22.02.2017 ОС-Шумен - нотариус 007 губи битката

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Обратно към Сагата на гражданина "клеветник" Иво и "наклеветения" нотариус Иван 007

-

Резюме. Делото е прекратено поради това, че никой от страна на тъжителя не се е явил на съдебно заседание в РС-Шумен на 17.10.2016 - нито "наклеветеният" Иван 007, нито повереникът му адв. П.Е.  Такова неявяване се таксува като отказ от наказателно преследване. Иван 007 не се явил, защото бил на работа в кантората си (вероятно зает с поредната измамна сделка), а адв. П. Е. - защото си мислел, че заседанието ще се отложи (от деловодството на РС-Шумен му казали по телефона, че на 14.10.2016 защитникът на подсъдимия е депозирал молба за отлагане на заседанието). Да, но въпреки депозираната молба, заседанието не се отложило! И ето че на 22.02.2017г. ОС-Шумен потвърждава "протоколно определение от 17.10.2016г. по НЧХД №736 по описа за 2016г. на Районен съд гр.Ш., с което е прекратено наказателното производство по НЧХД №736/2016г. на ШРС на основание чл.24, ал.4, т.5 от НПК."

Справка: Чл. 24, ал. 4, т.5 от НПК гласи: "наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, [...] се прекратява  [...] когато: т. 5 частният тъжител [...] не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов повереник.

Накратко, Иван 007 е бил прецакан от собствения си адвокат! Така още веднъж заслужи прозвището "Иванчо Глупака", което му дадох, задето изтъпани глупостта и невежеството си  чак в националния ефир.

Забележка: Никъде не можах да намеря определението на РС-Шумен от 17.10.2016.

