по издаване на КНА въз основа на решение на ПК с "определяем кръг наследници"

Начало на блога

Обратно към "Проблеми с решенията на поземлените комисии и преписите от тях"

-

Посочва се опасността нотариусите да объркат наследствените квоти, което да доведе до лавина от съдебни дела и дисциплинарни  производства. Това обяснява защо през 1999 се приема, че няма нужда от издаване на КНА въз основа на решение на ПК.

-

Източник: В-к "Дневник" 01.03.1998

-

Поземлените комисии се произнасят с решения както с определени в самото решение адресати, когато заявителят лично е собственик на земеделска земя, притежавана от него преди образуване на ТКЗС или ДЗС и включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации /чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ/, така и с решения, които само посочват кръга на правоимащите по наследяване, като не съдържат данни за конкретните лица, в полза на които е постановено решението. В първия случай лицата, адресати на решението, са конкретно определени, във втория те са определяеми чрез допълнителни доказателства - удостоверения за наследници, завещания и т.н.И в двата случая ефектът на решенията е един и същ. От влизането им в сила за лицата - адресати на индивидуалните административни актове - конкретно определени или определяеми, възниква правото на собственост, възстановено по реда на специален закон върху конкретно определени недвижими имоти. Последиците от настъпването на вещноправния ефект на решенията и в двата случая са едни и същи - от този момент титулярите на удостоверените по този ред вещни права имат всички правни възможности да се разпореждат с тези права, да ги обременяват с вещни тежести и т.н.Следователно не е необходимо да се извършват допълнителни правни действия - например удостовераването на правото на собственост с т.нар. констативен нотариален акт, за да се включат новопридобитите имоти в пазарния оборот.Ако собствениците пожелаят да се снабдят с нотариални актове за собственост въз основа на влезлите в сила решения на поземлените комисии, то следва да сезират нотариуса и да започне особеното охранително нотариално производство по издаване на констативен нотариален акт.

-

Какво означава това?

-

Чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ не е приложим в тази процедура и затова молбата за издаване на акта следва да е от всички собственици, независимо дали са описани в решението или са наследници на починал преди възстановяването на собствеността собственик. Ако се подаде молба само от част от собствениците, то и констативният нотариален акт ще се издаде само на името на подалите молба пред нотариуса за идеалните им части от недвижимия имот, определени съобразно правилата на Закона за наследството.Констативният нотариален акт ще се издаде, като нотариусът стриктно спазва под страх от издаване на нищожен акт чл. 484 от ГПК, а именно ще съдържа задължителните реквизити: година, месец, ден на извършването на акта, името на нотариуса, който го извършва, името, бащиното и фамилното име на всеки собственик, а така също и занятието и местожителството му /чл. 484, б. Б ГПК/, точно описание на недвижимия имот с посочване на границите и местонахождението му /чл. 484, б. В ГПК/, кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 482, ал. 1 ГПК /чл. 484, б. А във връзка с чл. 476, б. Д от ГПК/.Нека се спрем по-подробно за какви изисквания става дума. В чл. 482, ал. 1 от ГПК е регламентирано едно от основните задължения на нотариуса - да провери дали праводателят - в случая молителят, е собственик на имот, за който се иска издаване на нотариален акт. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи /чл. 482, ал. 2, изр. 1/. В нашия случай достатъчно ще бъде да се представи влязло в сила решение на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т.1 или по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а когато се касае за наследници - титуляри на правото, ще се представи и съответното удостоверение за наследници. Освен това той /нотариусът/ трябва да провери дали са налице особените изисквания, които законите поставят в тези случаи /чл. 482, ал. 1, изр. 2/, т.е. ще изиска да се представят доказателства за статута на имота - дали е земеделска земя, дали е в строителни граници, данни за действащия регулационен план, ще провери дали са извършени процедурите по деактуването на имота от държавен или общински, когато е налице хипотезата на чл. 18, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и т.н. Изброяването на проверяваните обстоятелства е примерно, тъй като всеки казус може да изисква и допълнителни проверки.Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост и другите изисквания, гласи чл. 472, ал. 3 ГПК.Едно от основните обстоятелства във връзка с установяването на правото на собственост на всеки молител по производство за издаване на констативен нотариален акт е дали молителят е собственик на целия имот, или на част от него и съответно на каква част. Тази проверка е особено съществена, тъй като съгласно чл. 30, ал. 2 от Закон за собствеността частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, т.е. ако в нотариалния акт не се посочат точно с цифрово изражение идеалните части на всеки съсобственик, то до доказване чрез съдебно решение по съответния ред частите на собствениците ще се считат за равни.

-

Какви са последиците от издаване на констативния нотариален акт?

-

В резултат на издаване на акта по силата на разпоредбите на ГПК в правния мир ще се появи един официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, което съставлява доказателства за изявленията в него и за извършените от него и пред него действия /чл. 143 ГПК/.Този официален документ е задължителен за всички - граждани, държавни учреждения, данъчни власти, включително и за самия нотариус. Неговото оборване може да стане само в исково производство пред съда и до влизане в сила на съдебно решение в такъв случай всички обстоятелства и факти, удостоверени в нотариалния акт, ще се възприемат от всички правни субекти, така както са посочени в него. Неистинността на съдържанието на нотариалните актове ще се доказва пред съда, като се прилага правилото: Тежестта за доказване на неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва - чл. 154, ал. 3 ГПК.

