СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ ПО ПЕТИТОРЕН ИСК - ВЪЗМОЖЕН ТИТУЛ ЗА СОБСТВЕНОСТ НА ПРАВОДАТЕЛЯ ПО СДЕЛКА С НЕДВИЖИМ ИМОТ

-

НОТАРИАЛЕН БЮЛЕТИН № 2 - 2016


Проф. Методи Марков, д.ю.н.


СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ ПО ПЕТИТОРЕН ИСК - ВЪЗМОЖЕН ТИТУЛ ЗА СОБСТВЕНОСТ НА ПРАВОДАТЕЛЯ ПО СДЕЛКА С НЕДВИЖИМ ИМОТ


Проф. М. Марков: "Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита, като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни."

                  Забележка. Значи съдът казва, ти си собственик, обаче другият владее твоята собственост на правно основание. Правното основание по правило е нот. акт за покупко-продажба, като пак по правило владелецът не знае, че праводателят му не е бил собственик. Като изминат 5 години владелецът става напълно законен собственик, дори да се окаже, че праводателят му наистина не е бил собственик. В нашия случай праводателят (майка ми) е била собственик, само дето лъжепълномощникът ѝ не я е легитимирал пред нотариус 007 с актуалните ѝ, вписани документи за собственост, а с предходни, невписани, които нотариусът е трябвало да впише, но не е вписал, защото не бил чувал за чл. 586, ал. 4 ГПК - линк към чл. 586, ал. 4 ГПК. Ако беше мъъничко по-грамотен юридически този нотариус, щеше да знае за разпоредбата на чл. 586, ал. 4 ГПК и щеше да ги впише. Съответно ние веднага щяхме да "съборим" дублираното вписване на майка ми като собственик и отдавна щяхме да сме забравили всички неприятности. Ако пък беше напълно грамотен юридически, нотариусът щеше да извърши рутинната проверка в СлВп, която всеки нотариус извършва при сделка - по думите на председателя на Нотариалната камара - и щеше да изиска нотариалните актове, вписани в службата по вписванията. Тогава измамникът, представял се за пълномощник на майка ми, щеше да се види в небрано лозе.

-

Проф. М. Марков: "Съдебното решение, признаващо лицето за собственик по давност, изключва необходимостта то да се снабди и с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Излишно е нотариусът да прави същата проверка, която вече съдът е извършил."

                 Забележка. В нашия случай е било излишно нотариусът да прави през 2013 г. същата проверка, която колегата му нотариус Пеева вече е била направила преди години. Нотариалните актове, с които майка ми е призната за собственик, издадени от нотариус Пеева на името на майка ми въз основа на решенията на ПК и у-нията за наследници, и надлежнои вписани в СлВп-Плевен, изключват необходимостта майка ми отново да доказва правото си със същите у-ния за наследници и същите решения на ПК.

-
Проф. М. Марков: "Що се отнася до изискването за вписване на исковите молби и съдебните решения, за неговото действие може да се съди от предвиденото в чл.114, ал.1, б."в" ЗС. Според текста придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. При съпоставката на тази непротивопоставимост с уредената в чл.113 ЗС се очертават някои различия. На първо място, противопоставимостта по чл.114 ЗС не е обусловена от придобиването на права „от същия собственик". Това означава, че придобиването може да е резултат не само на правоприемство от трети лица, но и на първично основание.


                 Забележка. На първично основание - с КНА. Това се отнася именно за майка ми: тя е придобила "на първично/оригинерно основание" (макар аз лично да смятам, че майка ми също е придобила на деривативно, тъй като преди нея собственик е бил наследодателят й, но това няма значение в случая, важното е, че не е необходимо да е придобила "от същия собственик" - и съгл. чл. 114 ЗС правата й са противопоставими на следващите, които са придобили на деривативно основание, тъй като са придобили на основание същите документи за собственост;  заб. - те дори не са били същите, а фалшиви преписи от тях, но и това в случая няма значение!). На следващо място, според буквата на чл.114 ЗС за противопоставимостта е достатъчно по-късното придобиване, а вписването на акта във връзка с него е ирелевантно. Естествено, вписването не би могло да предхожда придобиването.

-

С оглед на горното се налага изводът, че е необходимо нотариусът да проверява и да изисква решението, с което се легитимира прехвърлителят по сделката (съдебното решение в случая, бел. моя), да бъде вписано. По този начин ще се гарантира правната сигурност. В този смисъл е и разпоредбата на чл.586, ал.4 ГПК. (ха така, и тук се появи нарушената от 007 разпоредба на чл. 586, ал. 4!!!)
-

Справка - ЗС, Чл. 112. Вписват се:

а) (доп. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;

з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.


Чл. 113. Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.


Чл. 114. Трябва да бъдат вписани:

а) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112.

Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;

б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.

Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и


в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.


На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.


Чл. 115. Влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по предходния член, се отбелязват по представен препис от решението.


В решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.


Съдът не издава препис от решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, както и данъците и другите задължения на праводателя му към държавата.


Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.

--------------------------------------------------

ПЕТИТОРЕН ИСК - Иск за защита правото на собственост. Петиторни са ревандикационният иск, негаторните искове, както и този за определяне на граница.

---------------------------------------------------

Вж също и:

Нотариален бюлетин 2/2016 - Българско законодателство - статия от проф. Методи Марков, д.ю.н. за съдебното решение като титул за собственост, която завършва с думите: "С  оглед  на  горното  се  налага изводът, че е необходимо нотариусът да проверява  и  да  изисква  решението (съдебното, бел.моя, Р.С.), с което се легитимира прехвърлителят по сделката,  да  бъде  вписано.  По  този начин  ще  се  гарантира  правната сигурност.  В  този  смисъл  е  и разпоредбата на чл.586, ал.4 ГПК."

-

И едно релевантно съдебно решение:

Решение №62/29.03.2017 по дело №3347/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.  Кандидат-купувач отказва да сключи окончателен договор и настоява продавачът да му върне предплатената сума (капарото), като твърди, че продавачът е неизправна страна, защото документът му за собственост (съдебно решение), не е вписан. Две инстанции отхвърлят иска. ВКС го уважава.  СУПЕР!

-