29.11.2017 РС-Враца отхвърля всички искове на ДаллБогг

Начало на блога

Обратно към ДаллБогг дела и измами

-

http://vratsa-rs.court-bg.org/index.php?im=52

-

 Тук внимание заслужават два момента:                           

- посочва се, че за сключване на застраховка не е необходимо упълномощаване: "Кодексът за застраховането /в сила от 01.01.2006 г., отм.ДВ.бр.102 от 29 декември 2015 г./, действал към датата на сключване на процесния договор, изрично предвижда възможност за сключване на договор за имуществено застраховане и без пълномощие."

- цитира се чл.293, ал.3 ТЗ - "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението"

-

Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Враца, 29.11.2017 г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

при секретаря Нина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3599 по описа на ВрРС за 2017 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1,  предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр.София, твърди, че на 17.06.2015 г. ответникът М.Й.М. сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в полица № **********, по отношение на лек автомобил  ********** с рег. № ****. Поддържа, че като застрахован собственик фигурирал ответника, а като обичаен водач А.Д.- румънски гражданин, с постоянен адрес в Румъния. Излага, че веднага след сключването на застрахователния договор, застрахования лек автомобил е напуснал територията на РБ и до момента се намира във владението на трети лица, румънски граждани, различни от посочения в застрахователната полица обичаен водач. Твърди, че ако се приеме, че процесния договор е надлежно сключен, е „сключен" или лично от ответника /привидно застрахован/, или чрез пълномощник, действащ от негово име и за сметка на ползвателя, със или без знанието и упълномощаване от страна на собственика на автомобила по документи.  Според ищеца, ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактическия статус на „формално" притежаваното от него МПС, както и че същия сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" и с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. Твърди, че ответникът извършва забранена и заобикаляща закона „услуга" - изнасянето в „застрахован вид" в Италия, със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" на автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко такси в чужбина, посредством серия от привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Правният си интерес от предявяването на исковете за прогласяване нищожност на застрахователната полица обосновава с факта, че ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. Твърди, че към настоящия момент има три реализирани пътно-транспортни произшествия на територията на Италия.           При изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът счита, че има правен интерес да се обърне към съда с искане да бъде прогласена нищожност на сключения на 17.06.2015 г. застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № ********** поради липса на съгласие - липса на подпис на застрахован в договора, както и без представителна власт за неговото сключване, тъй като застахователния договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от лице, упражняващо фактическа власт върху него на законно основание, а от трето лице, което не е валидно упълномощено за това. В условията на евентуалност и при отхвърляне на иска на горното основание, моли съда да прогласи нищожност на процесния застрахователен договор поради противоречие със закона - неуведомяването на насрещната страна за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, което противоречи на императивните разпоредби на чл.58 и чл.57, ал.2 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1 КЗ /отм./; поради заобикаляне на закона - ответникът придобива привидно процесното МПС с цел да набави за себе си и за трети лица неправомерна облага - избягвайки данъчно облагане в Италия и сериозна ощетяване на българския застраховател; поради накърняване на добрите нрави - действията на ответната страна, с цел извличане на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, дължими в Италия; поради липсата на основание за сключване - интересът на ответника не е сключване на договори с цел застрахователна закрила, а „услужва" с името си с цел постигане на един противозаконен резултат; поради липса на предписаната от закона форма - в процесния договор липсва подпис за застрахован/застраховащ; поради липса на застрахователен интерес от страна на ответника по смисъла на чл.195, ал.1,2 и 3 КЗ /отм./, като частен случай на злоупотреба с право, водещ до нищожност на застрахователния договор; поради привидност на процесния договор, тъй като е сключен от подставено лице - привидно застрахован и унищожаемост, поради умишлено въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на договора - 17.06.2015г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище. Същият не се е явил и в проведеното по делото открито съдебно заседание, поради което ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.