-

Какво би се случило, ако нотариусът не впише в нотариалния акт идеалните части /квоти/ за всеки от съсобствениците на възстановен по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот?

-

На първо място, той би нарушил съществено императивната норма на чл. 482, ал. 1 от ГПК. В резултат на това би създал официален документ, който противоречи на доказателствата, представени му и описани от него в акта по силата на чл. 482, ал. 3 от ГПК - удостоверението за наследници - и не би приложил съществено особено изискване на законите - ще наруши разпоредбите на чл. 8-10 от Закона за наследството. В резултат ще се издаде акт, спрямо който ще действа оборимата презумпция на чл. 30 от Закона за собствеността - частите на съсобствениците ще се считат за равни до доказване на противното. За тези нарушения на закона нотариусът ще носи имуществена отговорност по реда на чл. 73, ал. 1 от Закон за нотариусите и нотариалната дейност, ако от действията му са произтекли имуществени вреди за молителите.А имуществени вреди за страните ще могат да се установят още при първото искане за разпореждане с недвижимия имот от страна на всеки от съсобствениците. Нека си представим, че е издаден нотариален акт на името на четирима собственици, които имат по Закон за наследството следните квоти - първите двама - по 1/3, а вторите двама по 1/6 идеална част от имота. На основата на издадения нотариален акт без упоменати квоти всеки нотариус ще следва да удостовери сделка продажба от вторите двама на общо 1/2 идеална част, тъй като ще се приложи чл. 30, ал. 2 от ЗС. Ще настъпят вреди както за останалите двама съсобственици, с част от чийто имот някой се е разпоредил, без да е собственик, така и за купувача по такъв акт, който ще плати 1/2 идеална част, а в действителност ще получи само 1/3 идеална част. Ще се създадат условия за тежки съдебни спорове, евинициране на купувачи от имоти и т.н.В публичния регистър на службите по вписванията ще се подредят актове, които ще сочат права, различни от действителните с всички рискове за гражданския оборот от това.

-

Какво би станало, ако след проверка в нотариалните книги един бъдещ кредитор се убеди по такъв нотариален акт, че неговият евентуален длъжник притежава 1/4 от недвижимия имот, а не 1/10 или 1/24, както е в действителност?

-

Той би могъл да приеме тази собственост като обезпечение на свое вземане, а впоследствие да се окаже, че необходимото обезпечение не е налице.Тъй като нотариалният акт е задължителен за всички, включително и за нотариуса, който го е издал, и за всеки друг нотариус, то последният, въпреки че е наясно, че идеалните части на собствениците не са равни в действителност, ще бъде длъжен да се съобрази с официалния документ, необорен със съдебно решение, и всеки следващ акт, издаден на базата на констативния, ще носи в себе си порока на първия - няма да отразява действителните отношения на собственост.Така биха се създали условия за масово оспорване пред съд на огромен брой констативни нотариални актове за уточняване на действителните квоти/идеални части на съсобствениците, като в тези процеси презумпцията на чл. 30, ал. 2 от Закон за собствеността ще се оборва на основата на документ, представен, удостоверен и описан в производството по издаване на констативния нотариален акт. В този случай при един съдебен спор за установяване на нанесени вреди от действия на нотариуса ще се касае не за небрежност като форма на вината му, а за умисъл и той ще дължи обезщетение не само за действително причинените вреди, а и за пропуснатите ползи.Няма да се спирам подробно на тежките последици, които ще настъпят във взаимоотношенията между съсобствениците при управлението на имота, разноските по него, правата на лично ползване, при установяване на дяловете при евентуална съдебна делба и споровете за дължимите парични уравнения при делба.Всички тези тежки последици и конфликти биха могли да настъпят, ако намери приложение в практиката новата алинея 2 на чл. 34а/ редакция на текста от изм. публ. бр. 123 на Държавен вестник от 1997 г./, а именно: наследници, както и в случаите, когато собственикът е починал след издаване на решението за възстановяване на собственост, поземлената комисия изготвя на наследниците проект на нотариалния акт по тяхно искане, без да се посочват идеалните части /квоти/ на всеки от наследниците.Единственият практически резултат от приложението на този текст е създаването на необоснован конфликт между поземлените комисии, които са задължени да следват цитираната законова разпоредба, нотариусите, които са длъжни да прилагат стриктно закона, и гражданите, които са поискали от поземлените комисии предложената със законов текст административна услуга.Цитираното изменение на чл. 34а от ЗСПЗЗ е един красноречив пример как с най-добри намерения вследствие на необмислена и прибързана според мен законодателна промяна може да се достигне до ефекта, вместо да изпишем вежди, да извадим очи.

-

Начало на блога

Обратно към "Проблеми с решенията на поземлените комисии и преписите от тях"

-