Как се възстановява загубен нотариален акт

Начало на блога

Този материал е част от Нотариално производство - правила и пропуски

 

-

22.05.2017

Р. Стоянова

Как се възстановява загубен нотариален акт

18 Ноември 2015

Владислава Галева

Нотариалният акт е документ за собствеността и други вещни права върху определено имущество (най-често недвижим имот), който посочва конкретно лице или лица за носители на правата. В практиката нерядко се случва нотариален акт да бъде загубен, откраднат или унищожен. Това не води до изгубване на правата, установени във въпросния нотариален акт, но затруднява и потенциално забавя разпореждането с тях. Затова се препоръчва документите за собственост да се съхраняват грижливо и на максимално сигурни места.

-

Забележка. Майка ми не е губила нотариалния си акт и въпреки това пострада от имотна измама. Подадох сигнал до прокуратурата. Приложих единия й нот. акт. По-късно и другия. Образуваха досъдебно производство. И ... заспаха. От 2 години и половина молим прокурорите да обърнат внимание, че имотната измама е осъществена без представяне на нотариалните актове на "продавача" - пострадалата ми възрастна майка, покойница от 15.03.2017. Не чуват и това си е! - вж кратката хронологична справка за молбите ни.   

-

Всички нотариални актове, издадени по надлежния ред, са съставени в минимум шест екземпляра, а в някои случаи и в повече в зависимост от броя на страните по акта. Един от тези екземпляри съществува и в архива на изготвилия ги нотариус, а след изтичане на 100-годишен срок се предава за постоянно съхранение в съответния държавен архив. Отделно от това всеки нотариален акт е вписан в различни регистри, водени от издалия го нотариус, които също се съхраняват дългосрочно.

Право да се снабди с дубликат на нотариалния акт има собственикът

(носителят на съответните вещни права). Той може да се легитимира с личната си карта в териториалното поделение на Агенцията по вписванията по местонахождението на имота, където се съхранява. В имотния регистър и по партидата на имота се пазят всички документи, включително оригинално подписан и подпечатан екземпляр от нотариалния акт. Ако имотът е ставал обект на разпореждане след 01.10.1998 г. при частен нотариус, дубликат от нотариалния акт може да бъде издаден и в кантората на нотариуса.

Ако собственикът не може да се яви лично

поради някаква уважителна причина, може да издаде нотариално заверено изрично пълномощно на свой доверен представител. Ако собственикът е починал, неговите наследници могат с горните документи (към които се добавя акт за смърт и удостоверение за наследници) да се снабдят с необходимия дубликат. Важно е да се има предвид, че

сред най-често срещаните злоупотреби с чужди вещни права

са именно тези с некоректно използване на пълномощно или на документ за собственост (включително нотариален акт). Ето защо е важно изричните пълномощни да се формулират прецизно, а при изгубване на нотариален акт е добре да се уведоми писмено Нотариалната камара, за да се впише това в разпращания до всички нотариуси бюлетин. В случай на установена по-късно злоупотреба с вещни права официалното уведомление от собствениците за загубен нотариален акт може да се окаже от съществено значение.

С препис от нотариални актове могат да се снабдят страните по тях, а именно: собственици на имоти или носители на вещно право, техни пълномощници или наследници, нотариус или съдия по вписванията.

Процедура

Законът дава възможност препис от нотариален акт да се извади или от издалия го нотариус, или от Агенцията по вписванията по местонахождението на имота, където е вписан оригиналният нотариален акт. Препис може да се иска не само за загубен нотариален акт, но и като втори оригинален документ, който да послужи пред различни чуждестранни официални органи.

За да получи препис, лицето, което се явява, трябва да удостовери своето качество на страна по акта. За целта се подава писмена молба, в която се сочат трите имена на лицето, от което изхожда молбата, неговото ЕГН, номер на личната карта и дата на издаването й.

Ако молбата се подава чрез пълномощник,

е необходимо нотариално удостоверено пълномощно от страна по акта. В него се посочват данните на пълномощника и упълномощителя. Фактът на упълномощаването се сочи в молбата чрез отбелязване на номера на регистърната заверка по съответното пълномощно и номера на нотариуса, който я е направил. На нотариуса или съдията се представя оригинал на пълномощното и копие, което остава към резолираната молба. При молба, подадена от адвокат

и въз основа на адвокатско пълномощно, нотариална заверка на подписа не е необходима.

В Агенцията по вписванията се прави предварителна устна справка, чрез която лицето получава от наличните регистри или компютърната база данни (в София за периода след 1990 г.) номера на акта, от който иска препис, номера на тома, в който е подреден съответният акт, вида на книгата, както и годината на вписването. Тези данни се вписват в молбата до съдията.

Когато молбата се подава от наследник,

този факт се посочва в нея чрез изписване на номера на съответното удостоверение за наследници и данните на наследника и наследодателя. На съдията се представя оригинал на посоченото удостоверение и копие.

Когато искането за препис се прави въз основа на нареждане на съдебен или друг оправомощен орган, това обстоятелство също се сочи в молбата и посоченият документ остава към нея.

Посочените данни се описват в молбата и лицето подписва или потвърждава своя подпис пред съдията по вписванията.

Съдията по вписванията проверява самоличността на молителя чрез съответния документ за самоличност и твърдените факти по упълномощаване или наследяване и разрешава издаването на преписа, ако установи, че това е допустимо, или отказва издаването.

Молителят плаща съответната такса.

Книговодителят оформя преписа, като ксерографира посочения акт, поставя съответните печати и щемпели и го докладва на съдията заедно със съответния том.

Съдията сверява преписа с оригинала,

проверява дали молителят, респективно неговият пълномощник или наследник е страна по акта и подписва преписа.

Молителят получава готовия препис в деловодството, за което се подписва в нарочен регистър.

Когато имотът, до който се отнася актът, е съпружеска общност, но в него е вписан само единият съпруг, другият може да получи препис въз основа на представяне удостоверение за граждански брак.

По същия начин действа и родителят в качеството си на законен представител на малолетно дете - страна по акт, като в случая се представя удостоверение за раждане.

Има случаи, при които се получава отказ за издаване на препис от даден нотариален акт. Отказът на съдията да издаде препис подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Окръжния съд.

Правна стойност на преписа

Преписът има сила на оригинален нотариален акт.

Важно е също така да се знае, че за легализация се приемат само преписи, независимо дали собственикът на имота притежава или не оригинален нотариален акт. Например, ако трябва да се докаже пред друга държава собственост върху недвижим имот, за превод на съответния език и легализация задължително се предоставя препис, а не оригиналният нотариален акт.

-

Начало на блога

Този материал е част от Нотариално производство - правила и пропуски

-

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1202

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.