21.04.2006 Случаят "Крашевски" - условна присъда за доказана измама

"Това не може да бъде". Така реагираха прокурорите Мартин Бешков и Момчил Георгиев на новината, че на 14 април присъдата на нотариус Слави Крашевски е окончателно потвърдена от Върховния касационен съд. Това е трябвало да се случи още през ноември миналата година. Двамата най-после могат да затворят страницата на това мъчително дело и да забравят перипетиите, с които е трябвало да се сблъскат, докато се стигне дотук. При 44 висящи дела е очевидно, че нотариус Крашевски не е случаен човек. Връзките му на различни нива са публична тайна. Присъдата може да се определи като пробив, тъй като е първата по рода си. Две години условно затвор и три години изпитателен срок. Засега толкова.

Парадоксът е очевиден. При 15 следствия и 29 дознания Крашевски изповядваше сделки до последно. През 2001 година беше наказан от дисциплинарната комисия на Нотариалната камара с лишаване от правоспособност, но обжалва решението и то така и не влезе в сила. Чак сега, с присъдата, му се налага забрана да работи като нотариус за срок от една година. Всъщност, ако се спазва Законът за нотариусите и нотариалната дейност, Крашевски не би трябвало да упражнява тази дейност никога повече. Явно обаче си прави други планове.

Слави Крашевски е от Лом. Преди да стане нотариус, е работил в Районния съд в Козлодуй. През 1998 г. решава да се пробва в нещо различно. По това време няма много желаещи да стават частни нотариуси. Крашевски е регистриран под №270.Голяма табела на ул. "Яворец" №8 още го рекламира. Тя е поставена над входа на жилищната кооперация. Не може да не бъде видяна. По права линия по улицата, която извежда до нея, се стига до Софийския районен съд. Върху блиндираната врата на втория етаж има принтиран текст, че "нотариалната кантора не работи". "Временно", както доуточнява в телефонен разговор Крашевски. Той изслушва измислен от репортер на "Политика" казус с наследствен апартамент. И заявява: "Само че аз в момента няма да мога да ви обслужа."Причината може и да е друга. Сделката, която му се предлага да изповяда е незначителна. В неговия служебен архив, който предстои да бъде запечатан с разпореждане на председателя на районния съд, фигурират

Като продажбата на апартамент на бул. "Сливница". Негова собственичка е била пенсионерката Росица Маркова. През 2003 г. заминава на лечение в чужбина. Прибира се вкъщи и с ужас установява, че в нейно отсъствие апартаментът й е продаден. Сделката е изповядана при нотариус Крашевски на 23 ноември 2003 г. Незнайно как Маркова е "упълномощила" лице с името Мартин Божанов да продаде единственото жилище, което тя притежава. Купувачът се казва...Мартин Божанов.Само месец след като се е сдобил с пенсионерския апартамент, Божанов прави още една сделка със себе си. Пак с помощта на нотариус Крашевски. На 23 декември 2003 г. Божанов (две в едно ­ продавачът и купувачът) придобива апартамент на ул. "Аксаков". Истинският собственик ­ 86-годишният Славчо Христов, няма понятие какво се е случило зад гърба му. До момента, в който е поканен да опразни собственото си жилище. Грешката в изписването на името му върху документа, с който уж са му били платени 100 000 лв., е останала незабелязана от нотариус Крашевски. Нищо чудно. В друг случай той заверява подпис на човек, който е

мъртъв от две години.