18.12.2017 РС-Враца отхвърля всички искове на ДаллБогг

Начало на блога

Обратно към ДаллБогг дела и измами

-

http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=mhmnx2rBU3o%3D

-

Резюме. Съдът отхвърля всички искове на ДаллБогг, тъй като ответникът е изрядно застрахован собственик на колата - представил е зелената карта, талона на колата и квитанцията. ДаллБогг изглежда е обсебен от идеята да обявява нищожност на застраховки до такава степен, че започва да полудява. Или пък пробва съдиите с още по-дързък номер?

                Пояснение. Това дело е различно от стотиците други еднотипни дела на ДаллБогг, при които съдиите масово обявяват нищожност "поради липса на съгласие", предимно неприсъствено. ДаллБогг се възползва от това, че те не са запознати с ТР 5/14 от 12.12.2016, което накратко гласи, че никой няма право да внася ИМ за оспорване на чужд подпис, и прави точно това в неговите измислени дела - оспорва подписите на ответниците. С почти 100% успех! Тези негови дела сякаш са някакъв експеримент с българската правосъдна система за доказване липсата на професионализъм сред съдиите.

-

Р Е Ш Е Н И Е  №

      гр. Враца, 18.12.2017 г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4262 по описа на ВрРС за 2017 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, а в условията на евентуалност с искове с правно основание чл. чл.26, ал.1, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр.София, твърди, че на 08.12.2015 г. ответникът сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № BG/30/115003000608 по отношение на лек автомобил марка „Рено", модел „Еспейс" с рег. № ******. Поддържа, че като застрахован собственик фигурирал ответника, а като обичаен водач Ю.Б.- румънски гражданин, с постоянен адрес в Р.. Излага, че веднага след сключването на застрахователния договор, застрахования лек автомобил е напуснал територията на РБ и до момента се намира във владението на трети лица, румънски граждани, различни от посочения в застрахователната полица обичаен водач. Твърди, че след сключването на горепосочената застраховка по отношения на процесното МПС, няма данни, че застрахованото физическо лице е действителния собственик на автомобила. Според ищеца, ответникът е демонстрирал пълна липса на заинтересованост от правния и фактическия статус на „формално" притежаваното от него МПС, както и че същия сключва застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите" почти изцяло „по занятие" и с явната цел за извличане на неправомерни облаги от действителните собственици на съответните автомобили. Твърди, че ответникът извършва забранена и заобикаляща закона „услуга" - изнасянето в „застрахован вид" в Италия, със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност" на автомобили с цел избягване на много по-високите по размер премии и еко такси в чужбина, посредством серия от привидни и прикрити сделки, препятстващи установяването на действителните собственици. Правният си интерес от предявяването на исковете за прогласяване нищожност на застрахователната полица обосновава с факта, че ако нищожната/унищожаемата полица продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. Твърди, че такова застрахователно събитие вече е настъпило към момента на подаване на исковата молба.

При изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът счита, че има правен интерес да се обърне към съда с искане да бъде прогласена нищожност на сключения на 08.12.2015 г. застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите", обективиран в застрахователна полица № BG/30/115003000608 поради липса на съгласие - липса на подпис на застрахован в договора, както и без представителна власт за неговото сключване, тъй като застахователния договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от лице, упражняващо фактическа власт върху него на законно основание, а от трето лице, което не е валидно упълномощено за това. В условията на евентуалност и при отхвърляне на иска на горното основание, моли съда да прогласи нищожност на процесния застрахователен договор поради противоречие със закона - неуведомяването на насрещната страна за обстоятелствата, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, което противоречи на императивните разпоредби на чл.58 и чл.57, ал.2 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1 КЗ /отм./; поради заобикаляне на закона - ответникът придобива привидно процесното МПС с цел да набави за себе си и за трети лица неправомерна облага - избягвайки данъчно облагане в Италия и сериозна ощетяване на българския застраховател; поради накърняване на добрите нрави - действията на ответната страна, с цел извличане на облаги за себе си и трети лица, като се спестят значителни по размер данъци и такси, дължими в Италия; поради липсата на основание за сключване - интересът на ответника не е сключване на договори с цел застрахователна закрила, а „услужва" с името си с цел постигане на един противозаконен резултат; поради липса на застрахователен интерес от страна на ответника по смисъла на чл.195, ал.1,2 и 3 КЗ /отм./, като частен случай на злоупотреба с право, водещ до нищожност на застрахователния договор; поради привидност на процесния договор, тъй като е сключен от подставено лице - привидно застрахован и унищожаемост, поради умишлено въвеждане в заблуждение на застрахователя от страна на застрахования, като правните последици бъдат заличени с обратна сила, считано от датата на сключване на договора - 08.12.2015г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище. В проведеното открито съдебно заседание се явява лично и заявява, че той е собственик на посочения в застрахователния договор лек автомобил и подписът положен в застрахователния договор е негов.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен заверен препис от полица № BG/30/115003000608 за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" от 08.12.2015 г. /л.14 от делото/ по отношение на лек автомобил марка „Рено", модел „Еспейс" с рег. № ******, собственост на Л.Д.Д.. Като обичаен водач на автомобила в полицата е посочено лицето IULIU BRUDASCA.

