РС-Монтана - гр.д. 194/2017, прогласяват нищожност на "Гражданска отговорност" - УЖАС!

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-

 

http://montana-rs.org/myapps/sas/ACTS/00634517/19441917.htm

№ 190 / 9.5.2017 г.

 

Р Е Ш Е Н И. Е

(неприсъствено)

09.05.2017 година

 град Монтана

                                  В   И. М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди И. седемнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

при секретаря С.С. И. в присъствието на прокурора.........., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА  гр.д. № 194 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1, пред.1,2,3 ЗЗД; чл.26 ал.2 пред.2 във вр. с чл.42 от ЗЗД; чл.26, ал.2, пред.3 от ЗЗД; чл.26, ал.2, пред.4 във вр. чл.289 ТЗ И. вр. чл.8, ал.2 ЗЗД; чл.349, ал.1,2 И. 3 КЗ (нов); чл.26 ал.2 предл.5 ЗЗД И. чл.29, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „З. А. Д. Д. Ж. И. З." АД - град София, представлявано от Изпълнителните директори проф.Т. В. И. доц.Ж. Х., чрез адвокат П.К. - САК твърди в исковата молба, че на 10.05.2016 г. ответникът Г.Р.Г., сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в Застрахователна полица № BG/30/ xxxx  20, издадена на 10.05.2016г. по отношение на лек автомобил марка Ф., модел С. регистрационен номер М  xxxx   ВВ, рама номер  XXXX  . В нея като застрахован собственик фигурира ответника, а като обичаен водач - C. D. - румънски гражданин. Поддържа И. това, че въпреки че като собственик на автомобила в процесната полица фигурира Г.Р.Г., то цитираното превозното средство още в началото на 2016 г. се е намирало извън територията на Република България И. във владението на трети лица, също румънски граждани, различни от посочения в полицата обичаен водач. Твърди, че няма данни след сключването на посочената по-горе застраховка по отношение на въпросното МПС, които да индикират по какъвто И. да е начин, че привидно застрахованият български гражданин е действителният собственик на автомобила, нито че същият е упражнявал каквато И. да било фактическа власт върху него. Напротив, ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния И. фактически статус на „формално" притежаваното от него МПС. Твърди също така, че за този факт може да се направи заключение от отсъствието на каквото И. да било уведомяване от него на застрахователя за осъществена промяна на собствеността, както изрично изисква чл.491, ал.1 от КЗ (нов). Поддържа, че практиката е доказала, че лицата, които демонстрират подобно пасивно поведение по отношение на дадено имущество не са нито негови собственици, нито ползватели. Нещо повече, след извършена справка в електронен регистър на „ЗАД Д. Ж. И. З." АД се установило, че Г.Р.Г. сключил застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" И. то с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. Твърди, че Г. извършил следната забранена И. заобикаляща закона „услуга": изнасянето в „застрахован вид" в Румъния, със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" на румънски автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии И. еко-такси в северната ни съседка посредством серия от привидни И. прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Ищецът поддържа, че дейността на ответника няма за цел печалба чрез покупка И. продажба на автомобили, а неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани на други държави, които са действителните собственици на автомобилите. Твърди, че тази порочна практика уврежда не само довереното му Д. И. всеки един български застраховател, сключил подобна застраховка, но И. фискалните интереси на България И. Румъния като цяло. На пресичането й със силата на пресъдено нещо (res judicata) се базира интересът им от подаването на настоящите искове.