С определение, постановено на основание чл.239, ал.3 ГПК съдът е отхвърлил искането на ищцовото дружество за постановяване на неприсъствени решение  срещу ответника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен заверен препис от полица № ********** за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" от 17.06.2015 г. /л.15 от делото/ по отношение на лек автомобил ********** с рег. № ****, собственост на М.Й.М.. Като обичаен водач на автомобила в полицата е посочено лицето А.Д./А.D./.

Съдът не обсъжда представената по делото разпечатка /л.22-23 от делото/, тъй като от същата не става ясно нито нейния автор, нито датата на съставянето й, поради което и няма доказателствена стойност по отношение на отразените в нея факти и обстоятелства.

По отношение на представените към исковата молба съдебни решения съдът се е произнесъл още с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение за насрочване на делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Още с постановеното по делото определение по реда на чл.140 ГПК, съдът е приел, че не е обвързан  от начина на подреждане на претенциите в исковата молба, а е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия през по-леките, като се е позовал на съдебна практика в тази насока, а именно решение № 97/08.02.2013 г. по т.д.№ 196/2011 г., I т.о. на ВКС, решение № 106/01.03.2011 г. по гр.д.№ 1460/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 199/12.07.2016 г. по гр.д.№ 583/2016 г. на IV г.о. на ВКС.

По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД:

Ищецът излага доводи, че процесния договор противоречи на закона, тъй като при сключването му не бил уведомен от насрещната страна „за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реалния размер на застрахователния риск". Поддържа, че нарушаването на тези права на застрахователите води до противоречие с разпоредбите на чл.57 и чл.58 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1 КЗ /отм./.

Съдът не възприема тези доводи. Искът за установяване на нищожност на договор поради противоречие със закона  е отрицателен установителен иск. С него ищецът цели да бъде установено по съдебен ред, че определен договор противоречи на закона. Закон по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД означава нормативен акт в широкия смисъл на думата - кодекс, закон или подзаконов нормативен акт. Касае се за противоречие на договора не общо с целия нормативен акт, а с конкретна негова императивна разпоредба - уговаряне на нещо различно от предписаното в закона или сключване на забранена от закона сделка. В конкретния случай изложените от ищеца обстоятелства относно поведението на ответника не обуславят противоречие на процесния договор с посочените в исковата молба правни норми. По делото не се установи, че с правото да сключи застраховка „Гражданска отговорност" ответникът е накърнил или не е зачел права или закони интереси на ищцовото дружество /чл.57 и 58 КРБ, още по-малко, че това му право е в противоречие с интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. Напротив, настоящият съд приема, че при сключване на застрахователния договор, застрахователят е бил наясно с обстоятелствата свързани с ползвателя на застрахования автомобил, тъй като същият е изрично посочен в полицата. Видно още от същата е, че застрахователната премия е в размер на 154,84 лева, като застрахователят се е възползвал от правото си да начисли и завишение върху същата и то в размер на 207 %. С оглед тези констатации, съдът приема, че застрахователят - настоящ ищец е бил наясно с всички обстоятелства при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск".

В случая не е налице и противоречие с чл.195, ал.1 КЗ /отм./. Прогласената от законодателя недействителност по чл.195, ал.1 КЗ /отм./ - поради липса на застрахователен интерес, е относима за липсата на интерес на застрахования към момента на сключване на договора, докато при отпадане на интереса по време на неговото действие договорът се прекратява - чл.193, ал.3 КЗ /отм./. Застраховането на чуждо имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но предвид на обстоятелството, че застрахователният интерес се преценява от гледна точка на застрахования, то сключеният договор за застраховка на имущество, заявено като собствено на застрахования, не е лишен от интерес и не е недействителен по смисъла на чл.195, ал.1 КЗ /отм./. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, на доказване подлежи факта, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя /в този смисъл е решение № 213/21.01.2015 г. по т.д.№ 4131/2013 г., I т.о. на ВКС/, което в настоящия случай не е сторено.  

По изложените съображения този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД:

Съдът приема, че няма пречка да се произнесе с едни и същи мотиви по отношение на тези два иска, доколкото правните последици са идентични.

