Пример №20 от списъка с примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Пример № 20

Лице: Върховен прокурор, гр. София

Документ: Писмо от 08.09.2016 г.

Тема: Водене на ДП

-

Върховен прокурор твърди на 08.09.2016, че досъдебното производство в РП-Плевен по имотната измама със земите на майка ми, образувано през 2013, се било водело съгласно съдебното определение на РС-Плевен от 01.02.2016.  Брях, как ли се е водело ДП-то от 2013 г. насам, преди появата на съдебното определение от 2016? В пълна дезориентация може би? Поради липса на директиви от съда прокурорът е бил като муха без глава? Върховен прокурор да не знае, че прокурорът е господарят на ДП? Ужас! 

-

Още по темата за воденето на досъдебното производство: "Съдът поправя прокуратурата. Това е абсурд!" - статия във в. "Сега" от 21.01.2015. Ако линкът не се отваря, натисни тук. В тази статия се казва:

"Възможността за връщането на прокуратурата на дела и обвинителни актове от страна на съда не само бави наказателния процес, но е и нелогично, и дори вредно. Става дума за една наистина порочна законодателна и процесуална техника в правораздаването. При това свързана с възможността съдът не само да връща, но и да го прави когато и колкото си поиска. Да не говорим, че често при тези връщания човек остава с впечатлението и усещането, че е минал нещо като мини съдебен процес. А той на практика дори изобщо не е започнал."

-

В цитираното определение на РС-Плевен от 01.02.2016 се казва, че според съда са събрани достатъчно доказателства "за търсене на наказателна отговорност на повече от едно лице". Проблемът е, че в досъдебното производство (ДП) съдът няма право да казва на прокурора какво да прави -  дали да повдига обвинение или не, дали срещу едно или повече лица и т.н. Чак когато делото влезе в съда - а това става с обвинителен акт, написан от прокурора - тогава вече съдът има думата. Преди това обаче - не.

-   

"Съдът не може да измества прокурора в осъществяване на правомощията му - да решава налице ли са основанията за провеждане на наказателното производство и дали обвинението е доказано, за да се привлече определено лице, в качеството на обвиняем или внесе обвинителен акт срещу това лице - чл. 246 от НПК. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС / ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 368 ОТ 29.05.2003 Г. ПО Н. Д. № 155/2003 Г., I Н. О. НА ВКС и РЕШЕНИЕ № 249 ОТ 08.05.2002 Г. ПО Н. Д. № 118/2002 Г., I Н. О. НА ВКС."  Такава е съдебната практика и в града, където се намира съдът от примерите 6, 17 и 18 - вж. също Определение на ОС-Плевен от 2014 г.: "Съдът не може да замества прокурора по въпроси, свързани с възникване на основания за започване на разследване по отношение на други деяния и съответно повдигане на обвинение за тях. Дали да се проведе разследване и за тези деяния, съответно дали да се привлекат към наказателна отговорност лицата, които са ги извършили, са въпроси, които са извън предмета на подлежащото на съдебен контрол постановление на прокурора."

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/790

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.