Ищецът твърди също така, че независимо у кого е фактическото владение върху автомобила в момента, процесната полица, ако се приеме, че е надлежно сключена, е „сключена" или лично от ответника (привидно застрахования), или чрез пълномощник, действащ от негово име И. за сметка на ползвателя (който е фактическия собственик на автомобила) със или без знанието И. упълномощаване от страна на формалния собственик на автомобила по документи. Твърди, че процесната полица не е подписана от застрахован/застраховащ, поради което И. същата се явява нищожна - липсва съгласие на една от страните по договора относно сключването, съдържанието И. изпълнението на договора. Липсата на подпис е И. нарушение на формата за действителност на застрахователния договор, което е друго самостоятелно основание за неговата нищожност. Заявява, че правният му интерес от предявяване на тези установителни искове за прогласяване нищожността на полицата: същият е налице, тъй като ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуалното настъпване на З. събитие застрахователят ще е длъжен да изплати З. обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив.

Ищецът счита процесната полица за недействителна поради противоречие със закона И. добрите нарви, както И. поради заобикалянето му. Твърди, че собствеността И. владението върху автомобила - обект на застрахователния договор, безконтролно И. многократно са прехвърляни с цел създаване на заблуда пред българските органи И. пред застрахователя за реалния собственик, респ. държател, а оттам И. за евентуалната задължително необходима преценка на риска от щети. Сключването на абсолютно симулативни сделки И. злоупотребата с право на застрахователна закрила са съществена част от действията на подставеното лице Г.Р.Г. - привидно застрахован, с по - нататъшната И. реализирана цел: пълно избягване на плащане на дължимите по - високи размери на данъци И. (еко)такси, както И. на застрахователни премии, дължими в държавата по местонахождението (адресната регистрация) на действителния собственик, най-често Република Румъния. Счита, че това поведение е класически пример за злоупотреба с право, чрез която се заобикаля закона. Поддържа също така, че в процесния случай - застрахованият (привидно застрахованият) злоупотребява с правото да се получи застрахователна закрила по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Гореописаното поведение на застрахования противоречи както на българското, така И. на румънското данъчно законодателство. Същото се намира И. в разрез с основен правен принцип, залегнал в чл. 58 от КРБ, а именно че границите на упражняване на субективните права на едно лице са субективните права И. законните интереси на другите лица.

           Ищецът поддържа също така, че застрахователният риск е обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно И. независимо от волята на застрахованото лице. Теоретично застрахователният интерес се определя от отношението на застрахованото лице към застрахования автомобил (имущество), при увреждането на който от събитието, визирано от застрахователния риск, би настъпила вреда за застрахования или за трети лица, за която застрахованият отговаря със своето имущество. Твърди, че когато едно лице обаче не е действителният собственик, респ. ползвател на дадено имущество или го е придобил симулативно или временно И. в последствие го е прехвърлил, за него не съществува типичният, визиран в чл. 349 ал.1, 2 И. 3 от КЗ (нов) застрахователен интерес. И. това е така, тъй като за него не може да възникне риск, не може да възникне вреда, тъй като просто не е собственик или ползвател - този отрицателен факт елиминира напълно съществуването на застрахователен интерес. Твърди, че застраховката се сключва (привидно) от застрахования с единствена цел да извлече незаконни облаги като спомогне, улесни прехвърлянето й на друг собственик в Румъния, който от своя страна няма никакво намерение да декларира собствеността си пред местните румънски власти, нито пред българските компетентни органи И. в тази връзка не я пререгистрира на свое име като нов собственик, не я вписва на отчет в румънските поделения на КАТ, не премахва българските й регистрационните табели И. не поставя румънски такива, не информира застрахователя за смяната на собствеността въпреки изричното императивно задължение за това. Съответно без тези действия българските органи на КАТ не могат от своя страна да свалят от отчет автомобила И. той реално продължава да се води на името на ответника, макар той да няма никакви права върху него, а друго лице в Румъния.

