Веселите магистрати

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-

Докато търсех отговор на въпроса "Кой е адресат на измамата по чл. 212, ал. 1 НК?", попаднах на едно съдебно решение, в което се посочват множество грешки и пропуски на магистратите. Често попадам на такива, но чак толкова много накуп не бях срещала. Отдавна ми прави впечатление, че прокурори и съдии спокойно си пишат глупости, после пак така спокойно, даже някак весело, си ги посочват (без да ги наричат глупости, разбира се) и накрая  си ги публикуват без никакви притеснения, че се излагат. Всеки друг служител ще бъде наказан, ако допусне дори 1/10 от техните грешки и пропуски. Направо ще бъде уволнен за некадърност!  Само магистратите стоят целите омазани и - ухилени до ушите. Затова кръстих този материал "Веселите магистрати". Естествено, външно изглеждат сериозни, но вътрешно се пукат от смях, все едно че викат:

   ---- Да го духат! Ха-ха-ха!  Ай ся да одим да си зиъме заплатите! Ха-ха-ха!

 Р. Стоянова, 13.01.2017

-

Ето го въпросното решение, фрашкано с посочени пропуски и грешки:

Из Решение № 226 на Апел. съд - гр. Пловдив от 09.11.2010

Още при привличането на подсъдимия в качеството на обвиняемо лице с постановлението на разследващия полицай същият е бил длъжен да посочи в качеството на коя от хипотезите на чл. 93, т.1 от НК привлича подсъдимия Б. за обвиняем във връзка с престъплението по чл. 219, ал. З от НК.

Този пропуск, да се посочи длъжностното качество на подсъдимия, с езика на материалноправната норма - чл. 93, т.1, б."б" от НК е допуснат както при привличането на Б. като обвиняем, така впоследствие при изписване на обвинителния акт. Тази грешка е допусната и от съдебният състав, разгледал делото, който в присъдата си също не е посочил квалифициращото обстоятелство на престъплението безстопанственост. Задоволил се е само да препише квалификацията, посочена на досъдебното производство и в обвинителния акт. Впрочем този пропуск на съда е логичен, с оглед цялостните му процесуални действия при повторното разглеждане на делото от Смолянския окръжен съд. Съдията-докладчик е бил длъжен да констатира по реда на чл. 248 и следващите от [...] този съществен процесуален пропуск на досъдебното производство и незабавно да върне делото на Прокуратурата.

Обвинителният акт страда от съществени недостатъци, които напълно опорочават no-нататъшните действия на първоинстанционния съд. Същият не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Обема на обвинителният акт в никакъв случай не означава, че същия е изписан по изискванията на НПК. При внимателен прочит на обв. акт е видно, че същия представлява преписване на обвинителното заключение на разследващия полицай като факти. Ако това е допустимо за един разследващ полицай и не води до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице, то акта на държавния обвинител, следва да отговаря на определени изисквания от гледна точка на прецизиране на състава на всяко престъпление, в което конкретното лице се обвинява.

В случая, може да се каже, че на обвинителния акт му липсва фактическа обстановка, която да очертае обективните и субективни признаци на престъпленията на Б. Изброени са множество писмени доказателства, поредица от показания на свидетели, които нямат логическа последователност и връзка помежду си. Т.e. това, което е написал прокурорът в обвинителния акт, не може да бъде възприето от настоящата инстанция като стройна и логична фактическа обстановка, която да очертае признаците на престъплението. Никъде в обвинителния акт не са посочени онези фактически действия изпълнително деяние, което е предвидено в нормата на чл. 219 и чл. 212 от НК.

Прокурорът е длъжен, след като изложи в един сбит преразказ фактическата обстановка, от която да са видни всички обективни и субективни признаци на престъпленията, в които се обвинява лицето, да се мотивира защо приема, че са извършени тези престъпления и накратко да анализира доказателствата по делото. Обвинителният акт по настоящото дело, не отговаря на изискванията по чл.246 НПК.