По делото е представен и заверен препис от сертификат „Зелена карта" /л.17/ към полица № BG/30/115003000608 за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите".

Видно от представения по делото заверен препис от свидетелство за регистрация Част I на горепосочения лек автомобил е, че като собственик на същия е вписан именно ответника. Видно още от регистрационния талон е, че автомобила е  регистриран в КАТ-гр.Враца на 15.04.2011 г.

Видно от приложената по делото сметка № 126771 по застрахователна полица № BG/30/115003000608 от 08.12.2017 г. /л.18/ е, че застрахованият е заплатил в брой сумата от 557,02 лева, представляваща еднократно заплатена премия по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите".

Съдът не обсъжда представените на л.16 от делото писмени доказателства, тъй като същите не отговарят на изискванията на чл.185 ГПК - не са придружени с точен превод на български език.

Съдът не обсъжда и представените по делото разпечатки /л.19, л.63 и л.64/, тъй като от същите не става ясно нито кой е техния автор, нито датата на съставянето им, поради което същите нямат доказателствена стойност по отношение на отразените в тях факти и обстоятелства.

Представения и приет по делото в проведеното открито съдебно заседание електронен документ - събитие по щета /л.65/ също не следва да бъде обсъждан, тъй като не отговаря на изискванията на чл.4 и чл.5 от Закон за електронния документ и електронния подпис - не става ясно кой е автор и адресат на електронното изявление.

По реда на чл.176 ГПК ответникът е дал обяснения за обстоятелства във връзка с притежавания от него лек автомобил и сключването на процесния застрахователен договор.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД:

Ищецът излага доводи, че процесния договор противоречи на закона, тъй като при сключването му не бил уведомен от насрещната страна „за обстоятелства, свързани с действителния собственик и ползвател на автомобила, които имат съществено значение при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и преценката за реалния размер на застрахователния риск". Поддържа, че нарушаването на тези права на застрахователите води до противоречие с разпоредбите на чл.57 и чл.58 КРБ, чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.195, ал.1,2 КЗ /отм./

Съдът не възприема тези доводи. Искът за установяване на нищожност на договор поради противоречие със закона  е отрицателен установителен иск. С него ищецът цели да бъде установено по съдебен ред, че определен договор противоречи на закона. Закон по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД означава нормативен акт в широкия смисъл на думата - кодекс, закон или подзаконов нормативен акт. Касае се за противоречие на договора не общо с целия нормативен акт, а с конкретна негова императивна разпоредба - уговаряне на нещо различно от предписаното в закона или сключване на забранена от закона сделка. В конкретния случай изложените от ищеца обстоятелства относно поведението на ответника не обуславят противоречие на процесния договор с посочените в исковата молба правни норми. По делото не се установи, че с правото да сключи застраховка „Гражданска отговорност" ответникът е накърнил или не зачел права или закони интереси на ищцовото дружество /чл.57 и 58 КРБ, още по-малко, че това му право е в противоречие с интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. Нещо повече, настоящият съд приема, че застрахователят е бил наясно с обстоятелствата свързани с ползвателя на застрахования автомобил, тъй като същият е изрично посочен в полицата. Видно още от същата е, че застрахователната премия е в размер на 557,02 лева, като застрахователят се е възползвал от правото си да начисли и завишение върху същата и то в размер на 148,91 %. С оглед тези констатации, съдът приема, че застрахователят - настоящ ищец е бил наясно с всички обстоятелства при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение и е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск".