            Ищецът твърди И. това, че при сключването на застраховка „Гражданска отговорност" неуведомяването на насрещната страна за обстоятелства, свързани с действителния собственик И. ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение И. преценката за реалния размер на застрахователния риск, води до противоречие със закона. Нарушаването на тези права на застрахователите противоречи И. на императивните разпоредби на чл. 58 И. чл. 57, ал. 2 от КРБ И. чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, както И. чл. 349 ал.1,2 И. ал.З от КЗ (нов) И. представлява безспорно противоречие с правото - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД. Заявява, че злоупотребата с права, схващана като отрицателно засягане на чужда правна сфера, стои в тясна връзка с т.нар. „генерален деликт" по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като всеки договор, представляващ средство за осъществяване на злоупотреба с право, е нищожен поради противоречие с общото правило да не се вреди другиму. Така по силата на прякото И. непосредствено прилагане на конституционните норми всяко посегателство върху чужда правна сфера, чрез правна сделка, я прави изначално недействителна, т.е. непораждаща никакви правни последици.

            Поддържа, че когато ответникът придобива привидно собственост върху МПС с цел да набави неправомерна облага за себе си И. за трети лица-румънски граждани, спомагайки по този начин избягването на данъчно облагане в Република Румъния И. сериозно ощетяване на българския застраховател, заобикаля закона, като преследва една забранена цел, чрез привидно правомерни средства - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД. Твърди, че няма данни след сключването на процесния застрахователен договор през май 2016 година, които да установяват, че застрахованото лице е действителният собственик И. ползвател на автомобила. Целта на ответника е да предаде владението на автомобила на друг ползвател от Румъния, който го владее И. ползва като собственик, без обаче между новия собственик И. стария (Г.Р.Г.) да е подписан договор за продажба на МПС. Дори такъв да е подписан, същият остава скрит, не се декларира от страните пред данъчните органи И. органите на КАТ в Румъния, за да се спестят както данъци И. такси при промяната на собствеността, така И. последващите такива.

           Ищецът поддържа, че интересът в тези случаи е друг, а именно извличане на непозволена облага, което, както вече се каза, е неразривно свързвано с увреждане интересите на застрахователя, който по описания начин е лишен изобщо от възможността да прецени застрахователния риск. Тази порочна практика на ответника ясно личи от застрахованите в „ЗАД Д. Ж. И. З." АД множество МПС, всички на негово име. Хипотеза, в която едно-единствено физическо лице е едновременно собственик И./или ползвател на такъв брой автомобили е, меко казано, абсурдна. Описаното симулативното придобиване на МПС от Г.Р.Г., което в действителност се управлява от румънски гражданин или привидното му временно придобиване И. последващото обратно връщане, което остава скрито за трети лица, се извършва единствено с цел да се заобиколи закона - да не се декларират доходи от една прикрита И. оттам незаконна търговска дейност И. по този начина да се увреди българския фиск. Твърди, че действителният собственик също остава скрит пред застрахователя, като не се изпълнява императивното задължение на чл. 491 ал. 1 от КЗ (нов). Крайният ефект е, че не се заплащат никакви данъци нито в Румъния, нито в България, а се сключва застрахователен договор на по-ниска българска премия И. без еко-такси. Описаното представлява основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД. След като Г.Р.Г. (привиден застрахован) не е придобило действителни права върху дадено имущество, не е нито негов ползвател, нито държател, то няма какъвто И. да е законен интерес от сключване на застрахователния договор.

           Ищецът твърди, че действията на ответната страна, чиято единствена цел е извличане на облаги за себе си И. трети лица, като се спестят значителни по размер данъци И. такси, дължими в Румъния в никакъв случай не могат да бъдат приети като отговарящи на наложилите се добри нрави в търговския оборот. Последиците от това са, че процесният автомобил придобива напълно двойнствен трансграничен режим, който противозаконно удовлетворява И. двамата участници в сделката, а И. последващи лица. Твърди, че посочената практика е недопустима от гледна точка на господстващите морални норми И. крие сериозен риск от увреждане на застрахователните дружества, чиято крайна цел е своевременното И. справедливо обезщетяване на увредените лица.

