Начало на блога

Този материал е част от Статии за застрахователни измами

-

Източник: сп. Икономист

Стефан Антонов август 23, 2018

Затварянето на чуждестранен застраховател, дори и с 9% дял в най-популярния сегмент на местния пазар, теоретично трудно би могло да се превърне в мегаскандал. Жертвите на негови клиенти по застраховка „Гражданска отговорност" би трябвало да са защитени от общата институционална среда, а самите клиенти няма как да загубят повече от процент или два от годишния си доход, като се има предвид цената на полиците.

И точно когато скандалът трябваше да утихне, насочен в улея „комуникационен провал на регулатора", желанието на вечно невинните управляващи да снемат всяко подозрение от себе си и отказът на един висш чиновник послушно да изиграе ролята на единствения бушон показаха, че почти няма научен урок от фалита на Корпоративна търговска банка преди четири години. Напротив - замитането на проблемите в Комисията за финансов надзор (КФН) копира по аналогичен начин мълчанието на БНБ, а страхът на политиците от решителни действия предизвиква същото недоверие в системата, както преди четири години.

На десетия ден след като стана ясно, че финансовото министерство на Кипър поиска несъстоятелност на кипърския застраховател „Олимпик" и в резултат полиците на неговите клиенти автоматично се обезсилват, медиите отново тиражират опасността от фалит на следващи застрахователи, които оперират на българския пазар. Телефоните на политици и висши чиновници прегряват от питания на приятели кои са компаниите, които ще гърмят, и къде е безопасно да сключат следващата застраховка. Ерго, правителството и най-вече Комисията за финансов надзор не успяват да докажат, че качеството на регулаторите се е повишило след фалита на КТБ.

Разликата с 2014 г., когато на Фонда за гарантиране на влоговете се наложи да изплати 3,6 млрд. лв., е в това, че загубите са далеч по-малки и като цяло риск за финансовата стабилност липсва. Такъв обаче не е налице само когато става дума за фундамента на пазарните участници.

Има и още една разлика, която може да се окаже още по-съществена в по-дългосрочен план - случващото се днес идва в навечерието на първите в историята специални проверки за качество на институциите и на финансовата система, поискани от Европейската централна банка и Европейската комисия. Проверки, които досега не са се провеждали в нито една страна, желаеща да приеме еврото.

В окото на бурята

Най-ощетени от случая с „Олимпик" са повече от 30 000 души, загубили по около 300 лева, защото полиците им по застраховка „Гражданска отговорност" станаха невалидни от 18 август. Те ще трябва да си търсят парите в рамките на съдебната процедура по несъстоятелност в Кипър в качеството си на кредитори на фалиралата компания.
Жертвите на водачи, които са клиенти на „Олимпик", поне на теория са напълно защитени от създадената законова и институционална среда и би трябвало да си получат обезщетенията от българския Гаранционен фонд, на основание подписано партньорско споразумение с аналогичния кипърски фонд.

За да покаже загриженост, в понеделник премиерът Борисов събра на съвещание ръководството на Комисията за финансов надзор и службите по сигурността. В последвалите изявления финансовият министър Владислав Горанов съобщи това, което КФН трябваше да обяви месеци по-рано, а именно каква ще е схемата за изплащане на обезщетенията, както и лошата новина за клиентите с действащи полици. Той обаче побърза да измие ръцете на правителството и поиска оставката на заместник-председателя на управление „Застрахователен надзор" Ралица Агайн. Но тя съвсем не смяташе да послужи като бушон.

На следващия ден - във вторник, Агайн подаде оставката си по време на извънредното заседание на парламента. Минути след като депутатите я приеха, тя обяви пред медиите, че не е допуснала гаф в работата си, а самата оставка е само един емоционален акт на съпричастност към проблемите на клиентите на „Олимпик".

„Всички правомощия на Комисията за финансов надзор са изпълнени по закон. Няма пропуски. Правомощията по представителство не са на заместник-председателя", заяви Агайн. Разчетени между редовете, думите ѝ означават, че тя е направила всичко, което е могла, в качеството си на заместник-председател. Всеки сигнал към широката общественост, към правителството или към друга институция е бил отговорност на председателя на КФН Карина Караиванова, а ако е трябвало да се вземат решения, те също стават с гласуване на председателя и заместниците му, тъй като комисията е колективен орган на управление.

Същата теза, но още по-подробно, беше развита от Агайн ден по-късно пред Би Ти Ви. Отговорът не закъсня - от регулатора на свой ред разпространиха изявление, с което отхвърлиха внушенията и концентрираха цялата вина върху вече бившата зам.-шефка. „Като заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор", Ралица Агайн-Гури никога и по никакъв начин не е предупреждавала останалите членове на КФН и/или председателя на комисията за евентуални рискове относно фалита на ЗК „Олимпик" - Кипър. Не беше предоставен анализ и оценка за възможните неблагоприятни последствия от фалита на кипърската компания", се казва в прессъобщението. В него се казва още и че информацията в доклада по случая „Олимпик", изнесена от Агайн в Народното събрание, също е била неизвестна на останалите членове на комисията преди това.

