Кой иска да продаде за трети път Тенев баир в Банкя?

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Обратно към всички статии и предавания за имотни измами

-

26.01.2017, БНТ 1, "Открито" с Валя Ахчиева

Това предаване е продължение на историята, представена в предаването  от 17.11.2016 "Завещание пътува 9 години от Версай до Банкя" 

-

През 1898 Михаил Тенев, някогашен банкер и финасов министър на България, купува Тенев баир - хълм с площ около 300 дка в центъра на Банкя до минералната баня. Стопанисва го грижливо, залесява го и от гол баир го превръща в прекрасен частен парк. През 1924 г. тогавашното правителство на Ляпчев и Народното събрание харесват парка. Започват преговори с Тенев да го закупят за общо ползване от курортистите, тъй като е единственият залесен терен до мин. баня и "ще създаде простор" за разходки на почиващите и лекуващите се в Банкя. След няколко години пазарлъци се договарят за цена от 8 и нещо милиона тогавашни лева, обаче сделката не става, защото Тенев не се съгласява да му изплащат милионите на части, а ги иска изцяло и напълно при изповядване на покупко-продажбата.

           Всичко е идеално документирано и съхранено в Държавния архив, откъдето започва предаването на Валя Ахчиева - и крепостният акт от 1898, и дебатите в Народното събрание за пазарлъците по продажбата, и несъгласието на Тенев да му се изплаща на части. Всички документи отпреди 09.09.1944 г. са невероятно чисти, ясни и четливи, за разлика от документите след това (от комунистическо време) - вж тези 4 снимки на протокола от 1947: 1, 2, 3, 4. След смъртта си, Тенев е наследен от дъщеря си Елисавета Чапрашикова (1892-1995, починала в Париж на 103 г.). Елисавета е била съпруга на богатия индустриалец и банкер от ония времена Крум Чапрашиков  (вж също тези разговори за Чапрашикови  в интернет форум)
           

          Идва преломният 09.09.1944. Властта преминава в народа, така да се каже. През 1946 г. комунистите приемат Закон за трудовата поземлена собственост (ЗТПС), според който земята трябва да бъде дадена на народа и най-вече на трудовите хора, които я обработват. По този закон отчуждават Теневия баир, като оставят на Елисавета Чапрашикова само 30 дка. Красивият парк става обществено достояние и десетки години служи за разходка и отдих на курортистите и лекуващите се в санаториума за сърдечни заболявания в Банкя. Изградени са специални тренировъчни пътеки и т.н., което безспорно е чудесно постижение, макар и базирано на принудително изземване. С две думи, това, което Ляпчев не успял да постигне с дълги пазарлъци, комунистите го осъществили от раз, без много да се церемонят.

         През 1989 г. обаче в България пак става преврат и настъпва времето на т.нар. демокрация. Приема се закон за връщане на отнетите имоти (реституция) и със заповед на Столична голяма община от 1995 г. Тенев баир е върнат на Чапрашикова въз основа на документи от 1950 и 1953, както и лична декларация, че никога не е получавала никакво съобщение или обезщетение за отчужден неин имот в гр. Банкя. 

         Интересната находка, до която се добира Валя Ахчиева в Държавния архив, и която е може би най-силният документен акцент в предаването, е протокол от 1947 (ето пак 4-те снимки на протокола от 1947: 1, 2, 3, 4), който реститутката не е представила и в който пише, че земите са отчуждени срещу заплащане на 6-кратно умножения размер на стойността им спрямо 1935 съгл. разпоредбата на чл. 14 от ЗТПС. Което означава, че Чапрашикова не е имала право да иска връщането им.

       Краят на предаването е много як, направо супер. Валя Ахчиева споменава репортажа на Дойче Веле "Как се краде имот в България?" за вихрещите се имотни измами у нас, цитира становището на Йосиф Герон и стига до логичния извод, че успехите на измамниците (сред които може да се окаже и Чапрашикова) се дължат не просто на схема за измама, а на "цял завод за далавера", построен върху пълната увереност на измамниците, че "никой, никой компетентен орган няма да стъпи в Държавния архив, за да чете. Да чете - истината!"

        Така си е. Валя, както винаги, е много точна. Вместо да четат документите от историята на спорния имот, магистратите 11 години разпитват свидетели - един каже едно, друг друго. Резултатът е sheer nonsense, както казват англичаните, даже не sheer, а направо utter nonsense. Пълна каша, по нашему.

        Единствената слабост на предаването е, че Валя не показа документ за изплащането на обезщетението за отчуждените имоти на Чапрашикова, а без платежен документ нещата не са съвсем убедителни. Не стана ясно и дали Чапрашикова е получила копие от протокола за отчуждаване и кога го е получила. Действително, на протокола има подпис на съдия и срок от 14 дни за обжалване, което означава, че би трябвало да е бил връчен надлежно на Чапрашикова, но да не забравяме, че годините са били доста турбулентни (гонка на кулаци, Народен съд и т. под. извращения), така че не е изключено Чапрашикова наистина да не е виждала този протокол и да не е получавала никакви пари, т.е. да не лъже, че никога не е получавала никакво съобщение или обезщетение за отчужден неин имот в гр. Банкя.

      И все пак, предаването като цяло - в двете му части -  удря право в десетката. Особено ми хареса метафората "завод за далавера", построен върху пълната увереност на измамниците, че "никой, никой компетентен орган няма да стъпи в Държавния архив, за да чете. Да чете - истината!" 

       Ха-ха-ха! Не четат тия пусти магистрати, не четат!  

 -   

МАЛЪК ПЕНЧО от Петко Рачев Славейков, 1888

Пенчо бре, учи!

Пенчо си мълчи.

Пенчо бре, чети!

Муси се, сумти.

 

Пенчо бре, чети!

Пенчо не чете.

Пенчо, работи!

Пенчо пак не ще...

 

Пенча го мързи,

гледа да лежи --

ходи, та се май,

дири да играй.

 

Време се мина,

Пенчо порасна,

иска да яде --

няма откъде.

 

-

Обратно към всички статии и предавания за имотни измами

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система