В случая не е налице и противоречие с чл.195, ал.1 и 2 КЗ /отм./. Прогласената от законодателя недействителност по чл.195, ал.1 КЗ /отм./ поради липса на застрахователен интерес е относима за липсата на интерес на застрахования към момента на сключване на договора, докато при отпадане на интереса по време на неговото действие договорът се прекратява - чл.193, ал.3 КЗ /отм./. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи факта, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Застрахованият доказва правото си на собственост върху застрахованото имущество с предвидените в закона доказателства, съобразно с основанието, на което твърди, че е придобил собствеността. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя /в този смисъл е решение № 213/21.01.2015 г. по т.д.№ 4131/2013 г., I т.о. на ВКС/.  Тези твърдения на ищцовата страна обаче останаха недоказани в хода на процеса. Видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация на застрахования лек автомобил е, че именно ответникът е негов собственик. Горното обстоятелство се установява и от дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения от ответника.

Предвид гореизложеното, настоящият съд намира, че този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1 предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД:

Според ищеца, ответникът заобикаля закона, като привидно е придобил собствеността върху застрахованото МПС с цел да набави за себе си и за трети лица неправомерна облага. Настоящият съд намира тези твърдения за недоказани. Действително в дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения ответника заяви, че е предоставил автомобила на трети лица и не знае къде се намира в момента. Това обстоятелство обаче не води до нищожност на сключения на 08.12.2015 г. застрахователен договор. Видно от обясненията на ответника е, че той лично е подписал процесния договор. Следва да се има предвид, че предоставянето на собствен автомобил за ползване на трето лице не представлява заобикаляне на закона. Нещо повече, в полицата за застраховка „Гражданска отговорност" изрично е предвидена графа за обичаен водач или държател на моторното превозно средство, като такова лице, различно от собственика на автомобила е посочено и в процесния договор.

Ищецът не доказа, че застрахователния договор противоречи и на добрите нрави. По делото не се събраха доказателства същият да нарушава морални, неписани норми на обществото, традициите и обичаите на страната, от гледна точка на които е недопустимо сключения договор да породи съответните правни последици.

При гореизложените съображения тези искове също подлежат на отхвърляне.

По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД и чл.42, ал.1 ЗЗД:

Съдът приема, че няма пречка да се произнесе с едни и същи мотиви по отношение на тези два иска, доколкото изводите и правните последици са идентични.

В исковата молба ищецът иска обявяване на нищожност на процесния договор за застраховка на горепосочените основания с доводи, че застрахователния договор не е сключен нито от собственика на автомобила, нито от друго лице, което упражнява фактическата власт върху въпросното МПС на законово основание. Тези твърдения от страна на ищеца бяха опровергани от обясненията на ответника. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание по делото е, че при предяваване от съда на застрахователна полица № BG/30/115003000608 от 08.12.2017 г. ответникът заяви, че подписът положен в графа „застрахован" е негов.

С оглед предходното, съдът преценява като неоснователни и доводите на ищеца, че застрахователния договор е нищожен на основание чл.42, ал.1 ЗЗД, тъй като е сключен от лице, което не разполага с представителна власт. Следва да се има предвид, че Кодексът за застраховането /в сила от 01.01.2006 г., отм.ДВ.бр.102 от 29 декември 2015 г./, действал към датата на сключване на процесния договор, изрично предвижда възможност за сключване на договор за имуществено застраховане и без пълномощие, което по смисъла на чл.201, ал.1 КЗ /отм./  представлява договор от името на застрахования, но за застраховане не на свое, а на чуждо имущество. По силата на чл.201, ал.2 КЗ /отм./ такъв договор е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество, а при редовно платена премия, одобрението има сила и когато е направено след настъпване на застрахователното събитие - чл.201, ал.3 КЗ /отм./. В тази хипотеза застрахованият отговаря лично за плащане на застрахователната премия, а след одобрението на договора от собственика на застрахованото имущество, застрахователят отговаря за заплащане на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. По аргумент от нормата на чл.201, ал.2 КЗ сключеният от застрахования договор за застраховка на чуждо имущество би бил недействителен, ако не е дадено одобрение на собственика, но до одобрението му от собственика, същият е в положение на висяща недействителност. /в този смисъл е и решение № 213/21.01.2015 г. по т.д.№ 4131/2013 г., I т.о. на ВКС /.

