На баща ми - с любов

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Обратно към всички Размисли ....

На баща ми - с любов

-

Това лирическо отклонение се посвещава на баща ми, починал през 2006 г. на 75 г. Ако беше жив през 2013, имотната измама със земите на майка ми нямаше да се случи. 

-

Дай ми сили, пап! Ти живееш в мен!

-

Из "хемодиализния" ми роман, 2003 (там съм сестра Ани Боянова)

"Баща ми беше за малко на гости и ми рече:

-- Абе нищо няма да оправиш, и десет книги да напишеш. Хората са го казали -- сама птичка пролет не прави! -- и се усмихна дяволито, уверен в непоклатимата сила на народната мъдрост.

-- Добре, де, така е, пролет не прави, но после не идват ли други след нея? И пролетта идва накрая.

Той прие аргумента ми и даже се засмя, сякаш искаше да каже -- на мене приличаш, дъще, не си оставяш магарето в калта. Но после, като си замина, аз се замислих. В природата не е като в обществото. Особено в общество като нашето. Тук идва една птичка и й режат главата. После идва друга -- и тя сама. И на нея й режат главата. Спомням си колко ми беше смешно, като слушах кукувската песен „Шат на патката главата", особено припевът: „Шат, шат, шат на патката главата!" и въобще не се замислях какво искат да кажат с него. Сега ми звучи като дебел намек за това, че който протестира сам, е патка с шатната глава. Ей така все ги шатват патешките глави, една по една. И няма птица-предвестник. И няма ята. И няма пролет. Та така. Докога ли?"

-

"...  и  добавих с глупава гордост:

    -- И моят баща е професор, ако искате да знаете.

    -- Така ли? Кой е баща ти? Къде е работил?

    Обясних му. Баща ми всъщност не е бил професор в университет, но е канен за университетски преподавател точно с такава титла -- професор, защото е доктор на науките и научен сътрудник първа степен, обиколил е света и т.н. Сега е пенсионер. Преди няколко години с майка ми се преместиха да живеят и те в Равен, да са по-близо до дъщеря си. За 25 години работа като сестра из различни отделения и в различни градове, нито веднъж не бях прибягвала до името на баща си, нито на чичо си, нито на вуйчо си и пр., нито до имената на роднините на мъжа ми, но сега не изтърпях и извадих картата-коз -- баща ми, професора.

    -- Ама ти негова дъщеря ли си била! Много съм чувал за баща ти. Те с моя баща са работили заедно, заедно са работили много години! Питай го за С. Фонев, да ти каже. Но баща ми почина отдавна, преди повече от десет години вече -- при тези думи погледът му се промени -- стана много човешки и някак си нежен. Може би с такъв поглед в младите си години е разглеждал фотографии на любими състави или е докосвал лъскавите корици на контрабандно внесени плочи на „Битълс". Преди да стане завеждащ, очите му все още блестяха с бунтарски рокерски пламъчета, но после угаснаха и заприличаха на мътно-зелени стъклени топчета.

    -- Добре, ще го питам -- обещах аз.

    -- Ако има нещо, направо идвай при мен да ми казваш. Ти си опитна сестра, няма да те уволним, спокойно. А за Форито не се тревожи, само го дръж под око, че е много завеян.

    -- Благодаря. Довиждане, доц.Фонев.

    -- Довиждане, Ани.

И така, в края на март след този разговор с доц. К. Фонев станах, така да се каже, човек на шефа. Мислех, че съм си осигурила спокойствието за години напред, но съдбата беше решила друго. В продължение на два месеца шефът наистина беше на моя страна. После за една нощ ме намрази и на 29-ти май изригна водопади от злоба срещу мен. Знам и признавам, че вината не беше негова. Аз бях виновна, защото след като бяхме подпечатили мирен договор помежду си с имената на бащите си, си позволих да застана срещу него, подавайки сигнал направо до главния. И то само два месеца след разнежения ни разговор в кабинета му! Нечувана дързост според правилата на йерархията. Йерархията в болниците донякъде напомня на родови клан от патриархален тип. Всеки си знае мястото, подчинява се на по-старшите от него и упражнява власт над по-нископоставените. И нямаше да има нищо толкова лошо в тази подредба, ако общата цел на всички беше доброто обслужване на болните.
   През тези два месеца не съм злоупотребявала с доверието на доц. Фонев. Само два пъти ходих при него с оплаквания -- единия път от д-р Скорчева и втория -- от д-р Станчев. И двата пъти ме успокои и застана на моя страна. Но на 29-ти май, когато се развика като побъркан:

   -- Уволнена си! Отивай си в къщи! Веднага! -- аз отърчах право в кабинета на главния и подадох писмена жалба, че съм уведомена за уволнение с днешна дата, без да имам писмена заповед за такова. В този момент главният лекар на свой ред застана на моя страна и рече:

   -- Веднага мога да отговоря на жалбата ви. Не е ставало дума за вашето уволнение, спокойно, върнете се в отделението. Вашият шеф не може да ви казва, че сте уволнена. Аз решавам за уволненията.

   Но нека да не избързвам със събитията, а да карам поред.

...
    Междувременно аз лично се заех с превъзпитаването на Форито, защото и досега съм убедена, че неговото поведение само частично се дължи на психически проблеми, главният му проблем, според мен, е липсата на отговорност вследствие разглезеност от детска възраст, така предполагам. Един ден го насвих в едната малка зала, докато още не бяха дошли болните от следващата смяна:

-- Да не си въобразяваш, че на тоя свят само твоят баща е професор! И моят е професор, да знаеш, така че внимавай в картинката, 'щото няма да ти се дам лесно, разбра ли?

Той горкият се стресна и ме погледна като дете, напълнило гащите. Аз продължих смело:

-- И моят баща ме назначи в неговия институт. Едно лято изкарах като протеже и аз. Даже нямах квалификация за мястото, което заех, но никой гък не ми каза. И знаеш ли защо? Защото баща ми знаеш ли к'во ме накара първо? Накара ме да измия всичките мръсни буркани от разни опити. Мухлясали буркани от 3 литра, стояха от години в мазето, представяш ли си? И аз ги измих един по един. Три дни ги мих навън на чешмата. Мръсотия до уши! И всички гледаха през прозорците. Само на мен нареди, разбираш ли, на никой друг, пък имаше чистачки, не е да нямаше. Ама той не, аз трябвало да покажа, че не съм дошла да лежа по гръб. Разбра ли, наборче, как стават нещата? Ето така стават. И на запад така правят, учат децата си на труд, че да не ги срамят после."

-

На 21.01.2018 се навършиха 12 години от смъртта на баща ми - проф. д-р Тодор Найденов  

-

Обратно към всички Размисли ....

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система