Начало на блога

Обратно към всички статии и предавания за имотни измами

22.04.2017

Р.Стоянова

-

§22 Седмичник

Иде ли краят на измамите с пълномощни?

Поредната мярка срещу имотните измами е възможността органите на местната администрация с нотариална компетентност да въвеждат извлечения от пълномощни в информационната система "Единство" на Нотариалната камара. Проектът е предложен от правосъдното министерство по настояване на камарата и предвижда такива промени в наредбата за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Мярката засяга удостоверителните правомощия върху частни документи на кметове, заместник-кметове, секретари на общини и кметски наместници  в малките населени места, в които няма нотариус или районен съд.

В мотивите към проекта е посочено, че електронната система "Единство" на Нотариалната камара е създадена през 2009 г. и оттогава са въведени извлечения от около 280 000 хиляди пълномощни за разпореждане с недвижими имоти, както и актове за регистрация или за оттегляне на такъв тип пълномощни. От камарата уверяват, че откакто е въведена системата, няма констатиран случай на фалшифициране на пълномощно на нотариус, а в същото време са пресечени огромен брой опити за кражба на самоличност и за извършване на имотни измами. Не е констатиран и нито един случай за манипулиране на информацията в базата данни.

Останала е обаче възможността за извършване на имотни измами с фалшиви пълномощни, удостоверени от органите на местната администрация. Или от българските дипломатически и консулски представители. В последните години са констатирани много случаи да бъдат представяни такива пълномощни за имотни сделки пред нотариус, пред органите на данъчната администрация и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Опитите за проверка на тези пълномощни чрез справки по телефона се оказват неефективни, тъй като законът не предвижда такава процедура, и тя на свой ред няма никаква доказателствена стойност.

Проектът е стъпка в правилната посока, но е твърде мек с оглед на амбициозната заявка. Предложението е извлеченията от пълномощните да бъдат въвеждане от органите на местната администрация в базата данни на нотариалната камара по специален ред - с потребителски интерфейс, през интернет, по защитен канал с предоставяне на потребителско име и парола. Става въпрос за ограничен достъп до системата, който с промени в същата наредба беше въведен всъщност още миналата година. Тогава беше регламентирано правото на безвъзмезден достъп до информационната система на камарата по отношение на държавни органи и длъжностни лица за служебни цели и съобразно правомощията им при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.

Оказа се, че проблемът е в изискването достъпът да става само с ползване на квалифициран електронен подпис. Платената услуга се оказа непосилна за общинските бюджети, тъй като само кметовете с нотариална компетентност са няколко хиляди. Затова се стигна до вариант удостоверените от тях пълномощни да бъдат въвеждани без електронен подпис по изработен и поддържан от камарата в интернет защитен канал срещу потребителско име и парола. На практика става въпрос за компромис както по отношение на технологията на достъпа, така и до неговата задължителност.

За разлика от нотариусите, по отношение на които незабавното въвеждане и изпращане в информационната система на камарата на извлеченията от пълномощни е уредено като задължение, за органите на местната власт то ще е само право. Ще се разчита на обучение и убеждение, но щом като въвеждането на удостоверено от тях пълномощно не е задължително, остава вратичка за злоупотреби. От друга страна, нотариусите засега остават без достъп до пълномощните, удостоверени от консулските длъжностни лица. Причината е, че те се въвеждат в  информационна система на Министерството на външните работи.

Макар че мнозина не гледат с добро око на стремежа на Нотариалната камара да разширява непрекъснато удостоверителните правомощия на членовете си, създадената от нея информационна система за контрол изглежда без алтернатива. В нея всеки нотариус въвежда всички пълномощни за разпоредителни сделки с недвижими имоти, за завещания, банкови пълномощни и документи за обстоятелства, подлежащи на вписване в Търговския регистър и в Регистъра за особените залози. Прави се и задължителна проверка на автентичността на документите за самоличност чрез изграждане на защитен канал до базата данни на МВР, както и справка в националната база данни "Население" по отношение на гражданското състояние на хората.

С промени в Закона за търговския регистър, в Търговския закон, в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в Закона за особените залози нотариусите получиха повече правомощия и срещу кражбите на фирми. За прехвърляне на търговско предприятие и на дружествени дялове вече се изисква едновременно заверка и на подписите, и на съдържанието на договора. Нотариалната заверка е задължителна и за протоколите от общи събрания на съдружниците, с които се вземат решения за приемане и изключване на съдружници; намаляване и увеличаване на капитал; избор и освобождаване на управител, както и разпореждане с недвижими имоти, собственост на дружеството.

Камарата обаче търпи неуспех в опита си да ограничи неограничения достъп до нотариалните актове в службите по вписвания. Той беше въвъден по отношение на незаверените преписи от тях в края на 2014 г. при тогавашния правосъден министър Христо Иванов. Под лозунга за публичност и свободен достъп всяко лице получи правото да се снабди с преписи и препис-извлечения от вписвани актове, отбелязвания или заличавания за чужд имот.

Като мярка за контрол остана отбелязването на този достъп в новосъздадения регистър за справки, в който се записва името и ЕГН-то на лицето, получило незаверения препис. Тази мярка е обаче практически безполезна, тъй като преписът може да бъде предоставен безконтролно на всяко трето лице, без получилият преписа да носи отговорност. Затова камарата настоява да бъде върнат старият режим, при който и за снабдяването с незаверени преписи от нотариални актове се изискваше наличие на правен интерес - от засегната страна, на техни представители, на нотариуси, адвокати, данъчни, съдебни и съдебно-изпълнителни органи.

При това борбата с имотните измами трябва да се води не само от отделни професии. В много случаи полицията, прокуратурата и съдът са крайно неадекватни в доказването на престъпна дейност и буквално насърчават мошениците да действат безнаказано. Правото е наистина за бдящите, а не за спящите. Но държава, която спи, вместо да бди за налагането на законност, е всякаква друга, но не и правова.  

-

Начало на блога

Обратно към всички статии и предавания за имотни измами

22.04.2017

Р.Стоянова