-

Р Е Ш Е Н И Е № 20
гр.Ш., 22 Февруари 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ски окръжен съд в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав :
                                                                                         Председател: С. Станчев
                                                                                                Членове:1. М. Маринов
          2. Й. Димов
при участието на секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдия Маринов ВЧНД №461 по описа за 2016г. на ШОС за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на глава двадесет и първа от НПК
       Производството по настоящото дело е образувано по депозирана в срок частна жалба рег. №14968 от 04.11.2016 г. от И.А.И., срещу Определение №491 от 17.10.2016г. постановено по НЧХД №736/2016г. по описа на ШРС, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл.24, ал.1, т.3 и чл.24, ал.4, т.5 от НПК. В жалбата си, жалбоподателя излага, че не е доволен от определението на съда, като сочи доводи за неправилност на акта, тъй като не била изтекла абсолютната давност, а дори и да е изтекла, съдът не може самостоятелно да се позовава на нея, доколкото не е отправяно искане за становище от подсъдимия. Производството не следвало да се прекратява и на другото сочено в атакуваното определение основание - неявяване на тъжителя, тъй като е имало депозирана молба от защитника на подсъдимия за отлагане на делото по уважителни причини, за която защитника на тъжителя узнал след телефонен разговор с деловодството на съда по повод евентуално негово закъснение за заседанието, след което уведомил деловодството, че е безсмислено да пътува, за което да уведомят председателстващия състава. Моли определението да бъде отменено, и делото да бъде върнато за разглеждане в съдебно заседание по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.289, ал.4 вр. чл.319 от НПК и е процесуално допустима.
С протоколно определение от 17.10.2016г. по НЧХД №736/2016г. по описа на ШРС, съдът е прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че абсолютната давност за повдигнатото с тъжбата престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК вр. чл.147, ал.1 от НК е изтекла на 30.09.2016г. Освен горното съдът е приел и, че тъжителят не се явява в съдебно заседание без да сочи уважителни причини за неявяването си, поради което и на основание чл.24, ал.1, т.3 и чл.24, ал.4, т.5 от НПК е прекратил наказателното производство.
С определението за насрочване на настоящото въззивно дело, съдът е указал на подсъдимия И.С.Б. да заяви изрично, дали желае наказателното производство да продължи на основание чл.24, ал.2 от НПК. В проведеното съдебно заседание във въззивното производство, защитника на подсъдимия - адвокат Ж. Н. е заявил, че не прави искане за продължаване на производството, а изричното желание на подсъдимия е да бъде прекратено наказателното производство срещу него. След горното изявление, защитника на частния тъжител адвокат Е. е поискал от съда, ако остави атакуваното определение в сила, да се произнесе по гражданския иск.
На първо место следва да се отбележи, че съобразно чл.314, ал.1 от НПК въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата /съответно определението/, независимо от основанията, посочени от страните. След преценка на събраните по делото доказателства поотделно, и в съвкупност, и като обсъди доводите на страните, съдът намира жалбата за неоснователна.
За да прекрати наказателното производство поради погасяване на наказателната отговорност с изтичане на предвидената в закона давност, съдът с категоричност трябва да се убеди във волята на подсъдимия за прекратяване на производството или неговото продължаване. Този въпрос е отправна точка не само за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, но и за съдбата на приетия за съвместно разглеждане в производството граждански иск. От неговото процесуално издържано решаване, следва и преценката към съответния момент събрани ли са достатъчно доказателства за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия или е необходимо отлагане на делото за събирането на такива при вече прекратено наказателно производство. Ето защо, недопустимо е волята на подсъдимия да се замества с предположения, в това число и с такива, основаващи се на процесуално поведение на защитата му, която е самостоятелна страна в процеса. В горния смисъл Решение № 196 от 20.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 527/2012 г., III н. о.. Независимо от горното, доколкото допуснатото нарушение е било отстранено във въззивното производство, и подсъдимия /чрез защитника си/ е заявил изрично, че желае да бъде прекратено наказателното производство, санираното нарушение не е основание за отмяна на прекратяването. За пълнота следва да се отбележи, че при прекратяване на наказателното производство само на това основание съдът е следвало да се произнесе и по основателността на гражданския иск, в съответствие с чл.307 от НПК. Липсата на произнасяне по гражданския иск в такъв случай би довело до съществено процесуално нарушение, неотстранимо във въззивната инстанция, и налагащо отмяна на прекратяването и връщане на делото за ново разглеждане. Последното е валидно единствено при наличие на някоя от хипотезите на чл.307 от НПК - признаване, че подсъдимия е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност. В настоящия случай съдът е прекратил производството и на друго основание вън от горните.
       Следващото основание, на което съдът се е позовал при прекратяване на наказателното производство е чл.24, ал.4, т.5 от НПК - неявяване на частния тъжител в съдебно заседание без уважителни причини. Действително по първоинстанционното дело е била депозирана молба от защитника на подсъдимия адвокат Ж. Н. рег.№13828/14.10.2016г., с която същия е поискал предвид служебна ангажираност в РИК П., да бъде отложено разглеждането на делото за друга дата след 09.11.2016г., с приложено към нея пълномощно и удостоверение от ЦИК. От представената с въззивната жалба призовка е видно, че адвокат П. Е. е бил призован да се яви като защитник в Апелативен съд В. Т. на 17.10.2016г. от 11:30 часа.
Частният тъжител встъпва в процеса, за да отстоява своите права и законни интереси. От неговата воля зависи, дали да повдигне и поддържа обвинението пред съда, като за разлика от държавния обвинител, може да предизвика прекратяване на производството, като един от способите е оттегляне на тъжбата - изрично или мълчаливо. Последното е налице при предпоставките, визирани в чл.24, ал.4, т.5 от НПК. Неявяването на частния тъжител в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни причини съставлява процесуално основание за прекратяване на наказателното производство, възникнало като резултат от поведението на лицето, по чиято воля е образуван наказателния процес. Без значение за този изход на делото, кога е възникнало основанието, в кое по ред заседание. При установяване на предпоставките по горната разпоредба, съдът задължително прекратява наказателното производство и това не зависи от волята на подсъдимия, каквото условие се поставя при наличието на други основания за прекратяване. Явяването на повереник изключва прекратяването на наказателното производство при предпоставките на чл.24, ал.4, т.5 от НПК, но законът изисква явяването на повереник, винаги когато частният тъжител не се явява без уважителни причини. В случаите, когато частният тъжител не се явява, без да посочи уважителни причини за това, не се явява и неговия повереник производството следва да бъде прекратено. Стриктният прочит на разпоредбата на чл.271, ал. 1-7 от НПК ясно очертава, че неявяването на повереник на частния тъжител не е основание включително и за отлагане на делото, както е предвидено за повереника на частния обвинител, граждански ищец и граждански ответник, поради което отсъствието на повереник, съчетано с неявяването на частния тъжител без уважителни причини, предполага правоприложението на чл.24, ал.4, т.5 от НПК. По конкретното дело, частният тъжител е бил редовно уведомен в предходно съдебно заседание за датата на следващото заседание, но не се е явил без да сочи уважителни причини. Твърденията, изложени в жалбата, се отнасят до наличието на причини за неявяване само на повереника, но не и за неявяването на частния тъжител. Отделен е въпросът, че тези твърдения на защитника за разговори с деловодството на съда по телефона, не са подкрепени с никакви доказателства /известна е и практиката на съдилищата, служителите приели телефонни обаждания, които съдържат молби, касаещи процеса да удостоверяват горното по делото/, а за да разгледа молба за отлагане, съответно основателност на причините изтъквани в нея, съдът следва да е сезиран изрично с такава, и то до началото на съдебното заседание. Независимо от горното, несъстоятелността на доводите на жалбоподателя се извлича и от самата жалба. От една страна, ако повереника е имал действително намерение да се явява за настоящото производство, предвид малката разлика в насрочените заседания в Апелативен съд В. Т. и Районен съд Ш., съответно - 11:30 ч и 13:30 ч. и необходимото време за пътуване, той е следвало да депозира предварително поне молба за изчакването му. Липсата на такава, както и на молба за отлагане на заседанието, не сочат по необходимост на желание на тъжителя за десезиране на съда, но в съчетание с неявяването в съдебно заседание без уважителни причини, обуславят именно на това. От друга страна, дори и в твърденията на жалбоподателя няма изложени аргументи за изрично отправена молба за отлагане на делото с посочени уважителни причини, а единствено обосноваване на безсмисленост на пътуването му с оглед депозираната молба от подсъдимия. Съдът е бил сезиран с последната три дни преди съдебното заседание, но не е пренасрочил заседанието, а е решил да разгледа молбата в самото заседание, което е и индиция за евентуалното и оставяне без уважение. Ето защо тъжителя не е следвало да разчита единствено и само на уважаването на молбата на подсъдимия за отлагане, знаейки последиците от пасивното си поведение, и напълно вероятната възможност от провеждане на съдебното заседание. Освен това законодателя не е обусловил прекратяването на наказателното производство поради неявяване на частния тъжител, с необходимост от даване ход на делото в конкретното съдебно заседание, а и прекратяването на соченото основание е предвидено още при решаване на предварителните въпроси за даване ход на делото съобразно чл.271, ал.4 от НПК. Ето защо първоинстанционния съд правилно е прекратил наказателното производство поради неявяване на частния тъжител.
Водим от горното, и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.10.2016г. по НЧХД №736 по описа за 2016г. на Районен съд гр.Ш., с което е прекратено наказателното производство по НЧХД №736/2016г. на ШРС на основание чл.24, ал.4, т.5 от НПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.
                                                                                                                               2.

-

Обратно към Сагата на гражданина "клеветник" Иво и "наклеветения" нотариус Иван 007

-

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-