Според ищеца, ответникът е заобиколил закона, тъй като „преследва една забранена цел" - да набави неправомерна облага за себе си и за трети лица - италиански/румънски граждани, като промяната в собствеността не се декларира пред данъчните органи и органите на КАТ в Италия. Тези твърдения от страна на ищеца останаха недоказани в хода на производството въпреки, че в доклада по делото /неоспорен от ищеца/, на последния е указано, че доказателствената тежест е негова. По делото не се събраха каквито и да било доказателства, че ищецът не е собственик на застрахования автомобил, както и че собствеността на същия е прехвърлена на италиански/румънски граждани, с цел посочените от ищеца неправомерни облага. Ето защо, съдът намира за недоказани твърденията на ищеца за заобикаляне на закона при сключване на процесния застрахователен договор. Ищецът не проведе пълно и главно доказване и, че застрахователния договор противоречи на добрите нрави. По делото не се събраха доказателства същият да нарушава морални, неписани норми на обществото, традициите и обичаите на страната, от гледна точка на които е недопустимо сключения договор да породи съответните правни последици.

При гореизложените съображения тези искове също подлежат на отхвърляне.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД и чл.42, ал.1 ЗЗД:

В исковата молба ищецът иска обявяване нищожност на процесния договор за застраховка на горепосочените основания с доводи, че същият не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от друго лице, което упражнява фактическа власт върху него, а от лице, което не разполага „с никаква представителна власт". Поддържа, че „липсата на представителна власт за сключване на договор е особен частен случай на липсата на съгласие", като „когато едно лице няма законово право да волеизявява от името на друго, то сключените от него договори не могат да го обвържат без негово изрично съгласие". Отделно от горното, твърди, че в настоящия случай липсата на съгласие е налице и поради липса на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица.

Настоящият съд не споделя тези доводи. Кодексът за застраховането /в сила от 01.01.2006 г., отм.ДВ.бр.102 от 29 декември 2015 г./, действал към датата на сключване на процесния договор, изрично предвижда възможност за сключване на договор за имуществено застраховане и без пълномощие, което по смисъла на чл.201, ал.1 КЗ /отм./  представлява договор от името на застрахования, но за застраховане не на свое, а на чуждо имущество. По силата на чл.201, ал.2 КЗ /отм./ такъв договор е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество, а при редовно платена премия, одобрението има сила и когато е направено след настъпване на застрахователното събитие - чл.201, ал.3 КЗ /отм./. В тази хипотеза застрахованият отговаря лично за плащане на застрахователната премия, а след одобрението на договора от собственика на застрахованото имущество, застрахователят отговаря за заплащане на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. По аргумент от нормата на чл.201, ал.2 КЗ сключеният от застрахования договор за застраховка на чуждо имущество би бил недействителен, ако не е дадено одобрение на собственика, но до одобрението му от собственика, същият е в положение на висяща недействителност. При настъпване на застрахователно събитие и липса на одобрение на договора от собственика на застрахованото имущество, отпада отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение /в този смисъл е решение № 213/21.01.2015 г. по т.д.№ 4131/2013 г., I т.о. на ВКС/. В случая ответникът не се е явил, за да даде обяснения по реда на чл.176, ал.1 ГПК и да отговори на поставените му по реда на чл.176, ал.2 ГПК въпроси, поради което и на основание чл.176, ал.3 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила. При това положение съдът приема, че ответникът не оспорва действителността на изявлението за сключване на процесния застрахователен договор. По отношение на обстоятелствата по въпросите от № 4 до № 8, на които ответникът следваше да отговори, съдът след повторна преценка приема, че същите са неотносими към предмета на спора, поради което и не обсъжда дали ги приема за доказани или не.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че тези искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.3-то ЗЗД:

Според ищеца, договорът е нищожен и поради липса на предписаната от закона форма - поради липса на подпис на застрахован/застраховащ върху процесната полица.