            Ищецът поддържа, че е възможно И. поради това твърди, че застрахователният договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от каквото И. да е друго лице, което упражнява фактическа власт върху въпросното МПС на законно основание, а от трето лице /застраховащ/, което не е валидно упълномощено за това от действителните правоимащи лица. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. В конкретния случай след като договорът за застраховка има задължителна писмена форма, то И. упълномощаването за сключването на такъв следва да бъде направено в писмена форма. А тази форма категорично не е спазена.

          Ищецът твърди, че липсата на представителна власт за сключване на договор е И. особен частен случай на липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пред. 2 от ЗЗД, тъй като, когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то И. сключените от него договори не могат да го обвържат без неговото изрично съгласие. Тези договори са нищожни, непораждащи изначално правни последици между страните. Поддържа, че липсата на съгласие като основание за нищожност е налице в конкретния казус И. поради липсата на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица. Т.е. не е налице обективирано чрез подпис волеизявление отнсно сключването, предмета, правата, задълженията И. изпълнението на договора от една от страните по договора.

Ищецът твърди И. това, че договорът за застраховка е строго формален договор И. липсата на предвидената в закона форма, респ. реквизити/съдържание прави същият нищожен. Съгласно чл. 344 ал.1 КЗ (нов) застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Заявява, че чл.345 ал.1 КЗ изчерпателно изброява реквизитите на застрахователния договор, които са задължителни с оглед спазване на предписната от закона форам. Процесната полица е без подпис за застрахован/застраховащ, което е в нарушение на предписаната от закона форма/съдържание И. поради което същата на основание чл.26 ал.2, пред.З ЗЗД се явява нищожна.

Ищецът твърди също така, че сключването на абсолютно симулативни сделки при явна злоупотребата със застрахователната закрила са съществена част от действията на Г.Р.Г.. Привидно застрахованият г-н Г. не е нито придобил действителни права върху дадено имущество, нито е негов ползвател, нито държател, нито пък има какъвто И. да е законен интерес от сключване на застрахователния договор.

           Ищецът твърди алтернативно, че ответникът е злоупотребил със застрахователните си права И. по - специално с правото си да получи застрахователна закрила, като е въвел в заблуждение застрахователя, което покрива фактическия състав на гражданскоправната измама по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗЗД. На това основание моли съда да прогласи унищожаемостта на процесната полица.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 (липса на съгласие), във вр. с чл. 42 (липса на представителна власт) ЗЗД; чл. 26, ал. 1, пред. 1 (противоречие със закона), предл. 2 (заобикаляне на закона), пред. 3 (противоречие с добрите нрави) ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пред. 4 (липса на основание) ЗЗД, във вр. чл. 289 ТЗ И. чл. 8, ал. 2 ЗЗД; чл.26 ал.2, пред. 3 ЗЗД (липса на предписана от закона форма); чл. 349 ал.1, 2 И. 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес) И. чл. 26 ал.2. предл. 5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице), да прогласите нищожността на застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/ xxxx  20, издадена на дата 10.05.2016г. с посочен застрахован Г.Р.Г., ЕГН xxxxxxxxxx. Алтернативно моли съда да обяви за унищожаем на основание чл. 29, ал. 1 (измама) ЗЗД застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/ xxxx  20, издадена на дата 10.05.2016г. от „ЗАД Д. Ж. И. З." АД с посочен застрахован Г.Р.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, поради извършване на измамливи действия с цел извличане на облаги И. причиняване на вреди, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на застрахователния договор - 10.05.2006 г. В заседание по същество на делото, чрез пълномощника си адвокат П.К. заявява, че няма претенции за присъждане на разноски.

Ответникът Г.Р.Г. xxx не е представил в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба.

Доказателствата по делото са писмени.  