По-големият проблем

Спорът между бившия заместник-председател и вече бившите ѝ колеги продължи и в оценките за общото състояние на застрахователния пазар. В поредицата си медийни изяви във вторник и сряда се наложи Агайн да отговори и на опасенията, че може да има много по-сериозен проблем на застрахователния пазар. Те бяха повдигнати публично в пленарната зала във вторник от депутата от ДПС Йордан Цонев и доразвити от негови колеги в кулоарите на парламента, за да стигнат до открити медийни спекулации, че става дума за компания, чийто собственик живее в Швейцария.

Проблемът, за който става дума, не е неизвестен нито за застрахователния сектор, нито за финансовия регулатор, нито за изпълнителната власт. Това са големите обезщетения, които българските компании са длъжни да плащат, когато техни клиенти са виновни за пътнотранспортни произшествия в чужбина.
Съгласно споразумението, известно като „Зелена карта", застрахователните полици на една страна, членка на споразумението, важат във всяка друга. Така клиентите ѝ могат да пътуват свободно зад граница, като в същото време застрахователят поема отговорността да плаща и за ПТП-та в чужбина. Освен българите, които пътуват в чужбина, сключени у нас застрахователни полици имат и чуждестранни граждани, които се възползват от ниските цени в България.

Компаниите от бранша говорят и за множество опити за застрахователни измами, които обаче се доказват трудно. В резултат на забавените плащания от фирмите, които се имат за жертва на измами, обезщетенията често се плащат от националните бюра „Зелена карта" в страната на произшествието, след което те си ги търсят от българските си контрагенти. Така, макар и да отлагат плащанията си, българските компании трупат условните задължения в балансите си и рискуват един ден те да им се стоварят накуп, което е риск от фалит на самите компании.

Обяснението на Ралица Агайн по тази тема беше, че също е направила всичко по силите си да гарантира стабилността на сектора. Без да споменава имена на засегнати компании или предприетите мерки, в медийния ефир Агайн заяви, че е направила максималното, на което е способна.

„Икономист" попита регулатора дали е изисквал от застрахователи с големи експозиции към щети в чужбина да заделят допълнителни резерви и капиталови буфери, с които да посрещнат евентуалните си задължения. Зададохме и въпроса дали Управление „Надзор на застрахователната дейност" е препоръчвало назначаването на квестори или отнемането на лиценз на застрахователи освен в оповестените до момента случаи.

Отговорът на КФН беше, че анализират предприетите действия от застрахователния надзор. И отказаха повече коментари.

А че проблемът е известен на управляващите, призна и премиерът Бойко Борисов от парламентарната трибуна. „Не може 42% от катастрофите в Румъния да са с автомобили с българска регистрация и да има хора в чужбина с по 300 - 400 автомобила с българска регистрация", заяви премиерът, след което предложи да се сформира работна група между институциите, която да установи в какво се състои проблемът и да предложи решение.

До момента обаче подобно решение вече трябваше да има, защото още на 10 ноември миналата година европейското бюро „Зелена карта" е изпратило сигнал до българските институции, включително до министър-председателя и до финансовия министър, че български застрахователи отказват да изплащат обезщетения по щети, които са причинени от техни клиенти зад граница. Посочените в този сигнал компании са „Далл Богг живот и здраве" и „Лев Инс".

Още тогава, веднага след като писмото стана публично известно, от засегнатите компании лансираха най-различни версии - че са станали жертва на конспирация за злепоставянето на България преди европредседателството, че е атака от некоректни пазарни участници, както и че бавенето в плащанията е в отговор на застрахователни измами.

За изминалите повече от 9 месеца досега обаче не е обявено нито едно регулаторно решение, нито пък инициатива на законодателната и изпълнителната власт, с която да се гарантира, че български застрахователи няма повече да са жертва на измами в чужбина и няма да бавят плащанията си както досега.

Така проблемът с прекратените полици на „Олимпик" може и да се окаже полезен, защото позволи най-после да се заговори за по-сериозните проблеми в застрахователния сектор. Но и с нищо не променя факта, че отново сме в ситуация, при която регулаторът предпочита предимно да мълчи, и че липсват публични следи, доказващи, че са вземани адекватни мерки, с които да се гарантира здравето на компаниите и доверието в сектора.

Текстът е публикуван в брой 34 /2018 г. на списание „Икономист" от 24 август, който може да закупите в разпространителската мрежа

в страната.

Начало на блога

Този материал е част от Статии за застрахователни измами