Първоинстанционният съд не е констатирал този пропуск на обвинението и внесъл делото в открито съдебно заседание за разглеждане, като по този начин е нарушил задълженията си по чл. 248, ал.2, т. З от НПК. Бил е длъжен да прекратите производството и да върне делото на прокурора.

Първоинстанционният съд предвид на изложеното дотук, също е изпаднал в процесуални нарушения. При некоректното привличане на Б. като обвиняем, е невъзможно съдебния акт да отговаря на законовите изисквания. Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, за престъплението по чл. 219 НК независимо от пространното изброяване, включително и в диапозитива на присъдата на допуснати нарушения на подзаконови нормативни актове, не е посочено длъжностното качество на дееца по смисъла на чл. 93 от НК.

По отношение на престъплението по чл. 212 ал. 4 от НК нито на ДП, нито в хода на съдебното производство, обвинението и първоинстанционния съд са държали сметка затова дали е налице обективния и субективния състав на документната измама. Следвало е да се изходи от основния състав на престъплението „измама'" и да се прецени, налице ли е изпълнителното деяние, което се изразява във възбуждане и поддържане на заблуждение, така както е изписано в основния състав на чл. 209 от НК. Не е посочено кое е измаменото лице, защото при измамата, заблуждението което дееца поддържа, представлява едно възприятие у друго физическо лице. Няма посочен адресат на измамата.

Престъплението по чл. 212 от НК е един квалифициращ случай на основния състав на престъплението. В случая, категорично данните сочат, че подсъдимият е длъжностно лице, но очевидно прокуратурата е преценила, че няма да се възползва от наличието на това квалифициращо обстоятелство. Обърнал е внимание на наличието на документи с невярно съдържание, а именно превозни билети, многократно изброявани в диспозитивите и в мотивите.

За да се прецени до каква степен документите, които са посочени в обвинението са средство, което е послужило, за да се извърши престъплението, най-напред следва да се конкретизира и оцени доколко тези документи пресъздават за адресата на измамата, несъществуващи гражданскоправни релевантни обстоятелства, предвид на които адреса извършва имущественото разпореждане, като се убеждава, че тези релевантни обстоятелства съществуват на базата на документите е невярно съдържание. В случая обаче, като не е посочен кой е адресат на измамата, т.е. не е изписан състава на престъплението и не се знае кое е измаменото лице, няма как да се прецени, доколко тези превозни билети, които са иззети и като веществено доказателство но делото и са документи с невярно съдържание, са послужили за извършване на престъпление по чл. 212 НК, или на такова по чл. 311 от НК, тъй като подсъдимия Б. е длъжностно лице, за което спор няма.

Обвиненията и за двете престъпленията - но чл. 212, ал.4 и по чл. 219, ал. З от НК са квалифицирани във връзка с чл. 26, ал.1 от НК. Тази квалификация задължително изисква, най-напред в обвинителният акт, а впоследствие и в мотивите на съдебния акт, да се обосноват съставите на престъпленията за всяко едно от престъпните деяния елемент на продължаваната престъпна дейност.

 

Или, казано обобщено на досъдебното производство, обвиненията нито са изписани, нито са повдигнати коректно, съобразно посочените в чл. 219 и чл. 212 от НК обективни и субективни признаци за тези деяния, поради което е ограничено правото на защита на подсъдимия, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд.

 

Настоящата инстанция констатирайки визираните процесуални нарушения, категорично счита, че присъдата следва да се отмени и делото да върне на Окръжна прокуратура - Смолян за ново разглеждане на основание чл. 335, ал.1, т. 1 от НПК.

Апелативният съд е на становище, че допуснатите нарушения от първоинстанционния съд не биха могли да бъдат коригирани и отстранени пред въззивния съд. Те са отстраними само при ново разглеждане на делото, но същото следва да бъде върнато на фаза досъдебно производство на Прокуратурата.

Предвид на изложеното и на основание чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК присъдата следва да бъде изцяло отменена и делото върнато на Окръжна прокуратура - Смолян.



 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/979

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.