По гореизложените съображение тези искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./:

Според ищеца „злоупотребата с право при липса на застрахователен интерес съставлява признаците и на липса на законно основание за сключване на договора". В случая интересът на ответника не е сключване на договор за застрахователна закрила, а „единствено услужва с името си за постигане на един противозаконен резултат".

Настоящият съд приема, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не проведе пълно и главно доказване на твърденият си, че към датата на сключване на застраховка „Гражданска отговорност" ответникът не е бил нито собственик, нито ползвател на посоченото в същата МПС. Напротив, тези твърдения се опровергаха от представените по делото писмени доказателства  - свидетелство за регистрация Част I и дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения от ответника. Следва да се има предвид, че при оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи факта, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Доказателства в тази насока не бяха представени от ищеца въпреки предоставената му възможност, чрез издаване на съдебно удостоверение.

Предвид гореизложеното този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД:

Според ищеца процесния договор следва да бъде обявен за нищожен, тъй като „ответника е подставено лице - привидно застрахован, прибягващ към упоменатите действия с цел облаги за себе си и трети лица".

Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено тя се разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл.17 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД.  Следва да се има предвид, че при подставеното лице симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието име се поставя (привидна страна) в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек") сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат на симулация между скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него.

С оглед предходното, настоящата съдебна инстанция счита, че не е налице твърдяната симулация и не е нищожност на договора и на това основание.

По иска с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД:

Правото да се унищожи договор (респективно едностранна правна сделка) се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск. С него ищецът цели да се предизвика промяна в гражданските правоотношения между страните по делото и да бъде установено по съдебен ред, че определен договор към момента на сключването си е засегнат от предвиден в закона порок. За да бъде уважен такъв конститутивен иск ищецът следва да докаже по делото наличието на фактическия състав на твърдяното основание за унищожаемост.

В исковата молба ищецът твърди, че при сключването на договора за застраховка „Гражданска оговорност" е бил умишлено въведен от ответника в заблуждение. Заблуждението се изразявало в „укриване на релевантни обстоятелства, имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор".

В тежест на ищеца бе да докаже, че е бил подведен от ответника да сключи процесния договор, чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Това изисква определени действия от страна на ответника, като освен твърденията, изложени в исковата молба, доказателства в този смисъл не са представени. Единствено от представената по делото полица за застраховка „Гражданска отговорност" не може да се направи извод, че ищецът е бил мотивиран от ответника да сключи договора, а още по-малко, че това е станало чрез умишлено въвеждане в заблуда. Трайна е съдебната практика, че въвеждането в заблуждение, изразяващо се в създаване на неверни представи с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнася или до фактическия състав на сделката или до последиците от нея. Мотивите за сключването на сделката, когато е съзнаван характерът й, не е елемент от фактическия състав на чл.29 ЗЗД. Тук отново следва да се има предвид изложеното по-горе от съда, че при сключването на процесния договор застрахователят е бил наясно с всички релевантни обстоятелства, „имащи първостепенно и решаващо значение за изначалното сключване на застрахователния договор", тъй като в полицата е вписано, че обичаен водач на застрахования лек автомобил е чужд гражданин, поради което  при вземането на решение за встъпване в облигационното правоотношение, ищецът е извършил „преценка за реалния размер на застрахователния риск", като е начислил завишение върху застрахователната премия в размер на 148,91 %.

При горните съображения този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и доказателства за реално направени такиви, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

                                                                       

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ********, бул."Г.М.Д." № 1 против Л.Д.Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2-ро и предл.3-то ЗЗД; чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.4-то ЗЗД, във вр.чл.195, ал.1 КЗ /отм./, чл.26, ал.2, предл.5-то ЗЗД, чл.42, ал.1 ЗЗД и чл.29, ал.1 ЗЗД.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

-

Начало на блога

Обратно към ДаллБогг дела и измами