Съдът, като прецени всички доказателства по делото И. доводите на страните по свое убеждение И. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че на 10.05.2016 г. ответникът Г.Р.Г. е сключил с ищеца застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в Застрахователна полица № BG/30/ xxxx  20, издадена на 10.05.2016г. по отношение на лек автомобил марка Ф., модел С. регистрационен номер М  xxxx   ВВ, рама номер  XXXX  . В нея като застрахован собственик фигурира ответникът, а като обичаен водач - C. D. - румънски гражданин. Установено е, че цитираното превозното средство още в началото на 2016 г. се е намирало извън територията на Република България И. във владението на трети лица, също румънски граждани, различни от посочения в полицата обичаен водач. Няма данни след сключването на посочената по-горе застраховка по отношение на въпросното МПС, които да индикират по какъвто И. да е начин, че застрахованият български гражданин е действителният собственик на автомобила, нито че същият е упражнявал каквато И. да било фактическа власт върху него. Напротив, ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от притежаваното от него МПС. Не се спори И. относно това, че Г.Р.Г. е сключил застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" И. то с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили.

Твърденията на ищеца в исковата молба, че дейността на ответника няма за цел печалба чрез покупка И. продажба на автомобили, а неправомерно извличане на облага, чрез абсолютно симулативно придобиване на собственост с пряка цел прикриване на действителните правоимащи лица - граждани на други държави, които са действителните собственици на автомобилите, не се опровергава И. оспорва от ответника по делото. Не се опровергават И. останалите твърдения на ищеца в исковата молба.

         Гореизложената фактическа обстановща не се оспорва от страните И. се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба И. събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. Ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба в предвидения от закона срок. Същият се явява в откритото съдебно заседание, проведено на 19.04.2017 година И. заявява, че няма възражения относно твърденията в исковата молба.

Ето защо И. предвид гореизложеното исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени, като бъде обявен на основание чл. 26, ал.2, пред.2 (липса на съгласие), във вр. с чл.42 (липса на представителна власт) ЗЗД; чл.26, ал.1, пред.1 (противоречие със закона), предл.2 (заобикаляне на закона), пред.3 (противоречие с добрите нрави) ЗЗД; чл. 26, ал.2, пред.4 (липса на основание) ЗЗД, във вр. чл. 289 ТЗ И. чл.8, ал.2 ЗЗД; чл.26 ал.2, пред.3 ЗЗД (липса на предписана от закона форма); чл.349 ал.1, 2 И. 3 КЗ (нов) (липса на застрахователен интерес) И. чл.26 ал.2. предл.5 ЗЗД (привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация (подставено лице) за нищожен застрахователен договор, обективиран в Застрахователна полица № BG/30/ xxxx  20, издадена на дата 10.05.2016 година с посочен застрахован Г.Р.Г., ЕГН xxxxxxxxxx.

Ответникът не оспорва, че  процесната полица не е подписана от застрахован/застраховащ, поради което И. съдът приема, че същата е нищожна - поради  липса на съгласие на една от страните по договора относно сключването, съдържанието И. изпълнението на договора. Липсата на подпис е И. нарушение на формата за действителност на застрахователния договор, което е самостоятелно основание за неговата нищожност.

С оглед събраните по делото доказателства И. процесуалното поведение на ответника, съдът намира, че всички основания за нищожност на процесния застрахователен договор са налице, поради което исковите претенции следва да бъдат уважени.

          С оглед изхода на делото по първоначалните искови претенции, съдът намира, че не следва да разглежда алтернативно предявения иск с правно основание чл.29 ал.1 ЗЗД.

По горните съображения съдът 

                        Р    Е    Ш    И. :

ОБЯВЯВА за нищожен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/ xxxx  20, издадена на дата 10.05.2016 година с посочен застрахован Г.Р.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, поради липса на съгласие, липса на представителна власт, противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, липса на основание, липса на предписана от закона форма, липса на застрахователен интерес И. привидност на застрахователния договор при условията на персонална симулация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                       

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

-

Начало на блога
 

Обратно към застрахователна измама

Това дело е част от списъка с 248 дела, в които е прогласена нищожност на 428 бр. "Гражданска отговорност" и от по-пълния списък с 574 дела

-