Следва да се има предвид, че договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ, т.нар. „абсолютни търговски сделки", чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл.286, ал.2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл.293, ал.1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В тази връзка в решение № 71 от 22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г., І т.о. на ВКС е прието, че: „Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ - "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението". С оглед предходното, независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис, от поведението на застрахователя - настоящ ищец се установява, че действителността на изявлението на това лице не е оспорена, нито относимостта на сключената с него застрахователна полица. В подкрепа на горното е това, че застрахователят е приел плащането на застрахователната премия от сключилия договора, осчетоводил е застрахователната полица и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционен фонд /видно от поставения в горната част на полицата стикер/. С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че изискването за форма на застрахователния договор в случая е преодоляно и ищецът не може да се позовава на нищожност на сключения между него и ответника застрахователен договор /в този смисъл е и решение № 50 от 25.04.2012 г. по т.д.№ 95/2011 г., ІІ т.о. на ВКС/.

По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./:

Според ищеца „злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес съставлява признаците и на липса на законно основание за сключване на договора". Твърди, че в случая интересът на ответника не е сключване на договор за застрахователна закрила, а „единствено услужва с името си за постигане на един противозаконен резултат".

Настоящият съд приема, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че към датата на сключване на застраховка „Гражданска отговорност" ответникът не е бил нито собственик, нито ползвател на посоченото в същата МПС. Както бе посочено и по-горе, според практиката на ВКС застраховането на чуждо имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но предвид на обстоятелството, че застрахователният интерес се преценява от гледна точка на застрахования, то сключеният договор за застраховка на имущество, заявено като собствено на застрахования, не е лишен от интерес и не е недействителен по смисъла на чл.195, ал.1 КЗ /отм./. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи факта, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ. Доказването на горните факти е в тежест на застрахователя - настоящ ищец, което последния не е осъществил.

Предвид гореизложеното този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД:

Според ищеца процесния договор следва да бъде обявен за нищожен, тъй като „ответника е подставено лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си и трети лица".

Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено тя се разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл.17 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД.  Следва да се има предвид, че при подставеното лице симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието име се поставя (привидна страна) в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек") сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат на симулация между скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него.

С оглед предходното, настоящата съдебна инстанция счита, че не е налице твърдяната симулация и не е налице нищожност на договора и на това основание.

По иска с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД:

Правото да се унищожи договор (респективно едностранна правна сделка) се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск. С него ищецът цели да се предизвика промяна в гражданските правоотношения между страните по делото и да бъде установено по съдебен ред, че определен договор към момента на сключването си е засегнат от предвиден в закона порок. За да бъде уважен такъв конститутивен иск ищецът следва да докаже по делото наличието на фактическия състав на твърдяното основание за унищожаемост.

В исковата молба ищецът твърди, че при сключването на договора за застраховка „Гражданска отговорност" е бил умишлено въведен от ответника в заблуждение. Заблуждението се изразявало в „укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор".

В тежест на ищеца бе да докаже, че е бил подведен от ответника да сключи процесния договор, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Това изисква определени действия от страна на ответника, като освен твърденията, изложени в исковата молба, доказателства в този смисъл не са представени. Единствено от представената по делото полица за застраховка „Гражданска отговорност" не може да се направи извод, че ищецът е бил мотивиран от ответника да сключи договора, а още по-малко, че това е станало чрез умишлено въвеждане в заблуда. Трайна е съдебната практика, че въвеждането в заблуждение, изразяващо се в създаване на неверни представи с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася или до фактическия състав на сделката или до последиците от нея. Мотивите за сключването на сделката, когато е съзнаван характерът й, не е елемент от фактическия състав на чл.29 ЗЗД. Тук отново следва да се има предвид изложеното по-горе от съда, че при сключването на процесния договор застрахователят е бил наясно с всички релевантни обстоятелства, „имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор", тъй като в полицата е вписано, че обичаен водач на застрахования лек автомобил е чужд гражданин, поради което  при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение, ищецът е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск", като е начислил завишение върху застрахователната премия в размер на 207 %.

При горните съображения този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и доказателства за реално направени такива, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

                                                                       

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.*********против М.Й.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1,  предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                

                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

-

Начало на блога

Обратно към ДаллБогг дела и измами